Това опит за сценарий за турски сериал ли е? Добър кастинг на актьори.
- Публикувана: 20 юни 2016, 16:41 ч.
- Последно мнение: 22 юни 2016, 22:42 ч.
Имат ли право братята на майка ми да я изгонят от къщата?
Како Сийке, това е българската действителност.
Баща ми няма никакви претенции към дял от къщата на родителите му. В нея живеят дядо ми, чичо ми и жена му. При едно гостуване, по повод празник, стринка ми заяви -"Да не съм чула, че искате дял. Това е къщата на мъжа ми и ще остане на децата ни. Ако идвате на гости, добре сте дошли. За друго не ви искам". Къщата не е приписана, дялове имат и двамата. Не искаме нищо, но подобно отношение е обидно. Да не говорим, че няколко пъти детето ми ходи да види дядо ми и същата тази я гони оттам. Както и да е....
Баща ми няма никакви претенции към дял от къщата на родителите му. В нея живеят дядо ми, чичо ми и жена му. При едно гостуване, по повод празник, стринка ми заяви -"Да не съм чула, че искате дял. Това е къщата на мъжа ми и ще остане на децата ни. Ако идвате на гости, добре сте дошли. За друго не ви искам". Къщата не е приписана, дялове имат и двамата. Не искаме нищо, но подобно отношение е обидно. Да не говорим, че няколко пъти детето ми ходи да види дядо ми и същата тази я гони оттам. Както и да е....
Първия пост е изтрит, но имам представа за какво иде реч. Докато бабата не си стъпи на ината и не постави ясни граници, наглеците няма да престанат да наглеят. Майка ми също беше изгонена от къщата на баба и дядо. Беше отишла да ги гледа жената, беше си напуснала работата, при положение че изплащат ипотечен кредит с баща ми. Вуйчовците ми живееха в къщата със семействата си, те работеха тогава по чужбина, а вуйните отказаха да се занимават. И накрая единия се прибра, баба и дядо искаха да оставят на майка една стая на първия етаж да има, обаче ония се заинати и започна да вдига скандали. И я изгони, успя да изгони и другия вуйчо. Баба си мълча (дядо е с множествена склероза) , нищо не направи. А можеше.
Мале как ги търпите такива инцибили не знам. 
Чак се ядосвам докато чета. Ако бях аз отдавна да съм забравила добрия тон и да съм им почернила животеца, сами щяха да бързат да си събират багажа.
Я ги събери и им покажи къде зимуват раците. С келеши общуваш като с келеши, иначе добрите ти намерения всичко да се изясни цивилизовано, само стрес на теб самата и на майка ти ще докарат.
Чак се ядосвам докато чета. Ако бях аз отдавна да съм забравила добрия тон и да съм им почернила животеца, сами щяха да бързат да си събират багажа.
Я ги събери и им покажи къде зимуват раците. С келеши общуваш като с келеши, иначе добрите ти намерения всичко да се изясни цивилизовано, само стрес на теб самата и на майка ти ще докарат.
Извинявам се, че махнах първия си пост, просто не искам да ме разпознаят случайно.
Както казах, аз почти не се прибирам там, но много се притеснявам за близките си.
Наистина опитваме с добро да разговаряме с тези хора, но те очевидно не могат да водят нормален и интелигентен разговор и само да им кажеш нещо веднага започват да вдигат тупурдия и да псуват. Тази вуйна ми постоянно блъска вратите, не разговаря с никого, сякаш на нея някой и е крив. А от нас само добро са видели. Нямам думи колко нагли хора има и как син се държи с майка си (баба ми) и по какъв начин и говори. Срам ме е и ми е мъчно, че тези хора са ми семейство, а се държат като хванати от гората.
Според вас аз какво мога да направя в случая и накрая към адвокат ли да се обърна, ако продължава този психически тормоз, а нищо чудно и физически скоро.
Както казах, аз почти не се прибирам там, но много се притеснявам за близките си.
Наистина опитваме с добро да разговаряме с тези хора, но те очевидно не могат да водят нормален и интелигентен разговор и само да им кажеш нещо веднага започват да вдигат тупурдия и да псуват. Тази вуйна ми постоянно блъска вратите, не разговаря с никого, сякаш на нея някой и е крив. А от нас само добро са видели. Нямам думи колко нагли хора има и как син се държи с майка си (баба ми) и по какъв начин и говори. Срам ме е и ми е мъчно, че тези хора са ми семейство, а се държат като хванати от гората.
Според вас аз какво мога да направя в случая и накрая към адвокат ли да се обърна, ако продължава този психически тормоз, а нищо чудно и физически скоро.
Како Сийке, това е българската действителност.
