Но сега реших да се оплача от моята свеки. Имам две деца - момиче на 4 и момче на 2 месеца. Миналия месец свекито беше у дома и ми вика: "Коремът си стои, а, коремът си стои! Има една която живее до нас, все едно не е раждала" Да уточня, че когато ми подхвърли тази забележка аз бях само по бельо, а онази дето "все едно не е раждала" едва ли я е виждала без дрехи. Та и аз ако сложа панталон изглеждам все едно не съм била бременна. Много криво ми стана, даже му дръпнах тайно един рев. После мъжо се чудеше как да ме успокои. Непрекъснато ми повтаря колко добре изглеждам и хич не му правят впечатление заоблените ми форми.
Ще се оплаквам и още, както е тръгнало, ще я изкажа докрай
Оплаква се на майка ми, че не "слушам" - тя като била снаха, била кротка като мушица, изпълнявала всичко и не спорила с нейната свекърва. Това, защото аз си позволявам да споря с нея и да си гледам децата по начин, по който аз и мъжа ми смятаме за правилен, но не и тя.
Имаше един период, в който аз и мъжа ми много се карахме. Веднъж беше дошла да гледа малката, че се беше разболяла и нямаше кой да я гледа. Разбрах, че я е разпитвала тайно дали се караме, кой какво говори, а детето тогава нямаше и три годинки. Защо ще разпитва детето, ела и питай нас, каква е тази подлост.
Аз съм вярваща християнка и възпитавам детето по този начин. Обяснила съм й, че Исус Христос е възкръснал. Детето попитало баба си и тя му казала, че не е вярно. Дъщеря ми после идва при мен разстроена и ме пита защо баба така говори.
Иначе като цяло е добър човек, но тия неща според мен не са за пренебрегване, тя иска да й оставям детето да го гледа сама, ама как да й го оставя като й нямам доверие. Е, оплаках се.
