Е чак толкова не смея да мечтая... стига ми и това, че ще си починат хубаво от "половинките" си... 
Барем като останат сами им дойде акъла в главата и видят нещата през нашите очи... аххх мечти, мечти... 
За Добро утро
Барем като останат сами им дойде акъла в главата и видят нещата през нашите очи... аххх мечти, мечти... За Добро утро
Скрит текст:
Исо не можеше да се съсредоточи в работата си. Погледът му като че ли сам все бягаше към къщата остреща. Какво ли очакваше да види? Или кого? Ядосан сам на себе си, Исмаил се опита да насочи вниманието си към калъпа в ръцете си.
- Извинете- ангелът от сънищата му стоеше на вратата. Исо подскочи като опарен и взе да се оглежда.- Получи се неудобно вчера, дори не се запознахме. Аз съм Мелек- подаде ръка момичето, а той все още само стоеше и я гледаше с разширени очи. „Тя ще те помисли за луд, момче.. Действай!”- тази мисъл като че ли го отрезви и той се ръкува с нея.
- Исмаил, приятно ми е.
- И на мен. С брат ми Берк се запознахте вчера. Преместихме с тук от Бурса..
- Да, знам- и когато тя го изгледа учудено, той се заоправдава.- Вчера брат ти ни разказа- как ти, той и майка ви сте дошли от Бурса, за да можеш да учиш.- „Боже, защо й говоря на „ти”?”- питаше сам себе си Исо.
- Малкият клюкар- засмя се тя. Смехът й звънтеше като камбана в ушите му.- Майсторът няма ли го?- Исо чак сега се усети, че Садри не беше до него.
- Отиде си до вкъщи, но след малко ще се върне.
- Да не ви задържам тогава, имате си работа. Довиждане!- И преди да успее да продума каквото и да е той, Мелек вече бе пресякла улицата и се бе скрила в дома си. Толкова близо и същевременно толкова далеч.
Ясемин и Синан пристигнаха заедно на работа. Никой вече не се учудваше на това, но и клюките по техен адрес не спираха. Зад гърба си чуваха какви ли не шушукания, но не им пукаше.
- Аххаааа, Кепчето и Синсирела!- Корай не можеше да избяга от навика си да обижда хората в който и час на денонощието и да е. Сега, след като ги нямаше „Студения” и „Кльощавелка”, беше ред на Яса и Синан да търпят обидите му.- Защо сте дошли толкова рано? Нямате ли си друга работа?
- Корай, какво искаш от нас? Всъщност ти как си тук по това време? Обикновено идваш къде обяд… Земята да не е спряла да се върти?- Синан едвам се сдържаше да не се засмее, докато се оглеждаше.
- Ииии, противно Кепчееее, винаги готов да обидиш хората!- Коментара на Корай предизвика доста повдигнати вежди, но без да забелязва това, той продължи:- Започвам приготовленията за посрещането на младоженците!- Обяви с тържествен тон фотографа.
- Моля! Та до завръщането им има още няколко дни.- Ясемин беше меко казано изненадана.
- Ти да мълчиш! Вещица! Естествено, че има още няколко дни. Как иначе ще успеем с цялата подготовка?!
- Корай, знаеш, че Йомер не обича такива неща. Моля те, нека не го ядосваме още първия ден..- Опита се да влее малко ум в главата му Синан.- И без това ще се върне бесен- прошепна сам на себе си той.
- Не може! Няма да спрем! Пииииссс, всички живеете само за да ме дразните, да ме ядосвате… Не ме интересува какво обича или не обича Йомер, това ще е моето празненство, по случай завръщането им, ако иска да идва…
Никой не посмя да посочи противоречието в думите му. Ясемин хвана Синан под ръка и двамата се отправиха към кабинетите си, а Корай започна да раздава команди на другите, сякаш не са работници във фирмата, а личните му роби. Типичният Корай Саргън.
Следобедът премина сравнително спокойно за почти всички: в „Пасионис” работата вървеше, прекъсвана от време на време от виковете на Корай, вечно недоволен от някого или нещо; Нериман все още не беше решила кое й е по- належащо- мъката по Суде, ядът към Дефне или страха от Кара Мамбата и се луташе между тези три чувства, като жертва, както винаги, в емоционалните й кризи ставаше Мине; Неджми стоеше замислен в кабинета си и не можеше нито да работи, нито да спре да мисли за всичко, станало през последната година. Вълнението днес беше в дома на сем. Топал…..
Тюркян и Нихан бяха седнали на дивана, всяка с ветрило в ръка и клюкарстваха, когато на вратата се позвъни. Спогледаха се, тъй като не очакваха никого, и снахата стана да отвори.
- Аааа, каква изненада!- Извика тя и се обърна, за да намигне на идващата след нея Тюркян.- Заповядайте, заповядайте г-н Хюлюсю!- Покани тя госта и се отмести, за да може да влезе той.
- Аааа, каква изненада.. и каква чест за нас- възкликна и Тюркян.- Влизайте,
влизайте..
- Тези са вас- рече стареца, като поднесе по един букет на двете дами.
- Ама нямаше нужда. Прекрасни са- припряно нареждаше възрастната жена, докато снаха й само се хилеше отстрани.
- Благодаря!- Едвам сдържаща се да не се изсмее с глас, рече тя.- Вие влезте и седнете, аз ей сегичка ще ви направя по едно турско кафе.
- Може, може- настани се госта в хола.
- Все пак аз съм майсторка, нали така- не се сдържа да се похвали Нихан и изчезна към кухнята.
Тюркян се засуети да сложи букетите във вази, а Хюлюсю не отделяше очи от нея.
- Къде е другият ви букет?- Попита той.
