♡~ Пакетна Тема ~♡ N•41

Исо, Сердар и Нихан чоплеха семки в работилницата. Тъй като приятелят им беше някак отнесен, съпрузите се споглеждаха и питаха какво ли е станало.
-   Исо, братле, добре ли си?
-   Даааа- проточи Исо, след което се съвзе и продължи.- Да, добре съм, защо питаш?
-   Отнесен си, не ни чуваш, затова питаме- Нихан беше като машина за белене на семки.- Да не ти е паднало нещо на главата? Или си видял някой призрак?
-   Не призрак, а Мелек/ангел.
-   Какъв ангел? Наистина ти има нещо? Хей, Исо, какво ти става?
-   Бате Исо, кои са тези?- Берк нахълта като хала в работилницата и заставайки до Исмаил, заоглежда любопитно гостите.
-   Ти пък кой си? От къде излезе?- Нихан и Сердар се оглеждаха, все едно отговора бе изписан някъде по стените.
-   Аз съм Берк, живея от среща. Вие кои сте?
-   Аз съм Сердар, приятел съм на Исо. Това е съпругата ми- Нихан. И нашия син- малки Исо- погали той корема на жена си.- Кога сте се нанесли с вашите?
-   Преди няколко дни. Дойдохме, за да може кака Мелек да учи.
При споменаването на името очите на Нихан се разтвориха, все едно щяха да излетят.
-   Така значиии.. И си мълчиш, а? Исо, защо не ни каза нищо?
-   Какво е станало? Какво пак изпуснах?- Сердар гледаше ту Нихан, ту Исмаил, и не можеше да разбере какво е станало.
-   Ама си и ти един, Сердар. Никога не внимаваш, докато говорим.
Исо мълчеше. Пристигането на малкия го бе хванало неподготвен и той не успя да го спре, преди да издаде без да иска тайната. Сега трябваше да търпи дърдоренето на Нихан, докато не си признае всичко… Но как да й обясни нещо, което сам не разбираше.
-   Берк, ти за какво дойде?- Продума най- после Исо.
-   Исках да те попитам дали може утре да дойда да стоя при вас със майстора. Мама и кака ще ходят на пазара, а аз не искам да ходя с тях. Ако ми позволите, мама ще ме остави тук и ще съм спасен. А и наистина ми е интересно как правите тези неща- и посочи калъпите, наредени за рафта зад Нихан.
-   Ще попитам майстора сутринта, но не мисля, че ще има нещо против. Кажи на майка си, че всичко е уредено.
-   Благодаря, бате!- И като лепна бърза целувка на бузата на Исо, малкия изхвръкна като куршум към вкъщи.
-   Голям сладур е малкия… А ти защо още мълчиш?- Хилеше се Нихан насреща му.
-   Няма за какво да разказвам, затова… Вие няма ли да се прибирате вече, кое време стана.. Хайде всеки по къщата си…
-   Днес се измъкна, защото наистина е късно и това бебе пак започва да ме рита. Но още утре искам да ме запознаеш с нея!
-   С коя? Пак нищо не разбрах- Сердар се чешеше по главата.
-   За Мелек говоря, за ангела- засмя се Нихан и като хвана мъжа си за ръка, се отправи да съобщи добрата новина на Тюркян.

