Публикувана: 27 юни 2016, 11:23 ч.
Последно мнение: 16 дек. 2016, 21:15 ч.

Отлитането на порасналите деца от семейното гнездо

37 119
204
2

1
...
7
8
9
...
14
Всички

# 105 14 юли 2016, 22:21 ч.

Sofia, Bulgaria
Мнения: 889

аз скоро преминаха под венчилото и нещата бързо се развиха с отлитането. Баща ми най-тежко преживява загубата на принцесата вкъщи, но се държи мъжки. Майка ми си е непокист и такива неща не я бъркат, щом съм щастлива и тя е доволна. Гледам докато имам свободно време да минавам да ги виждам всеки ден, но това ще е за кратко и са наясно. С телефонните обаждания съм си малко скарана по природа, но да питам как са, да разкажа нещо от деня се справям. За мен това беше отдавна чакана и отлагана стъпка от някакъв страх да не наранявам баща ми иначе съм си малко саможива и не се сещам да звъня на роднини.
За семейните събирания обаче немога да си изкривя душата - много обичам. Най-хубавото за мен е семеен празник и всички на тряпезата похапваме вкуснотии. Мога и всяка седмица стига да има възможност. ММ е от по-дистанцирано семейство и се чуват по телефон, ако има спешен случай веднага се събират, но за приятни празници не успяват да се съберат и гледам да наваксваме с нашите, което видимо му е приятно, защото едвам го карам да си тръгнем Simple Smile

# 106 14 юли 2016, 22:53 ч.

Мнения: 711

Няма рецепта за това колко често трябва да се чуваме с родителите си или с децата си. Въпрос на възпитание, навик и необходимост. Аз нямам нужда да се чувам всеки ден с никого, с родителите си се чувам веднъж на 2-3 седмици, понякога им пиша във Вайбър или им изпращам снимка да ме видят какви ги върша, разменяме по 2-3 изречения и това е. Откакто има смартфони и чат, чуването по телефона е малко отживелица, но пак зависи родителите колко са на "ти" с технологиите.

Моите мама и тате не са се чували с техните всеки ден, нямам такива спомени. Майка ми звънеше на баба по 1 път в месеца.

И това, че не се чувам с родителите си, може би наистина означава, че не ме интересува какво правят. Ами да, честно казано не ме вълнува майка ми коя комшийка е срещнала или баща ми на кой сервиз е занесъл колата. За мен това са битовизми, които не заслужават внимание, та затова намирам и всекидневното чуване по телефона за ненужно. Какво толкова се случва всеки ден, че си струва да се сподели? Когато се затъжа за мамито или татито, звънкам. По-често аз съм инициатора, което ми харесва.

За мен е много по-смислено по-рядкото чуване и провеждане на съдържателен разговор с повече информация, отколкото всекидневното звънене и отчитане. Но на който му харесва и има нужда да го прави, няма лошо. Както казах в началото, рецепта няма. Simple Smile

# 107 20 юли 2016, 21:23 ч.

Мнения: 4 265

Аз и дъщеря ми живеем в различни държави и всеки ден намираме време да се чуем за 1-2 минути. Нямам усещането, че взаимно се проверяваме или контролираме, по-скоро тези разговори ни осигуряват някакво спокойствие. Може и да звучи ненормално за някого, но имаме необходимост от това и тя е двупосочна. Родителите си чувам понякога и по няколко пъти на ден, сестра ми и семейството й поне веднъж в седмицата, не ми омръзва да ги виждам и да си говоря с тях. Всеки е независим от другия, приятно ми е и това е единствената причина да го правя, не ми е досадно, никой не го изисква от мен, още по-малко го възприемам като нещо, което ми тежи.

# 108 4 авг. 2016, 03:23 ч.

Мнения: 31

Последна редакция: чт, 04 авг 2016, 07:24 от willda

# 109 4 авг. 2016, 06:23 ч.

Мнения: X

Willda,би ми се отразило ужасно. Идеални хора няма, няма и идеални родители, взаимоотношения . Не виждам реална причина при теб за толкова драстично решение. Ти си противоречиш - от една страна били студени хора , ама всъщност прекалено емоционални. Това с бездушието и липсата на емпатия в семейството ти ,сякаш се предава по наследство - какво е да прекъснеш връзка с майка си, която явно те е отгледала сама, защото те натоварвала- инфантилно звучи. Като за 15 годишна, а ти си на 25 -майка ти била отговорна, грижела се за теб, но обикновен човек. Сестра ти пък съвсем зле - не е тази , която си си представяла .
Не знам как функционира човек, готов да скъса с майка си , семейството си, защото били обикновени, грижовни хорица, а ти си искал, представял и си имал нужда от някои по така.
Те и децата ти един ден няма да са такива ,каквито си представяш. newsm78

Последна редакция: чт, 04 авг 2016, 10:04 от Анонимен

# 110 4 авг. 2016, 09:01 ч.

София
Мнения: 16 593

Я аз да питам в точната тема: какъв е правилният начин да кажеш да се изнесе на порасналото си - на 19 г. - дете, на което предоставяш кола, жилище и издръжка по време на следването? Че аз очевидно с едното дете не съм уцелила правилния начин Embarassed

и ми е интересно да чуя мнения и препоръки за коректната тактика. Не говорим за принципа, "детето" иска да е отделно, говорим за самия момент на казване.

# 111 4 авг. 2016, 09:40 ч.

Мнения: 11 623

Шарки според мен на порасналото дете му е добре при мама. Ако става въпрос за теб, то според мен си дала свобода да си живее живота, не го натоварваш, критикуваш, не му пречиш и той не изпитва необходимост да се изнася.
Аз на 19 г. Исках да избягам с двета от майка ми. Не се чувствам добре с нея, дори когато ми се обади по телефона се разтрепервам какво ще ми каже, все нещо ме критикува, все децата не гледам добре. Имам приятелки на по 40 г. Които си живеят с родителите,ходят си на почивка с родителите. На мен ми е странно, но хората са различни.
Честното ми мнение, че щом твоето дете при наличие на жилище не иска да се изнесе ти си прекрасна майка.

