Отчаяние

Присъединявам се към съветите на Дорис, заедно с посещението при психиатър. Депресията е физическо заболяване и се лекува с медикаменти. Промяната и осъзнаването идват след това и за тях трябва работа с психолог и много силна вътрешна мотивация. Обаче когато си в депресия мотивация няма. Няма дори желание да се изкъпеш и нахраниш, не виждаш грам светлинка в тунела и никакъв смисъл в нищо. Това не се лекува с положително мислене. Лекува се лекарства. И неглижирането на проблема може да е много много страшно. Няма нищо срамно и страшно в посещението при психиатър и психолог. Депресията не е стигма на слабите хора, напротив. И се лекува успешно, просто трябва да направиш първата крачка. Първата крачка е посещението при лекар. После всичко останало! И говори. С нас, с други, просто говори! Успех! 

Точно така момиче!Това е пътят.От алтруист да се превърнеш в егоист, но трябва да разбереш и да разграничиш състоянията.Егоистът няма очаквания от другия да се себераздава, защото самият той не го прави.Грижовността се проявява не за дреболии, а когато момента е действително екстремен.При егоиста, е в пълна сила правилото, че всеки има своите лични интереси и си ги следва.Двама егоисти разбират това и търсят начин да си напаснат взаимно интересите, без това да е в ущърб на другия.Това е вид взаимно уважение.Разликата в егоцентризма и егоизма е, че егоцентрикът ще сгази другия, заради личните си интереси, а егоистът ще разбере и ще се отдръпне.Алтруистът страда безмерно, защото не разбира, че грижите и обичта с които залива другия, в един момент стават тежест и се получава обратен ефект.Другият се чувства обсебен.Това ти го пиша от чист житейски опит.

Мисля, че това се случва в двойката ти.Мъжът ти е егоист, но ти си отскочила в алтруизма и имаш нереални очаквания.Грешиш мила.Аз съм алтруистично настроена единстено към котката на дъщеря ми, но и тя ме хапе, когато й дойде в повече. С мм сме егоисти.Днес той отива за риба, а аз ще пиша и чета тук.Всеки прави това, което иска и не пречи на другия да се забавлява както намери за добре.Не сме с него в симбиоза и се чувстваме отлично.Екип сме в екстремна ситуация и никаква друга.Не ти пиша това като вид хвалба, а за да прецениш сама какво и защо се случва в двойката ти.

Направи консултация с психиатър и остави той да прецени дали се нуждаеш от АД.Антидепресант ще ти помогне да осмислиш тези неща спокойно и да тръгнеш напред в живота си.Приеми го, като приятелят на чието рамо ще се облегнеш временно.Не е нужно сега да търсиш друг мъж и нови приятели.Ще видиш с други очи настоящите и тогава решавай.

Ами просто не бъди нещастна. Нещастието е състояние както всяко друго, но само то има навика да изглежда вечно. Нещастният човек има чувството, че винаги е бил нещастен и завинаги ще остане такъв. А надали ще стане така. Още повече нещастието и депресията са отегчителни, щеш не щеш, в един момент на нещо ще се зарадваш.
Пък за изброеното – вероятно тези неща са точно така, както ги описваш, но надали имаш само това в живота си. А мъжът е само мъж, не е целият свят. Не е казано, че ще те напусне наистина, но и да стане да не би животът да свършва с един мъж и то такъв, с който явно си нещастна? Не гледай живота в глобален план, а виж какво локално и дребно можеш да направиш, за да се почувстваш добре и уверена. Аз съм фен на дейности, които имат положителен резултат веднага – пека сладкиши, подреждам къщата, ако човек има градина, саксийка дори може да посади нещо в нея. Ако ще те освежи си направи прическа, отиди на масаж, на маникюр, направи нещо, което ти е приятно и е само за теб. И после още едно, и още едно и лека-полека ще изплуваш и ще видиш и вариантите в по-голямата картина. Погрижи се за себе си, но на дребно и ден за ден и най-вече знай, че това нещастие е състояние, не е вечност. И това ще мине, както се казва. 

Бояна и Катарина, страхотни постове. Все едно аз съм ги писала. Тази мъдрост обаче се изстрадва, докато се достигне

Благодаря ти.