Посред нощ Йомер се събуди, обърна се и посегна да прегърне Дефне, но мястото до него беше празно. Стреснат, той скочи и се заоглежда. Светнатата лампа в банята го поуспокои, но след като изминаха 5 мин., а Дефне не се беше върнала, той стана да провери какво става. Завари я облегната на мивката, зачервена, с все още мокро от водата лице.
-   Какво става? Добре ли си?- Прегърна я той, а тя се отпусна в ръцете му.
-   Май съм хванала някакъв вирус. Стана ми топло и станах да се измия.
-   Имаш лека температура. Трябваше днес да идем на лекар, не ми е спокойно така.
-   Няма нужда, не се тревожи. Нищо сериозно не е. Ще поспя сгушена в теб и сутринта ще съм като нова.
-   Обещавам ти, че ако и сутринта не ти е добре, ще те заведа на сила на лекар. Страхувам се да не ти се случи нещо.
-   Няма, спокойно.- Целуна го тя, за да убеди и двамата, че всичко е наред. Йомер я -заведе до леглото, легнаха и тя се сви до него.
-   Обичам те!- Прошепна Йомер и целуна косите й.
-   Обичам те!- Отвърна и Дефне, след което очите й се затвориха и тя заспа.
Първите лъчи на слънцето играеха по разпилените й коси, докато тя се наместваше върху гърдите на Йомер. Той отвори очи и се усмихна, като я видя. Беше го изплашила през нощта. Ръката му нежно премина през страните й, за да се убеди, че температурата е изчезнала. Успокоен, той се наведе и я целуна.
-   Спяща красавице, събуждайте се вече- зашепна й, докато устните му изследваха лицето й.
-   Мхмм, още 5 мин.- промърмори тя и се сгуши още в него.
-   Дефне.. любима.. любов моя… хайде събуди се..
След като сладките думи и целувки не помогнаха, Йомер се усмихна ехидно и започна да гъделичка Дефне, докато тя се разпищя и не започна да се бори. Увил ръце около нея, той не спираше да я дразни, докато не го заболя корема от смях. Пусна я и се опита да стане, но Дефне реши да си отмъщава и на свой ред започна да гъделичка любимия си. Двамата се боричкаха в леглото толкова дълго, че накрая и двамата останаха без дъх.
-   Що за събуждане беше това?- Смееше се Дефне.- Къде отиде романтичният ми Йомер и кой сте вие, господине?!
-    Романтичният господин се отказа след неколкократни безуспешни опита. Затова и се включи моя милост.
-   Как така безуспешни? Та аз спя леко, щях да те усетя, ако ме беше побутнал…
-   Колко още неща направих- засмя се той.- Беше като мечка, заспала зимния си сън. Важното е, че сънят ти се е отразил добре. Цветът се върна на лицето ти, а температурата я няма.
-   И се чувствам много по- добре. Каква е програмата ни за днес?- Попита тя, целуна го и скочи да се приготвя, нямаща търпение да разгледа Флоренция.
-   Първо ще закусим, а след това ще разгледаме града. Има толкова много места, които искам да видим.- Йомер се приближи зад гърба й, обви ръце около нея и скри лице в шията й.- Но преди закуската искам теб!- И я придърпа обратно в леглото, докато тя се смееше и дърпаше.

Ясемин разглеждаше поканите за сватбата, които й бяха изпратили като мостри. Харесаха и три и тя ги отдели настрани, за да се посъветва по- късно със Синан. Имаше още толкова много задачи- роклята- чакаше Дефне да се върне, двете щяха да я изберат; обувките- Йомер беше обещал да ги нарисува специално за нея, както на Дефне; букета, разпределението на гостите по масите, цвета на покривките, украсата, кетъринга, настаняване на гостите, които ще дойдат от други места…. Малката сватба, която бяха решили да направят, изискваше огромни усилия. Гостите бяха само сто, но вече й се струваха като хиляда. И защо трябваше с всичко да се справя сама, питаше се тя. Синан не се интересуваше от нищо. Ако не го притиснеше с някой въпрос, въобще нямаше да вземе участие в подготовката.
-   Не така, момиче! Нямаш ли ум в главата? Некадърница!- Виковете на Корай вече не правеха впечатление на никого. Ясемин изчака да премине поредната криза на лудия им приятел и продължи да разглежда поканите. След 5 мин. в стаята й нахълта Дериа.
-   Моля ви, спасете ни! Корай бей вече просто не се издържа.
-   Помоли Синан, аз не искам да се занимавам с глупостите на Корай.
-   Но него го няма. Г-н Синан и г-н Неджми излязоха преди час.
-   Къде отидоха?- Синан не й беше споменавал, че ще напуска фирмата днес.
-   Не знам, нищо не казаха. Не знам дори кога ще се върнат. Моля ви, намесете се… иначе Йомер бей ще откачи в мига, в който влезе във фирмата.
-   Охх добре.. И без това Йомер ще е бесен, не искаме да го ядосваме допълнително… Ще се опитам да усмиря Корай..- Замислена все още за Синан, последва Дериа, която се чудеше защо младоженецът ще се върне бесен от медения си месец.

