Билкосъбиране

Благодаря. И още нещо. Може ли да опишете първо по-елементарните билки, които ни заобикалят, че по балканите не всеки може да стигне пък е видно, че начинаещи като мен имат желание да започнат от някъде все пак. Примерно в около градските села какво може да си наберем?

      И аз съм от събирачите на билки!

      Събирам през лятото, когато отида на планина, още от дете.

      Събирам мащерка, риган, бял и жълт равнец/ жълтият го използвам повече за красота като изсъхне/, жълт кантарион, по-рядко -червен кантарион.

        Основно правило за мен е винаги да нося ножичка и бинт. Билките се режат, за да не се изкореняват.Като ги направя на малко букетче ги вързвам на бинта, който прекарвам през рамената си/ като дръжка на чанта/ По този начин билките не се задушават и се сушат естествено, докато събирам други или ако съм за цял ден навън.Следващото букетче го вързвам в друга част от бинта, не зная дали обясних добре.

      Никога не събирам билките в найлонова торбичка, защото се задушават.

      Събирам и диворастящи плодове, според сезона.Тях ги събирам в кутии. Шипка, глог, ягоди, къпини, малини, боровинки.В края на есента често събирам трънки- те са много капризни и трябва да се пазят от смачкване.Събирам и диви ябълки- едни такива неугледни и кисели на вкус.Но като се изсушат или дори още пресни, заедно с трънките ги варя на компот за бърза употреба- невероятен аромат се носи из къщата!

      Дядо ми някога правеше вино от трънки, но не зная как.
      Аз правя ликьори от боровинки, малини, къпини , ако някой има интерес ще му пиша на лични, да не обръщаме темата на кулинарна
     

Благодаря, Стели   И аз знам, че има няколко вида мента, даже ние сме брали два различни вида И такова като див джоджен сме събирали, не знаех, че е вид мента
Може и някоя снимчица да качиш   Сега ще ги потърся и аз да видя, защото ни свършва ментата  
За рязането на стъблата и ние го спазваме, макар да не берем кой знае колко 

Да, разбира се ще започна от по-елементарните.
Хубаво е да се събират далеч от градски условия и пътища, защото някои от растенията натрупват в себе си вредни вещества, ако виреят в града. 

Да де затова писах в селата, че то на попа в София няма да стане то е ясно ...

Както каза Светкавица, че ги събира с ножичка-това пропуснах.
1во правило- Винаги имайте ножичка в себе си, за да не изкоренявате растението при събиране. Разбира се това не важи, ако ви трябват корените.
2ро правило- Ако събирате корени, не изкоренявайте безразборно. Оставяйте от растението да има, за да продължи съществуването си. Все пак и на следващата година, ако отидете да има от този вид.
3то правило- Не събирайте растенията в найлонови торбички, за да не се запарят. Хубаво е да имате кошнички, в които да ги събирате или кутии (както Светкавица прави) за плодовете.
4то правило- Не мешайте растенията. Ако събирате такива с отровни вещества (без значение колко е силна отровата) те трябва да са на отделно място. Това важи и за сушенето. Има и такива видове, които са по-ароматни от други, затова ако ги сложите при не много ароматните, може да омешате миризмите.

 

За съжаление хващам да правя темата за краката към главата. Но обещавам, че ще се постарая да систематизирам нещата нататък. Трябваше да започна със следната информация, макар и дълга да е:

Срок на годност: Максимум 1 година. Не оставяйте да се застояват лечебните растения, тъй като с времето губят своите качества. Максималният желателен срок е година.

Събиране

   Отделните части на растението трябва да се събират в такъв период на развитие, когато в тях са натрупани най-големи количества активни вещества. Събирането трябва да се извършва в сухо, по възможност слънчево време, след вдигане на утринната роса. От особено значение е периодът, през който се извършва брането. Така например надземните растителни органи (листа, цветове, стръкове) се берат в период на цъфтеж на растението. Подземните органи (корените, коренищата, грудките и луковиците) — през пролетта преди започване на вегетацията или през есента, когато тя е към своя край. За някои растителни видове има значение дори през коя част на деня се извършва събирането. Например за растението Напръстник /Digitalis/ най-подходящи часове за събиране  са следобедните, когато то е най-богато на сърдечно действащи гликозиди.