- Кой букет?- Не разбра Тюркян.
- Сватбеният..
- Ааааа, горе в стаята ми.- Леко притеснено рече тя.- Нихан настоя да го сложа до леглото си, такава била традицията… Все едно наистина ще съм следващата, която ще се жени…
- Нищо не се знае, госпожо Тюркян, нищо не се знае…
Привечер, макар и с нежелание, Йомер и Дефне се приготвиха да напуснат яхтата. Тази нощ щяха да нощуват в хотела, а сутринта рано отлитаха за Флоренция. Дефне беше раздвоена- хем искаше да остане тук завинаги, хем искаше да види и красотата на другия град. И все пак нямаше такова значение къде точно ще е, стига с нея да беше Йомер.
- Каква друга изненада си ми посготвил?- Съвсем небрежно попита тя, докато се беше облегнала на него в колата, която щеше да ги откара до хотела.
- Ако ти кажа, няма да е изненада- направи се не хитър Йомер.
- Аааа, значи наистина има още една?- Подскочи доволна Дефне.
- Ахх ти, хитрушо.. Но само толкова ще разбереш.. Оттук нататък устата ми е заключена….
- А къде е ключа? Може би тук- прошепна тя и го целуна по бузата.- Или тук?- Устните й се смъкнаха към вената на врата му, която все по- отчетливо пулсираше, а ръцете й шареха по мускулестите му гърди.
- Дефнеее, играеш си с огъня…
- Любимото ми занимание- подсмихна се тя и продължи да се притиска към него.
- Най- много да се изгориш, скъпа, защото тайната няма да научиш- смеейки се, каза Йомер.
- Много си лош понякога, знаеш ли!- Ядоса се Дефне и го перна през ръката, която посягаше да я прегърне. Отдръпна се от него и седна в най- далечния край на седалката, почти притисната до стъклото на колата, уж нацупена. С крайчеца на окото си обаче следеше кога той ще се предаде и ще й разкаже всичко.
Схванал каква е играта, Йомер остана на мястото си и се направи на напълно безразличен, докато колата набираше скорост. Знаеше, че тя няма да издържи дълго и сама ще се върне да му се умилква, за да разбере какво крие.
Инатливите магарета не можаха да издържат и 5 мин. далече един от друг. Едновременно се обърнаха и викнаха:
- Аааа, стига вече!- След което се засмяха и прегърнаха. Останаха така- гушнати и смълчани, докато не стигнаха до хотела.
Синан стоеше в градината на Ясемин и гледаше звездите. Тя се приближи зад него с две чаши с вино, сложи ги на масата и го прегърна през кръста. Целуна рамото му и се притисна към него, за да усети топлината и аромата му.
- За какво мислиш?
- Не знам… главата ми е каша, всичките ми мисли са объркани… Знаех, че този ден ще дойде, но.. не можах да се подготвя… Когато Дефне поиска да каже на Йомер, аз я спрях… но не трябваше. Още тогава всичко можеше да се разкрие, докато бяхме още в началото. Глупавият ми страх да не загубя Йомер. Все едно сега ще е друго… дори ще е по- зле. Не трябваше и да се оставя с батко Неджми да ни уговори Дефне, когато решихме ние да му кажем. Ако й бяхме обяснили всичко, ако бяхме поговорили както трябва с нея.. Но нали беше по- лесно за нас да оставим цялата тежест на нейните рамене… Защо сме такива, Ясемин? Защо сме страхливи, подли, несмеещи да кажем истината.. винаги играещи игри.. лъжещи всички около нас и най- вече себе си.. Защо нараняваме хората, които ни обичат? Защо не умеем да сме щастливи? Защо?!
Незнаеща какво да му отговори, Ясемин само го прегърна силно, докато слушаше думите, които знаеше, че той има нужда да изрече. Знаеше, че той не чака отговор от нея, а просто трябва да излее всичката болка, събрана в него.
Сгушена в съпруга си, младата жена се чудеше как да му съобщи новината. От една страна я избиваше на смях, като си представеше реакцията му, от друга- темата си бе съвсем сериозна. Понадигна се леко на лакът, погледна го в очите и започна:
- Скъпи.. трябва да ти кажа нещо.- Сама не знаеше как успява да сдържи смеха си.
- Кажи, миличката ми. Станало ли е нещо? Бебето.. всичко наред ли е- Сердар почна да се паникьосва, скочи от леглото готов едва ли не да тръгнат за болницата.
- Да, да.. с Исо, слава Богу, всичко е наред- рече с усмивка Нихан.- Друга е темата. Днес имахме гост.
- Охх изкарах си ангелите- върна се в леглото мъжа й.- Кой е идвал- Сема или Зелиха.. тия две кокошки пак ли са ти казали нещо за бебето..
- Стига с това бебе… Тъкмо се е кротнал малко, не го събуждай сега, че пак няма да спя цяла нощ… Рита като нинджа… Скъпи, какъв ще стане като порасне нашия Исо?!
- Футболист! Като Меси.. и Роналдо… Не случайно Исо ще му е кръстник, нали..
- Дааа- размечта се Нихан и подскочи:- Охх пак се отплеснахме от темата.. Та тъкмо ти казвах, щях де, че днес г-н Хюлюсю идва.
- За какво?- Изненада се Сердар.
- Не за какво, а за кого- поправи го съпругата му.
- Как така за кого? Бабаа.. да не е отвлякъл баба.. – паниката на Сердар беше колкото истинска, толкова и комична.
- Стига глупости! Нали баба ти беше с нас на вечеря…
- А да, вярно…- отдъхна си внука.- Защо идва тогава?