Абсолютно съм съгласна!
И с Абсурт съм съгласна. Дорис, това би подействало на някои хора, които имат кофти момент. При депресия, в която смяташ, че целият ти свят се разпада и не виждаш изход, нито маникюр, нито шоколад биха помогнали. Това би помогнало, когато си в процес да лекуваш депресията.

Поставянето на диагнози по интернет не е нещо хубаво. Разбира се, ако човек има депресия или съмнения за депресия трябва да отиде на лекар. Ние тук все пак си говорим за човешката страна на нещата. 

Щитовидната жлеза отговаря за обменните процеси в организма, затова нарушенията в нейното функциониране неизбежно водят до редица заболявания. Всичко започва с обикновено неразположение, апатия, чести главоболия, а по-нататък болестта приема характера на продължителна депресия. Според мен, от там са ти проблемите.

И след три месеца на еутирокс нормализира ли се ТСХ? При хипотиреоидизъм депресивните състояния са част от картинката. Но този мъж, неискащ деца наистина ми се струва съществена част от проблема.

Ако мъжът ти не те обича и знаеш и усещаш това, не помагат нито масажи, нито спорт, нито прическа и т.н. Докато си с него, винаги ще си нещастна под някаква форма. Но ако ти харесва така - стой си и си повтаряй, че без него ще е още по-зле. Друг съвет не мога да дам. Истина е, че човек каквото сам си направи, никой друг не може. Сама жена, свободна напълно, дори без деца, заради които да "търпи", насила да стои там, където й е трудно - не мога и не мога да го проумея.

Ходила съм на психиатър в труден момент, изписвали са ми антидепресанти. Не съм ги пила. (Как всъщност се пият такива хапчета, ако шофираш и имаш отговорности, така и не знам?)Просто направих радикална промяна в живота си и ми мина и депресия, и всичко. Никой не може да ме убеди, че ако си бях стояла в старата ситуация, хапчетата са щели да ме спасят и животът ми е щял да стане от щастлив по-щастлив. Нямаше, щях да съм една развалина досега.

АД не влияят на шофиране и други дейности. Има огромна разлика между успокоителни и инхибитори. Как така смело ръсите диагнози, а и отричате напълно утвърдени форми на лечение на недостиг на хормон?

Може да е така. Това, което ми беше изписано на мен навремето, съм го пила веднъж и определено след това бях доста зле, за шофиране и дума не може да става.

Ако е доказана липсата на хормон - добре.

Но ако човек просто седи в неподходяща житейска ситуация, страда всеки ден и сам се скапва, твърдо не вярвам лекарствата да помогнат.

Лекувай се, ходи на изследвания по-често /поне в началото/ за да знаеш дали има ефект от лечението, дали дозите на лекарството са точни или им трябва корекция. Един от основните странични ефекти при заболяване на щитовидната жлеза е депресия, липса на всякакво желание за всичкп и нищо не може да те развесели. Нормализирай си хормоните в необходимите граници и проблемът ти ще изчезне на 90-95%. За останалото - помисли какво те прави щастлива и го прави. Казваш, че ходиш на маникюр, фризьор - значи се поддържаш, което е мн хубаво, но ако ти сама не се харесваш, трудно е на друг да придадеш усещането, че си красива, за това си повиши самочувствието. То не може да си винаги весел и щастлив, всеки си има и кофти моменти, но те не трябва да са постоянно състояние.

Изобщо не е задължително човек да има депресия, може просто да няма енергия. А и авторката може да няма депресия, насъбрало и се е, вкиснала се е и толкова. Ще и мине. Ако не може да спи добре и да ходи на работа да отиде и на психиатър, пък той да прецени има ли връзка с щитовидните неща или не и ако има каква е.

Това което тя описва си е абсолютна депресия. Очевидно има и причина - нарушена функция на щ.ж.
В нейния случай, без необходимата доза лекарства няма да й мине - има хормонален дисбаланс, установен вече, с назначено лечение.  Ще си пие хапчетата до живот и това й е решението. Нито е първата нито последната с такъв проблем. Психиатъра не е за нея, психолог по-може, но може и без него. Психиатъра не е квалифициран да разбира от хормони свързани с щ.ж. така, че не я подвеждайте. Явно момичето е ходила на доктор - ендокринолог, за да и изпише тези лекарства. Не пишете глупости - психиатъра, щял да прецени дали й е добре щитовидната жлеза .