Какво направих днес за другите

Включих се в една от мисиите на timeheroes.org:
http://tmhr.co/QKuAE

Има много различни мисии, като например да си приемно семейство на куче водач или да помагаш на деца, които изостават в училище, има възможност да се помага по много различни начини 

Почерпих ги с кафе.

Само хубаво ли ще се пише или може и лошо? Защото ако ще се споделя само колко сме добри, състрадателни и отзивчиви, ще ми е трудно на повярвам.
Денят ми тепърва започва, ще се държа както обикновено с хората, пък каквото излезе.

Ако искаш, може и лошо да споделиш!

Но темата е с цел да провокира добротата, а не обратното!  


Защо ще ти е трудно да повярваш?!
За някои хора е важно да правят добро и дори го правят целенасочено, а не каквото излезе!
Според мен в живота рано или късно идва един момент, в който осъзнаваш, че най-важното /смисъла/ е да си добър и да правиш добро.

Намерих дебитна карта  пред голям хипер маркет. Обадих се в кол център, за да информирам, преди малко я оставих в банката, за да се опитат да намерят собственика й.

Утро, ако носиш доброто в себе си, ако си свикнал да се отнасяш с внимание и добре с хората, нещата ги правиш спонтанно. Целенасочено и премислено са по-големите добрини, тези, които изискват повече усилие от твоя страна. А със сигурност и ти имаш личен опит как съвсем целенасочено и безкористно си помогнала на някой, но вместо "благодаря" си получила критики и обвинения. Та, аз затова казвам, че се държа нормално, пък каквото излезе. Че изпитвам удовлетворение, когато видя, че наистина съм помогнала, е факт, но не е нещо, което ще тръгна да пиша и да се хваля.

Не е въпрос за хвалене!

Ако не ти се споделя в темата, недей.

Помислих си, че може да е мотивиращо. А също и, че е по-важно човек да си зададе въпроса какво прави за другите, а не за себе си.

 

Разбрах и простих.

Цял ден съм сама със себе си, добра и мила съм с детето (купих му любима храна), на кучето също.
За ММ - череши, защото това си поиска. На съседката дадох телефон на техник за хладилници.
Но темата ми харесва.

Не искам да се изживявам за някакъв прокламатор.
Който иска да пише в темата, който иска - да чете.

Струва ми се, че хората прекалено рядко се замислят за малките неща. За това, че един жест, една дума, която не ни коства нищо, може да усмихне деня на някого и да му бъде от полза.

Снощи вървя по улицата с кучето ми и загледах градинката в един двор. В двора стопанката седнала на един стол и навъсено ме наблюдава какво й зяпам цветята. В първия момент ми се прииска да си отместя погледа и да побързам да отмина. Но ми хрумна да експериментирам - усмихнах се и казах: "Много красива градинка имате!" Да видите как светна жената, как се оживи и с радост ми разказа за цветята си. И на мен ми стана приятно.

Колко малко е нужно - просто да си любезен и светът изглежда различно.

Аз пък се притесних защо не потръгва темата и дали не съм малко виновна с моята забележка в началото. Но това не е нещо, което може да спре някого да е добър.
Утро, наистина вярвам в добрите ти намерения , но продължавам да вярвам, че много хора правят дребни жестове спонтанно, неосъзнато и не им хрумва дори да го пишат. От друга страна съм съгласна, че има такива, които имат нужда от повече мотивация.

Това ме подсети за нашите мили бабички от махалата, които всеки ден седят на припек и си местят столчета заедно със сянката .Много обичат да ги отразяваш и всеки ден, когато минавам от там се заформя разговор .

Разбира се, че е така. То и не би трябвало да го пишат по принцип.

Но на мен ми хрумна идеята, че добрите постъпки може и да са целенасочени. Може човек ей така да си постави за цел да помага на другите и да е любезен. 

Замислих се.
Но днес не съм направила никакво добро.
Нищо, денят не е свършил.
Дано ми се отдаде възможност  да усмихна нечии очи.