- Той пак заради леля Тюркян идва де… ама не за да я отвлича.. Поговориха си, донесе ни цветя… Истински кавалер.. само че…
- Какво „само че”? Какво е казал? Какво е направил? Обиди ли ви с нещо? Ще го убия, дърт мръсник…
- Стой, стой, успокой се, живот мой… Нищо такова няма.. Само че гледа леля Тюркян с един такъв поглед.. май наистина е влюбен..
- Сега ти говориш глупости! Каква любов на тая възраст? Въобразяваш си… Просто са на една възраст и се разбират добре… нищо повече…
- Аз пак ти казвам, има нещо.. Ако искаш ми вярвай, ако не искаш недей.. Ама да няма после „Що не ме предупреди?”, когато ти се наложи да предадеш баба си на годеника й.
Докато Сердар беснееше и твърдо отричаше да има нещо такова, а съпругата му се заливаше от смях, в съседната стая Тюркян лежеше, вперила замечтан поглед в сватбения букет, сложен на нощното шкафче до леглото й.
На няколко хиляди километра в северозападна посока от тях други двама съпрузи лежаха сгушени и щастливо усмихнати.
- Как искаш да кръстим сина ни, любима?- Въпросът накара Дефне да подскочи, все едно й бяха пуснали ток. Ръката на Йомер лежеше на корема й, щастливо отпусната, все едно се опитва да докосне наистина бебето в него.
- Йомер, но аз не съм бременна. От къде излезе това сега?
- Но нали така решихме. Първо момче, после момиче…. след това каквото дойде..
- След това?!- Шокът на лицето на Дефне си беше просто за снимка.- Колко деца искаш, Йомер?
- Аз лично поне три.
- Поне три? Може и повече, тоест.- Очите да Дефне щяха да изскочат от шока. Йомер се засмя с глас, след което я целуна бързо и я успокои:
- Шегувам се. За повечето… мисля, че три ще са достатъчно…
- Оххх- въздъхна Дефне, все едно смъкна голям товар от себе си.- Стреснах се за момент. Но още е рано, скъпи.. Когато му дойде времето, ще видим…
- Защо да е рано? А и от къде знаеш, че вече не си бременна? Да ти напомня ли за първата ни нощ в Милано… или на яхтата..
- Спри, спри, спри- разписка се Дефне и си запуши ушите… но пък картините се показаха пред очите й.- Лош, лош, лош Йомер.. Защо винаги трябва да ме засрамваш?!- Възнегодува тя.
- Първо- защото е толкова лесно- и се засмя.- И второ- обожавам да те гледам такава- зачервена, задъхана, гореща…
- Пак го правиш… айй Йомер…- Дефне се извъртя и зарови лице във възглавницата, а Йомер се наведе над нея, отметна косата и целуна врата й. Тя просто се премести леко и скри лице в извивката на рамото му. Сгушени така- като две части на един пъзел, намерили най- сетне своите места, двамата заспаха.
Призори Исо отвори работилницата. Докато чая се запари, реши да изтича до бакалията по- надолу за закуска. Тъкмо излизаше на улицата, когато отсрещната врата се отвори и Мелек се показа. И двамата замръзнаха, всеки вперил поглед в другия. Изминаха минута, две, три…
- Хайде, дъще, излизай и се връщай. Защо стоиш така на вратата- виковете на майката стреснаха момичето и тя излезе, като затвори внимателно след себе си.
- Добро утро!- Поздрави тихо тя и сведе поглед.
- Добро утро!- Отвърна Исо. Очите му не се отделяха от нея.- Къде толкова рано?
- За пресен хляб за закуска- все още не вдигаща поглед от земята, отвърна тя.
- И аз съм към бакалията. Ела, тъкмо ще те разведа по улицата.
Тя повдигна леко глава и черните й очи съвсем за кратко пробягаха по него, преди да ги сведе отново и да застане до него. Исо посегна към нея и с показалеца си повдигна брадичката й, за да срещне погледа й.
- Защо не ме гледаш в очите? От какво те е срам?
- Не знам- призна тя и се опита отново да сведе поглед, но Исмаил не й позволи.
- Очите ти са толкова красиви.. не ги крий, моля те.- Сам не знаеше как и защо го каза, но си беше самата истина.- Погледни ме, хайде.
Когато очите им се срещнаха, сякаш около тях се изви торнадо, а те стояха в окото му. След секунда Исо се съвзе, обърна се и тръгна надолу по- улицата, все едно нищо не е станало. Тъй като не й оставаше нищо друго, Мелек тръгна до него, но вече не гледаше земята… а Исо.
Асансьорът спря на етажа на Пасионис. Синан и Ясемин неохотно разделиха устните си, пооправиха дрехите и себе си и се отправиха към офиса, където цареше истинско въодушевление. Всички бяха в еуфория, но не заради очакваното завръщане на новото семейство Ипликчи, а защото Корай бей отново беше развихрил творческата си натура. Навсякъде по стените и от тавана висяха разноцветни балони, панделки и пухчета се носеха из въздуха, а голям плакат с надпис "Добре дошли, скъпо семейство Ипликчи" кичеше пространството над бюрото на секретарката. Служителите не спираха да се шегуват с действията на ексцентричния фотограф, а той не спираше да крещи:
- Защо са толкова малко балоните?! А?! Поръчах 300, а тук няма и 100… Зюбеир, Зюбеир.. къде пак се запиля този? Ямур, ела тук! Подай ми ей онази рошавата панделка, ще я закачим над вратата на Йомуш. Озиии, ела ми дръж стълбата… Пиииссс, гледате само как да падна, нали.. Гандярии… Грозници… Дръж ти казвам…
Корай бей се беше покатерил на висока стълба, опитвайки се да закрепи за лампите искрящи, шарени гирлянди. Тъй като всички бяха вперили поглед в клатушкащата се стълба изпод "финото" тяло на г-н Корай, никой не забеляза изумените погледи на току-що пристигналите Синан и Ясемин.
