Отлитането на порасналите деца от семейното гнездо

  • 37 115
  • 204
  •   1
Отговори
# 120
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 344
Дядо ми, светла му памет, имаше навика вечер преди да си легне да прозвъни двамата си синове и мен( сестра ми от дълги години живееше в чужбина, а братовчед ми извън града). Това никога не ми е тежало, напротив- с удоволствие му казвах, че сме добре и си пожелавахме лека нощ  Heart Eyes
Майка ми с течение на времето и тя изгради този навик. Докато живеех в Бг, се чувахме поне 2-3 пъти дневно( през деня предимно по работа). Сега има много безплатни минути към чужбина и се обажда на мен и сестра ми през 1-2 дни. Ами друго си е да чуеш мама!
Въпреки че, познавайки родителите си, те със сигурност са били адски облекчени, че и двете рано напуснахме "семейното гнездо"!

# 121
  • София
  • Мнения: 24 836
Я аз да питам в точната тема: какъв е правилният начин да кажеш да се изнесе на порасналото си - на 19 г. - дете, на което предоставяш кола, жилище и издръжка по време на следването? Че аз очевидно с едното дете не съм уцелила правилния начин Embarassed и ми е интересно да чуя мнения и препоръки за коректната тактика. Не говорим за принципа, "детето" иска да е отделно, говорим за самия момент на казване.
Ми, за мен, не е правилен никой начин!
Правиш от него търтей, от когото искаш да се освободиш на всяка цена.
Мисля си, че ти тежи самото " дете" и се притесняваш, че като му кажеш да се изнесе, ще разбере скрития мотев. Peace

# 122
  • Мнения: 9 259
Аз не съм толкова богата, за да предоставям жилище, кола и издръжка на 19-годишно да го разкарам от вкъщи.....
На самоцел и модерен егоизъм ми избива.

# 123
  • София
  • Мнения: 18 763
Я аз да питам в точната тема: какъв е правилният начин да кажеш да се изнесе
Не знам какъв е точния начин. Мога да напиша как стана при мене преди години. Родителите ми се изнесоха в нов, по-малък апартамент.
Докато следвах бях на квартира извън София. Харесваше ми самостоятелния живот. Но завърших и се прибрах, започнах работа и живеехме заедно с родителите ми. Те си строяха друг апартамент, знаеше се, че след време ще живеят там. А сегашния остава за мене. Бях 1 седмица в командировка в Гърция, връщам се в събота следобяд. Влизам - тишина, отивам в кухнята - нещо ми се видя подозрително поразчистена. От там влизам в хола - само 1 огромен диван и фотьойли/стил 1950 г/ се мъдрят, телевизора Рубин липсва.  Отивам в тяхната спалня - празна. От там в моята стая - и тя по паркет. Нещата ми подредени в кашони. Легнах си на дивана и се наспах. Сутринта отидох до новия апартамент - те се подредили и закусват. Разбра се, че и друг съсед се изнасял и уредил безплатен транспорт и хамали войничета. След това си избрах нови мебели, платиха ги и се подредих. Живеехме наблизо, ходех често при тях, говорехме си и по телефоните. След няколко месеца се омъжих нещастно. Но това е друга история....
Докато бяха живи контактувахме почти всеки ден. Като се роди и поотрасна детето беше близо до тах на градина, помагаха много. Тя също с удоволствие говореше с баба и дядо. Не ни е било в тежест. Сега и да искам да си поговорим - няма.

# 124
  • Sofia
  • Мнения: 29 675
Около нас забелязвам все повече "деца" над 30-те живеещи с родителите си...
Дъщеря ми е на 27год.,има си приятел с апартамент,но не забелязвам да иска да се изнася...баща и /мм/често и натяква да се изнася,но когато я няма за 2-3дни го усещам колко му в кофти...Когато реши,тогава да предприеме това,аз не и се бъркам.

# 125
  • София
  • Мнения: 16 593
Аз не съм толкова богата, за да предоставям жилище, кола и издръжка на 19-годишно да го разкарам от вкъщи.....
На самоцел и модерен егоизъм ми избива.

И аз понеже съм, дайте да ме заклеймим по марксистко-ленински. Joy Joy Joy

# 126
  • Мнения: 11 616
Аиша хубава история, само е неприятно, че си се омъжила нещастно.

# 127
  • Мнения: 11 616


[/quote] И аз понеже съм, дайте да ме заклеймим по марксистко-ленински. Joy Joy Joy


Шарки много правилен коментар. Харесва ми.

# 128
  • София
  • Мнения: 24 836
И аз понеже съм, дайте да ме заклеймим по марксистко-ленински. Joy Joy Joy
Далеч съм от такава мисъл, по- скоро се притеснявам, че ще си го отглеждаш цял живот така, а не винаги ще си в състояние. Hug

# 129
  • София
  • Мнения: 16 593
Той поработи две години в БГ между бакалавърската степен и МВАто, и сам си се издъжаше (е, не ми е плащал наем  Laughing); дъщеря ми, аналогично, е на самостоятелна стопанска сметка.

# 130
  • Мнения: 2 681
За мене не е за заклеймяване.
Дано повече хора да имат възможност за същото.
Но си мисля - не е ли по-добре детето постепенно, само да реши, че е дошло време да се отдели?

# 131
  • София
  • Мнения: 24 836
Той поработи две години в БГ между бакалавърската степен и МВАто, и сам си се издъжаше (е, не ми е плащал наем  Laughing); дъщеря ми, аналогично, е на самостоятелна стопанска сметка.
Ми, в такъв случай, въпросът ти за някого другиго ли се отнася? newsm78

# 132
  • София
  • Мнения: 16 593
Той, сега, седем години по-късно, ми заяви, че не съм го била казала както трябва. Не че не бил искал да се изнася, искал бил, ама не съм го била казала както трябва. А след 5 години ми предстои още веднъж подобна "процедура" с дете номер 3, искаше ми се  да знам какви думи да използвам и каква обстановка (и двете съм ги сбъркала при номер 2).

# 133
  • Мнения: 2 681
За да няма недоволство и подмятания след години аз бих изчакала чедото само да пожелае изнасяне.
Достатъчно е да знае, че има подготвено негово място за живеене.
Пък и няма все аз да съм им крива за всичко.

# 134
  • София
  • Мнения: 1 398
Той, сега, седем години по-късно, ми заяви, че не съм го била казала както трябва. Не че не бил искал да се изнася, искал бил, ама не съм го била казала както трябва. А след 5 години ми предстои още веднъж подобна "процедура" с дете номер 3, искаше ми се  да знам какви думи да използвам и каква обстановка (и двете съм ги сбъркала при номер 2).
Бих използвала случая, за да обсъдя с цялото семейство ситуацията и като цяло да разбера мнението на всички. "Засегнатият" младеж тъкмо ще се аргументира.
Като цяло смятам, че най-важното е да не се почувства детето прогонвано.
А и ти с 3 деца вероятно знаеш, че няма еднакво добри/лоши думи и подход към всяко от децата ти.

Общи условия

Активация на акаунт