Не знам дали ще се брои.
Поливах си преди малко цветната градинка. Минаха две жени и помолиха да си налеят вода. Напълних им шишето с вода, благодариха и продължиха по пътя си.
Не знам дали жестът е важен, но дъщеря ми каза, че съм много добричка, а това ме направи много щастлива.

От седмица насам всеки ден обучавам новата си колежка и тя се справя все по-добре 

Благородно е това от скрития текст, Neferatarri.

От няколко дни карам на детска и работа,съседката и детето й.

Прекрасна тема 

Като се замислих днес нямам какво да споделя , а толкова обичам да правя хората щастливи. Все пак наготвих любимата вечеря на сина ми и изпратих информация по моя инициатива, която се надявам да е от полза.

В духа на тази тема Ницше в "Тъй рече Заратустра" задава въпроса: "не е ли нужда да дадеш, не е милост да вземеш?"

Дадох вчера един телефонен номер на специалист на една приятелка, още информация и съвет. Благодарение на това тя е успяла да отиде на консултация и да подаде молба за посещения на сина си за следващата учебна година буквално в последния възможен ден! Иначе, на частно, това щеше да ѝ струва 30 лв. седмично.
Много се зарадвах, че ѝ спестих всичките тези парички 

Днес още нищо значимо не съм направила.

Прекрасна тема!
Сутринта сбърках и след това имах доблестта да се извиня. Отчитам като огромна грешка, че не умея да се извинявам

Nimfea, явно се е получило, успех занапред 


Аз след малко ще направя нещо добро за колегите си - ще ги оставя за няколко дни без височайшето си присъствие. Мисля, че заслужават да си починат от мен.

Помогнах на една студентка да си намери стаж за лятото.

Харесва ми темата! Упътих едни деца как да стигнат до училището което търсят. Много милички.

Помогнах на една колежка да си изготви презентацията.

Няма да ти е трудно да се извиниш, ако не го приемаш като унижение. Не е. Просто си сгрешила и го казваш.

Днес занесох без повод цветя в офиса, колежките се зарадваха и цял ден ни беше хубаво. И утре ще ни бъде

Благодаря! Изобщо не знаех за този сайт 

Днес направих малка услуга на познат. Утре ще го придружа до институция да изясним проблем.

Нищо добро не направих, а напротив - нагрубих любимите си хора и сега се чувствам ужасно.

Усмихнах децата си, това брои ли се?   Шегувам се  
Днес нищо не съм направила за другите.

Гледах детето на човек с когото бяхме в обтегнати отношения месеци наред.
Може би и с малко користна цел. Моето и неговото дете се разбират и си играят хубаво.
Може би не се брои за добро ,но поне таткото си свърши работата. Майката си отдъхна вкъщи и така.

Осигурих място в курс по немски за един беден много умен и ангажиран кандидат-студент, който никой не искаше да приеме, заради неговата националност. Дали му стипендия и място в Хамбургския университет, но му  липсва един сертификат по немски, и курса който се полага преди сертификата. Сега може да положи изпита през Август и септември да почне в Уни-то. Радвам се.  

Разбира се, че се брои. Питай децата си

Събрах приятелките си на двора и пихме шампанско с плодове - имахме нужда да се презаредим една друга.

Нищо не направих днес за другите. Те направиха за мен /бившите ми колежки, а впоследствие и приятелки/като ми пратиха огромеееен букет на новото работно място. Просълзих се и после на една по една им се обадих, за да им кажа едно голямо "Благодаря ви, момичета!"

Вчера купих малко по-скъп подарък на колежка за именния ден, защото знаех, че ще й хареса! Нахраних няколко бездомни котки.

Това беше у мен в понеделник. Любимата ми колежка имаше рожден ден, събирахме пари да й купим подарък, но това което аз харесах за нея беше по-скъпо от събраното. Дадох ги от себе си, макар точно тогава да бях пред заплата. Исках просто тя да получи това което знаех че много ще я зарадва.

