Православието като начин на живот-6

Е, и аз съм православна християнка, но си празнувам Коледа така, както БПЦ е определила и се чувствам много добре така-християните по света да имаме един празник, който да празнуваме заедно/на една дата, а не пак да се делим по разните клонове на Християнството.

Е, и аз съм православна християнка, но си празнувам Коледа така, както БПЦ е определила и се чувствам много добре така-християните по света да имаме един празник, който да празнуваме заедно/на една дата, а не пак да се делим по разните клонове на Християнството.

Календарната реформа в България стана неочаквано и изведнъж. През 1967 г. св.Синод в пълен състав посветил няколко заседания на въпроса за въвеждането в България на новия стил. Но за тези заседания църковната общественост не знаеше нищо. В църковната преса не се писа никаква статия по този въпрос. И изведнъж на 21.VII.1968 г. излезе специално "Послание до клира и всички чеда на Българската православна църква" № 5953 от 18.VII.1968 г.(Църковен вестник, 1969, бр.23.), в което се обяви календарната реформа като факт, вече станал по "общо желание на клира и миряните" или, както пак там четем, по "общо желание на вярващия народ". Календарчето за 1969 г. излезе с "указание за църковно празнуване дните в края на месец декември 1968 г. във връзка с въвеждане на новия календар". От него личи че дните от Месецослова между 6.XII ст.ст./19.XII н.ст. и 20.XII ст.ст./2.I н.ст. без никакво църковно основание са "изчезнали", а след денят Никулден (ст.ст.) веднага следва предпразненство на Рождество Христово и св. Игнатий Богоносец (фиг.5), като по този начин, освен че бяха прескочени 13 дни, което не е допустимо от църковния Устав, беше съкратен и Рождественския пост (с 13 дни). Такава груба намеса в богослужебния ред Църквата не познава през цялата своя история.
Духовенството и вярващите миряни бяха поставени пред свършения факт на официално въведения в църквата нов стил. Някои синодални архиереи възразявали през време на заседанията, като са изтъквали, че тази реформа е нередна, че наши, чисто църковни и национални интереси, като например Македонският въпрос, диктуват да не се бърза с нея, че не бива да изпреварваме и да се отделяме идейно от Руската православна църква. Патриарх Кирил отговорил, че е питана Руската църква и е взето нейното съгласие. Но как е могла Руската църква да даде своето съгласие, като сама не е приела и до днес календарната реформа, това не е известно. Съгласие е дал със своето частно мнение Ленинградският митрополит Никодим, който по-късно умря в нозете на папата. Верни на св. Православие тогава официално останаха най-големият в България девически монастир, няколко йереи (без епископ) и множество миряни.
Поради несъгласие с реформата, двама архимандрити, преподаватели в Духовната академия, бяха отстранени от богослужебни и преподавателски постове. Старостилното православно обществено богослужение беше забранено.
Чрез всичко се целеше да се откъсне народа от Православието и в течение на едно поколение да бъде хвърлен в тинята на атеизма. Останалите малцина верни на св. Православие бяха обект на наблюдение от "специални служби", лишавани от всякакви заслуги и привилегии в обществото.
 Въпреки това, и до днес по стар стил служат: цялата и най-многочислена св. Руска православна църква, Йерусалимската - Майката на всички църкви, Сръбската, Македонската, Грузинската, а отчасти Полската и Чехословашката православни църкви, както и цялата Задгранична Руска църква, разпространена по всички краища на света, крепостта на Православието - Атон, част от Румънската, и най-малкото стадо на ревнителите на светоотеческото Православие в България.
С определенията на трите разновременни събори на Преосвещените архиереи на Руската Православна задгранична църква, които са били свикани в 1923, 1924 и 1925 г., е било постановено: "Тъй като от Руската Православна църква и от нейния светейши Патриарх новия стил не е приет, а светейшите патриарси: Александрийски, Антиохийски и Йерусалимски са го отхвърлили, а така също предвид на това, че от Източните патриарси в 1583 г. и в 1756 г. срещу новия стил са наложени анатеми - изменение в съществуващото църковно времеизчисление да не се внася"

Една поправка и от мен. Празнуваме Рождество Христово. Коледа идва от римските Календи, т.е. от стар, езически календар. По-правилно е да се нарича Рождество Христово, защото празнуваме раждането на Нашия Господ Исус Христос.

От практична гледна точка и  във всяко едно отношение точка празнуването на Коледа на 25 декември и много по - удачно. Не мисля, че някой иска точно с това да асимилира православните християни...

