С приятеля ми сме заедно от година и половина. Преди това той имаше 10 годишна връзка с дете аз 5 годишна без. Миналата година на ражденният ми ден ми предложи брак-много красиво и запомнящо се. Ходихме заедно за рокля и т.н. април ми каза че не може да го направи и се скарахме. После промени решението си след като поговорихме. После като тръгнахме за покани пак същият номер. После пак се оправихме. Вчера трябваше да ходим за халки и няма да казвам. Как да възприема това и аз незнам вече.
- Публикувана: 17 юни 2016, 09:04 ч.
- Последно мнение: 17 юни 2016, 20:28 ч.
Не мога да си обясня постъпката му
Човекът не иска да се жени. Очевидно.
Направил е предложение под натиск, или защото се е очаквало от него, или спонтанно, но необмислено.
Сега се чуди как да се измъкне, изпитва вина, иска да излезе сух от ситуацията, а няма как да стане.
Ако все пак се стигне до брак, има голяма вероятност да се озлоби и да стане нервен, агресивен, да обвинява за всичко съпругата си.
Неприятна ситуация като цяло.
Направил е предложение под натиск, или защото се е очаквало от него, или спонтанно, но необмислено.
Сега се чуди как да се измъкне, изпитва вина, иска да излезе сух от ситуацията, а няма как да стане.
Ако все пак се стигне до брак, има голяма вероятност да се озлоби и да стане нервен, агресивен, да обвинява за всичко съпругата си.
Неприятна ситуация като цяло.
Кофти....след като сте заедно от година и половина, следователно връзката ви е била на 6 месеца, когато той ти е предложил? Може би, предвид предишната му дълга връзка и разпдането и е видял в теб спасителен пояс на момента, а после, с времето и подготовката на сватбата се е осъзнал. Според мен или го е страх да се обвърже трайно (което пак вероятно е продиктувано от предишната дълга връзка) или с времето смята, че може и да не сте един за друг. Ако ти не напираш толкова за сватба, просто седнете, поговорете, дай му време... Не е проблем да сте сгодени и 3 години, въпроса е крайния резултат, а именно - здраво и щастливо семейство. 
можете да сте семейство и без да имате брак
година и половина са малко, много малко /според мен/
не му се сърди, дай му още време и подхвани въпроса отново след година например
тъкмо ще се успокоил, че единствената ти цел не е да го ожениш за себе си
а ако през това време се появят и други проблеми и стигнете до раздяла - само ще си спечелила, че не си го ръчкала за сватба
година и половина са малко, много малко /според мен/
не му се сърди, дай му още време и подхвани въпроса отново след година например
тъкмо ще се успокоил, че единствената ти цел не е да го ожениш за себе си
а ако през това време се появят и други проблеми и стигнете до раздяла - само ще си спечелила, че не си го ръчкала за сватба
Година и половина са предостатъчно време, особено ако хората са над 30
Не чакай да влезете в конфликт или да се случи поредния спор за да говорите. Точно когато ти се струва че всичко между вас е наред, поговорете за тоя брак.
И също негови приятели/ приятелки биха могли да ти дадат обратна връзка от какво го е страх.
Аз не бих се оженила на твое място.
Не чакай да влезете в конфликт или да се случи поредния спор за да говорите. Точно когато ти се струва че всичко между вас е наред, поговорете за тоя брак.
И също негови приятели/ приятелки биха могли да ти дадат обратна връзка от какво го е страх.
Аз не бих се оженила на твое място.
Да ти кажа, честно аз не бих се омъжила повторно, ако се разделя с мъжа ми. Разбирам страха му.
Говорете открито, въпреки че пръстена не е гаранция за успешна връзка.
Скрит текст:
С приятеля ми сме заедно от година и половина. Преди това той имаше 10 годишна връзка с дете аз 5 годишна без. Миналата година на ражденният ми ден ми предложи брак-много красиво и запомнящо се. Ходихме заедно за рокля и т.н. април ми каза че не може да го направи и се скарахме. После промени решението си след като поговорихме. После като тръгнахме за покани пак същият номер. После пак се оправихме. Вчера трябваше да ходим за халки и няма да казвам. Как да възприема това и аз незнам вече.
После страстта маалко се е поохладила, човека е "слезнал" на земята и ....или не му се жени хич, или вече не си неговата половинка.
Бизнеса си е бизнес, аз с мъжа ми се разбирам отлично, като партньори, но бракът влече след себе си деца, дали общи, дали доведени и заварени, роднини по права, по съребрена линия или по сватовство. Говоря от своя опит, но някои емоционални травми аз не бих могла да преодолея, че и пак да се вкарам в същата схема. Не мисля, че втрият път може да е като първия. Просто си обременен. Така е при мен.