яд ме е на мен, заради жест към колежка , малко прилича на непоискано добро, да подариш например билет за концерт, знаеш ,че е желан и защото човека е забутан и не е успял да отиде си виновен ти, тъпо ми е и прекратявам контакти с нея

Мда... И аз вече днес предложих услуга, която ми беше отказана и то нетактично... Още повече, че човекът ми е близък роднина и услугата беше предложена абсолютно искрено. 

Снощи забравих да отбележа, че пуснах дъщеря ми на Джулай морнинг. Въпреки че си изгубих нощния сън. Като знам как мен не ме пускаха никъде, не ми се иска да повтарям... 

Звъннах на една жена , с която се запознах миналата седмица във влака. Пътувахме заедно, говорихме си. На мен ми предстоеше изпит и бях обещала да й се обадя след това. Предполагам, че се зарадва, защото е сама, по гласа й личеше, че се изненада...

Снощи говорих с един шофьор на автобус по негово желание. Аз щях да предпочета да си седна на мястото, но просто видях, че ще се зарадва да остана до него и да поговорим

Изведох навън дъщеря ми и нейно приятелче... забавляваха се много! Направих крем-карамел за мъжа ми! П.п. Много приятна тема! Уморих се от лошотии, вече търся само положителни "дразнители"

Вчера купих и занесох вода на една плачеща в парка жена, и след това нахраних едно куче.

Днес - нищо още.

Правя аз, ама нещо изгубих темата, пък като направя добро и гледам да го забравя, за да не очаквам нещо в замяна

Сготвих любимата вечеря на децата вчера

Днес съм подготвила изненада за колегите в офиса

Спестих на една жена ходенето по мъките с тукашната бюрокрация, като се обадих в институцията, която й искаше едни документи и с която ние тук работим, и  реших така проблема "между колеги", вместо да ходи тя първо при тия, после при ония, и да иска разни удостоверения.  

Донесох в офиса бурканче пресен касис със захар, с колежките си спретнахме чудна закуска с овесени ядки и касис или кисело мляко с касис, остана и за следобедната почивка, когато имаме малко хляб с лимец и масълце и да живеят диетите 

Колегите вчера одобриха изненадата, поници от броколи и елда им донесох да опитат. Днес им нося семена да си посеят

Преди няколко дни, редейки се ( с колата) на опашка в Starbucks, се оказа, че дамата преди мен е платила поръчката ми. Стана ми изключително приятно. Днес, отивайки на работа, платих поръчката на колата зад мен.
Предай нататък Харесва ми и мисля, че добива все повече популярност, може би хората действително имат нужда да правят добрини

И аз така мисля или поне ми се иска да е така. Особено, когато установявам, че аз самата се чувствам добре като давам, помагам и правя хората щастливи, а не много удобно, когато ми дават и получавам или си вземам нещо за себе си
Не знам как да променя това и дали е необходимо изобщо да го правя, но като ми дадат нещо или направят нещо за мен и започвам вътрешно да се измъчвам и да мисля как върна доброто

Галче, и аз съм така. Трето дете съм, от малка съм научена сама за себе си нищо да не задържам, всичко се делеше-ние  и трите бяхме така, само първата отвреме-навреме си проявяваше чувство за собственост, но мен ме е отгледала тя, сестра ми, че е доста по-голяма и съм й слабост, та аз винаги получавах повече от нея, а аз пък го делях със средната, понеже ме беше жал за нея. Такива времена бяха, малко имахме, и малкото беше за всички. И до ден днешен ми става неудобно, като получа нещо сама и се старая да го върна както мога. И се пробвам да връщам винаги. Научих се да не държа прекалено много на материалното, обичам да имам хубави неща и от всичко достатъчно, но и нямам проблем да се разделя с неща. Винаги идват нови. Или както баба казваше: в земята после и без това нищо не можеш да вземеш, за всички нас има място само  два на един!(метра).

Дадох на една жена тази сутрин в Росман (не знам има ли я вече и в БГ тази верига?) моят купон за процентово намаление, тя много се зарадва. Беше напълнила набързо цяла количка, а аз влязох само за шише вода. Определено на нея и вършеше повече работа.