- Какво, по дяволите, става тук - попита Синан, търсейки с поглед виновника за целия този панаир.- Корай!? Какво е това? - Синан направи широк замах с ръка, за да обхване всичко. - Какво правиш там горе? Да не искаш после да те събираме на парчета? Слизай веднага!- Вече бесен той хвана с две ръце стълбата, по която се подаваха краката на Корай.
- Пиииииссссс! - изръмжа Корай в лицето на Синан и Яса, докато се оттегли на по-безопасно място.- Човек да не направи изненада на ледения водопад- почти плачейки прошепна той.- Какви сте такива смахнати? - попита посочвайки с поглед към новата двойка в Пасионис.- Заприличали сте на него.. Студени, противни.. Айй, обидих моя Йомер- възкликна и взе да върти виновно очи.- Оставете ме на мира, сега аз творя… това парти ще е НАЙ- великото парти за посрещане… И то защото го организирам аз, аз, Корай Саргън… Нали очакваме Йомюш с красивите черни очи да се завърне?! - В следващия момент Корай бей зае изтънчената си отбранителна позиция, като на ядосана котка, готова всеки момент да скочи върху жертвата си, и попита: - Чакайте! Чакайте! Да не би да се опитваш да ми кажеш, че Йомюш и Кльощавелката няма да се завърнат?!- И без да дочака отговора на Синан, отново започна да хълца...
- Господи Корай! Ще ме подлудиш ти казвам! Това пък от къде дойде сега! Това ли казах? - Завъртя поглед към тавана Синан и се запъти към кабинета си, повличайки със себе си Ясемин, за да я оттърве от поредната нервна криза на Корай, която щеше да избухне всеки момент.
На летището във Флоренция Дефне отново не се чувстваше добре. Притеснен, Йомер предложи да потърсят лекар, но тя не убедена, че като си почине ще й мине. Беше й наистина зле, но не искаше да плаши и притеснява Йомер, затова му каза само, че не й е добре на стомаха. Главата я цепеше, беше й лошо.. всичко около нея се въртеше и тя искаше само да полегне. Кога и как пристигнаха в хотела тя така и не разбра- заспа още в колата. В полусъзнания изчака Йомер да се оправи с регистратурата и в момента, в който влязоха в стаята си, тя се строполи на дивана. Съпругът й беше силно притеснен, но тя отново го убеди, че нещо не й е понесъл полета. Йомер я занесе до спалнята и легна заедно с нея, както бяха с дрехите от полета. Тя се притисна до него. Какво й ставаше? И при предишните полети имаше проблеми, но не й беше чак толкова зле. Отпусна се на силното рано на Йомер. Той се наведе, целуна я по челото и я притисна към себе си, все едно никога нямаше да я пусне.
- Дали ще си дойдат? Ами ако решат да живеят там и никога повече не ги видим? Как ще живея аз без Йомер? Скъпият ми той, едничкия на леля.. Суде си отиде, ако и Йомер ни напусне, няма да го преживея… - Вайканията на Нериман наистина бяха дотегнали на Неджми. Ставаше обаче по- зле, ако реши да й противоречи.
- Аз излизам!
- Къде, Неджми? Ахх не ми казвай пак, че отиваш на работа.. Аз тук умирам от притеснение, нервите ми не издържат…
- Знам, Нериман, знам…
- Остани си днес, Неджми? Ето, сега и Йомер го няма във фирмата, ти защо ще ходиш?
- Именно, защото го няма Йомер, някой трябва да помага на Синан. Остави ме на мира, Нериман! Ще изпратя Корай да ти прави компания, тъкмо и ние да си починем малко от него.- С тези думи Неджми побърза да се измъкне, без да обръща внимание на виковете на съпругата си след него.
Деня Дефне и Йомер изкараха в почивка. Решиха да отложат разходката за другия ден и останаха да лежат прегърнати цял следобед. Поръчаха вечеря от румсървиза, като изядоха и нея в леглото. Дефне се чувстваше по- добре и се стараеше Йомер да не усети колко е притеснена от станалото днес. Той, макар и силно изплашен, си мълчеше и се опитваше да я разведри, за да не усети тя паниката му. Беше решил да я заведе на лекар веднага, щом кацнат в Истанбул. Не че нямаше вяра на тукашните лекари, но там щеше да е по- лесно да я убеди. Нахраниха се, тя влезе да се изкъпе, а той мислеше как да провери какво става във фирмата. Толкова дни ги бе оставил без надзор, надяваше се да не са фалирали. На чичо си не можеше да звънне… не искаше да говори със Синан.. за Корай и дума не можеше да става.
- Йомер, здравей! Станало ли е нещо, че звъниш по това време?- Гласът на Ясемин звучеше леко разтревожен.
- Не, не, исках да чуя как върви работата. Извинявай за късния час, не съобразих разликата…
- Няма проблем, не съм си легнала още. Със Синан гледаме филм.
- Добре тогава, няма да ви притеснявам.. Утре ще ти звънна..
- Не, не, не ни притесняваш.. Какво искаше да ме питаш?
- Как са нещата във фирмата? Няма проблеми, нали?
- Всичко е наред, спокойно. Държим всичко под контрол, дори когато капитанът го няма.- Засмя се тя.
- Добре тогава. Лека вечер и отново извинявай.
- Йомер, почакай. Как са нещата при вас? Нямате проблеми с Дефне, нали?
- Успокой се, Ясемин. Успокой и Синан. При нас всичко е наред. Чао.
Ясемин остана загледана в замлъкналия телефон.
