Сама с малко бебе

Аз пък не виждам нищо трудно. Даже ще ти е по-лесно.

Постъпила си много правилно, че си се отървала от този мъж, няма за какво да съжаляваш. Майка ми и баща ми са се разделили, като съм била много малка, но помня и преди и след, макар да не съм осъзнавала много тогава цялата картинка. Не се е държал зле с мен в смисъл на директен тормоз, но си е позволявал много грозни неща спрямо майка ми. Примерно живеем в един дом аз, майка ми и баща ми като семейство и той да ме заведе на плаж с любовницата си. Караници за пари, безработица от негова страна, майка ми работеше, той оставаше с мен вкъщи и откарваше цял ден в сън, грам не му е пукало дали съм нахранена и т.н. Нямаш идея колко неща си спестяваш и нямаш идея колко огромна е разликата да те отглежда един родител, но отговорен и уравновесен, в сравнение с двама, но с постоянни проблеми и неразбирателства. И наистина от гледна точка на документи, до твоя подпис до пълнолетието на детето винаги ще трябва да стои неговия, така че помисли как ще се справиш с този проблем, ако бащата е конфликтен. Моят беше и е правил невероятни скандали в името на бащинските си права. Слава богу в един момент интересът му към мен се изчерпа и имах нормално детство.

Мишленце 
Искрено съжалявам за ситуацията, в която си изпаднала, но да знаеш, че когато се затвори една врата се отваря нова порта така че смело напред с бебка и бъди силна и за двете ви.
Имам бая мами и татковци в това положение - за съжаление нещо им става на тия татковци понякога и е по-добре и за двете ви да излезете от тази ситуация по-рано, отколкото детето да присъства на всичките ви караници и проблеми. Не е добре за него, няма да е добре и за теб.
По-добре сама отколкото с крив мъж в къщата, който си изкарва собствената гузна съвест на теб...пък и изневеряващ на всичкото отгоре.
Има си група тук за Родители отглеждащи сами децата си, а Светулчица вече те е поканила и в темичката ни
Ако имаш въпроси за някакви конкретни казуси, които имаш можеш да питаш спокойно. Помагаме си със съвет и мнение когато можем. Виждаме се от време на време (Софийските), най-малкото можеш да си споделиш с нас каквото те тревожи.
Не е невъзможно да си сам с бебе - ако имаш подкрепата на семейството е по-леко разбира се, но годините ще видиш как бързо отлитат и няма да се усетиш как бебка ще тръгне на ясла, после на детска после на училище и ти ще си много по-силна от сега. Оправи си само нещата документално с този татко ако можеш за да не ти е трудно после - говоря за паспорти, пълномощно за издаване на документи, декларация за излизане на детето с теб в чужбина и т.н и т.н. Отделно развода, издръжката и режима на виждане.
Трудно е началото - докато се осъзнае, че не е това семейство, което си желала и не е този татко, за който си мислела , че е, но пък децата дават неимоверна сила да се продължава напред, така че горе главата и се радвай на бебка - никой няма да ти върне тези моменти.
Ще се радвам ако те видя в нашата темичка 

Възраст? Вашата и на съпругът ви ....

Благодаря за поканата, ще се възползвам. 

Аз съм на 29, а той на 28.

Няма нищо страшно да си сама с дете, особено като имаш подкрепата на близки и приятели. Мисли позитивно, сега ще имаш спокойствието да се грижиш адекватно за детето ти. Ти ще си спокойна - то също. За бащата изобщо не се притеснявай, понякога Съдбата ни се струва безмилостна и жестока, но когато губиш нещо не знаеш какво печелиш. В един момент сама ще разбереш, че е по-добре че сега си се разделила с този мъж, който изобщо не те заслужава, за да можеш в бъдеще да срещнеш точния човек. Ако си достатъчно умна да не повтаряш грешките си, един ден дъщеря  ти ще има най-добрия баща, а ти точния човек до себе си.
Говоря ти от опит, знам че сега ти е трудно да повярваш в светлото бъдеще, но това не означава, че то не съществува. Горе главата и успех.