Не ги набих..!

 

 
  опитвам се да съм търпелива спрямо другите

При всички нерви, които ми създадоха разни човечковци, това беше страшна добрина! 

Съгласна съм, ръцете трябва да са празни, за да може да се напълнят пак

Само, че едно научих напоследък, винаги да проверявам дали доброто, което искам да направя се възприема като такова от този, за когото го правя, т.е. наистина да помага и да прави другия щастлив

Във връзка с предния постинг, реших да попитам децата, ако още днес мога да направя още нещо за тях, какво биха искали, и двамата бяха единодушни, само винаги като им говоря да съм усмихната. Мисля, че поне това мога да направя за тях

Дребни нещица напоследък: комплименти, напълно заслужени, но които стоплиха сърца разговори на теми, интересуващи другите, не мен самата вечери, по желание на децата
И помогнах на една касиерка да отлепи етикетите за промоция на продукти, закупени от мен

Разходих баба-съседка след операция на сърце. 40 дни не беше излизала жената, поразходихме се по етажа :/

Браво! Много мил жест! Стоплила си сърцето на бабчето

Безценни моменти

Купувах билети за градския транспорт, като понечих да оставя парите, видях разтворен портфейл с пари. Сгънах го и настигнах предния клиент-един възрастен човек, който си беше купил вестник и го беше забравил. Така се зарадва, в първия момент се стъписа, после хукна да ме гони да ми благодари.
Сигурно пенсията му беше вътре.

Вчера на паркинг пред магазин намерих 10 лв. Закарах ги на касата. Жал ми стана за една жена, която избираше най- евтината кайма, за да си купи и си представих че парите са на някой такъв човек.

 

В тази връзка и аз вече никога не вземам нищо намерено на улицата. Преди до мислех за мой късмет сега го приемам за нещо, което принадлежи на някой, било то бъдещ или минал собственик, но това със сигурност не съм аз

Подарила си ги на касиерката?
Аз бих купила нещо за ядене някой нуждаещ се.

И така да е. Важното е, че съвестта ми е чиста.

Твое решение.
Как определям постъпката ти е мое мнение.

Искам да използвам темата, за да благодаря на неизвестната за мен дама,
намерила чантата ми, с телефон и всичките ми документи, на пейката на една беседка край пътя,
която се обади на майка ми и предаде чантата на охраната наблизо! 
Благодарение на нея почивката, към която бях тръгнала (а и остатъка от лятото), не беше провалена! 

Ехаааа, pipita , и от мен поздравления, да е жива и здрава тази дама!  Ега си, няма ли как да узнаеш коя е и да ѝ благодариш лично? Ако не успееш, вземи кутия бонбони и почерпи близките си за нейно здраве 


Аз съм част от екипа на един сайт за природосъобразен начин на живот. Днес жертвах почивката си, за да поработя върху една тема по сайта. Дано все на някого бъдат полезни моите усилия.

Просто предай нататък

И още идеи по темата: http://www.doyouyoga.com/35-inspiring-acts-of-kindness-97951/?ut … 6cb5691-170893857

Подарих кафемашината, която си стои и не я ползвам хич, на едно семейство бежанци, което непрекъснато идва да превежда  на други. Всеки ги вика като им трябват, никой не им дава нищо в замяна, но те и не искат нищо. Вчера дойде мъжът да превежда пак и по между другото ме попита дали знам откъде да си закупи кана за кафемашина, имал една стара машина която някой му продал за малко пари, но каната от огнеупорно стъкло се спукала. Носеше я да ми покаже каква е за да му кажа къде може да си купи нова. Дадох му моята машина, той пък така се зарадва, сякаш кола съм му подарила. Много приятно ми стана от тази радост.

Попълних и изпринтирах формуляри за пътуване в чужбина.

Как нещо незначително за нас може да се окаже толкова важно за някой друг, не е ли невероятно

Накарах ММ да вземем две дечица на стоп(бяха около 20 годишни девойки),не успяхме да ги закараме до крайната дестинация,но поне до някъде и съм мн доволна,че успяхме да им помогнем,макар и с малко.