В 325 г. в малоазийския град Никея бил свикан Първия велик вселенски събор. Един от важните проблеми за свикването му било съществуващото различие между християните от Мала Азия и тези от Рим относно празнуването на Христовата Пасха. Първите я празнували на 14-ти нисан, когато се празнувала и юдейската, а вторите - в първия неделен ден след първото пълнолуние, идващо след пролетното равноденствие. По такъв начин постът на едните съвпадал с пасхалните тържества на другите. За предотвратяване на вредните последствия от разногласието в празнуването на Пасхата и за да няма нищо общо в това тържество с юдеите, за да се изпълни евангелската последователност, съборът постановил тя да се празнува във всички църкви по едно и също време, именно в първия неделен ден след пълнолунието на пролетното равноденствие. От това време е въведен в обща употреба и пасхалния кръг, като ръководство за определяне на Пасхата за всяка година.
Въз основа на посочените правила, сведения за Пасхалията са подробно изложени в каноническия сборник от XIV в. "Синтагма". Без да се спираме на него подробно, ще отбележим само, че за правилното определяне на празнуването на Пасха трябва да се спазват четири условия:

    Пасха да бъде след пролетното равноденствие;
    Да бъде след пълнолунието, което го следва непосредствено;
    Да бъде в първия неделен ден след споменатото пълнолуние;
    Да не съвпада този празник с юдейската пасха, от която зависи определянето на неговото време.

    Тези правила само в периода за 100 години, от 1888 г. до 1988 г., католиците са ги нарушили грубо 23 пъти, като 4 пъти са празнували заедно с юдеите и 19 пъти - дръзко - даже по-рано от тях. А през 1921 г. еврейската пасха е била на 10 април, докато католическата се е празнувала на 11 март, т.е. почти месец по-рано от юдейската, в противовес на евангелските събития.
    Явното отлъчване в гореспоменатите правила на нарушителите на църковния календар е принудило привържениците на григорианския календар да търсят компромисно решение, създавайки т.нар. "новоюлиянски" календар. В действителност този календар представлява опит за безболезнен преход от църковния календар към григориански. "Новоюлиянският" календар прикрива това под обясненията, че той съвпада напълно с григорианския само до 2800 г., след което ще се яви разлика от един ден до 2900 г., след което отново ще бъдат еднакви с григорианския. В главата "Същност на църковния календар" ние изяснихме, че всеки опит за съставяне на какъвто и да било друг църковен календар, освен съществуващия, ще бъде неуспешен. В случая, новият календар представлява смес от църковния подвижен кръг и неподвижния месецослов на григорианския (или "новоюлиянския") календар. Понеже ако бяха въвели "новоюлиянския" календар и за по-движните празници, новостилците биха попаднали под анатемата, изречена в каноните (7 Ап. правило, 1 Ант.). За да избягнат това, те са въвели два календара: за неподвижните празници - григорианския календар, а за подвижните - църковната Пасхалия. По такъв начин те изкуствено са "скалъпили" сегашния нов календар, което доведе до пълно объркване на ритъма на църковния живот, в това число - недопустимото от Църквата намаляване и понякога премахване изцяло на Петровия пост, невъзможност за съчетаване на основните богослужебни книги, "невалидност" на голяма част от Марковите глави, указващи връзката между подвижните и неподвижните празници и др. Тук явно прозира опитът за подривна дейност на този календар.
   От горепосоченото става ясно, че спазването на Апостолските и на споменатите съборни правила (или канони) е неизменно задължително за всички християни и никакво отклонение от тях не е допустимо, понеже тяхното нарушаване всъщност е нарушаване и потъпкване на самото Свещено Предание.
    Така нареченият "новоюлиянски" или "поправен юлиянски" календар влиза, обаче, в разрез и с други църковни канони, защото в действителност той сега, по своите неподвижни дати, е напълно еднакъв с григорианския.
В някои държави, където Пасхалията не е променена, няма явни канонични нарушения с въвеждането на новия календар за неподвижните празници. По този повод архиепископ Серафим (Соболев) в доклада си за календарния въпрос, изнесен през 1948 г. на Московската конференция, казва следното: "Ако по силата на каноническите основания, приемането на новия стил в цялата му пълнота за нас е недопустимо, то също така е недопустимо за православните християни и приемането на новия стил в компромисна форма. Този компромис в последно време се наблюдава в живота на някои православни църкви и се проявява в това, че Пасха се празнува по старата православна Пасхалия, а всички непреходящи, неподвижни празници се празнуват по новия стил. Но такъв смесен календар не може да бъде приет от православните, тъй като той влече след себе си нарушаване на други църковни установления, за които ни говори Уставът, и които свято и неотклонно трябва да бъдат спазвани от нас, понеже ние не бива да се отклоняваме от послушанието към нашата Майка - Църквата. Новостилците съгрешават именно с това непослушание. Ние казваме това, като имаме предвид нарушаването от тях на изискването на Устава относно неподвижните празници".