Май дОйДе и чЕреШки щЕ яДе сЛАдкОТо ноЕмВриЙсКо дЕтЕ

Иве, браво на децата След малко ще разгледам и снимките.

Браво на Алка, че е била послушна Ако пак се чуете им предай специални поздрави от нас 

Здравейте. Да се похваля най-после се разсписах и аз на срещата на набора. Не че успяхме много да се видим с останалите защото пристигнахме късно и Мартин реши да не стой много на люлките и пързалките та аз предимно тичах по него. Таничка се е променила най-много. Много е порастнала и изглежда като малка госпожичка. Лори и Ивка са си същите куклички като преди. Само малко по-височки и с по-дълги косици. Имам 2-3 снимки но не са кой знае какво така че ще чакаме снимковия материал на Селката.
От утре сме на ясла, момичета стискайте палци защото Мартин напоследък много се е залепил за мен  та нищо чудно утре и аз да вляза вътре в групата.

Малко да се похвалим 
Ние вчера бяхме на един български празник, завършване на годината в българското училище - дечицата пяха песнички, играха танци, имаше сценки - Вики през цялото време кръстосваше подиума, стана даже медийна звезда и го обявиха за втори водещ - отговарящ за забавленията  Толкова мило ми беше, понеже ми се случва за първи път на мама патето - покланяше се    и пляскаше постоянно 

Ето го и моя малък мъж

...ние преди 10 дни посрещнахме едни българи от Сливен и понеже чак от 1 юни ще се местят в нова квартира - сега са в къщи и да ви кажа ...направо ми разбиха надеждите и представите за България и най-вече Сливен

Много съм нещастна

не бъди - нали не си в Бг! виж ако човек е тук - наистина е нещастен!
успех и леко бременеене и въобще не се мъчи с родолюбиви мисли - излишно - кагото някой не те иска и най-вече НЕ ИСКА децата ти - тогава и ти не го искаш!

айде ся! аз пък съм патриот! харесвам си я България, такава каквато е!
има още много какво да се желае, но тук са ми корените
без тях не мога да вирея
харесва ми това, че един ден си на планина, на следващия на море
единия ден кръстосваш житни ниви в добруджа, на другия си на рафтинг по струма
единия ден си в смога на софия и на следващия при баба и дядо на село под асмата
ясно е, че има и много трески за дялане държавицата, ама си е моя
ако всички сме такива черногледи, до никъде няма да я докараме
не знам за сливен, скоро ще ида да го видя този град, но пловдив и враца, където имам преки наблюдения, неимоверно дръпнаха последните няколко години
разликата е очеизвадна просто
абсолютно сравними са с редица европейски градове, и това ми го казват и хора, които не живеят тук
навсякъде ще стане така
просто трябва време
а изобщо не ме учудва, че хора, които емигрират имат такова мнение за живота тук.. повечето пъти те и затова си емигрират.. защото нещо не им харесва... ако си бяха добре в БГ нямаше да тръгнат по широкия свят...
така че дид - горе главата
животът е такъв, какъвто си го направиш

дид - много ме кефи вики колко е общителен супер е сладичък пу пу

мим - мерси за комплиментите за таня и успех с яслите! как мина днес?

Тони, добре си го написала - аз не съм упрекнала ни най-малко България Тя си е моя Родина и си я Обичам безкрайно
Напротив - ако го бях направила, нямаше да драпам да се връщаме там....ние тръгнахме ей така...Миро е живял по-голямата част от живота си в Чужбина и не го свърташе вече на едно място ...но се радвам, че и тук вече миу омръзна 

Написах това, понеже искам точно това от вас - виртуалните ми приятели да ме окуражите  да си върна вярата.
Знам, че животът в Бг не е това, което желаем, но все пак ИСКАМ да съм там.
Там да растат децата ми и да се учат...

Тук е прекрасно за всяко дете, но като се замисля - животът ми е един и искам да бъда по-близко до Семейството МИ!!! И не включвам в него само Вики и Миро.
...всеки избира как и по какъв начин да живее и за всеки си има място под Слънцето

Дидка а дали част от тези настроения не се дължат на състоянието ти в момента? Сигурно е доста изнервящо сама с дете и бременност.
Защото си помисли като си дойдете тук какво ще правите. Ако се върнете в Сливен ще сте до близките си, но какво ще работите? С какво ще отгледате децата си?
Можете да дойдете примерно в София където има повече възможности за работа, но пак няма да си до близките си, ще плащате наем и Миро ще се скъсва от работа. А съм сигурна че там където сте децата ти ще растат по-спокойно. И вие с времето ще си стъпите на краката и ще можете да си идвате лятото да си видите роднините и да водите децата на море.