- Всичко наред ли е?- Синан беше леко пребледнял.
- Така каза. Звучеше спокоен. Попита само за фирмата.
- Знаех си. Завръщането на Йомер ще е буреносно. И нямам предвид партито на Корай….
- Извинете- ангелът от сънищата му стоеше на вратата. Исо подскочи като опарен и взе да се оглежда.- Получи се неудобно вчера, дори не се запознахме. Аз съм Мелек- подаде ръка момичето, а той все още само стоеше и я гледаше с разширени очи. „Тя ще те помисли за луд, момче.. Действай!”- тази мисъл като че ли го отрезви и той се ръкува с нея.
- Исмаил, приятно ми е.
- И на мен. С брат ми Берк се запознахте вчера. Преместихме с тук от Бурса..
- Да, знам- и когато тя го изгледа учудено, той се заоправдава.- Вчера брат ти ни разказа- как ти, той и майка ви сте дошли от Бурса, за да можеш да учиш.- „Боже, защо й говоря на „ти”?”- питаше сам себе си Исо.
- Малкият клюкар- засмя се тя. Смехът й звънтеше като камбана в ушите му.- Майсторът няма ли го?- Исо чак сега се усети, че Садри не беше до него.
- Отиде си до вкъщи, но след малко ще се върне.
- Да не ви задържам тогава, имате си работа. Довиждане!- И преди да успее да продума каквото и да е той, Мелек вече бе пресякла улицата и се бе скрила в дома си. Толкова близо и същевременно толкова далеч.
Ясемин и Синан пристигнаха заедно на работа. Никой вече не се учудваше на това, но и клюките по техен адрес не спираха. Зад гърба си чуваха какви ли не шушукания, но не им пукаше.
- Аххаааа, Кепчето и Синсирела!- Корай не можеше да избяга от навика си да обижда хората в който и час на денонощието и да е. Сега, след като ги нямаше „Студения” и „Кльощавелка”, беше ред на Яса и Синан да търпят обидите му.- Защо сте дошли толкова рано? Нямате ли си друга работа?
- Корай, какво искаш от нас? Всъщност ти как си тук по това време? Обикновено идваш къде обяд… Земята да не е спряла да се върти?- Синан едвам се сдържаше да не се засмее, докато се оглеждаше.
- Ииии, противно Кепчееее, винаги готов да обидиш хората!- Коментара на Корай предизвика доста повдигнати вежди, но без да забелязва това, той продължи:- Започвам приготовленията за посрещането на младоженците!- Обяви с тържествен тон фотографа.
- Моля! Та до завръщането им има още няколко дни.- Ясемин беше меко казано изненадана.
- Ти да мълчиш! Вещица! Естествено, че има още няколко дни. Как иначе ще успеем с цялата подготовка?!
- Корай, знаеш, че Йомер не обича такива неща. Моля те, нека не го ядосваме още първия ден..- Опита се да влее малко ум в главата му Синан.- И без това ще се върне бесен- прошепна сам на себе си той.
- Не може! Няма да спрем! Пииииссс, всички живеете само за да ме дразните, да ме ядосвате… Не ме интересува какво обича или не обича Йомер, това ще е моето празненство, по случай завръщането им, ако иска да идва…
Никой не посмя да посочи противоречието в думите му. Ясемин хвана Синан под ръка и двамата се отправиха към кабинетите си, а Корай започна да раздава команди на другите, сякаш не са работници във фирмата, а личните му роби. Типичният Корай Саргън.
Следобедът премина сравнително спокойно за почти всички: в „Пасионис” работата вървеше, прекъсвана от време на време от виковете на Корай, вечно недоволен от някого или нещо; Нериман все още не беше решила кое й е по- належащо- мъката по Суде, ядът към Дефне или страха от Кара Мамбата и се луташе между тези три чувства, като жертва, както винаги, в емоционалните й кризи ставаше Мине; Неджми стоеше замислен в кабинета си и не можеше нито да работи, нито да спре да мисли за всичко, станало през последната година. Вълнението днес беше в дома на сем. Топал…..
Тюркян и Нихан бяха седнали на дивана, всяка с ветрило в ръка и клюкарстваха, когато на вратата се позвъни. Спогледаха се, тъй като не очакваха никого, и снахата стана да отвори.
- Аааа, каква изненада!- Извика тя и се обърна, за да намигне на идващата след нея Тюркян.- Заповядайте, заповядайте г-н Хюлюсю!- Покани тя госта и се отмести, за да може да влезе той.
- Аааа, каква изненада.. и каква чест за нас- възкликна и Тюркян.- Влизайте,
влизайте..
- Тези са вас- рече стареца, като поднесе по един букет на двете дами.
- Ама нямаше нужда. Прекрасни са- припряно нареждаше възрастната жена, докато снаха й само се хилеше отстрани.
- Благодаря!- Едвам сдържаща се да не се изсмее с глас, рече тя.- Вие влезте и седнете, аз ей сегичка ще ви направя по едно турско кафе.
- Може, може- настани се госта в хола.
- Все пак аз съм майсторка, нали така- не се сдържа да се похвали Нихан и изчезна към кухнята.
Тюркян се засуети да сложи букетите във вази, а Хюлюсю не отделяше очи от нея.
- Къде е другият ви букет?- Попита той.
- Кой букет?- Не разбра Тюркян.
- Сватбеният..
- Ааааа, горе в стаята ми.- Леко притеснено рече тя.- Нихан настоя да го сложа до леглото си, такава била традицията… Все едно наистина ще съм следващата, която ще се жени…
- Нищо не се знае, госпожо Тюркян, нищо не се знае…
Привечер, макар и с нежелание, Йомер и Дефне се приготвиха да напуснат яхтата. Тази нощ щяха да нощуват в хотела, а сутринта рано отлитаха за Флоренция. Дефне беше раздвоена- хем искаше да остане тук завинаги, хем искаше да види и красотата на другия град. И все пак нямаше такова значение къде точно ще е, стига с нея да беше Йомер.
