Отлитането на порасналите деца от семейното гнездо

Две недели не са идвали в къщи, защото аз не ги поканих.Съобразявам се, че трябва неделята да си е тяхна. Казах ,че нямам намерение да правя традиции. Но пък се видяхме във вторник-съпругът ми имаше празник.

Ами да, прехвърли топката в тях. Кажи ясно, че ти е приятно да ти идват на гости и да ги посрещаш и добави, че оставяш на тях да решат кога и за колко време. Така ще видиш най-ясно какво смятат те за нормално и те сами ще установят отношения между вас.

Да така е най-правилно.

 Когато порасналите ни деца отлитнат от"гнездото"...Домът опустява,надвисва тишина,безвремие.Напълно разбирам чувствата,провокирали авторката да пусне подобна тема.
Когато нашето дете замина далеко от дома,след него остана огромна празнина.Спомням си как тогава споделях с приятелки,че ми е тъжно ,"пусто".
Спомням си и как ММ ме ободряваше:"Ха-ха-ха,сега вече ти останах само аз!Ха-ха-ха,сега вече ще се грижиш само за мееен! Най-после ще ме забележиш."Опитваше да ме ободри.
С времето свикнах с новата ситуация.Говорехме вс ден по телефона,skype.Наистина започнах да обръщам повече внимание на ММ.Технологията за справяне със ситуацията е същата като при всяка раздяла-нови развлечения,хобита,пътувания,Нов меден месец със"стария" мъж-ето такива занимания.
Към днешна дата детето е още по-далеч и още по-заето.Виждаме се по skype веднъж седмично.Чувството на тъга позатихна.Успокоявам се,че "Това е положението.Всички деца все някога порастват и отлитат по своя път."Такива са законите на живота.

Това е интересна и деликатна тема.
Дъщеря ми е омъжена и живее в чужбина.Чуваме се редовно по скайп.Когато се приберат в България ако са само с детето са при нас.Ако и съпругът и е тук са си у тях.Не прекалявам с обажданията и с каненето на гости.
Вратата ми е винаги отворена за тях и могат да идват когато си поискат.
Имам колежка обаче която доста трудно прие че дъщеря и се омъжи.
Абе направо не го прие.Звънеше и по всяко време , по 10 пъти на ден, късно вечер, без да се съобразява че е омъжена и е със съпруга си.Разпитваше я , любопитстваше, искаше да знае всичко .
А познайте какво стана- разведоха се младите.

Взимам отношение като отделил се от семейното гнездо. Моята майка винаги ми е казвала, че децата са гости в семейството, идват и си отиват... тя нямаше проблем с това, че се омъжих и се отделих от нея, но пък свекърва ми още го преживява- седма година вече 
На свой ред имам дъщеря, не мисля, че ще имам проблем когато реши да сподели живота си с някой друг, но пък баща й от сега се тръшка 

Нямам думи. Очаквах да чуя, че са прекратили контакти с майката. Грозна постъпка е да развалиш брака на детето си.

HighSpeed има си такива маймуни, където си гледат собствения кеф...да си призная честно, ако ММ си беше взел друга жена, тя отдавна да го беше оставила заради майка му...за съжаление жената не осъзнава колко пречи...

Нямаше как да стане прекратяването на контакта.
Беше абсолютно обсебване.Всички колеги се опитвахме да и кажем че греши , че вреди на детето си и тя се криеше за да и звънне за пореден път.
Казваше че така са свикнали.Не искаше да приеме че нещата са се променили и че дъщеря и вече има ново семейство.Ако се случеше дъщеря и да и вдиге телефона ставаше страшо- започваше да звъни постоянно на нея на зетя на свекърите.
Жалкото е че така беше възпитала дъщеря си от малка- да няма тайни от нея , да знае всички и да полупава отчет за всичко.
Е сега е спокойна и доволна- дъщеря и отново си е при нея.

И до ден днешен не може да проумее как така съм се съгласила моята дъщеря да отиде да живее в чужбина със зетя.
Затова съм на мненив че когат детето реши да отлети от гнездото му отвори широко вратата и го пусни
А пък те когато искат да дойдат винаги са добре дошли.Та дори и без специална подготовка.

Спокойно, за тази цел е измислен пубертетът. 
Да не стане така, че накрая да броите дните, докато си тръгнат. 