Хванати ръка за ръка, Йомер и Дефне обиколиха колкото можаха забележителности: започнаха с галерия Уфици, разходиха се из градините Боболи, посетиха няколко от най- известните базилики. Йомер я заведе на фонтанът на Нептун- Дефне беше очарована от легендата, според която бронзовите фигури по него, от които се излива водата, са русалки, риби и морски нимфи, които оживяват при пълнолуние. За обяд се качиха на Площад Микеланджело – най-високата точка на Флоренция, от която се насладиха на великолепна гледка отвисоко към града. Покривите на града и спокойно течащата река Арно бяха идеален фон за романтичната им разходка и те си направиха няколко снимки. Видяха и най-прочутата скулптура на Микеланджело – Давид.
Следобед се разходиха из закрития мост над реката. Когато стигнаха до средата на моста, Йомер спря пред една статуя и извади от джоба си катинарче. Дефне го изгледа неразбиращо.
-   Какво ще правиш с него, Йомер?- Попита тя, кимайки към предмета в ръката му. Кога и как той бе попаднал в Йомер, тя така и не разбра.
-   Ще заключа любовта ни.
-   Ще направиш какво?- Учуди се Дефне.
-   Виж, тук има една традиция. Влюбените заключват катинарчето и хвърлят ключето в реката под нас, за да е вечна любовта им- обясни той и я привлече за целувка.
-   Тоест, заключват любовта си, за да не може никой и нищо да я нарани- продължи той, като с една ръка държеше Дефне до себе си, а с другата се опитваше да се справи с катинара. Тя се протегна да му помогне- двамата го заключиха, смеейки се, след което Йомер хвърли ключа с все сила във водата. Ухилени и доволни като деца, които току що са извършили пакост, двамата продължиха разходката си.
Дефне зяпаше витрините на бижутериите, следващи една след друга. Йомер пък не отделяше очи от нея. Можеше цял живот да прави само това- да я гледа. Толкова много я обичаше- липсваше му всяка секунда, която не бе до него. Обеща си, че това време ще е сведено до минимум.
-   Виж какви красиви обеци- възкликна Дефне, като се спря пред един от магазините.
-   Нека влезем- рече Йомер и я дръпна вътре, преди тя да успее да протестира.
-   Здравейте! Добре дошли- посрещна ги на италиански продавачът. Оттам нататък Дефне не разбра и думичка, но Йомер посочи първо обиците, на които тя се бе възхитила, а след това се обърна и я попита дали не иска целия комплект.
-   Комплект? Какъв комплект?- Не разбра тя. Йомер каза нещо на мъжа и той извади колие, гривна и пръстен, явно допълващи обиците.
-   Ето този- засмя се Йомер.
-   Няма нужда, Йомер. Не искам нищо, просто се загледах….- думите й бяха прекъснати от целувка, която подкоси краката й. След като се отдръпна от нея Йомер отново каза нещо на продавача и той взе да опакова нещата.- Но Йомер…- опита се да протестира отново тя, но той само допря пръст до устните си и се приготви да плати бижутата. Дефне така и не разбра колко пари плати Йомер, но не искаше и да знае- сигурна беше, че щеше да й прилошее от сумата.
-   Не трябваше да ги купуваш, Йомер. Знаеш, че за мен те не са нищо повече от красиви вещи…
-   Точно затова и го направих, скъпа. На красавица като теб ще стоят просто великолепно.- Усмихна се той, наведе се и целуна ръката, на която блестеше пръстенът на майка му.
-   Знаеш, че това означава за мен много повече, нали- посочи тя годежния си пръстен и халката до него.- Не са важни парите, а това че си до мен. Не искам скъпи подаръци, стига ми това да не пускаш ръката ми. Никога.
-   Знам, любима. Но и ти разбери, че когато искам да ти подаря нещо, аз не мисля за цената му, а за това дали ще ти хареса. Видях как гледаше тези обеци, знам, че много ти харесаха.. Купих ги, защото знаех, че ще ти доставя удоволствие. Ще трябва да свикнеш с това, Дефне… Оттук нататък каквото поискаш, ще е твое.
-   Искам само теб! Ти си най- ценното и важно нещо в моя живот! – Прегърна го тя и го притисна към себе си, все едно никога нямаше да го пусне.

След няколкочасови усилия резултатът бе почти нулев. Ясемин стоеше с ръце на кръста и безпомощно гледаше Пасионис, изглеждащ в момента като циркова арена. Навсякъде летяха балони и панделки, по стените бяха накачени снимки от сватбата, но странно защо на повечето вместо младоженците беше сниман Корай. Самият той стоеше на едно от креслата в кабината на Йомер в поредната депресия, след като Ясемин го бе накарала, с нечовешки усилия, да прекрати цялата тая ужасия.
-   Гаднярка, вещица, грозница- редеше той обиди по неин адрес.- Аххх, защо ме наказваш така, Господи? С какво съм заслужил всичката тази болка? Противни хора… Те като не могат да се забавляват, задължително трябва да попречат и на мен… Само да си дойде Йомер, ще се оплача от всички… Всичките ще ги уволня… Това не може, онова не става.. Нищо не разбирате вие от изкуство… Знаете само да наранявате бедната ми душа… Лоши сте.. Мразя ви.. Писна ми от вас.. махайте се.. оставете ме сам в мъката ми.. Аххх Боже, каква мъка, каква болка…
Тъй като никой вече не издържаше вайканията и воплите на страдащия Корай, затвориха вратата на кабинета и го оставиха сам, докато премине кризата. Ясемин даде нареждания да почистят всичкия тоя кич, преди Йомер да се е върнал на другия ден и се върна в кабинета си. От Синан още нямаше и вест. През това време Синан и Неджми влязоха в работилницата на майстор Садри. Бяха решили, че той е единственият човек, способен да им даде съвет как да постъпят.