Направих желани подаръци, които усмихнаха любими хора

Какво добро направи днес?
Прошепна ли най-мила дума
на някой просяк без адрес,
подаде ли му хляб безшумно?
Надежда някому дари ли?
Сълза изтри ли на сирак?
И вдъхна ли на болен сили?
Приятел подкрепи ли пак?
А защити ли някой с чест?
Погали ли бездомно куче?
Какво добро направи днес?
Какво добро на теб се случи?
Спаси ли малко гладно птиче?
Любим човек целуна нежно?
Припомни ли, че го обичаш?
И не подмина най-небрежно
боклука, хвърлен на земята?
Донесе ли щастлива вест?
Усмивка някому изпрати ли?
Какво добро направи днес?

Нина Чилиянска

Чудесно

Две жени, чакащи на автобусна спирка, качих днес до съседния град.
Зарадваха се много и на слизане ми пожелаха да съм жива и здрава 

Много благородно, Мишелин Такива жестове се помнят

понеже не можех да бутна сама колата на едно девойче в снега, изпратих двама добрички батковци да помогнат

Възраждам темата. Намерих работа на близък човек.

Възраждам темата,защото смятам,че помагайки на другите помагаме и на себе си.
Вчера пуснах малко пари на Влади от Точно с Влади. Винаги много ме е жал като гледам най-вече възрастни с малки пенсии, принудени да продават покъщнина или зарзават на улицата, за да могат да се издържат.

Тук често деца продават бисквити за различни каузи, свързани с училище, спортни мероприятия и пр.
Вчера се заговори с две момчета на около 12-13 Събираха средства за нови екипи на отбора по бейзбол.
Бяха добре възпитани, разговора  беше много приятен.
В крайна сметка си тръгнах с кутия бисквити, която казаха, че струва $5.
Платих за десет.
Бяха изключително развълнувани и благодарни.
Почувствах се чудесно.

Темата е пусната от мен.
Честно казано, откакто я пуснах мина време и малко ми се промени мирогледа в резултат на неприятни ситуации с хора, на които съм помагала. Има в града една бедна женичка, на която абсолютно всеки път съм давала по някой лев, давала съм й дрехи, дори една Коледа на нея и близките й бях наготвила. Помощта ми към нея датира от 15-16 години. Тя обаче започна /как да го кажа?/ - да става нахална. Когато й дам няколко лева, тя ми казва, че й трябват още или пък вместо няколкото лева често ме моли да вляза в някой магазин и да й купя нещо за ядене. Правила съм го. Но с времето започнах да се чувствам едва ли не изнудвана от нея. Постоянно ме причакваше по пътя ми.
Същата работа и с един мъж, на когото още баща ми беше започнал да помага преди 20 години. Той така се научи в един момент, че направо пристигаше и звънеше на звънеца - и това през ден-през два. В момента се налага да заобикалям определени места, защото все още като ме срещне и си чака дежурните няколко лева и винаги иска още.

Друг подобен случай - срещам някаква случайна жена, която ме моли за един лев. Бъркам в джоба си и й подавам монета от два лева. Тя я поглежда недоволно и ми казва "нямаш ли повече?".

Тези случки ме огорчават... Не го правя за някаква благодарност, но пък и не върви молещите за помощ да са чак толкова арогантни. Някак ти става неприятно да осъзнаеш, че те използват и злоупотребяват с теб. Здрави и прави хора, които вместо да се хванат на някаква работа и да изкарат някой лев, са му намерили лесното.

Не съм спряла да помагам, но много внимателно си преценявам на кой как да помогна.  
Жал ми е за възрастни хора, които с мизерните си пенсии едва свързват двата края. Също и за нуждаещите се от непосилно скъпо лечение.
И много помагам на животни. За предпочитане ми е пред хора.