   При ръчното бране на тревите, листата и цветовете, се поставят в по-плитки кошници, като не трябва да се притискат и бързо се пренасят за сушене. Събирането на диворастящи растителни видово трябва да се извършва разумно, като не се унищожава цялото находище, особено когато се събират подземни части. При събирането на билките се употребява прост, но удобен за работа инвентар: ножове, градинарски ножици, лопати, търнокопи, специални гребени за събиране на лайка и др.
   Както вече споменахме, различават се няколко основни групи растителни части, прилагани в лечебната практика, при събирането на които трябва да се знае и следното:
   Цветните пъпки — gemmae, се събират рано през пролетта, през месеците март и април, по време, когато са силно набъбнали, но не са се разпукали, тъй като тогава са най-богати па биологично активни вещества. При събиране на пъпки от бреза, топола и др. се отрязват клонките, завързват се на снопчета и се сушат, след което се оронват и отделят само пъпките. Боровите връхчета се отрязват с нож на групички по няколко. Поставят се в кошнички, без да се притискат.
   Листата — folia, се събират или в началото, или по време на цъфтене и по изключение в период на плодообразуване. Събирането на листата, докато не са напълно развити, не е рентабилно, макар че тогава някои листа са богати на действащи вещества. Ранното събиране па листата обикновено изтощава растението. Ето защо се препоръчва да се събират розетъчните, долните и средните листа на стъблата. Избягва се брането на променили естествения си цвят или проядени от насекоми листа. Берат се чрез откъсване от стъблото или отрязване на клонки, които се изсушават и след това листата се отделят чрез очукване (мечо грозде). Събират се заедно с дръжките (напр. татул, градински чай, коприва, подбел, ягода, иглика и др.) или без дръжки. Поставят се в кошници и бързо се разстилат за изсушаване.
   Цветовете — f lores, се събират в началото на цъфтежа. Те могат да бъдат отделни цветове, цели съцветия (лайка, невен) или отделни части на цвета (лопен — само венечните листа, слънчоглед — само езичестпте цветчета). Берат се ръчно, понякога се ползуват специални гребени (лайка) или ножици, поставени на специални дървени поставки за откъсване на клонки от високи дървета (липов цвят).
   Стръковете (треви) — herbae, се събират в периода на цъфтене чрез отрязване на стъблата с нож или сърп на около 15–20 см от върха надолу. Не бива в никакъв случай да се изскубва цялото растение от почвата. Стръковете се навързват на снопчета и се сушат.
   Плодови семена — fructus еt semina. Сухите плодове и семена се берат напълно зрели, но при някои видове, за да се избегне разпиляването на семената, се препоръчва беритбата да става преди пьлното узряване. Понякога се отрязват целите съцветия с плодчетата, правят се снопчета, оставят се да доузреят, след което се очукват и пресяват през сито. Сочни плодове и ягоди се събират рано сутрин или вечер при захлаждане.
   Корите — cortices, се събират през пролетта, когато движението на соковете на дърветата е засилено и лесно се отделят от дървото. Най-добре е да се събира кора от млади стебла и клонки с ножове от неръждаема стомана, като се правят надлъжни нарези до 30см, които в краищата се съединяват с напречни прерязвания, а кората се сваля във вид на жлеб или улей. За медицински цели трябва да се събират само кори от млади клони.
   Корените, коренищата, грудките и луковиците — radices, rhizomata, tubera. bulbi, се изкопават през есента, когато цялата надземна част е увяхнала, или рано през пролетта, преди да е почнал растежа на растението. След това корените и коренищата се почистват от пръстта, измиват се бързо с течаща студена вода и се отстраняват остатъците от стъблата. За подземните части на някои растителни видове има специални изисквания при преработката (грудки от салеп, корени от ружа, сладък корен, коренище от акорус и перуника се обелват от външната кора).

Пречистване

   След събиране растителните части се подлагат на т. нар. първична обработка или пречистване. Целта на тази манипулация е да се отстранят случайно попадналите странични примеси или други части от същото растение, избелели или потъмнели части, нападнати от насекоми п др. Грудките от салеп се потапят за кратко време в кипяща вода за инактивиране на ферментите и отстраняване на възможността за поникване.

