Туба Бюйюкюстюн, "Запленяваща сърцето" и проектите преди и след това - тема 226

Водата няма коси. Добрия човек вижда добри знаци.

За да чуеш себе си, са нужни мълчаливи дни.

За да разбереш себе си, пообщувай с камъка в гората…

Ако си забелязал, че яздиш мъртъв кон – слизай!

Когато Великият Дух дарява нов ден, той го изпраща на – всички и всичко.

Този, който мълчи знае два пъти повече, от колкото дърдоркото.

Животът е като дъха на бизон през зимата.

Има много начини да смърдиш като скункс.

„Трябва“ – единствено да се умира.

Първо погледни на следите от своите мокасини, преди да съдиш някой друг.

Родината е там, където ти е хубаво.

Гарванът грачи не защото предвещава буря, а защото в храстите се крият врагове.

Помни, че човек също е животно, само, че умно.

Невинаги врагът е враг, а приятелят – приятел.

Всичко в света си има своя песен.

Над мен – красота, под мен – красота. И когато напусна това тяло аз също ще тръгна по пътеката на красотата.

Детето е – гостенин в твоята къща – нахрани го, изучи го и го пусни.

Правилно изречената дума е много по-добра от точно хвърлената томахавка.

Дори мъртвата риба може да плува по течението.

Животът тече от вътре на вън. Следвайки тази истина и ти самият ще станеш истината.

В душата не ще има дъга, ако в очите не е имало сълзи.

Задай въпрос от сърце и ще получиш отговор от сърце.

Смъртта не съществува, има само преход между световете.

Разговаряй с децата, когато се хранят, и казаното от теб ще остане, дори когато вече те няма.

Когато виждаш, че гърмящата змия се готви да напада – бий първи.

Не притеснявай хората за техните религии.

Човек е длъжен сам да направи своите стрели.

Тези, които си лягат с кучетата – се събуждат с бълхи.

Във всеки човек тече борба между злия и добрия вълк. Винаги побеждава вълка, когото храниш.

Преди да обичаш, се научи да ходиш по снега, без да оставяш следи.

Когато връзвате коня си към стълб, нима очаквате, че ще се сдобие със сила.

О Велики Дух, чийто глас чувам във ветровете.
Аз идвам при теб, като един от множеството твои чада.
Нужна ми е твоята сила и мъдрост.
Направи ме силен, не за да доминирам над своите братя,
а за победа над моя най-страшен враг – самият себе си.

Ако говориш с животните, те също ще говорят с теб, и ще научите много един за друг. Ако не говориш с тях, ти няма да ги познаваш, а от този, когото не познаваш, само ще се страхуваш. Човек разрушава това, от което се бои.

Всички на земята имат своя цел, всяка болест – лекарство, което я лекува, а всеки човек – предназначение.

Аз бях на края на света.
Аз бях на края на водите.
Аз бях на края на небесата.
Аз бях на края на горите.
Аз не намерих никого, който да не е бил мой приятел.

Колко ловък трябва де е езика на белите, ако могат да направят от вярното невярно, и от невярното вярно.

Жабата не напуска гьола, в който живее.

Кажи ми – и ще забравя, покажи ми – и не ще запомня, привлечи ме към участие – и ще разбера.

Вятърът, даващ на нашите отци първото дихание, получава и тяхното последно, тогава вятърът е длъжен да даде духа на живота и на нашите деца.

http://allatra.bg/articles/the-wisdom-of-the-indians/