Баща ми няма никакви претенции към дял от къщата на родителите му. В нея живеят дядо ми, чичо ми и жена му. При едно гостуване, по повод празник, стринка ми заяви -"Да не съм чула, че искате дял. Това е къщата на мъжа ми и ще остане на децата ни. Ако идвате на гости, добре сте дошли. За друго не ви искам". Къщата не е приписана, дялове имат и двамата. Не искаме нищо, но подобно отношение е обидно. Да не говорим, че няколко пъти детето ми ходи да види дядо ми и същата тази я гони оттам. Както и да е....
Баща ми няма никакви претенции към дял от къщата на родителите му. В нея живеят дядо ми, чичо ми и жена му. При едно гостуване, по повод празник, стринка ми заяви -"Да не съм чула, че искате дял. Това е къщата на мъжа ми и ще остане на децата ни. Ако идвате на гости, добре сте дошли. За друго не ви искам". Къщата не е приписана, дялове имат и двамата. Не искаме нищо, но подобно отношение е обидно. Да не говорим, че няколко пъти детето ми ходи да види дядо ми и същата тази я гони оттам. Както и да е....
Навсякъде по света има алчни и тъпи хора.
И тяхната тъпота, и убеждението че са прави, се подхранват от хора, които нямат претенции към нещото, на което са пълноправни правоимащи.
Абсурт го е казала прекрасно. Колкото по-малко си търсите правата и не ги отстоявате, толкова повече подобни нагли хора ще се опитват да ви се качат на главите и да ви тормозят.
Преживяла съм го и с роднини на татко.
По темата - ако къщата се е водила само на дядо ти - построил я преди брака с баба ти, построена е преди 1968 г., когато българското право не познава института на съпружеската имуществена общност, наследил я е от неговите родители и т.н. , наследниците са четирима - баба ти, майка ти и двамата вуйчовци. Всеки има по 1/4 идеална част.
По-вероятно е къщата да е придобита по време на брака на баба ти и дядо ти. Тогава тя е съпружеска имуществена общност и двамата съпрузи имат равни дялове. Т.е. баба ти е собственик на 1/2 от къщата, а 1/2 на дядо ти, който е починал се разделя на 4 наследници - преживялата съпруга /баба ти/, майка ти и двамата вуйчовци. Всичките те имат по 1/8.
Следователно съсобственикът с най-голям дял е баба ти - 5/8. Ако продължават да я тормозят, тя може да поиска съдебна делба, защото не вярвам да се съгласят на доброволна. Може и да прехвърли тези 5/8 на майка ти, но не с дарение, а с договор за издръжка и гледане и така майка ти с нейната 1/8 да стане собственик на 6/8, но срещу задължението да гледа и издържа баба ти до края на живота й. Тогава остава да изплатите на двамата вуйчовци по 1/8 и цялата къща да остане за майка ти.
Това е краен вариант, но е възможен, разбира се, ако баба ти е съгласна.
При всички положения трябва да се посъветваш с адвокат, да му представиш всички документи. Тук правилно са те посъветвали да потърсиш местен юрист, защото документите се вадят от местните институции, но нещата са принципни и всеки специалист по материята ще те посъветва.
Аз съм противник да се дават юридически консултации в интернет, както и не могат да се дават медицински диагнози и съвети, но според мен това са горе долу нещата.
Разбира се и вуйчовците ти си имат своите дялове и права, това никой не го оспорва, но и ти и майка ти сте длъжни да си отстоявате правата и идеалните части.
Не приемам хора, които се оставят роднините да ги оставят без нищо, както е писала Нощна птица по-горе. Има си закони и съдилища, колкото и да не е приятно да се съдиш с роднини, но понякога се налага. Това за мен са хора, които са се оставили по течението и ако не мислят за себе си, трябва да мислят поне за децата си.
Според мен не трябва да подхождаш емоционално, защото тези хора не си струват да се тормозиш с тях, но трябва да се действа по закона.
Дори и , не дай Боже, баба ти да почине, майка ти остава наследник на 1/3 от къщата. В този случай с тази 1/3 тя не може ли да си купи нещо мъничко във вашия град и там да си живее, пък да остави къщата на братята си? Ако не искат да й изплатят дела, тя има всички права да си го иска по съдебен ред.
Успех!
Преживяла съм го и с роднини на татко.
По темата - ако къщата се е водила само на дядо ти - построил я преди брака с баба ти, построена е преди 1968 г., когато българското право не познава института на съпружеската имуществена общност, наследил я е от неговите родители и т.н. , наследниците са четирима - баба ти, майка ти и двамата вуйчовци. Всеки има по 1/4 идеална част.
