И аз се плаша от това, че след 2-3 години ще отлети, на 15 г. Иска да ходи в Германия, сърцето ми се свива, не знам кака ще го преживея!
- Публикувана: 27 юни 2016, 11:23 ч.
- Последно мнение: 16 дек. 2016, 21:15 ч.
Отлитането на порасналите деца от семейното гнездо
Иска да ходи в Германия, сърцето ми се свива, не знам кака ще го преживея!
Както сме го преживели всички.
Детето тръгва за добро. Винаги може да вземеш самолета и да отидеш при него. То също ще си идва в началото по-често, после ще разреди. Все пак там ще има ангажименти, работа. Но пък има и достъпна комуникация в нета. Колко често си готвим или чистив в скайп....
Може и да реши да се върне като се изучи.
Сега се радвай на моментите заедно, не мисли за след години.
Сега комуникациите са много добре развити и разстоянията не са проблем. Проблема е докато се привикне да не виждаш детето всекидневно.
Не съм чела всички мнения - директно на въпроса зададен от авторката. Не мисля, че е прекалено всяка или почти всяка неделя да идват у вас на гости, ако това не им пречи. Аз лично ходя до нашите 1 - 2 пъти седмично. Не на обяд или вечеря, а за да си поговоря с баба ми и баща ми. Не всеки път съпруга ми е с мен, защото може да има някаква работа или среща с приятели. Съпруга ми също ходи да вижда баба си или майка си и баща си поне 1 път седмично - когато има време. Не ходим заедно, но всеки един от нас намира време за да види близките си. Това според мен е важно, защото тези хора са ни отгледали и не е редно заради обвързването ни и забързаното ежедневие да не успяваме да прекараме малко време с тях от време на време. Нито аз го задължавам да ме придружава, нито той мен. Просто всеки си организира графика така, че да остава време и за близките му 
Сега комуникациите са много добре развити и разстоянията не са проблем. Проблема е докато се привикне да не виждаш детето всекидневно.
Много мога да кажа за момента, в който детето избира да се изнесе, да замине, за чувствата и емоциите на родителите, за това да се правиш, че всичко е наред, а вътрешно да се разкъсваш от притеснения, но такъв е животът. Най-нормалното нещо е порасналите деца да живеят отделно от родителите си и никой никого да не притеснява със собствените си страхове и изисквания.
За мен нищо не е на всяка цена - едно "изнасяне" не трябва да е звучи като "ох, отървах се от родителите си".
Аз живея с 2 разнополови деца на 70 квадрата и бих подкрепила с 2 ръце и с пари щерка ми, ако реши да се изнесе, но не на всяка цена. Ако цената на живота отделно е да стане нечия домашна прислуга - по-добре да си живее с нас.
Имаше един филм с Матю Макхонъхи, в който той и още 2 негови приятели на 30+ си живееха с мама и тате, та чак родителите наеха специално жена, с която да се загаджат и тя да го подтикне да се изнесе.
Като ви чета и ме загриза съвестта, че не се замислих много-много как ще се отрази отделянето ми на майка ми...
Отделих се доста късно, на 23 години, чак тогава започнах по-стабилна работа и ни дойде времето с половинката. Но бях малкото дете, т.е. след мен къщата остана празна. В началото не съм усетила нищо, може би около година по-късно усетих, че майка ми е различна...Изведнъж остаря някак си, стана по-мрачна по характер, започна да прекалява с виното вечер, да се сърди за дреболии- все нетипични неща. Даже около сватбата ми не усетих да се радва с обичайния за нея интензитет, по-притъпено беше...
Сега си го обяснявам, че е съвпаднала критическата възраст малко след моето изнасяне и й е дошло в повече. А по принцип тя е деликатен човек, не ми звъни, винаги аз звъня. Не е ежедневно, може би 2-3 пъти седмично се чуваме или си пишем. Имало е и периоди със седмици да не се чуем, като бях в чужбина, аз да не се сетя,а както казах тя рядко инициира контакт.
Мислех си, че няма потребност от по-чести контакти, а явно е трябвало да внимавам повече...Като се усетих уж я водех навън, на пазари, кино, но нямаше кой знае какъв ефект.
Сега като има внуче е като че ли по-добре. Покрай него и по-често комуникираме...
Исках само да споделя, мъчно ми стана как децата не мислим толкова за родителите си, а вече като съм майка осъзнавам колко гадно е това...
Отделих се доста късно, на 23 години, чак тогава започнах по-стабилна работа и ни дойде времето с половинката. Но бях малкото дете, т.е. след мен къщата остана празна. В началото не съм усетила нищо, може би около година по-късно усетих, че майка ми е различна...Изведнъж остаря някак си, стана по-мрачна по характер, започна да прекалява с виното вечер, да се сърди за дреболии- все нетипични неща. Даже около сватбата ми не усетих да се радва с обичайния за нея интензитет, по-притъпено беше...
Сега си го обяснявам, че е съвпаднала критическата възраст малко след моето изнасяне и й е дошло в повече. А по принцип тя е деликатен човек, не ми звъни, винаги аз звъня. Не е ежедневно, може би 2-3 пъти седмично се чуваме или си пишем. Имало е и периоди със седмици да не се чуем, като бях в чужбина, аз да не се сетя,а както казах тя рядко инициира контакт.
Мислех си, че няма потребност от по-чести контакти, а явно е трябвало да внимавам повече...Като се усетих уж я водех навън, на пазари, кино, но нямаше кой знае какъв ефект.
Сега като има внуче е като че ли по-добре. Покрай него и по-често комуникираме...
Исках само да споделя, мъчно ми стана как децата не мислим толкова за родителите си, а вече като съм майка осъзнавам колко гадно е това...
Исках само да споделя, мъчно ми стана как децата не мислим толкова за родителите си, а вече като съм майка осъзнавам колко гадно е това...
Не го мисли и не се обвинявай - така трябва да стане.
Преди близо 30 г. ние, майките сме избягали от дома за да станем самостоятелни.
Сега вие , децата бързате да излетите по пътя си.
Но има светлина в тунела - внуците ще избягат от вас.
Може би няма да го видим, но това е живота.
Кръговрат, нищо ново в природата.
, но като се случи, ще видим как ще е.
Исках само да споделя, мъчно ми стана как децата не мислим толкова за родителите си, а вече като съм майка осъзнавам колко гадно е това...
Не го мисли и не се обвинявай - така трябва да стане.
Преди близо 30 г. ние, майките сме избягали от дома за да станем самостоятелни.
Сега вие , децата бързате да излетите по пътя си.
Но има светлина в тунела - внуците ще избягат от вас.
Може би няма да го видим, но това е живота.
Кръговрат, нищо ново в природата.
В началото много боли.Бяха ме предупредили,но не очаквах,че толкова много боли.
Важното е те да свикнат и да са добре.Когато гласът му започна да звучи уверено и бодро,аз започнах да дишам по-леко.
Важното е те да свикнат и да са добре.Когато гласът му започна да звучи уверено и бодро,аз започнах да дишам по-леко.
Дете номер 2 и то вече не е при нас за цялата седмица. Учи в друг град и почивните дни минават като миг. И тя сега е убедена, че иска да учи в чужбина, но нека да видим.
Вечерите ни започват с разговори по телефона и скайп и винаги с пожелания за успешен ден.