Извинявам се, когато ми е било криво и съм се развикала на Дияна без тя да е виновна.
- Публикувана: 17 апр. 2006, 16:02 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2006, 12:00 ч.
Извинявате ли се?
Извинявате ли се на децата си, ако прецените че сте сбъркали? Аз се извинявам, ако избухна за нещо което като ми мине гнева преценявам, че е било глупаво. Извинявам се и обяснявам избухването си. От моята майка тази дума никога не съм чувала аз, та затова искам децата ми да знаят, че и аз съм човек, греша, извинявам се, прощават ми ...
Вие ?
Вие ?
Браво. Така и трябва. Моето дете е малко още да ме разбере, но съм се извинявала, ако примерно го настъпя без да искам и му казвам, че съжалявам и не съм искала, и го гушкам. По-нататък сигурно и ако се развикам ще се извиня, но аз така, или иначе рядко изпадам в това състояние
Извинявам се, разбира се, и това е дори една терапия за мен, защото по принцип трудно казвам "извинявай". Важно е човек да осъзнава резултата от действията си, за да не създава ситуации, при които ще се налага да се извинява. Естествено, ако е неволна грешка, извинението е въпрос на възпитание. Понякога съм се държала гадно с детето, когато се е провинил с нещо и не иска да ми се извини, а някой от обкръжението го кара да се извини. Та имало е случаи, в които не съм му приемала извинението, защото чувствам, че го казва просто за да се сдобрим, без да е осъзнал грешката си. Тогава връщам лентата назад, за да си спомни с какво точно ме е ядосал и всичко се изглажда.
Извинявам се винаги, когато това е необходимо и нямам никакви притеснения, когато го правя. Затова, че съм се карала не се извинявам. Щом съм била предизвикана, значи е имало за какво. Е, ако са ме подвели и съм се карала на грешния човек, тогава да, но това става рядко. Извинявам се, ако не съм успяла да спазя уговорка, ако съм забравила за нещо, ако съм бутнала в бързината някой от тях или съм настъпила някого, ако съм оскубала девойката, докато я реша... За безброй дреболии. Даже на кучето се извинявам, ако го настъпя. Вече и децата са се научили да му се извиняват. Правя го съвсем инстинктивно и никога на съм се чувствала притеснена от това. Не смятам, че авторитетът ми би пострадал или би могло да се сметне за унизително. Всеки греши, всеки би могъл да сбърка.
Извинявам се винаги, когато това е необходимо и нямам никакви притеснения, когато го правя. Затова, че съм се карала не се извинявам. Щом съм била предизвикана, значи е имало за какво. Е, ако са ме подвели и съм се карала на грешния човек, тогава да, но това става рядко. Извинявам се, ако не съм успяла да спазя уговорка, ако съм забравила за нещо, ако съм бутнала в бързината някой от тях или съм настъпила някого, ако съм оскубала девойката, докато я реша... За безброй дреболии. Даже на кучето се извинявам, ако го настъпя. Вече и децата са се научили да му се извиняват. Правя го съвсем инстинктивно и никога на съм се чувствала притеснена от това. Не смятам, че авторитетът ми би пострадал или би могло да се сметне за унизително. Всеки греши, всеки би могъл да сбърка.
Нямам какво повече да добавя. Ние сме хора, грешим. Трябва да умеем да се извиняваме, включително на децата си.
