Извинявате ли се

  • 10 294
  • 79
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: X
Извинявам се, да.
Понякога съм доста импулсивна, случва ми се да избълвам някоя глупост, и после да съжалявам. Искам прошка, разбира се.
И аз не обичам хора, които не се извиняват.
Утро, страхотна тема.
Но наистина трябва да бъде подкрепено с обяснение - какво си разбрал от случката, какво няма да правиш после отново. И след това тези неща наистина да се случат, а не на следващия ден да направиш същата 'глупост'.
Обаче ми се случва да се извиня за нещо и после пак да го направя. Опитвам се си коригирам характера в някои отношения, но ми е трудно.
Та, какво става в този случай - извиняваш се, изказваш каква ти е грешката, имаш угризения, знаеш, че това, което правиш е тъпня и не бива да е така, имаш всякакви намерения да се коригираш, стараеш се, търсиш отговор на въпроса как да се постъпи, какво да се направи, за да не стане следващия път пак така.
И следващият път пак правиш глупостта. Някак, първосигнално.
Яд ме е, защото правя неща към децата, за които съжалявам, и днес беше ден, в който сутринта се случи нещо, извиних се на сина ми, но беше нещо, което съм правила и преди и пак съм му се извинявала.  ooooh!

Последна редакция: пн, 27 юни 2016, 11:39 от Анонимен

# 61
  • Мнения: 10 204
Ох, ами...
Човешко е да се греши!
Не знам по този въпрос какво да кажа - всеки сам за себе си. Доколко ще си извлече поуки, доколко ще положи старания да избегне повторение на грешката...

Важно е обаче да се извиниш. И няма нужда от обяснения какво си разбрал от случката и какво няма да правиш после. Това е отделно.

# 62
  • Пазарджик
  • Мнения: 20
Да, извинявам се, когато осъзная, че не съм права и съм направила грешка.

# 63
  • Мнения: 226
Извинявам се и най-искрено съжалявам за постъпката си. Най-вече когато е била насочена към майка ми  Embarassed

# 64
  • Мнения: X
Но според мен да се извиниш и после да направиш /след известно време/ пак същото нещо също не е гот. От личен опит, правили са ми така, предполагам и на всяка от вас.

# 65
  • Мнения: 402
Ооо, грешката е моя.Изобщо не ми дойде на ум, че обсъждаме само извинение от куртоазия, .......

Не обсъждаме САМО извинение от куртоазия, даже изобщо.  В действителност ситуации, в които нараняваме неволно не са изключени и са напълно възможни. По мое мнение и тогава се дължат извинения, не само, когато нарочно сме наранили.

Ако беше цитирала цялото ми изречение коректно щеше да се види, че и аз съм на същото мнение.Както и да е.Извинение не очаквам."Благодаря", също.Не искам да поучавам, нито да се заяждам, но когато някой си е направил труда да е полезен с нещо, дори да не е това, което са искали да чуят, му казват "благодаря", не го иронизират.В подобен случай, вече си разбрала от моя "модел", че аз не се извинявам.Иначе темата ти е хубава и много възпитателна.Успех!

# 66
  • Мнения: 10 204
Ако беше цитирала цялото ми изречение коректно щеше да се види, че и аз съм на същото мнение.

Ами не знам. Аз така те разбрах...

# 67
  • Мнения: 135
Разбира се, че се извинявам. Винаги, когато видя, че съм сгрешила нещо, или пък усетя ,че с нещо съм обидила неволно някой.

# 68
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
За съжаление и аз не видях градивност в мнението дето и Утро не е разбрала какво е било написано...
Затова и го подминах, нищо, че беше посано в отговор на моето. Спор с този език не ми е по вкуса.

Категорично не е куртоазия да кажеш, че съжаляваш когато си наранил без да го съзнаваш. Не е защото писах за казване, а не са казване на нещо, което не мислиш. Човешко е да съжалиш когато си бил разбран неправилно или без да искаш си наранил. Обикновено човеците не се радват да нараняват. Много хора примълчават за да не се унижат. Всъщност показват слабост.

# 69
  • Мнения: 156
Често се хващам да се извинявам, дори без да съм виновна, само мир да има. Е да, ама с времето започва и да ти тежи това. Преди много трудно се извинявах, винаги бях права за себе си, ама като разбрах че по този начин губя хора около мен и се промених коренно. Сега май си вредя повече  Grinning Crossing Arms

# 70
  • Мнения: 10 204
Много хора примълчават за да не се унижат. Всъщност показват слабост.

Защо да показват слабост?! Любопитно ми е просто.

Аз си мисля, че ако успяваш да се владееш до толкова, че да премълчиш вместо да дадеш воля на настроението си, това е признак на сила, а не на слабост.

# 71
  • Мнения: X
Прекаленото извиняване също не е добре. Истината е някъде по средата.

Утро - тя има предвид, че премълчават извинението. Приемат извинението като унижение.

Да не изразяваш чувствата си не е израз на сила. Силата е това, което правиш, след като се е създал проблема, как излизаш от ситуацията и какъв човек ставаш след това - великодушен, добронамерен - или злобен и саркастичен.
Другото е емоционален контрол, това, за което ти говориш.

# 72
  • Мнения: 10 204
Прекаленото извиняване също не е добре. Истината е някъде по средата.

Утро - тя има предвид, че премълчават извинението. Приемат извинението като унижение.

Да не изразяваш чувствата си не е израз на сила. Силата е това, което правиш, след като се е създал проблема, как излизаш от ситуацията и какъв човек ставаш след това - великодушен, добронамерен - или злобен и саркастичен.
Другото е емоционален контрол, това, за което ти говориш.

О, вярно.
Чета по диагоналната система. Или нещо не съм в час днес...  ooooh! ooooh!

# 73
  • София
  • Мнения: 1 173
С непознати съм любезна и по-скоро дипломатична, не си позволявам да говоря неща, които да предизвикат неприятни последствия. Така съм възпитана.

Извинявам се най-често на близките си.
Ако усетя, че съм прекалила, че съм реагирала рязко, че съм засегнала, че сме се разминали.
За щастие, те също умеят да се извиняват.

Много ценя това качество в хората.

# 74
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Скрит текст:
Защо да показват слабост?! Любопитно ми е просто.

Аз си мисля, че ако успяваш да се владееш до толкова, че да премълчиш вместо да дадеш воля на настроението си, това е признак на сила, а не на слабост.

Не знам защо смятат, че да се извиниш ги унижава, но определено когато го направят показват слабост.
Иска се сила за да признаеш грешка, особено неволна.

Извадила си цитата от контекста затова обяснявам.

Едит; Утро, sега видях, че сте го изяснили Simple Smile

С непознати съм любезна и по-скоро дипломатична, не си позволявам да говоря неща, които да предизвикат неприятни последствия. Така съм възпитана.

Поздравления!
За съжаление вероятно си единственият човек, който умее това. Трябва много добре да познаваш личната история, нагласи и болки на човек за да знаеш какво би го наранило.

Общи условия

Активация на акаунт