С какво ви дразнят свекървите- 66

Румцайс, никой не се ражда научен (аз също). Колко нерви съм потрошила, колко проба-грешка съм направила.
Затова споделям начин на мислене. Например преди години щях да мисля така:
Но днес мисля по друг начин.
Ако един мъж обича истински една жена, той й спеделя всичко, дори какво е казала майка му.
Но ... ако един мъж обича истински една жена, той я защитава от всички - дори от обидите на майка му.
В последния случай рискът е, че мъжете не разбират намеците и подхвърляния. В този случай с доуточняващо въпроси се дава възможност на свекървата да повиши емоциолната си интелигентност. 

То и аз съм за споделянето на всичко в двойката, но точно от това нещо споделено на авторката само ще й загорчи и това е. И ще го помни винаги. Особено точната реплика, която е меко казано отвратителна.

И наистина е редно да я защити в подобна ситуация, и ако вижда как се държат с нея при гостувания или пък тя му е споделила за държанието им, да я хване под ръка, да си тръгне от поредното гости, и да им заяви, че докато не си преосмислят държанието спрямо неговата жена, просто няма да ги посещават.

А на мен ми изглежда, че направо издевателства над нея. Първо я завежда на сгледа в първия ден на връзката им, после и съобщава, че не е одобрена, освен за временно забавление, след това настоява да я подлага на постоянния им сарказъм, а когато го пита, с какво е заслужила това - я праща да ги пита тях.

Е по зле не се сещам как може да бъде. Ако вероника имаше родители, дали щяха да са окей с детето им да се държат така?

Ако да речем аз имам заболяване или тайна някаква, за да я споделя, трябва да чувствам човекът до себе си много близък. Ако той разнася личната ми тайна ще се почувствам предадена.

Пример - с бившият ми мъж бяхме заедно поне 3 години преди да споделя, че съм осиновена. Той никога не го е споделял с никой, макар че знае, че за мен не е проблем.

Би ми било обидно, не факта, че търси съвет, а това, че мме информира за мнението на родителите си.
Никога не бих казала на синът си "да си поиграе".

Ох, ама какво общо има в случая емоционалната интелигентност на свекървата! Накъде пак забихте. То вярно, че темата е за нея (свекървата) и момичето от нея се оплаква, но тук нещата доколкото разбирам са наистина сериозни и не става дума за смръщени вежди, разбутан гардероб или подмятане за готварски умения.
Не знам какво му е заболяването на момичето, не искам да й ровя в профила какво и дали е споделила там, но наистина има случаи, в които е трудно. За всички! И трудно се взима решение за сериозна връзка, и трудно се живее заедно, и близките основателно се тревожат, и никой не може да ги упреква за това. Тъжно е, неприятно е, обидно е сигурно, но пък и със сръдня и избягването им съвсем не става.
Важното е между тях двамата какво има! Дано е истинско и дано издържи във времето! Пожелавам им късмет!

Е как пък така се получава, че все свекърите се притесняват и тревожат и то основателно? Родителите на момичета като, че са второ качество родители и никакви такива емоции и притеснения не могат да изказват?
Разбира се, че е неприятно и обидно, но в никакъв случай не е приемливо и да не ги упрекваме чак.
Ако родителите на това толкова споделящо момче имаха същото отношение към него, като родителите му, и той вземе, че го сподели с тях, дали биха погледнали по същия начин на тези думи и ситуация? Аз лично много се съмнявам

Благодаря ви за отговорите! Най-обидно ми е, че не ме защитава. Напоследък започнахме много да се караме. Имам чувството, че наистина ще послуша техните и само ще се позабавлява с мен. Още преди време се замислих дали няма да ги послуша... но тогава не ми пукаше чак толкова. Все пак бяхме в началото.
На въпроса за годините - не е на 15, а е на 40. Има собствен апартамент, наследство от баба му, която му го е приписала. Но не знам защо се води на името на сестра му. Казвам ви за апартамента, защото някой по-горе беше питал дали ще живея със свекъра и свекървата. Мен тези неща с имотите не ме интересуват..
Преди време на няколко пъти се скарах с приятеля ми, защото не исках да ходя на гости при техните. Казах му, че се чувствам неудобно и дори не знам вече как да се държа. Той ми отговори да се държа естествено, както си се държа по принцип, но аз не исках и не исках и започнахме да се караме... и т.н и т.н. и той почти ме заряза. Каза, че ако продължавам така може и да се разделим скоро. Решил е, че му го правя напук.
И аз имам много недостатъци, не казвам, че съм цвете, но той е слабохарактерен и не знам как ще си нагодя режима и като цяло живота към този на мъж, който си е типичното мамино детенце. Добър човек е, интелигентен е, но зависи прекалено много от родителите си. Единствената му независимост е финансовата.

