Желание за дете и проблемни отношения

Щом на някого не му изнася нечие мнение и не може да извади контра аргументи, тича да обвини в наличие на предразсъдъци и ограничено мислене.

Това, че съм нямала биологични проблеми не значи, че децата ми са се появили ей така хоп! с вълшебна пръчка, без аз да направя съответните стъпки и компромиси.

В момента кариерата ми е на заден план и не е това, което би била, ако беше приоритет едно десетилетие. Ама не казвам, че "ми се е случило" да съм назад с работата, напротив, отчитам си личната отговорност за това.

Чак баба да те нарекат, тябрва да си доста сгрухан. Най много да констатират, че на някой си майката е по млада което и именно ми се случи на мен лично,

Ся, жена, която на 45+ изглежда ката баба.. еми може да се постарае малко и тя щом ще я оглеждат

Ами моето е родено на 39, т.е. изобщо не е невероятно да съм му баба,
Моя наборка стана баба на 43-43, и майка й е била така, Хора образовани, високоплатени, оправни, ще кажеш, че сватбата  е последна грижа, нито са някакви грозотии
Съответно в това семейство всяко следващо дете се гледа най-вече от прабабата, щото бабата има пред себе си още 20-тина години работа. А още е жива пра-пра-бабата на детето.

Защо "да изглежда като баба" е обида? Има много хора, които на 45+ са действително баби. Аз с моята свекърва се запознах, когато тя беше на 42 някъде
И между другото, като е ходила с дъщеря ми на площадката, хората са я мислели за майка на детето. Но пък и тя е страшно младолика. Никой няма да ѝ даде действителните години, а поне с 10 надолу.

Забелязва се колко нормализирано е станало мисленето "ако мисли за деца и семейство, явно са тъпи, необразовани и без друг изглед за живота".

Имам пълно съчувствие за жени с репродуктивни проблеми. Само че в света, където едни лекари взимат много пари за ин витро, всъщност лекуват не репродуктивни проблеми, а доста често липса на репродуктивни възможности поради възраст.

Ако има малък проблем, хванат навреме, едва ли ще отнеме 20 години за постигане на бременност- а ако отнеме вече, това си е малко вид мания и там също имам особено мнение.

Имай си,   но на  никой не му пука за особеното  ти мнение, нали знаеш.

Моята хубавица я родих когато бях на 20 г., на 8 м. проходи, щура, палава..... страхотия, ако бяха две направо щях да полудея, така че на 47 г. с две близначета си е направо геройство. То две бебета наведнъж си е геройство за всяка възраст.

Замислям се, че при дълга връзка, ако мъжът все пак има данни, но просто отлага и се чуди, някъде към петата година може просто да му устроиш лек фал на контрацепцията. Може пък да се окаже, че е готов. В краен случай или ще гледаш детето сама, или ако има проблем, ще разбереш отрано.

В крайна сметка ако връзката е сериозна и дългосрочна, наличието на деца след определен брой години може да се счита за даденост и абсолютно право, особено на жената.

Но аз по принцип съм по сроковете, защото знам максимата, че всеки срок над 6 мес. е равен на "никога".

Репродуктивни проблеми имат и доста по-млади хора и те не се решават с вълшебна пръчка. Още повече, че докато си млад, и лекарите са склонни да ги омаловажават. Хора разни и случки разни. Не всеки би искал да си изтъпанчи личния си живот и да го плясне пред другите като доказателство за някаква теза.
Въобще, наблюденията ми сочат, че личните преживявания са много ограничен източник на опит, дори когато човекът е умозрителен и естествената  склонност към генерализации подвежда.
Това, че съучениците на детето  е възможно да  вземат някого за бабата на детето, е всъщност  малко вероятно. Първо, че децата нямат много ясен ориентир за възрастта на възрастните, особено момчетата; второ, по-възрастните майки не са такава рядкост, че да заблуждават. В повечето случаи майките на другите деца са просто майки - по-симпатични или не, но майки. Аз съм израснала с възрастни родители и съм била впечатлена от някои майки на мои съученици заради прическа, излъчване, дрехи, но не и заради възрастта. Даже по-скоро съм била изненадана, разбирайки, че някоя  е петнайсетина-двайсет  години по-млада от майка ми, защото разликата между тях не си е личала, поне не и в моите детски очи. Баща ми пък беше забележителен красавец и годините не му личат и до днес.

Сирена по напред го казах,че напълни темата с ограниченото си мислене и че я измести в друга посока на мислене.Познавам доста двойки оженили се на по 20 години и двамата,едната не спря да ходи по лекари от първата година още и чак на 33 години станаха родители.Другите още се мъчат.Така,че в този живот не всичко е щрак и готово.Освен това аз уважавам и избора на хората да си поживеят и да решат да станат родители след 35 години.Но да казваш,че по-възрастния родител е кукумицин много грешиш и явно общуваш в много тесен или ограничен кръг и нямаш поглед как възрастните според теб родители си гледат децата.И това не е модерно течение да се ражда по-късно,а е избор и съдба.Смешно звучи и изказването,че след 40 по-трудно се намират мъже.Тук ще поспоря доста с теб.Колкото повече ми расте Егн- то толкова по-желана съм.И ако реша да сменя мъжа си избора ми ще е много по-голям отколкото на 25,защото вече мога да си взема мъж на около 25.Докато на 25 нямаше как да взема 12 годишен.Но всичко се свежда до излъчване,харизма и характер.Или го имаш или го нямаш.Можеше да изкажеш веднъж дваж мнението си,но 18 страници да те четем как налагаш някакво супер ограничено мислене не отговарящо на днешния живот ме кара да мисля,че интересите ти се свеждат до бг мама.Радвай се на живота си и на това,че се е подредил по начина по който си искала.Не обичам да влизам в спорове,но вече не се сдържах.То бива бива ма 18 страници простотия,аман.Уж си харесваш живота,а не спря да критикуваш чуждия.

Проблемът е, че неограниченото мислене понякога не дава очакваните (супер уау положителни) резултати, защото реалността не е неограничена.

А това с "ходене по лекари" си е до акъл, има хора- може да загубят и години с некадърници, без да се усетят.

Относно "уважаването" на избора да се забавляват- нека се забавляват, ама после да не се правят на свещени крави с "на мен ми се случиха проблеми и ти нищо не разбираш от това".

Внука ми е същия.На 2 г  и 8 м.
Аз съм на 46 майка му на 24.
Гледат го сами със съпругът и.Живеят в чужбина.
Сега са тук за лятото и когато малкия е при мен ми изпива силите.
На майка му също ама на нея не и личи толкова. Младоста си е младост.

Ти, като пишеш, мислиш ли изобщо?!?!? 
Съветваш жените да правят насила баща мъжа до тях.  Или, ако той не е готов, сами да си гледат детето!!!  О, Велика простота!!!! 
И, че децата са "даденост и право" на жената?!?!?  Преди няколко страници застъпваше тезата, че деца не трябва да се правят по егоистични причини /защото родителите го искат/, сега обясняваш, че били "даденост и право"....

Сериозно 
Ние пък с мъжа ми 8 години си живяхме без деца, преди да се появи първото. Добре, че си говорехме открито по темата, а не си правехме номера зад гърбовете. Нито 5 години, нито 6 месеца се оказаха равни на "никога".
По-полека с теориите.