- Каква друга изненада си ми посготвил?- Съвсем небрежно попита тя, докато се беше облегнала на него в колата, която щеше да ги откара до хотела.
- Ако ти кажа, няма да е изненада- направи се не хитър Йомер.
- Аааа, значи наистина има още една?- Подскочи доволна Дефне.
- Ахх ти, хитрушо.. Но само толкова ще разбереш.. Оттук нататък устата ми е заключена….
- А къде е ключа? Може би тук- прошепна тя и го целуна по бузата.- Или тук?- Устните й се смъкнаха към вената на врата му, която все по- отчетливо пулсираше, а ръцете й шареха по мускулестите му гърди.
- Дефнеее, играеш си с огъня…
- Любимото ми занимание- подсмихна се тя и продължи да се притиска към него.
- Най- много да се изгориш, скъпа, защото тайната няма да научиш- смеейки се, каза Йомер.
- Много си лош понякога, знаеш ли!- Ядоса се Дефне и го перна през ръката, която посягаше да я прегърне. Отдръпна се от него и седна в най- далечния край на седалката, почти притисната до стъклото на колата, уж нацупена. С крайчеца на окото си обаче следеше кога той ще се предаде и ще й разкаже всичко.
Схванал каква е играта, Йомер остана на мястото си и се направи на напълно безразличен, докато колата набираше скорост. Знаеше, че тя няма да издържи дълго и сама ще се върне да му се умилква, за да разбере какво крие.
Инатливите магарета не можаха да издържат и 5 мин. далече един от друг. Едновременно се обърнаха и викнаха:
- Аааа, стига вече!- След което се засмяха и прегърнаха. Останаха така- гушнати и смълчани, докато не стигнаха до хотела.
Синан стоеше в градината на Ясемин и гледаше звездите. Тя се приближи зад него с две чаши с вино, сложи ги на масата и го прегърна през кръста. Целуна рамото му и се притисна към него, за да усети топлината и аромата му.
- За какво мислиш?
- Не знам… главата ми е каша, всичките ми мисли са объркани… Знаех, че този ден ще дойде, но.. не можах да се подготвя… Когато Дефне поиска да каже на Йомер, аз я спрях… но не трябваше. Още тогава всичко можеше да се разкрие, докато бяхме още в началото. Глупавият ми страх да не загубя Йомер. Все едно сега ще е друго… дори ще е по- зле. Не трябваше и да се оставя с батко Неджми да ни уговори Дефне, когато решихме ние да му кажем. Ако й бяхме обяснили всичко, ако бяхме поговорили както трябва с нея.. Но нали беше по- лесно за нас да оставим цялата тежест на нейните рамене… Защо сме такива, Ясемин? Защо сме страхливи, подли, несмеещи да кажем истината.. винаги играещи игри.. лъжещи всички около нас и най- вече себе си.. Защо нараняваме хората, които ни обичат? Защо не умеем да сме щастливи? Защо?!
Незнаеща какво да му отговори, Ясемин само го прегърна силно, докато слушаше думите, които знаеше, че той има нужда да изрече. Знаеше, че той не чака отговор от нея, а просто трябва да излее всичката болка, събрана в него.
Сгушена в съпруга си, младата жена се чудеше как да му съобщи новината. От една страна я избиваше на смях, като си представеше реакцията му, от друга- темата си бе съвсем сериозна. Понадигна се леко на лакът, погледна го в очите и започна:
- Скъпи.. трябва да ти кажа нещо.- Сама не знаеше как успява да сдържи смеха си.
- Кажи, миличката ми. Станало ли е нещо? Бебето.. всичко наред ли е- Сердар почна да се паникьосва, скочи от леглото готов едва ли не да тръгнат за болницата.
- Да, да.. с Исо, слава Богу, всичко е наред- рече с усмивка Нихан.- Друга е темата. Днес имахме гост.
- Охх изкарах си ангелите- върна се в леглото мъжа й.- Кой е идвал- Сема или Зелиха.. тия две кокошки пак ли са ти казали нещо за бебето..
- Стига с това бебе… Тъкмо се е кротнал малко, не го събуждай сега, че пак няма да спя цяла нощ… Рита като нинджа… Скъпи, какъв ще стане като порасне нашия Исо?!
- Футболист! Като Меси.. и Роналдо… Не случайно Исо ще му е кръстник, нали..
- Дааа- размечта се Нихан и подскочи:- Охх пак се отплеснахме от темата.. Та тъкмо ти казвах, щях де, че днес г-н Хюлюсю идва.
- За какво?- Изненада се Сердар.
- Не за какво, а за кого- поправи го съпругата му.
- Как така за кого? Бабаа.. да не е отвлякъл баба.. – паниката на Сердар беше колкото истинска, толкова и комична.
- Стига глупости! Нали баба ти беше с нас на вечеря…
- А да, вярно…- отдъхна си внука.- Защо идва тогава?
- Той пак заради леля Тюркян идва де… ама не за да я отвлича.. Поговориха си, донесе ни цветя… Истински кавалер.. само че…
- Какво „само че”? Какво е казал? Какво е направил? Обиди ли ви с нещо? Ще го убия, дърт мръсник…
- Стой, стой, успокой се, живот мой… Нищо такова няма.. Само че гледа леля Тюркян с един такъв поглед.. май наистина е влюбен..
