Публикувана: 23 юни 2016, 08:50 ч.
Последно мнение: 6 юли 2016, 22:58 ч.

Извинявате ли се

10 294
79
1

23 юни 2016, 08:50 ч.

Мнения: 10 204

Не помня да сме дискутирали.
Интересно ми е да ви попитам извинявате ли се, когато усетите, че обиждате някого - непознат, близък, съпруг, дете?

Според мен умението да се извиняваш е едно от най-важните неща, наред с умението да благодариш. Ужасно лошо впечатление ми правят хора, които не се извиняват. И не само - има хора, които на живот и смърт избягват извиненията, все едно им е под достойнството да го направят.

За мен, щом съм обидила близък, дори и да не смятам, че съм казала нещо обидно, но виждам, че той го е приел така, е задължително да се извиня. Много повече ми е ценно разбирателството и близостта с хората в семейството, отколкото гордостта ми. Не бих оставила близък да си мисли, че не го уважавам и ценя, че ми е безразличен, само защото ме е срам да се извиня или пък смятам, че извиненията са под достойнството ми.

За мен е достойно да се извиниш, когато си сбъркал.

Визирам предимно хора от семейството, защото човек най-често наранява най-близките си.

Обикновено се извинявам като обяснявам защо и какво е провокирало думите и действията ми. Случвало се е да се извиня с букет, подарък или обяд.

Е, вие сте!

# 1 23 юни 2016, 09:29 ч.

София
Мнения: 1 257

Аз лично съм от хората, които си казват "право куме в очи" какво ми е на сърцето и на душата. Понякога хората се засягат и когато усетя, че се случва така се извинявам за изказаното мнение, ако има обидени, но не го променям (освен в случаите, в които ми се дадат железни аргументи и доводи за решението например). Не ми е трудно да се извиня, особено когато знам, че съм била в грешка. Според мен умението да се извиниш, да съжалиш и да простиш е до известна степен божествено. Аз също не харесвам хора, които само и само да не паднат по гръб са склонни да нараняват хората около себе си. Старая се да съм обективна. Когато детето не слуша например и му се скарам, и той се натъжи - извинявам се, но и му обяснявам за какво точно съм му се скарала и защо не трябва да прави така. Peace

# 2 23 юни 2016, 09:34 ч.

Варна
Мнения: 39 126

Рядко се извинявам, защото рядко ми се налага. Никога не забравям да благодаря, дори и за дребни неща. Учудващо е колко малко трябва на един човек за да се почувства оценен, с една кратка дума "благодаря" нещата стават далеч по-добре. Особено съпроводена с усмивка и поглед в очите. Но малко хора се сещат.

# 3 23 юни 2016, 09:38 ч.

Мнения: 10 204

Цитат на: HighSpeed в чт, 23 юни 2016, 09:34

Учудващо е колко малко трябва на един човек за да се почувства оценен, с една кратка дума "благодаря" нещата стават далеч по-добре.

Същото е и с думата "извинявай"! Peace

Точно това ми беше мисълта - бихте ли направили малкото и бихте ли казали малката дума, за да се почувства отсрещния по-добре или би ви било безразлично, щом ви е провокирал да го обидите?

# 4 23 юни 2016, 10:43 ч.

Мнения: 7 685

"Извинявай" го ползвам в учтивата форма и то към непознати или персонал ( "Извинете, бихте ли...; може ли; имате ли против...?). За близките си хора използвам "Съжалявам", и то когато грешката е осъзнато моя. Ако имам примерна ситуация, в която кажа "Вземи се в ръце" и отсрещния се обиди не бих се извинила. Да се обижда на себе си, че е мързелив и незаинтересован да се справи. Извинението затвърждава правотата на другия, а той не винаги е прав да се сърди или да очаква да бъдат снизходителни към него.

# 5 23 юни 2016, 11:05 ч.

София
Мнения: 24 807

Извинявам се без проблем, ако съм сгрешила в твърдението си и с факти ми е доказано.
Обяснявам и по няколко пъти какво имам предвид, за да разбере отсрещния правилно и че няма нищо лично.
Ако въпреки всичко не постигнем съгласие, не се сърдя- оставам си на позицията, а приятелското чувство също остава, стига опонента да не почне да изпростява и да сипе обиди, щото се бил чувствал засегнат.
За мен "съжалявам" не означава нищо- просото дума за измъкване.....