По-вероятно е къщата да е придобита по време на брака на баба ти и дядо ти. Тогава тя е съпружеска имуществена общност и двамата съпрузи имат равни дялове. Т.е. баба ти е собственик на 1/2 от къщата, а 1/2 на дядо ти, който е починал се разделя на 4 наследници - преживялата съпруга /баба ти/, майка ти и двамата вуйчовци. Всичките те имат по 1/8.
Следователно съсобственикът с най-голям дял е баба ти - 5/8. Ако продължават да я тормозят, тя може да поиска съдебна делба, защото не вярвам да се съгласят на доброволна. Може и да прехвърли тези 5/8 на майка ти, но не с дарение, а с договор за издръжка и гледане и така майка ти с нейната 1/8 да стане собственик на 6/8, но срещу задължението да гледа и издържа баба ти до края на живота й. Тогава остава да изплатите на двамата вуйчовци по 1/8 и цялата къща да остане за майка ти.
Това е краен вариант, но е възможен, разбира се, ако баба ти е съгласна.
При всички положения трябва да се посъветваш с адвокат, да му представиш всички документи. Тук правилно са те посъветвали да потърсиш местен юрист, защото документите се вадят от местните институции, но нещата са принципни и всеки специалист по материята ще те посъветва.
Аз съм противник да се дават юридически консултации в интернет, както и не могат да се дават медицински диагнози и съвети, но според мен това са горе долу нещата.
Разбира се и вуйчовците ти си имат своите дялове и права, това никой не го оспорва, но и ти и майка ти сте длъжни да си отстоявате правата и идеалните части.
Не приемам хора, които се оставят роднините да ги оставят без нищо, както е писала Нощна птица по-горе. Има си закони и съдилища, колкото и да не е приятно да се съдиш с роднини, но понякога се налага. Това за мен са хора, които са се оставили по течението и ако не мислят за себе си, трябва да мислят поне за децата си.
Според мен не трябва да подхождаш емоционално, защото тези хора не си струват да се тормозиш с тях, но трябва да се действа по закона.
Дори и , не дай Боже, баба ти да почине, майка ти остава наследник на 1/3 от къщата. В този случай с тази 1/3 тя не може ли да си купи нещо мъничко във вашия град и там да си живее, пък да остави къщата на братята си? Ако не искат да й изплатят дела, тя има всички права да си го иска по съдебен ред.
Успех!
Разговарях с другия ми вуйчо и той е на наша страна. При следващия опит за някакъв натиск от страна на тези хора, каза че той ще се разправя с тях.
Наистина ме е срам, че положението е такова и да, прилича на турски сценарий, но това е действителността, особено в малките градчета. Цял живот този вуйчо ми е тормозил баба ми и дядо ми, посягал им е и какви неща не им е говорил. Постоянното му крещене е достатъчно красноречиво, че не е съвсем наред. И сега предявява големи претенции, че чак да гони някой. Това за мен не е нормално.
Не ми се иска да се стига до някакви крайности наистина, но ако продължават да прекаляват ще се стигне и до намесата на други хора. Приятелят ми е сериозен и мъж и човек с позиции, и стои плътно зад мен. Каза ми в краен случай да се обърна към него, ако това нещо продължава.
Наистина ме е срам, че положението е такова и да, прилича на турски сценарий, но това е действителността, особено в малките градчета. Цял живот този вуйчо ми е тормозил баба ми и дядо ми, посягал им е и какви неща не им е говорил. Постоянното му крещене е достатъчно красноречиво, че не е съвсем наред. И сега предявява големи претенции, че чак да гони някой. Това за мен не е нормално.
Не ми се иска да се стига до някакви крайности наистина, но ако продължават да прекаляват ще се стигне и до намесата на други хора. Приятелят ми е сериозен и мъж и човек с позиции, и стои плътно зад мен. Каза ми в краен случай да се обърна към него, ако това нещо продължава.
Ами не е нормално, разбира се. Нещата не се оправят с крещене, има си закон, който ясно посочва кой наследник какви дялове има, пък ако хората не искат да го проумеят, има си съд за тази работа. Аз лично като юрист не гледам на съда и на съдебните спорове с роднини и близки като начин да им навредя и да ги накажа, а като на средство за защита, когато не мога да се разбера с тях по доброволен начин. Защото никой не стига до съд за свое удоволствие и ако е могъл да се разбере с противната страна по доброволен начин. Не случайно таксите, които се плащат пред нотариус при доброволна делба са по-ниски от съдебните такси при съдебна такава, за да се насърчат съделителите да се разберат доброволно и да не се натоварва съдебната система. Така и майка ти, ако не може да се разбере с роднините си доброволно, не трябва да изпитва чувство за вина да си търси правата по съдебен ред, щом няма друг начин.
Ако единият ти вуйчо е постъпвал лошо с родителите си, баба ти може със завещание да му остави по-малък дял, но това трябва да си го реши тя самата.
