Как забременяхте?

Някои са забременявали повече от веднъж, а в анкетата възможност само за един отговор.

1. Планирано
2. Планирано
3. Непланирано

ние не го бяхме планирали ,но и двамата сме на мнение че просто си е дошло времето и се е случило ....много смe щастливи и нетърпеливи ,защото този месец ни предстои да се срещнем за първи път с нашия мъник 

Бяхме заедно вече 3 години, поговорихме по темата за деца и решихме да спрем да се пазим и когато се случи, тогава...то взе, че стана от първия месец и всъщност, когато видях двете черти от теста бях със смесени чувства. Хем се радвах, хем ме беше страх, дали ще се справим добре като родители и че много неща ще се променят. Вече няма да мислим и съобразяваме един с друг, а с най - важният и нов член на семейството.

Планирано и се случи почти веднага, след втория опит.  

1.Планирано и очаквано около 1г.
2.Не съвсем планирано,от единичен "инцидент"  (планирахме 2ро дете,но година-две по-късно)

Направо ви се кефя как е станало почти веднага при толкова много момичета! Евала! 
Ние опитвахме 8 месеца, докато стигнем до  Не че е чак толкова много, но си признавам, че след 6-тия месец леко се отчаях. Сега обаче всичко е наред! 

Аз имах доста приятелки при които не ставаше от първия, нито от втория месец, при тях се случваше след повече месеци. Две от тях след забременяване се оказаха с кървене (отлепена плацента), в една и съща година и за съжаление и двете неуспяха да родят, около 4 месец загубиха бебетата.  След тези случаи около мен се бях приготвила да чакам с месеци, то пък взе, че стана на първия месец, тогава дойдоха пък притесненията и още повече, че реших да ходя на преглед в частна клиника и на прегледа докторката ми каза „виждам отлепяне на плацентата отгоре” „довиждане, ела след 1 седмица, че още е рано и бебето няма пулс” и аз още повече се притесних, питах я трябва ли някакви лекарства да приемам, да спра работа...тя пак бърза да ме изпрати, ако прокървя да пия дуфастон, ако не да не пия... Познай дали отидох второ път при нея...и бях платен преглед, ако бях с направление сигурно нямаше и ехографа да пусне. 
После по препоръка на приятелка отидох в държавната да ме прегледа, който е на смяна, тъй като беше вече 18:00часа...там случих на лекар. И стана моят гинеколог. Прегледа ме, отначало и той видя нещо, което прилича на отлепяне, но се амбицира да разбере и ме прегледа с вагинален (а на другата лекарка, като казах, ами неможе ли с вагинален да видите, дали е отлепяне, нямало нужда), та се оказа, че не е. Попита ме какво работя, обичайните неща да си почивам повече, равни обувки...абе успокои ме и излезнах от кабинета щастлива и готова да износя това дете. На следващите прегледи при него, отново ми казваше няма да се притесняваш, всичко е наред с бебето, ще го родиш това дете. И така стана. Искарах лека бременност, до 7 месец взимах смени зад бара, колежките само ме питаха, ама не те ли боли, не ти ли тежи, ама почини си, седни, а аз се чувствах чудесно, само дето имах корем. Само киселините ме мъчеха много и аз се заинатих, че няма да пия хапчета за тях и издържах.
Сори, че така се отпуснах да пиша и то не по темата, но ме обзеха спомени и нужда да споделя. 

2 пъти планирано и за 1 месец. Втория път се съмнявах, че пак ще стане толкова бързо, но се случи.
После "си платих" за това щастие с трудни бременности.
Успех на всички, за които е мечта да видят двете чертички   

Планирано и се случи много бързо. (на втория месец, след като започнаха опитите )

Бременноста ми беше планирана. Забременях още първия месец, в който спряхме да се пазим.

1.Планирано и на първият месец
2.Непланирано и на първият "гаф" след махане на спиралата

1. Планирано и след две години опити, година и половина от които в репродуктивна клиника.

планирано, след повече от две години. След три инсеминации, едната успешна, но се оказа без пулс и правихме абразио, та накрая си забременях спонтанно точно, когато най-малко го очаквах