Благодаря за подкрепата. В твоя случай бащата има ли желание да вижда детето и как организирахте срещите?

Като беше съвсем малка имаше някакво желание от дъжд на вятър, после доста време никакъв интерес, сега вече дъщеря  ми е голяма и тя сама няма желание да се вижда с него, дори не му вдига телефона (това си е нейно решение аз не съм и говорила нищо) Когато беше по-малка той и говореше някакви глупости и тя му вярваше, но слава Богу тя сама разбра с времето що за стока е. Тя си има втори баща, който все едно винаги е бил истинския й баща, споделя си с него, допитва се до него, интересува я мнението му....    Е, понякога се караме за оценки, за излизания, но това си е в реда на нещата за всички тийн не е някакво изключение.

И аз съм в тази група. Разделихме се с бащата на дъщеря ми, когато беше на 2 години. Решението взех много трудно от страх, че няма да се справя сама. Най-тежко ми беше, че родителите ми не ме подкрепиха, останах сама и се наложи да се стегна и да се боря и за двете ни. Живяхме 8 години на квартира с малката, работех, тя боледуваше доста, но лека полека нещата започнаха да се нареждат. Оказа се, че е по-добре да си сам, отколкото да си обграден с някой, който те натоварва допълнително и ти мачка самочувствието. Нещата в началото изглеждаха отчайващи, ходех с 2 лв. в портфейла и трябваше да реша дали да си взема за ядене или да ги дам за мляко на детето, броях всяка стотинка и вечер бях с молива да смятам разходи и какво мога да си позволя. Но това ме направи по-силна и вече знам, че мога да се справя с много неща.
Само ще ти кажа, че сега живея в собствено жилище, което купих преди три години. Имам второ дете, което също отглеждам сама от раждането му, защото така реших. С бащите и на двете деца поддържаме много добри взаимоотношения, нямам проблеми с издръжки, свиждания, излизане извън страната, мога по всяко време да им се обадя, ако имам нужда от помощ за децата.
Пожелавам ти кураж, ти си смела жена, вярвай повече в себе си и се наслаждавай на прекрасните моменти с дъщеричката си. Аз успях да създам с нея особена връзка, тя е като втори възрастен в къщи, винаги съм обсъждала всичко, което се случва в къщи с нея и съм се съобразявала с мнението и. Имам прекрасни и спокойни деца, защото аз съм спокойна и уверена в себе си.

Има разлика да си сама, защото си преценила възможностите и желанието да си с мъжа до себе си, и да си сама, защото той е г*з.

Пожелавам успех на авторката и да бъде много силна 
Както казват хората:"По-добре сама, отколкото в лоша компания", така че дано и при теб се случи това и да си много щастлива. 

Точно това казвам. Първият път взех трудното решение за развод, съпътствано с всички страхове, които авторката описва. Сега е много по-различно, друго е да си планувал да си сам и да си подготвен за ежедневните предизвикателства.

Ще се справиш със сигурност! Нямаш идея каква сила се крие в теб! По-добре така, от колкото детето да расте в "семейство" изпълнено със скандали. 

Честно азано винаги ми е било трудно да разбера т.н любовници - имам предвид жените. Да знаеш, че мъжът с който си е женен и на всичкото отгоре жена му е бременна, поне малко не ти ли е гадно. Не ти ли идва на акъл, че щом един път го направи мъжа какво му пречи да го направи и втори и трети. Ясно е, че не трябва да се обвинява само жената във връзката, но все пак и тя участва и тя може да вземе решение да я прекрати. Ако се поставиш на мястото на другия няма ли да ти е отвратително. Просто не ги разбирам  тези жени наистина. Не ги обвинявам, щото и мъжете не са стока, но поне някаква солидарност женска трябва да има.

Благодаря. Дано нещата се наредят постепенно и дано всичко, което се случва да е за добро.