Отчаяние

Да ви кажа честно не знам какво да мисля за нея... Та тя е 10год по-голяма от нас с него!!!! Не ми го побирам ума... и поведението му - като писанията на объркания мъж в другата тема " Женен съм, но влюбен в друга", чак почнах да си мисля, да не е писал т.нар. ми мъж... прекалено голямо сходство - без 1-2 неща! Ако беше някоя по-малка да се опитам да го разбера - залитнал там нещо... ама това месеци наред с по-възрастна .... Чак не разбирам какво толкова е видял в нея... та тя е почти на годините на майка му!

Просто е друга жена, хората често имат нужда от някой друг и нищо повече. Не търси с какво те превъзхожда, то е вероятно само това, че е нов човек. А пък щом не те превъзхожда освен по възраст съвсем нямаш повод да се депресираш, че си отхвърлена.

Съвсем нормални чувства и бяс от случилото се. 

не се чуди ,аз бях на 26 като хванах моя с 2 любовници - едната на 17  а другата на 42  тогава   

Леле, Злодеида, тези да не са били майка и дъщеря?

Много добре и го каза... 
Не е болка за умиралка ... а и няма да е последния изгорял юрган...
----------------------------------------------------------------------------------------
Живеем във време, когато всички се възхищаваме на изневярата. Изневяра от всякакъв тип...
Чудя се защо аджеба... подражаваме на всичко що е духовно падение, а после се вайкаме за духовни идеали... Чест, достойнство, всеотдайност и пр...добродетели, започват да крещят в ушите ни  , а егоизмът направо хапе парчета.
Това е  противоречието, което показва правилния път на живота.
Точно в такива моменти, човек има възможност да се осъзнае и да пренареди пъзела.
Това е един шанс да намериш себе си и да освободиш душата от капана, който е щракнал. 
Няма рецепта щастие как се постига, но опитите продължават и обикновено печелят тези, които залагат на живот изпълнен с добродетелност. 
Бъди себе си.    Бъди силна и посрещай живота с доброта и лекота, която си я имала. На 35 е нормално да се обърнеш малко с лице към твоите родители. Сега е времето да сте отново близки.
Приятелите, трябва вече да са проверени....и "пресяти".  Но добри или не толкова- по добре да ги имаш... На тях не можеш да разчиташ, но е по-лек споделеният живот
Много хора се заблуждават, като не се женят и се оправдават с ... "да си по-живеем, докато сме млади" .... на 35, ако нямаш отраснали деца си едно дърво без корен, както казва Николай Хайтов.

Щастието е в здравото семейство-  деца, родители ...  Връзката между нас е точно в този период когато сме на 35-45 год. Тогава всички сме заедно и на възраст, която всеки е достатъчно зрял за да разбере думите и живота на останалите. / деца 15-20г, родители 35-40г, възрастни 55-60г /
Всяко нещо, което се наруши естествено се отразява на всички по веригата на пълноценното щастие.

Това беше за простотата на живота....  Сложно, винаги можем да го направим...
Другото си е Ваша работа ...
 
 

не 

Маманет ,съгласна съм че щастието е в здравото семейство , но човек в младостта си не проумява това , двама млади които тепърва си напасват характерите много често се впускат в състезанието -кой е по-по-най и не усещат кога и как си отива любовта .

Убедих се, че той не би напуснал работа. Дори не знам нея дали е напуснал или заедно мислят как да продължава да ме лъже..  и защо още отрича? Представих си ги двамата и досега повръщах... това е някакъв ад!

Оф, не си ги представяй... не я обвинявай... не се сравнявай... погледни себе си и си кажи аз съм хубава, умна, млада, заслужавам по-добро... представи си себе си след години усмихната, с дете и друг влюбен мъж...  Не знам дали сега се възхищаваме на изневярата / със сигурност аз - не, изобщо, скоро не бях чела подобни глупости/, по-скоро я приемаме като нещо, което се случва. Е, има голяма драма за едната страна, но пак - нямате дете, млада си, лесно е да се разделите. Преди като те съветваха за АД бях против, но сега може да се консултираш с лекар за нещо успокоително или АД по негова преценка, нещо, което да ти помогне по-лесно да преминеш през този момент.

Не мисля, че трябва да взима хапчета щом има неприятности!
Хапчетата са за болните, а тя е здрава и права, и ще се справи с болката и тъгата!
Просто това не е нейния човек, и Господ си знае защо не им е дал деца заедно, така че- всичко ще се оправи.

Абе нека отиде на един лекар, няма да и попречи, твърде дълго и драматично преживява. Едно рамо на терапевт или някаква друга помощ няма да и попречат, пък и специалист ще прецени, не всеки е за хапчета, може просто точните думи да и каже и да я стабилизира достатъчно.

Ми, нормално е да преживява, то не го обичаш някого, пък пак преживяваш промяната, дори и ти да си взела решението!
И родители има, и работа има, и жилище, остава само да си подаде носа навън и да се огледа за някакъв спорт, танци или език- място с хора, че да дръпне напред.
Ако отиде на лекар, ще ѝ изпише хапчета, ако отиде на психолог- ще ѝ насрочи часове, да ѝ обяснява, че родителите ѝ са виновни за дереджето ѝ...........
Мисля си, че щом е могла да издържи толкова време в тая никаква връзка, бързо ще се почувства освободена.

Сигурно сте прави, виждам всичко и не мога да си обясня какво ме държи! Толкова да го обичам или чак толкова зависима ли съм станала.... явно просто съм си мислела, че каквото и да се случва чак такова предателство е абсурдно и винаги ще сме заедно.... Някой беше писала, че затова и дете не е ставало... и аз си го мислех...имам нужда да пиша и говоря и да си изливам емоциите иначе се сдържам и в един момент рухвам и получавам криза, а от тея кризи много ме е страх.... особено през нощта като съм съвсем сама

Отхвърлянето не можеш да преживееш вероятно, не е нещо невероятно, много хора са така. Може и ти да не го искаш, даже тогава още по-трудно преживяваш, че не ти него, а той теб зарязва. Пък и може да е въпрос на възпитание, ако в твоето семейство да имаш мъж е голяма ценност, да се разведете голям провал. Много варианти има, но все пак през разума можеш да овладееш състоянието си, не толкова да дълбаеш защо. Повечето пъти човек като се пита защо просто отказва да приеме.