-   Как си, пиленцето ми? Сладката ми дъщеря, добре ли си?
-   Добре съм мамо, пак съм си у дома.
-   Не говори така, Суде. Твоят дом е тук, при нас- викна Нериман.
-   Но тук са приятелите, животът ми. Чувствам се спокойна, щастлива..
-   Липсваш ми, водната ми птичка..
-   Корай няма ли го? Как така не е покрай теб?
-   Зает е, цветенцето ми. Организира посрещането на Йомер и Дефне.
-   Но Йомер..
-   Знам, скъпа, но никой не посмя да каже на Корай. Знаеш го какъв е… ще се разстрои, а сега е толкова щастлив.. Нека поне той е..
-   Не говори така, мамо… Съжалявам, но трябва да затварям. Ще се чуем пак скоро. Обичам те, чао… - Връзката прекъсна, а Нериман остана загледана в телефона. Кога малкото й момиченце беше пораснало толкова?

Йомер и Дефне вечеряха на брега на реката в красив малък ресторант. Обстановката беше романтична, храната вкусна, а виното неусетно опияняваше младата жена. Йомер искрено й се радваше- беше толкова отпусната и естествена, когато пийнеше. След като плати сметката той я прегърна през кръста, за да я подкрепя, и се отправиха към ресторанта. В асансьора Дефне започна да се умилква около съпруга си- ръцете й се обвиха около врата му, а устните й започнаха да обхождат врата му. Той се опита нежно да я отдръпне от себе си.
-   Дефне… почакай още малко.. Ще ни види някой!- Обикновено невъзмутимия Йомер се оглеждаше като крадец, докато вечно смущаващата се Дефне го целуваше и притискаше, все едно от това зависеше живота й.
Когато асансьорът спря на техния етаж, той я прегърна плътно и вплели тела, двамата се запрепъваха към стаята. В момента, в който вратата й се затвори, Йомер подпря Дефне на нея и даде воля на чувствата си. Целуваше я безспирно, а ръцете му се плъзгаха по дрехите й като обезумели.. Заровила ръце в косите му, тя му отвръщаше по същия начин… Когато погледите им се срещнаха, Дефне видя непреодолимото желание на съпруга си в очите му. Бяха отражение на нейните собствени. Тя обгърна шията му с ръце и плътно се притисна във възбуденото му тяло. Йомер впи жадно устните си в нейните, сякаш никога нямаше да й се насити. Целувката беше хем нежна, хем напориста. Желанието му го беше завладяло изцяло, мозъкът му сякаш беше блокирал и не можеше да мисли. Ръката му се плъзна по голия й гръб.. пръстите му проследиха гръбнака й, по него сякаш течеше ток. Цялата настръхнала, Дефне не можеше да си поеме дъх. Когато другата ръка на Йомер се плъзна по задната страна на бедрото й, тя се разтрепери. Повдигна я към себе си така, че телата им прилепнаха плътно.Тя обви кръста му с крака и зарови лице в него, докато той я отнесе и положи на леглото. Лека въздишка наруши тишината помежду им, но никой от двамата не разбра от кого точно дойде.
-   Моя си, моя – шепнеше той, сякаш все още не можеше да повярва, че е истина.
Дъхът му галеше нежно кожата по врата й и я караше да губи едва ли не съзнание. Дефне никого до сега не се бе чувствала по този начин. Погледите им се срещнаха и едновременно с това устните им се сляха в дълга и страстна целувка. Ръцете им бяха преплетени от двете страни на лицето й. Йомер вече не можеше да се контролира. Усещаше как кръвта му забушува, пулсът му се ускори, сякаш сърцето му щеше да изхвръкне. Но той не искаше да бърза. Искаше да направи тази нощ незабравима. Отдръпна се леко и осъзна, че и двамата все още са с дрехите по тях. Тази грешка трябваше да бъде поправена. Пръстите му нежно свалиха презрамките на тънката й рокля, а устните му следваха всяко тяхно движение. Когато достигнаха гърдите й, Дефне вече цялата се тресеше от желание. Бавно и внимателно Йомер изхлузи роклята от нея, докато тя трескаво се бореше с копчетата на ризата му. Плъзна длани по гърдите му, надигна се и ги целуна. Претърколи го и се надвеси нас него… Докато устните и ръцете й шареха по тялото му, той имаше чувството, че е попаднал в рая. Секунди по- късно панталонът му последва ризата на земята, а с Дефне си размениха местата. Надвесил се над нея, той прошепна:
-   Обичам те! Повече от всичко. Ти си моето щастие!
И й го доказа.