- Сега ти говориш глупости! Каква любов на тая възраст? Въобразяваш си… Просто са на една възраст и се разбират добре… нищо повече…
- Аз пак ти казвам, има нещо.. Ако искаш ми вярвай, ако не искаш недей.. Ама да няма после „Що не ме предупреди?”, когато ти се наложи да предадеш баба си на годеника й.
Докато Сердар беснееше и твърдо отричаше да има нещо такова, а съпругата му се заливаше от смях, в съседната стая Тюркян лежеше, вперила замечтан поглед в сватбения букет, сложен на нощното шкафче до леглото й.
На няколко хиляди километра в северозападна посока от тях други двама съпрузи лежаха сгушени и щастливо усмихнати.
- Как искаш да кръстим сина ни, любима?- Въпросът накара Дефне да подскочи, все едно й бяха пуснали ток. Ръката на Йомер лежеше на корема й, щастливо отпусната, все едно се опитва да докосне наистина бебето в него.
- Йомер, но аз не съм бременна. От къде излезе това сега?
- Но нали така решихме. Първо момче, после момиче…. след това каквото дойде..
- След това?!- Шокът на лицето на Дефне си беше просто за снимка.- Колко деца искаш, Йомер?
- Аз лично поне три.
- Поне три? Може и повече, тоест.- Очите да Дефне щяха да изскочат от шока. Йомер се засмя с глас, след което я целуна бързо и я успокои:
- Шегувам се. За повечето… мисля, че три ще са достатъчно…
- Оххх- въздъхна Дефне, все едно смъкна голям товар от себе си.- Стреснах се за момент. Но още е рано, скъпи.. Когато му дойде времето, ще видим…
- Защо да е рано? А и от къде знаеш, че вече не си бременна? Да ти напомня ли за първата ни нощ в Милано… или на яхтата..
- Спри, спри, спри- разписка се Дефне и си запуши ушите… но пък картините се показаха пред очите й.- Лош, лош, лош Йомер.. Защо винаги трябва да ме засрамваш?!- Възнегодува тя.
- Първо- защото е толкова лесно- и се засмя.- И второ- обожавам да те гледам такава- зачервена, задъхана, гореща…
- Пак го правиш… айй Йомер…- Дефне се извъртя и зарови лице във възглавницата, а Йомер се наведе над нея, отметна косата и целуна врата й. Тя просто се премести леко и скри лице в извивката на рамото му. Сгушени така- като две части на един пъзел, намерили най- сетне своите места, двамата заспаха.
Призори Исо отвори работилницата. Докато чая се запари, реши да изтича до бакалията по- надолу за закуска. Тъкмо излизаше на улицата, когато отсрещната врата се отвори и Мелек се показа. И двамата замръзнаха, всеки вперил поглед в другия. Изминаха минута, две, три…
- Хайде, дъще, излизай и се връщай. Защо стоиш така на вратата- виковете на майката стреснаха момичето и тя излезе, като затвори внимателно след себе си.
- Добро утро!- Поздрави тихо тя и сведе поглед.
- Добро утро!- Отвърна Исо. Очите му не се отделяха от нея.- Къде толкова рано?
- За пресен хляб за закуска- все още не вдигаща поглед от земята, отвърна тя.
- И аз съм към бакалията. Ела, тъкмо ще те разведа по улицата.
Тя повдигна леко глава и черните й очи съвсем за кратко пробягаха по него, преди да ги сведе отново и да застане до него. Исо посегна към нея и с показалеца си повдигна брадичката й, за да срещне погледа й.
- Защо не ме гледаш в очите? От какво те е срам?
- Не знам- призна тя и се опита отново да сведе поглед, но Исмаил не й позволи.
- Очите ти са толкова красиви.. не ги крий, моля те.- Сам не знаеше как и защо го каза, но си беше самата истина.- Погледни ме, хайде.
Когато очите им се срещнаха, сякаш около тях се изви торнадо, а те стояха в окото му. След секунда Исо се съвзе, обърна се и тръгна надолу по- улицата, все едно нищо не е станало. Тъй като не й оставаше нищо друго, Мелек тръгна до него, но вече не гледаше земята… а Исо.
Асансьорът спря на етажа на Пасионис. Синан и Ясемин неохотно разделиха устните си, пооправиха дрехите и себе си и се отправиха към офиса, където цареше истинско въодушевление. Всички бяха в еуфория, но не заради очакваното завръщане на новото семейство Ипликчи, а защото Корай бей отново беше развихрил творческата си натура. Навсякъде по стените и от тавана висяха разноцветни балони, панделки и пухчета се носеха из въздуха, а голям плакат с надпис "Добре дошли, скъпо семейство Ипликчи" кичеше пространството над бюрото на секретарката. Служителите не спираха да се шегуват с действията на ексцентричния фотограф, а той не спираше да крещи:
- Защо са толкова малко балоните?! А?! Поръчах 300, а тук няма и 100… Зюбеир, Зюбеир.. къде пак се запиля този? Ямур, ела тук! Подай ми ей онази рошавата панделка, ще я закачим над вратата на Йомуш. Озиии, ела ми дръж стълбата… Пиииссс, гледате само как да падна, нали.. Гандярии… Грозници… Дръж ти казвам…
Корай бей се беше покатерил на висока стълба, опитвайки се да закрепи за лампите искрящи, шарени гирлянди. Тъй като всички бяха вперили поглед в клатушкащата се стълба изпод "финото" тяло на г-н Корай, никой не забеляза изумените погледи на току-що пристигналите Синан и Ясемин.
- Какво, по дяволите, става тук - попита Синан, търсейки с поглед виновника за целия този панаир.- Корай!? Какво е това? - Синан направи широк замах с ръка, за да обхване всичко. - Какво правиш там горе? Да не искаш после да те събираме на парчета? Слизай веднага!- Вече бесен той хвана с две ръце стълбата, по която се подаваха краката на Корай.
