Май разковничето е, че той е станал голяма работа. Това са твои думи, а я си помисли ако беше некъв мухъл с 400 лв. Заплата и живееше при майка си, дали щеше така да страдаш. По принцип качествени мъже трудно се намират и за съжаление конкуренцията за тях е голяма. Аз те разбирам, съчувствам ти, но честно не мисля че така ще страдам по мъж. Вижда ми се прекалено.
- Публикувана: 16 юни 2016, 10:15 ч.
- Последно мнение: 26 юли 2016, 17:50 ч.
Отчаяние
С риск сега да ме нападнат хората без деца, ще кажа че за мен ако двама души нямат общо дете не са семейство, дори при наличие на подпис. Семейството го прави общото дете защото това значи отговорност. Другото е днес с този, утре с онзи. Лесно е да смениш партньор и да започнеш начисто. Това ти го казаха милион пъти, но ти не искаш.
Аз на твое място не бих се молила, небих страдала, небих пила антидепресанти, аз лично не виждам кой знае каква драма.
Аз на твое място не бих се молила, небих страдала, небих пила антидепресанти, аз лично не виждам кой знае каква драма.
Сигурно сте прави, виждам всичко и не мога да си обясня какво ме държи! Толкова да го обичам или чак толкова зависима ли съм станала.... явно просто съм си мислела, че каквото и да се случва чак такова предателство е абсурдно и винаги ще сме заедно.... Някой беше писала, че затова и дете не е ставало... и аз си го мислех...имам нужда да пиша и говоря и да си изливам емоциитена иначе се сдържам и в един момент рухвам и получавам криза, а от тея кризи много ме е страх.... особено през нощта като съм съвсем сама
Дали тук, дали на лист хартия, пиши!
А, за оставането сама през нощта- я си спомни колко нощи си била сама, нищо че на книга ти се води някакъв до теб.
И си го повтаряй- и преди си била сама, но не си имала възможност до потърсиш някой, искащ да е до теб, заради лъжите на боклука, не посмял да застане като мъж.
Детето е отговорност на двамата, но аз не мога да заложа на малкото и невинно човече такава сериозна роля като градене на семейство. Това е работа на възрастните. А семействата без деца, които обаче искат дете? Не са семейства,така ли?
Не съм чела другата тема на авторката, но тук останах с впечатлението, че съвсем скоро, преди по-малко от седмица разбра, че има друга жена. Има нужда от време да го асимилира и явно наистина много обича мъжа си. И по-добре да вика, да плаче, отколкото да се затвори, да страда вътрешно и след време наизбие в някаква друга посока. Хората сме толкова различни.
Не съм чела другата тема на авторката, но тук останах с впечатлението, че съвсем скоро, преди по-малко от седмица разбра, че има друга жена. Има нужда от време да го асимилира и явно наистина много обича мъжа си. И по-добре да вика, да плаче, отколкото да се затвори, да страда вътрешно и след време наизбие в някаква друга посока. Хората сме толкова различни.
Детето е отговорност на двамата, но аз не мога да заложа на малкото и невинно човече такава сериозна роля като градене на семейство. Това е работа на възрастните. А семействата без деца, които обаче искат дете? Не са семейства,така ли?
Не съм чела другата тема на авторката, но тук останах с впечатлението, че съвсем скоро, преди по-малко от седмица разбра, че има друга жена. Има нужда от време да го асимилира и явно наистина много обича мъжа си. И по-добре да вика, да плаче, отколкото да се затвори, да страда вътрешно и след време наизбие в някаква друга посока. Хората сме толкова различни.
Не съм чела другата тема на авторката, но тук останах с впечатлението, че съвсем скоро, преди по-малко от седмица разбра, че има друга жена. Има нужда от време да го асимилира и явно наистина много обича мъжа си. И по-добре да вика, да плаче, отколкото да се затвори, да страда вътрешно и след време наизбие в някаква друга посока. Хората сме толкова различни.