Забравих да разкажа вчера за яслата.
Заведох Мартин закусил към 9.15, влязохме в едно фоайе пълно с пързалки и люлки и го оставихме да си поиграе там докато попълним документите. После ни заведоха заедно в групата и като се заплесна го оставих. В 12 отидох да го взема и ако не е ял да вляза да го нахраня, обаче се оказа че си е хапнал добре с лелите. Така се беше заплеснал с едно камионче, че го чаках да си свърши играта и да си тръгне. Хем му се показах и въпреки това не бързаше да дойде. Обаче добре си е поиграл защото като се прибрахме си легна и спа като пън 3 часа.
Днес сутринта отидохме с бодра стъпка в яслата и седя кротко докато му обух пантофите, обаче като го дръпна сестрата да го вкара в групата и той като писна и се вкопчи в мен - няма пускане. Влязох с него в групата пак и докато седеше у мен се хилеше на всички, щом го дръпнеха и почваше да пищи и да ме дърпа. Накрая ми го дръпнаха и ме пратиха да си ходя а той остана да си реве там. Ще видя наобяд как е и ще докладвам.

дид, по мое мнение ще си се оправите тук
а и доколкото съм останала с впечатление ще си дойдете с някакви спестени пари и няма да започнете съвсе от нулата, което си е супер
най-малкото ако можете да си купите нещо за живеене и считай, че сте наполовина оправили се
имаме с цецо сума приятели, които живеят извън софия и те уверявам, че работа ИМА
и то не за мизерни пари
имат си работи хората, с които се издържат съвсем нормално
може да не охолстват в палати и да са всяка вечер по заведенията, но при всички положения не мизерстват, не се лишават от почивка през лятото и зимата и от развлечения от време на време, от пътувания през уикендите и прочие
и ти говоря за хора със семейства не ергени и моми
в общи линии ние с цецо май сме най-зле и то не за друго, ами защото още не можем да си купим жилище ама аз съм оптимист, все си мисля, че ще се наредят нещата 
просто вече отмина периодът, в който всичко се рушеше
ела само да видиш за какво строителство става въпрос и колко бебета се раждат (и това не е само в софия, масово е)
а това са двата основни признака, че положението се оправя
най-вероятно стандартът ще ви е по-нисък от сегашния в канада, но аз честно казано съм на принципа, че ако и да живея по-спокойно и охолно, като няма с кой да го споделя това щастие... няма да ми е толкова щастливо.. (но това мое мнение де, никого не упреквам, ако има друго, всички сме различни и имаме различни потребности)
така че горе главата
повечето хора, които емигрират са супер отрицателно настроени
и за много от нещата в БГ преувеличават
и подозирам, че вашите новопристигнали приятели и те са така
скоро се очертава да ходя в сливен и ще ти снимам градчето и ще ти кажа мнение то само като се поразходиш из един град и ти става ясно какво е положението и статуса на хората
но моето мнение е, че положението в БГ може и да не цветущо, но определено не е и толкова зле 

мим - дано да е спрял марти да плаче бързо
пиши после

Миме,ще свикне Марти Надявам се да е по скоро-по добре за него,по добре за теб...защото знам какво е да го оставиш разреван в яслата,после го мислиш цял ден.Те са сега във възраст,където им е интересно сред нови хора,деца,играчки.Започват да завързват социални контакти,колкото и смешно да звучи Като си намеря работа веднага пускам и моя въпреки лошите спомени от първия път.Пожелавам ви успех

Има ли някой друг като малък Янчо да говори все още на бебешки език без да му се разбира нито една ясна дума???Какво е това чудо-не знам.Говорим му,показваме му картинки и играчки ама не ще да каже нищо и това е.
Баба му и тя сега се занимава с него,но и с нея няма особен успех.

Иве /Маги/,постихна ли бурята?!Как са нещата при Маги и Ивчо,пооправиха ли се?Ти поуспокои ли се?