Сушене

   От правилното и своевременно проведено сушене до голяма степен зависи качеството на лечебните растения и запазването на тяхната лечебна стойност. Чрез сушенето се отстранява водата от растителните части, която за свежите листа, цветове и треви достига до 85%, а за корените — до 45%. При сушенето в тъканите на растителните органи настъпват дълбоки изменения. Това е процес на изпаряване и отстраняване на влагата, който води до консервиране на дрогите, тъй като се задържа действието на ферментите, под чието влияние най-често настъпват нежелателни промени в техния химичен състав. Ферментното въздействие е вредно при лабилните сърдечно действащи гликозиди, при някои алкалоиди от естерен тип, съдържащ се в представители от сем. Solanacae, при дроги, съдържащи индолни алкалоиди (като Зимзелен, ръжено рогче), дъбилни вещества и др. В тези случаи ферментните процеси водят до промяна или разпадане на лечебните вещества и до намаляване или изчезване на лечебния им ефект. Колкото влагата по-бавно се отделя от дрогите, толкова по-активно протичат ферментните процеси в тъканите.
   Правилното сушене трябва да е съобразено с характера на действащите съставки на лечебните растения. То се провежда бързо при установена за вида температура. Обикновено нагряването не трябва да превишава 50–60°С, само при сочните плодове температурата може да се повиши до 80°С, което позволява съхраняване на витамините. Растителни дроги, които съдържат етерични масла, се сушат разстлани на по-дебел пласт, бавно, при температура до 30°С. Бавно се сушат и дроги, чийто химичен състав се отличава със стабилност и не се поддава на разпадане под влияние на ферменти.
   На пряка слънчева светлина могат да се сушат растителни части, които не съдържат багрила — семена, корени и коренища, кори и др. Листата, цветовете и тревите (надземните части) не трябва да се сушат на пряка слънчева светлина, тъй като се обезцветяват и не се допускат за употреба.
   Бавното сушене се извършва на открито или в приспособени за тази цел помещения. Това е най-достъпният и лесно изпълним начин на сушене. Растителните части се разстилат на тънък пласт върху брезент или хартия, или в специално приготвени дървени рамки с мрежесто дъно, които се поставят една над друга. Сушенето на сянка под навеси или на таван при добро проветряване става бавно, но се получава качествена растителна суровина, която е с много добър външен вид и непроменено лечебно действие.
   Ако растителните части, най-често корени и коренища, се събират през есента, когато слънчевите лъчи са слаби, когато времето често е влажно и при естествени условия сушенето е затруднено, могат да се използват специални сушилни или сушилни, изградени за сушене на плодове (сини сливи и др.). Малки количества суровина (подземни органи) могат да се сушат при домашни услозия във фурничката на печката при температура до 60°С. Не е необходимо тук да се спираме на голямото разнообразие от сушилни с различни топлинни източници, които се конструират за сушене на големи количества билки.
   Сушенето се смята за завършено, когато растителните части (кори, корени, коренища) са загубили еластичността си и при чупене издават звук, а листата и цветовете — когато при стриване образуват фин прах.
   
Съхранение

 Сухите растителни части се опаковат в торбички от плат или хартия, в стъклени банки или в металически кутии. Последните се ползват особено често за съхранение на растителни суровини, които съдържат етерично масло.
   Едно от главните изисквания е изсушените лечебни растения да се съхраняват в сухо, проветриво и чисто помещение. Не бива да се забравя, че когато те са сушени при обикновена температура (без загряване до 60°С), действието на ферментите само е задържано и при овлажняване отново се създават условия за тяхното активиране и протичане на разпадни процеси на химичните вещества в растенията. Необходимо е съхранението да става при условия, при които билките се запазват непроменени по външен вид и по съдържание на лечебните вещества. За тази цел всички неблагоприятни фактори на външната среда — влага, пряка слънчева светлина, липса на проветряване, трябва да бъдат отстранявани. В противен случай дрогите овлажняват, добиват дъх на плесен, могат да загният и често ги нападат различни вредители — насекоми, червеи, гризачи.
   Силно действащите дроги трябва да се съхраняват отделно от останалите. Същото се отнася и за ароматните, които трябва да бъдат отделно от неароматните.
   Срокът за съхранение на листа, цветове и треви обикновено е по-кратък от този за кори и коренища.

Благодаря за темата. Аз обикновено събирам мащерка, защото само нея познавам. Използвам я за чай и подправка.

Разпространение. Расте по влажните и тревисти места, насипите на цялата страна. Както се казва „Има го под път и над път“. Листата се събират само, когато са напълно развити през лятото по време на цъфтеж.

Няма как да се обърка, няма да го описвам. Ще го видите на снимките.

Използваема част. Използват се листата. Периодът на събиране е от средата на пролетта до края на лятото по време на цъфтеж, когато листата са напълно развити (от Май до Октомври). Брането трябва да се извършва задължително в сухо време, след вдигането на росата. Листата се отрязват с нож и се поставят не на гъсто в кошници или касети. Не трябва да се притискат, защото е възможно да почернеят. Суши се на сянка в проветриви помещения. Температура на сушене до 40*С.

На следващата снимка може да видите и Теснолист живовляк - Plantago lanceolata. Разликата между тях е в листата. Имат един и същ химичен състав.

Използваема част. Цветните кошнички на растението (Flores Matricariae chamomillae). До преди да започна да се интересувам от лечебни растения, не знаех разликата между дивата лайка и лечебната лайка. Сега, когато знам, разликата ми се струва доста очеизвадна, ама кой да ми каже тогава...
Лечебната лайка е с куха основа на цветчетата, за разлика от дивата лайка, а мирисът на лечебната е ароматен и приятен. Мисля, че при това известно растение едно по-подробно описание просто не е необходимо.
Събират се цветните кошнички от Май до Юли. Суши се до 35*С
Ето така изглежда лечебната лайка

Когато използвате хаван за счукване на растителните дроги, не си взимайте гранитено или дървено. Дървеното попива, гранита излъчва радиация.

Супер тия ги знам 

А с кучешката тения как стои въпроса? Не ви ли е страх да не е полепнала по листата на билките?

Аз лично мия растенията, хубаво ги изтръсквам и веднага ги слагам да се сушат. Някой път ги топвам за кратко в гореща вода. Но кратко, за да не унищожа полезните вещества.