# 112 4 авг. 2016, 09:48 ч.

София
Мнения: 16 593

Ооо, то събитието е от преди 6 години, просто сега ме застигна "feedback-a", той си се изнесе, но сега ми заяви, че не съм го била казала по правилния начин (било в някакъв мол Embarassed

, аз дори не си спомням кога и къде Grinning

). И понеже след 5 години ми предстои още едно подобно изнасяне, ми е интересно да разбера с какви думи и в каква обстановка е "правилно" да бъде казано, че да не травмира чадото. Един вид да си науча урока. Пък предполагам, че и на други мами ще им е полезно Laughing

# 113 4 авг. 2016, 09:55 ч.

Мнения: 11 623

И на мен ми е интересно, въпреки че съм много далеч от този момент.
Моят син като ме ядоса и му казвам, че нямам търпение, да порасне, да се изнесе и да разбере, че съм права. А той ми вика: а, аз тука при тебе ще си стоя.

# 114 4 авг. 2016, 09:59 ч.

Мнения: X

Шарки, какъв е проблема да му кажеш директно. Ако не разбира от намеци и има условия да се изнесе. Странно е да не иска. Бих се съобразила, ако минава през тежък момент. Но ако е за повече удобства, бих му казала в прав текст да си поема живота.
Сега прочетох за мола. То угода няма. Като тръгнат да търсят ,все ще намерят причина да не си родителят, който са си представяли.

# 115 4 авг. 2016, 10:20 ч.

София
Мнения: 16 593

Аз съм мислила като теб и затова явно в прав текст съм го казала, обаче нещо съм сбъркала в обстановката и словесното оформление. То на мен това говорене в прав текст ми е големият проблем, не само с децата, ами изобщо. Хич ме няма в многопластовите намеци Embarassed

Не че ще се променя, на стари години да захитрявам дори и не изпитвам желание.

От друга страна, все аз да съм правата, а той "кривия", също не е обяснение, аз гледам първо моите си грешки да открия, за да не ги повтарям. В случая аз явно съм сбъркала в wording-a и ми е интересно има ли някаква препоръчителна форма Laughing

Най-забавното е, че когато ми го каза, дори не успя да ме ядоса, взе да ме избива на смях.

# 116 4 авг. 2016, 11:13 ч.

Мнения: 673

Шарки, защо не го попиташ какво, как, къде и кога се е очаквало да кажеш и направиш? По възможност с варианти? Всъщност мисля, че истинската причина за коментара е била, че в момента юнакът е търсел повод да те "клъцне" за нещо Laughing

Аз преди години директно попитах голямата си дъщеря дали мисли да се изнася в свободното ни жилище или да го даваме под наем. Чистосърдечно ми отговори: "Че защо ми е? Да шетам, да готвя, а и вечер да съм сама." Колкото и инфантилно да звучеше- бях щастлива от решението й. Уточнявам- в този период нямаше гадже на хоризонта Wink

. Същата тази дъщеря сега, заедно с половинката си, върти къща, гледа дете и работи на 2000 км от мама. При това намира време и за странични занимания, а и да попътува. Преходът беше безпроблемен, може би защото беше плавен.

Та, ако много държиш да го "изнесеш", може би ще бъде достатъчно да го натовариш с повече домакински ангажименти Laughing

# 117 4 авг. 2016, 12:27 ч.

Мнения: 410

Здравейте , може ли и аз да говоря от името на детето.

Не живея с родителите си от около 2 години, но моята връзка с тях е прекалено силна.Живеем в близки квартали и ходя при тях 2-3 пъти седмично (случвало се е и веднъж) след работа просто да ги видя за 1 час.
Като , че ли баща ми го преживява по-трудно от майка ми.С нея се чувам абсолютно всеки ден дали по 1 път и ако разбира се има някакви въпроси за уреждане и работа за вършене повече пъти.
При мен изнасянето беше по-плавно.
Hug

# 118 4 авг. 2016, 18:32 ч.

Мнения: 711

Според мен един от главните мотиви при изнасяне е, че въпросното дете си е намерило гадже и не е удобно вече да се крият като малки деца, докато родителите ги няма. Знам, че повечето момичета се изнасят, като си намерят приятел. За момчетата нямам наблюдения, но предполагам не го правят сами, ами се организират групичка от по 2-3 приятели и заедно се изнасят някъде на квартира.

Много е трудно сам човек да плаща наем, сметки и да се издържа, затова си мисля, че смелостта идва като се намери още някой навит Simple Smile

Аз бих се засегнала, ако майка ми намекне за изнасяне. Според мен това идва от възпитанието, което е давано през годините, и не е нужно излишно да се повдига въпросът. Детето би трябвало да си знае само. Peace

# 119 4 авг. 2016, 19:47 ч.

Мадрид / София
Мнения: 7 192

Според мен когато порасналото дете реши, че е момента, тогава само щесе изнесе. Поне при нас стана така. Никога не съм му намеквала нито казвала да се изнася. Дори ми беше кофти, когато започна да ми говори, че един ден ще се изнесе. Но е разбираемо и не съм го винила.

Препоръчани теми

💪"Игри на волята: България" - сезон 3, тема 6 (03.10.-10.10.2021)

Развитие по темата "Съвет как да накарам майката на доведения ми син..."

Да си нямал никога никого

Търся електронна книга - тема 19

Причина:

Причина: