Ами често философски се е разглеждала идеята дали ако можеш да накараш да те обича някой, който не те, дали с дявола, магия, манипулация, ще го направиш? Ще си щастлива ли ако знаеш, че е насила под някаква форма?
Над това съм мислила много пъти и не веднъж съм го дискутирала с хора от обкръжението си. Не бих го направила, защото този човек не е с мен заради мен и по свой избор. Винаги ще ме боли и ще знам, че в друга ситуация, той няма да вижда мен като любимата жена, а аз искам да съм избор за мъжа си, не принуда, дори и без той да я осъзнава.
Или хората, които не устояват на широките възможности за самозванство и се представят за каквито не са? Имаш шанса да започнеш отначало и ще излъжеш ли, че си графиня/от професия, която нямаш/ ще градиш ли легендата за себе си ако знаеш, че не е вярно, но няма да те хванат?
Изкушаващо... Предпочитам наистина да съм, но така зададен въпросът ще отговоря с "Да".
За мен бедността и мизерията са състояние на духа. Познавам много богати хора, които имат чувство за бедност, вероятно възпитано в детството и не могат да го преодолеят. Мен ако питаш съм живяла само в замъци като дете, толкова никой около мен не е обсъждал кое колко струва и какво е. Като по-голяма осъзнах, че практически сме били доста зле с парите в дадени моменти, не съм го преживявала никога така. Нито някога ме е вълнувало кой какво има, да не говорим да се сравнявам. Може и характер да е освен възпитанието, наистина не знам, но не се преструвам, така съм реално. Намирам го и за голям плюс през повечето време, вероятно минус, защото бих могла да печеля много повече, а и често решенията ми изглеждат странни на по-далечни хора, но това е положението. 