Между другото, преди време ми заяви, че иска да отидем за един уикенд с техните някъде извън града.   Това като го чух лошо ми стана.  

Наистина няма никога да забравя онази тяхна реплика. Знам, че колкото повече я мисля, толкова повече ще ми тежи. Не знам как го преодолея, не само ми е мъчно, но и много ме е яд. Може би, ако родителите ми бяха живи, нямаше да ми пука, даже никак.

Много съм ви благодарна за подкрепата! Имах нужда да споделя!

В потрес съм. Не знам на колко години си, колко са силни чувствата ти към този човек, какви представи имаш за бъдещето на тази връзка, но за тези години, да продължава да се влияе от мнението на родителите си - далеч.
Извинявай, че съм толкова рязка, човек сам решава за себе си кое е най-доброто, но предвид това, че няколко пъти ми направи впечатление, че родителите са му по-важни от друг човек в живота му, говори лошо. Винаги ще се допитва до тях, винаги ще поставя партньорката си на втора позиция. Грозно е. Нека уважава родителите си, разбира се, нормално е, но всичко има граници. Тук говорим за потъпкване на твоето самочувствие, като те кара да правиш нещо, което не искаш (да ходиш на гости) и не уважава твоето мнение.
Че и заплахи за раздяла. Звучи като дете от детската градина - ''Моля, госпожо, ама той ме удари........''

Вероника, ти акъл имаш ли.... Ами че той на 40 ако се допитва за всяко нещо и слуша техните, кви са тия глупости.

И щом апартамента е на името на сестра му - значи бабата го е приписала на нея. Тоя те лъже както си иска.

Вероника, далече от него. Директно го зарежи.

Зарежи ги всичките, нямаш работа с такива хора. Да си ходят на уикенди семейно,

Я си представи, че сестра му си поиска апартамента.Къде ще отидете...при мамаа. Чудесно, нали.Може и такъв да е "семейният план" - сина се забавлява, намира си някоя послушна и после ще не ще - при мама...

Абе, момиче, не се ли усещаш, че се опитва да те разкара?! Не му стиска да го направи сам и гледа да те натресе на родителите си, та те с подмятанията и сарказма си да те накарат да го оставиш.  

Тоя човек на 40 години трябва да на колене да се благодари, че има жена готова да го изтърпи, щото вече изтърва и последния влак. А той тръгнал и претенции да има как трябвало едва ли не тя да се кланя на родителите му. Да си хваща пътя.

Заболяването е епилепсия, придобита след удар в главата. Придобитата епилепсия не се предава по наследство. Не че хората са длъжни да го знаят. Заболяването не е страшно, контролира се с лекарства.

Две от забележките, за които сега се сещам, бяха от последния път: Майка му беше ходила до апартамента му да вземе нещо през деня и като влязла, й се видяло разбъркано и тръгнала да подрежда. Вечерта когато отидохме у тях ( на гости на майка му), тя ме прикани в кухнята и тръгна да ми обяснява, че е бил целия апартамент разбъркан и едва ли не тя била отишла само за да го подреди. Че чак ми обяснява: как може сина ми на 40 години да не си подреди добре апартамента? Вие как ще гледате дете там?
То че не беше подредено, не беше. Това е така. Ама да ходи да подрежда, че и сметка да държи, че не е подреден неговия апартамент... И ме гледаше с такова едно неодобрение... чак се притесних. Отчасти е права!Можеше и по-подредено да е, ама от друга страна не е нейна работа. Чудех се мен ли ме гони параноята или наистина се опитва да ме упрекне, че не съм подредила?!?!?!
А другото е малко по-интимно. Не, че е нещо кой знае какво. По една или друга причина бях без сутиен същия ден. Тя явно е забелязала. Оплакваше ми се колко много грижи има покрай мъжа си и как й било адски горещо, та затова вкъщи и сутиена си сваляла, но за да излезе навън винаги го обличала, щото било много неприлично да се излиза без сутиен.
Навръщане, в колата споделих на приятеля ми изказването за сутиена. Попитах го дали на него му се вижда неприлично и той ми отговори: "Щом мама казва, значи е така."  Не знаех да се разсмея ли, да се разплача ли!
Сега само за тези два примера се сетих, а коментарите винаги са много и всеки път. Мисля, че съм станала много чувствителна и се впрягам от всичко, а това не е в мой интерес.