Ако единият ти вуйчо е постъпвал лошо с родителите си, баба ти може със завещание да му остави по-малък дял, но това трябва да си го реши тя самата.
Марселин, баба ти и дядо ти е трябвало да сключат с майка ти договор за издръжка и гледане и така цялата къща щеше да остане за нея, защото пишеш, че тя е отишла да ги гледа и да се грижи за тях. В този случай вуйчовците ти дори нямат запазени части.
dpv, нека дядо ти нищо да не прехвърля, стринката ти може да си говори всичко, но един ден, ако искат да запазят къщата, трябва да платят половината на твоя баща. Татко ти не трябва да се отказва от дела си, най-малкото заради теб и детето ти. Прощавай за непоискания съвет, просто се възмущавам на такива нагли "роднини".
dpv, нека дядо ти нищо да не прехвърля, стринката ти може да си говори всичко, но един ден, ако искат да запазят къщата, трябва да платят половината на твоя баща. Татко ти не трябва да се отказва от дела си, най-малкото заради теб и детето ти. Прощавай за непоискания съвет, просто се възмущавам на такива нагли "роднини".
Лиола, не мисля, че е редно да коментираме случая на друга потребителка, ако тя не иска, но нещата са принципни и прости.
Когато дядото почине и има двама сина, в случай, че не е сключвал договор за издръжка и гледане с някой от тях, или не е оставял завещание или дарение в полза на някой от тях, дяловете са по 1/2. Ако единият живее в къщата и иска тя да остане за него и за семейството му, трябва да изплати паричната равностойност на тази 1/2, която се полага на другия наследник. Това може да стане с доброволна делба пред нотариус /местен/, тогава и таксите са по-малки. Ако не иска, другият наследник може да поиска съдебна делба, да подаде в съответния съд по местонахождението на имота искова молба и да започне дело, за да получи паричната равностойност на полагащата му се 1/2. Също така, ако не е допускан до наследствения имот /гонен е, заплашван е, сменена е бравата/, има право да получи обезщетение в размер на левовата равностойност на своята 1/2 от имота, което се равнява на 1/2 от пазарния месечен наем за съответния имот. И това за всеки месец, в който не е допускан до имота. За целта трябва да поиска да му бъде даден достъп до имота с нотариална покана. Ако другият наследник продължава да не го допуска, тази сума трябва да се поиска също по съдебен ред, заедно с лихвите за всеки месец за забава. Сиреч наследникът има право да поиска в този случай 1/2 от стойността на имота, плюс 1/2 месечен наем за имота, който не ползва, плюс лихвите за забава за всеки месец, за който не е допускан. Мисля, че това си е доста респектираща сума и лично ако на мен ми заведат такова дело, ще гледам да се оправя по доброволен начин, колкото се може по-скоро.
Разбира се, за всеки конкретен случай трябва да се посъветваш с адвокат, пък и аз не се занимавам с делби, това е принципно положение. При всички положения недопусканият наследник трябва да си потърси правата, защото тече давност.
Успех!
Когато дядото почине и има двама сина, в случай, че не е сключвал договор за издръжка и гледане с някой от тях, или не е оставял завещание или дарение в полза на някой от тях, дяловете са по 1/2. Ако единият живее в къщата и иска тя да остане за него и за семейството му, трябва да изплати паричната равностойност на тази 1/2, която се полага на другия наследник. Това може да стане с доброволна делба пред нотариус /местен/, тогава и таксите са по-малки. Ако не иска, другият наследник може да поиска съдебна делба, да подаде в съответния съд по местонахождението на имота искова молба и да започне дело, за да получи паричната равностойност на полагащата му се 1/2. Също така, ако не е допускан до наследствения имот /гонен е, заплашван е, сменена е бравата/, има право да получи обезщетение в размер на левовата равностойност на своята 1/2 от имота, което се равнява на 1/2 от пазарния месечен наем за съответния имот. И това за всеки месец, в който не е допускан до имота. За целта трябва да поиска да му бъде даден достъп до имота с нотариална покана. Ако другият наследник продължава да не го допуска, тази сума трябва да се поиска също по съдебен ред, заедно с лихвите за всеки месец за забава. Сиреч наследникът има право да поиска в този случай 1/2 от стойността на имота, плюс 1/2 месечен наем за имота, който не ползва, плюс лихвите за забава за всеки месец, за който не е допускан. Мисля, че това си е доста респектираща сума и лично ако на мен ми заведат такова дело, ще гледам да се оправя по доброволен начин, колкото се може по-скоро.
Разбира се, за всеки конкретен случай трябва да се посъветваш с адвокат, пък и аз не се занимавам с делби, това е принципно положение. При всички положения недопусканият наследник трябва да си потърси правата, защото тече давност.
Успех!
Препоръчани теми