- Пиииииссссс! - изръмжа Корай в лицето на Синан и Яса, докато се оттегли на по-безопасно място.- Човек да не направи изненада на ледения водопад- почти плачейки прошепна той.- Какви сте такива смахнати? - попита посочвайки с поглед към новата двойка в Пасионис.- Заприличали сте на него.. Студени, противни.. Айй, обидих моя Йомер- възкликна и взе да върти виновно очи.- Оставете ме на мира, сега аз творя… това парти ще е НАЙ- великото парти за посрещане… И то защото го организирам аз, аз, Корай Саргън… Нали очакваме Йомюш с красивите черни очи да се завърне?! - В следващия момент Корай бей зае изтънчената си отбранителна позиция, като на ядосана котка, готова всеки момент да скочи върху жертвата си, и попита: - Чакайте! Чакайте! Да не би да се опитваш да ми кажеш, че Йомюш и Кльощавелката няма да се завърнат?!- И без да дочака отговора на Синан, отново започна да хълца...
- Господи Корай! Ще ме подлудиш ти казвам! Това пък от къде дойде сега! Това ли казах? - Завъртя поглед към тавана Синан и се запъти към кабинета си, повличайки със себе си Ясемин, за да я оттърве от поредната нервна криза на Корай, която щеше да избухне всеки момент.
На летището във Флоренция Дефне отново не се чувстваше добре. Притеснен, Йомер предложи да потърсят лекар, но тя не убедена, че като си почине ще й мине. Беше й наистина зле, но не искаше да плаши и притеснява Йомер, затова му каза само, че не й е добре на стомаха. Главата я цепеше, беше й лошо.. всичко около нея се въртеше и тя искаше само да полегне. Кога и как пристигнаха в хотела тя така и не разбра- заспа още в колата. В полусъзнания изчака Йомер да се оправи с регистратурата и в момента, в който влязоха в стаята си, тя се строполи на дивана. Съпругът й беше силно притеснен, но тя отново го убеди, че нещо не й е понесъл полета. Йомер я занесе до спалнята и легна заедно с нея, както бяха с дрехите от полета. Тя се притисна до него. Какво й ставаше? И при предишните полети имаше проблеми, но не й беше чак толкова зле. Отпусна се на силното рано на Йомер. Той се наведе, целуна я по челото и я притисна към себе си, все едно никога нямаше да я пусне.
- Дали ще си дойдат? Ами ако решат да живеят там и никога повече не ги видим? Как ще живея аз без Йомер? Скъпият ми той, едничкия на леля.. Суде си отиде, ако и Йомер ни напусне, няма да го преживея… - Вайканията на Нериман наистина бяха дотегнали на Неджми. Ставаше обаче по- зле, ако реши да й противоречи.
- Аз излизам!
- Къде, Неджми? Ахх не ми казвай пак, че отиваш на работа.. Аз тук умирам от притеснение, нервите ми не издържат…
- Знам, Нериман, знам…
- Остани си днес, Неджми? Ето, сега и Йомер го няма във фирмата, ти защо ще ходиш?
- Именно, защото го няма Йомер, някой трябва да помага на Синан. Остави ме на мира, Нериман! Ще изпратя Корай да ти прави компания, тъкмо и ние да си починем малко от него.- С тези думи Неджми побърза да се измъкне, без да обръща внимание на виковете на съпругата си след него.
Деня Дефне и Йомер изкараха в почивка. Решиха да отложат разходката за другия ден и останаха да лежат прегърнати цял следобед. Поръчаха вечеря от румсървиза, като изядоха и нея в леглото. Дефне се чувстваше по- добре и се стараеше Йомер да не усети колко е притеснена от станалото днес. Той, макар и силно изплашен, си мълчеше и се опитваше да я разведри, за да не усети тя паниката му. Беше решил да я заведе на лекар веднага, щом кацнат в Истанбул. Не че нямаше вяра на тукашните лекари, но там щеше да е по- лесно да я убеди. Нахраниха се, тя влезе да се изкъпе, а той мислеше как да провери какво става във фирмата. Толкова дни ги бе оставил без надзор, надяваше се да не са фалирали. На чичо си не можеше да звънне… не искаше да говори със Синан.. за Корай и дума не можеше да става.
- Йомер, здравей! Станало ли е нещо, че звъниш по това време?- Гласът на Ясемин звучеше леко разтревожен.
- Не, не, исках да чуя как върви работата. Извинявай за късния час, не съобразих разликата…
- Няма проблем, не съм си легнала още. Със Синан гледаме филм.
- Добре тогава, няма да ви притеснявам.. Утре ще ти звънна..
- Не, не, не ни притесняваш.. Какво искаше да ме питаш?
- Как са нещата във фирмата? Няма проблеми, нали?
- Всичко е наред, спокойно. Държим всичко под контрол, дори когато капитанът го няма.- Засмя се тя.
- Добре тогава. Лека вечер и отново извинявай.
- Йомер, почакай. Как са нещата при вас? Нямате проблеми с Дефне, нали?
- Успокой се, Ясемин. Успокой и Синан. При нас всичко е наред. Чао.
Ясемин остана загледана в замлъкналия телефон.
- Всичко наред ли е?- Синан беше леко пребледнял.
- Така каза. Звучеше спокоен. Попита само за фирмата.
- Знаех си. Завръщането на Йомер ще е буреносно. И нямам предвид партито на Корай….
Какво ти за "Добро утро" 
- кой ще чака до тогава 
...но за съжаление няма как да спрем изродите 
Продължаваме, пък да видим до къде ще стигнем... 