# 6 23 юни 2016, 11:18 ч.

Мнения: 7 325

Извинявам се рядко и извинения почти не приемам. Прекалено много пъти съм чувала думата *извинявай* за нещо, което се е повтаряло след това, та го приемам като двойно нахалство. Не ми е важно някой да ми се извини, важно ми е да осъзнае, че ме е засегнал и да не го прави отново.

# 7 23 юни 2016, 11:20 ч.

Мнения: 7 685

Цитат на: absurt в чт, 23 юни 2016, 11:05

И как е по-различна от "извинявай"?

# 8 23 юни 2016, 11:33 ч.

София
Мнения: 24 807

Цитат на: Антигона в чт, 23 юни 2016, 11:20

И как е по-различна от "извинявай"?

За мен, когато се каже " съжалявам", не разбираш за какво точно съжалява отсрещната страна.
Дали, че въобще е разговаряла по темата, дали че ти си се почувствал обиден, дали че те е засегнала и т. н.....
Често "съжалявам", се използва и в ироничен аспект, еквивалент на израза " Сори, Майкъл, ама това е положението"..............

# 9 23 юни 2016, 11:38 ч.

Мнения: 7 685

Цитат на: absurt в чт, 23 юни 2016, 11:33

Цитат на: Антигона в чт, 23 юни 2016, 11:20

И как е по-различна от "извинявай"?

Зависи как е поднесено. Ако кажеш само "Извинявай.", пак не се разбира. Аз съм многословен човек, често обяснявам по много защо. Така че "Съжалявам" не увисва във въздуха, а е подкрепено със "Съжалявам, че те засегнах; повиших тон; обвиних; не взех предвид чувствата ти по въпроса" и така нататък.
"Извинявай" не ми е на сърце, защото хвърля топката към отсрещния - "извинявай ти". Докато "съжалявам" е "Аз съжалявам", също не съм се почувствала добре от създалата се ситуация или осъзнавам какво съм причинила.

"Извинявай" е да си признаеш грешката и да поискаш извинение. Докато казвайки, че съжаляваш само признаваш за това, че не си бил прав, но не се изисква да те разберат и да те извинят, както е с първия пример. А и не винаги заслужаваш извинение, нищо че си разбрал, че не си прав. Така че оставям на отсрещната страна да избере дали да прости или не, без да го изисквам от нея.

# 10 23 юни 2016, 11:45 ч.

Мнения: 10 204

Според мен "извинявай" и "съжалявам" са общо взето равнозначни, стига да са искрени.

А какво ще кажете за ситуация, при което не смятате, че сте казали нещо обидно, но отсрещната страна се е засегнала по някакъв начин?!

# 11 23 юни 2016, 11:45 ч.

над кукувичето гнездо
Мнения: 9 867

Никога не ми е било трудно да се извиня, ако разбера, че съм допуснала грешка.
Благодаря системно, дори и на касиерите в супермаркета (интересно, че те остават изненадани Shocked

), пожелавам приятен ден, поздравявам с добър ден, когато вляза накъде и т.н.
Единственото нещо, което намирам за крайно лицемерно, е да кажа "приятно ми е" при запознанство с някого, който или не ми е приятен, или ми е направил нулево впечатление. Ако след запознаването ни съм очарована, споделям, че ми е било приятно да се запознаем. Така ми звучи по-истинско. Peace

# 12 23 юни 2016, 11:48 ч.

Мнения: 7 685

Цитат на: utro77 в чт, 23 юни 2016, 11:45

Дискутираме го. Питам защо и обяснявам какво съм имала предвид или съм искала да кажа. Може да се окаже, че съм права, но подборът на думите ми е бил откровено груб или с тях съм настъпила някой мазол. Тогава позицията ми остава същата, но я изразявам по-друг начин.

# 13 23 юни 2016, 11:56 ч.

Мнения: 10 340

Да умееш да се извиниш е хубаво, но още по-хубаво е да умееш така да общуваш, че много много рядко да нараняваш или обиждаш другия. Защото не става да се държиш безобразно, било то и не нарочно, а просто от глупост и да очакваш отсрещния винаги да приема твоите извинения или съжаления.

# 14 23 юни 2016, 12:01 ч.

Мнения: 7 685

Цитат на: Блу в чт, 23 юни 2016, 11:56

Кой е този човек, който ги умее тези неща? Винаги има възможност да не бъдеш разбран правилно и думите ти да бъдат изопачени и изкривени. Случва се и отсрещната страна просто да търси под вола теле.

"През цялото време мълчах и пак ме цитираха грешно."

Препоръчани теми

Закрепване на главичката

Позиция на главата на бебето

Сплескана глава

Възможни вреди от антирефлуксна възглавница?

Причина:

Причина: