Имам чувството, че аз съм писала поста.
В абсолютно същия етап от живота съм. По цял ден очите ми се пълнят и се чудя как да се сдържа, много ми се е насъбрало.
9 години ще направим с моя приятел. 9 години от живота ми... най-хубавите ми млади години.
И сега като се погледна в огледалото, се чудя защо, кога и как стигнах до тук?
Той не се сети да ми предложи брак за всичките тези години... Да, говорим за дете, но толкова. Нямаме дом. Нямам нищо сигурно. Не се чувствам вече добре сякаш с него. Страх ме е да го призная, не искам тези години да отидат на вятъра. Но аз не съм щастлива. От различни градове сме, досега ходихме в Англия, а сега иска да отида при него в малкия град (аз съм от по-големите). Там какво да правя, няма бъдеще!
Тука ни се разминават вижданията за живота. Плача, мисля, разсъждавам и до никъде не стигам.
Голямо решение ни предстои да взимаме, а аз сега не съм в кондиция да гледам обективно на нещата, депресирана съм. Животът ми е пълна каша в момента.
.
В абсолютно същия етап от живота съм. По цял ден очите ми се пълнят и се чудя как да се сдържа, много ми се е насъбрало.
9 години ще направим с моя приятел. 9 години от живота ми... най-хубавите ми млади години.
И сега като се погледна в огледалото, се чудя защо, кога и как стигнах до тук?
Той не се сети да ми предложи брак за всичките тези години... Да, говорим за дете, но толкова. Нямаме дом. Нямам нищо сигурно. Не се чувствам вече добре сякаш с него. Страх ме е да го призная, не искам тези години да отидат на вятъра. Но аз не съм щастлива. От различни градове сме, досега ходихме в Англия, а сега иска да отида при него в малкия град (аз съм от по-големите). Там какво да правя, няма бъдеще!
Тука ни се разминават вижданията за живота. Плача, мисля, разсъждавам и до никъде не стигам.
Голямо решение ни предстои да взимаме, а аз сега не съм в кондиция да гледам обективно на нещата, депресирана съм. Животът ми е пълна каша в момента.
.
Ама като го направи, ще го игнорирам... то това е омагьосан кръг просто! 