Като беше "некъв мухльо с 400лв заплата" - бях до него! И никога не бих го изоставила заради подобно нещо! Не ми трябват пари, коли, апартаменти.... днес ги имаш утре не, за мен са важни семейството и отношенията между хората! Но ....
ремонтира си я ,а аз разбрах за нея 5 месеца след като си е направил ергенска квартира там не е ходил на работа ,започнал е свой бизнес ,а не подозирах , излизахме сутрин заедно за работа и се прибирахме в 18 часа като той идваше да ме взема , кога е завъртял бизнеса и направил къщата аз не знам , нито се е издал с държание ,нито с телефонни разговори , нито с външен вид не е показал промените 
смешно ми е но тогава когато разбрах се почувствах като най-голямата патка ( да вмъкна - имаме общо дете )
Казваш, че сте заедно от 6 години. Преди 5 той те е подтикнал да направиш аборт, защото ви е било "рано", били сте в началото на взаимоотношенията си. Сега сте опитвали последните 6 месеца. Т.е. 4 и половина години сте се пазили, после все пак сте започнали да опитвате и той се е измъкнал. Ами всичко това трябва да ти говори достатъчно ясно. Дори е трябвало да ти проговори много по-рано.
Сега, спри да се тръшкаш, полза няма, а и време нямаш за губене /пишеш, че си между 30 и 35/. Ако ти е много тежко, потърси добър психолог, те помагат и без лекарства, може да ти предпише билков препарат, който се изписва без рецепта.
Прекрати този брак и започни наново. И не се обръщай назад.
Сега, спри да се тръшкаш, полза няма, а и време нямаш за губене /пишеш, че си между 30 и 35/. Ако ти е много тежко, потърси добър психолог, те помагат и без лекарства, може да ти предпише билков препарат, който се изписва без рецепта.
Прекрати този брак и започни наново. И не се обръщай назад.
Всъщност още нямам 30, почти съм ги стигнала.. Говорихме, не че ме обвинява, но ми каза, какъв е бил проблема с мен.. не отричам, че е прав но и не го оправдавам за случилото се, нищо не го оправдава че не е говорил с мен по-рано! Сега е момента, в който той казва, че иска да опитаме да оправим всичко, а пък аз прекалено много се вглъбявам в другата жена... Не знам дали да му дам шанс и да се пусна по течението, или да се изпарявам.. Знам мнението ви, но и също така знам, че само когато го видях и сякаш всичко си беше както преди време.. И знам, че никой друг не ме успокоява с присъствието си така както той... 
за съжаление ...
за съжаление ... 
Случват се и добри сценарии, макар и много по-рядко. Всъщност още нямам 30, почти съм ги стигнала.. Говорихме, не че ме обвинява, но ми каза, какъв е бил проблема с мен.. не отричам, че е прав но и не го оправдавам за случилото се, нищо не го оправдава че не е говорил с мен по-рано! Сега е момента, в който той казва, че иска да опитаме да оправим всичко, а пък аз прекалено много се вглъбявам в другата жена... Не знам дали да му дам шанс и да се пусна по течението, или да се изпарявам.. Знам мнението ви, но и също така знам, че само когато го видях и сякаш всичко си беше както преди време.. И знам, че никой друг не ме успокоява с присъствието си така както той... за съжаление ...
за съжаление ...
Ти може да даваш мило и драго да останеш с този мъж, но ако не го зарежеш, той със сигурност ще го направи. Така че вариант заедно просто няма... Никой не обича слугинското поведение, дори и да го намира за удобно за някакъв период. Това са фактите.
Сегашната му изгора може да е ангажирана, но следващатане знаеш дали няма да е свободна и навита на всичко. Ако ти се живее така, изчакай и провери
Сегашната му изгора може да е ангажирана, но следващатане знаеш дали няма да е свободна и навита на всичко. Ако ти се живее така, изчакай и провери