Имам две дъщери. Голямата от 7 години не живее при нас, а отделно. Каним ги само когато имаме празник, а иначе те идват когато пожелаят,но доста често. Понякога само за деня, понякога с приспиване. В началото ми беше много трудно, но все пак тя си има семейство и мъжът и детето и са основните. Понеже почивам само в неделя ми се иска да си свърша и домакинската работа, а не да посрещам гости така, че като пропуснат някои уикенд не страдам много. Малката дъщеря ме е предупредила, че почне ли работа се изнася.

Като майка на двама, на 27 и на 20:
големият не живее с нас от 8 години, поканен е специално само по поводи-рд, именни, годишнини, празници, иначе е свободен да идва, когато има време или му се идва.Не му звъня просто да го чуя, а когато има нещо за обсъждане.Но с баща си се виждат доста често, работата му е наблизо.
Правилата важат и за малкия, когато се изнесе, сега е редовен студент и няма доходи.
Като създадат семейства:пак ще е така, ще са поканени по поводи/празници.Иначе ще им е казано, че винаги, когато искат са добре дошли.
Да ги каня всяка неделя на "специално гости" ще ми бъде натоварващо, в повечето случаи.
А и не мисля, че е необходимо.
На мен, като "млада булка" ми бе дадена възможност да създам своя модел на семейство, наши си традиции и начин на живот.Затова смятам, че е редно да дам същия шанс и на синовете си.На младото семейство му е необходимо време да напаснат характери, навици, модели, начин на живот.От там насетне би трябвало да "наместват" рода и роднини.
Ако на тях им е кеф да гостуват често, о.к.Но няма да ги задължавам.

Хубава тема, като чета какво казват майките ме кара да се замисля, че и на майка ми и липсвам най-вероятно. Чуваме се два-три пъти седмично, виждаме се по-рядко, ходим на гости на нея и баба ми (родителите ми са разведени) един-два пъти месечно. На мене така ми е добре, даже понякога ми идва в повече по-честото обаждане от нейна страна, но за това си имам причини. Не знам, на мене лично не ми липсва ако не се чуем (тя ми се обажда основно, ако не се обади, аз бих звъняла, но по-рядко). Имам си свой живот и проблеми, като всеки човек и те са ми по-важни.

Дори и в момента дъщеря ми, която живее у нас, като се затвори в стаята си - може и цял ден да не излезе, ако не огладняваше.  Подозирам, че ако се изнесе, няма да се чуваме всекидневно.
Аз също не съм от прилепчивите майки, дори и на 12-13 години когато е била на лагер, сме се чували примерно през 2 дни. Предполагам, значение има и това, че не е едно дете.

И двете ми дъщери живеят извън БГ, едната със съпруга си, другата- с приятеля си. Когато разбрах, че малката е приета да следва в САЩ (другата вече не беше край мен) само да се споменеше заминаването й и ме избиваше на рев. Ами, преживях го- намерих си нови занимания (и поднових други, изоставени заради семейни ангажименти), намалената шетня вкъщи също  ми допада, пътуваме повече.... Мъжът ми реагира точно като този на Aнжелин (и имаше нещо вярно в думите му). Облекчението е, не че са се отделили, а че вече финансово не зависят от нас.

Виждаме се "на живо" 3-4 пъти годишно (и тогава се кефя да им угаждам), по скайп- от от 1 до няколко пъти седмично (без график- когато е удобно и на двете страни.  Чувстваме се свободни да кажем "Сега гледаме филм/вечеряме/излизаме- хайде да отложим." Предпочитаме да си бърборим, когато половинките им не са наоколо). По телефона звъним само в екстремни ситуации. Бих искала времето ни заедно (виртуално и на живо) да е повече, но оставям те да са "водещите". Е, трябваше ми известен период, за да се успокоя, че се справят добре и без мен. Също така- наличието на "половинки", с които живеят силно подобри ситуацията 

Златна превъзходна, не виждам проблеми с ежеседмичното канене на гости, стига дъщеря ти да може без притеснение да ти откаже т.е. да е сигурна, че няма да се обидиш. Ежеседмичен ангажимент към моята майка на млади години за мен би бил абсурден, сега, когато тя вече има нужда от наглеждане, е задължителен и приятен (но пък и заради липсващите деца времето ми е друго). Моето усещане за нещата е, че децата липсват повече на родителите си, отколкото- родителите на децата. Смятам го за нормално.