По въпроса за чужбината...аз не бих се върнала.Не казвам категорично не,защото не се знае нищо,но нищо не ме дърпа назад.Понякога изпитвам липсата на семейството и приятелите,друг път ме налягат спомени,но бързо ми минава.Според мен човек е добре там където е щастлив.Харесвам си живота тук.Е,има много още какво да се желае,но живота е пред мен и стъпка по стъпка всичко ще си дойде на мястото.
Но разбира се всичко е много индивидуално,всеки е различен и си отговаря сам за себе си

Диди, пиша ти, за да те подкрепя да се върнете тук! ти си мила и чувствителна и знам, че сред близките и хората, които обичаш и те обичат ще се чувстваш най-добре! с теб си приличаме по това, за това и го казвам
не бива да се плашиш от живота тук, има неуредени въпроси (но къде ли няма), но пък приятелите и близките са тук. хайде, откога не си ходила на дискотека или на кръчма с приятели. живота е прекрасен заради нюансите в него, за да можеш наред с отговорностите да имаш време за приятелите и за себе си. а там съм сигурна,че нямаш.
не бива да сме такива материалисти, защото там има повече пари и е по-уредено да забравим за себе си. човек може да живее и с по-малко, стига да е доволен и щастлив. толкова пъти си била тъжна и самотна, защото макар Вики и Миро да са целия ти свят, всеки човек има нужда от време за себе си, за разтоварване, за разговори с други хора, които обича и са му мили.
свръхчувствителните хора трудно виреят в една чужда страна. аз съм от тях и никога не бих могла.
много обичам да пътувам по света и да срещам различните култури и хора, но не мога да си представя да не мога да прегърна майка си, часовете с приятелите ми, които са ми така ценни...няма как да усещам така нужната ми топлина през телефона и компютъра...
онези малки неща, които ни карат да сме спокойни, усмихнати и щастливи.
ти знаеш кои са те за теб и само ти можеш да прецениш кое те кара да се чувстваш свободна и щастлива.
целувам те и те прегръщам силно!!!

Диди, пускам ти една история, която ми е много любима

В часа по философия професорът застана на катедрата,
изпълнена с различни предмети и зачака студентите да
утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и
го напълни с топки за голф. Попита студентите дали
съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.
После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа
в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха
между топките за голф. И отново попита студентите дали
съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.

Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда.
Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още
веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с
единодушно "да".

Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и
изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното
пространство сред песъчинките. Студентите се разсмяха.
"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да
ви кажа, че този съд представлява вашият живот.
Топките за голф са важните неща във вашия живот -
семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви,
страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако
загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви
ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща -
работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко
останало - малките неща."

И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма
да има място за камъчетата и топките за голф. Същото
се случва и с живота. Ако губите времето и енергията
си за дреболии, никога няма да имате място за нещата,
които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата,
които застрашават щастието ви.

Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се
намери време да изчистите къщата и подредите.

Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата,
които наистина си заслужават. Подредете приоритетите
си. Останалото е само пясък."

Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше
смисълът на бирата?"

Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте.
Исках просто да ви покажа, че няма значение колко
пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

Не знам спирал ли е изобщо да плаче. Аз си го взех разреван, както го и оставих. Според лелите е спирал, но имат още едно ново детенце в групата и като е видял Мартин че него го взимат е ревнал с пълно гърло. Като ме видя се вкопчи във врата ми и не ме пусна даже да му обуя обувките. После се успокои като си видя количката и седна в нея. А аз предвидливо бях купила един пакет пелети така че като си награби и пелетите и почна да дъвче видя че света не е толкова лош.

Рори, много е хубава историята. Само дето в днешно време топките за голф зависят много от камъчетата. И по-скоро камъчето работа = пари. Останалото като къща и кола наистина не са важни, според мен дори са тежест защото те държат на едно място. Но съгласи се че не е лесно да си без пари и работа и да  си щастлив.
Сега ще ме овикате, но ние сме видели много трудни моменти с отглеждането на Гошко от 91 г. до  към 98 когато започнаха да се оправят нещата и си стъпихме на краката. Не е много лесно детето ти да реве на витрината на магазина за салам или кашкавал и ти да купуваш 50 гр. (ако ти дадат) колкото да опита какво е. А за здравеопазването да не говорим. Всички знаем че е с пари и то много. Една ампула вит.С е почти левче. Ако взимаш 200 лв месечно колко ще купиш така че да останат за наема, сметките и яденето. За по-скъпите кремчета и антибиотиците не говорим. А ако децата са две, тогава какво правим? Това дето разходите по децата били още една чаша вода в тенджерата не знам кой го е казал, но много е излъгал.

Дидка, не казвам да не си идвате. Тук все пак живеем около 6 милиона и оцеляваме някакси.  А пък и теб щом те е подгонила такава носталгия, може би е по-добре да си дойдете.
Но добре си помислете какво ще правите тук. Нека твоя Миро да проучи въпроса с търсенето на работа, защото особено като идвате от по-висок стандрат ще ви е много трудно ако останете на ръцете на роднините си. Да не стане така че да съжалявате а да не можете да се върнете.