Като човек, който редовно помага в различни каузи, напълно ви разбирам. За съжаление понякога хората се възползват от добрината, но е важно да не спираме да губим вярата. В крайна сметка наистина все повече трябва да подбираме за кой правим добрини, но аз смятам,че кармата ни връща добрините и затова не трябва да променяме настройката си към това да помагате. Лично аз за да не попадам в ситуации подобни на Вашите помагам на различни каузи и рядко на едни и същи хора ,точно за да не свикват. Всички работим за пари и за заплата и  отделяме от малкото, за да дадем на нуждаещите се. Но помощта не винаги се изразява в пари - понякога може да е със съвет, с важен контакт, който да бъде в помощ или дори с добра дума.

И аз се огорчавам от молещите за помощ. Пред нашия Лидл има две румънки, един мъж с малко кученце и един младеж, все един от всичките клечи там, от години. Едната румънка никога нищо не е поискала, другата редовно завързва разговор. Веднъж ме помоли да взема нещо на децата й, ама да не съм вземала обикновена зърнена закуска, а ако може да е шоколад с ядки... Моля?! Мъжът с кученцето също никога не иска нищо. Младежът веднъж ме помоли да му взема нещо за ядене, ако можело няколко консерви риба тон, ама да не е в собствен сос, а със зехтин...
Познайте дали им изпълних "молбите"! Затова пък на другата румънка винаги вземам по нещо дребно, може да е и само една франзела. На мъжа с кученцето купувам също дреболии, както и някой пач или малко пакетче гранули за животинчето.
Днес пък от една асоциация за борба с детски рак застанали на входа на Лидл и агитират нещо. Добър ден, поздравих и аз, но понеже бързах, само им казах, че дарявам по моя си начин и понечих да отмина. Едното момче с агресивен тон ме попита И как точно дарявате. Абе, чакай, ти кой си, че ще ти давам обяснения?! А истината е, че от години всяко първо число на месеца от сметката на ММ теглят от Червен кръст 20 евро. Може да е нищо, но го правим от сърце и не съм длъжна да се обяснявам на никого. Както и не мога да помагам на всички възможни НПО, асоциации и хора, имащи нужда кампанийно от помощ. За жалост.

Utro77, темата ти е даже много хубава! Не бива да те огорчава, че си правила добро. Никога не съжалявай.

На просяци по принцип пари не давам, но преди няколко месеца на едно глухонямо момиче, което обикаля около едни и същи светофари дадох 10лв за българското знаме. ❤️ Толкова имах у мен и исках да ѝ дам нещо повече от монети.

А последното нещо, което направих снощи е че предоставих крема си за изгаряния на човек, който пострада и не очакваше такава постъпка. Нещо дребно на вид, но мисля че се зарадва, че някой се погрижва.

Рядко давам на просещи, по-точно ги преценявам, но никога не ги възприемам (нито когото и да било) като хора втора категория. Не би ме издразнило това, че искат нещо конкретно (като шоколад с ядки и там конкретен вид консерва или каквото е). Не казвам че ще се втурна да им изпълнявам желания, но би ме спряло това дали наистина нямат възможност да си изкарат сами средства за продукти, а не че избират. Как да го кажа: самата изначална идея, че някой "изтупан" клиент в магазина е с по-голямо "право" да избира не ми идва отвътре да го приема по презумпция. За благотворителност - колкото се може по-директно към нуждаещия се, ако е платформа - 0% за не нуждаещите се създатели. Ако бях богата - може би и за тях, но като цяло би трябвало да го правят предимно чрез доброволен труд.

Разбрах се да се видя с приятелка, която е е труден период. Ще я изслушам, ще и помогна със съвет, ако има нужда.

От работа излязох до вкъщи да взема няколко лекарства за колежка, на която не ѝ беше добре. Живея близо и не ми костваше нищо човек да облекчи болките си. Каза, че се чувства малко по добре в края на смяната.

Аз повървях след работа десетина минути с новата колежка и отговорих честно на някои въпроси, които й било неудобно да зададе. Надявам се, че успях да разсея някои нейни съмнения и да съм й помогнала.

Събрах боклуците от градинката пред блока.

Преведох пари за лечението онкоболния тинейджър Виктор, от Варна.