Православието като начин на живот-6

Мда.."Господня земля, и исполнение ея, вселенная и вси живущии на ней".....

Моля, моля! Да не каже човек нещо!!! Разбира се, че навсякъде, но в София са толкова нагъсто!!!

Иначе Бог е и в стаята с кандилце на бабичката, и в пещерата на отшелника, и навсякъде.

То и в нашата катедрала си имаме мощи и чудотворна икона. А Асеноеград и Пловдив... Добре, прави сте.

Само, знаете ли, за жалост, има храмове, където Бог сякаш стои в прашния ъгъл на неделята и не е част от живота на хората.

Но Бог има причина да допуска такива неща.

Мощите и чудотворните икони наистина са светини, но да не забравяме, че има нещо много по-ценно от тях. А ние въпреки това му показваме пренебрежение. Защото най-голямата светиня в един християнски храм е Христос, Който присъства реално чрез Своето Тяло и Кръв в св. Чаша.

Съмнявам се, че осъзнаваме какво означава това. Иначе не би имало толкова шум, суетене и празни приказки в момента, когато свещеникът издига св. Чаша с Христовите Тяло и Кръв. А би трябвало да забравим всичко останало в този момент и да Му се поклоним в сърцето си. Защото Христос не само благоволява да ни се яви, но и ни се явява, за да даде Себе Си за храна на тези, които искат да са причастни с Него.

За съжаление в нашите храмове най-често се пренебрегва най-главното, за сметка на суетното.

Абсолютно същото каза и нашият свещеник- това, което е подчертано. Каза го по повод на това, че щеше да идва иконата "Смекчаване на злите сърца" /http://btvnovinite.bg/gallery/bulgaria/obshtestvo/chudotvorna-ikona-sabra-hiljadi-vjarvashti-vav-veliko-tarnovo-snimki.html/. Мисля че го каза, защото често има някакво нездраво суетене, излишно вълнение и дори суеверие покрай идването на такива икони и други светини. Може би хората обичат да има чудеса, а тези икони се наричат чудотворни...


Не спя, понеже се притесних. Може ли да ви помоля да отправите някаква молитвичка за Иван- бащата на мъжа ми. В момента е в болницата и се съмняват за тумор на стомаха, а и всички симптоми водят натам
Благодаря ви!

Бог с вас, Нил! 

Бог да е с вас   Бъдете силни! Каквато и да е диагнозата... по- добре да се знае навреме!

Тъъкмо бяхме овладяли/Слава Богу/онкол. заболяване на простатата и параметрите му бяха станали като на младо момченце и сега това...
Благодаря ви!

Три неща помагат човек да се оправи от каквато и да е болест: точната диагноза, силната молитва и правилното хранене.

Така като чета просто ракът се мести. От едно място на друго. И избива, и избива, и пак ще избива....   
Порови се в интернет как хора са се излекували и по какъв начин (изключвам чудотворните изцеления; за мен те са..  хм, нереални). Ако свекърът ти иска, нека мине на пост и молитва. Вярвам, че с труд, упорство, задружие, любов и по Божията воля всичко се постига.

Душа, аз трудно ще мина на пост и молитва, какво остава за него - възпитан в идеалите на комунизма и цял живот живял за родину и за сталину /извинявам се за падежите/ Иначе е добър, принципен човек. Доколко вярва - Бог знае. Много хора го раздават голямата работа и атеисти, но вътрешо не е баш така. Но стават и чудеса.Например чичо ми/Бог да го прости/- пак с това име- цял живот не е и помислял за Бога,напротив- дори се е шегувал с тези неща, но болестта така го смири..Накрая даже се изповяда причасти и почина точно на св.Иван Рилски
Иначе да-точната диагноза, силната молитва и правилното хранене--а може би и хубавите хранителни добавки.Гледам при много хора дават отличен резултат.
 

Болестта смирява, наистина, така че знае ли човек. Може и свекър ти да преоткрие духовното в себе си.

Нил, Бог да помага!!!

Симпич, така е, свикваме, приемаме Светото Причастие за даденост. Но това не променя важността и ролята на светините. Миналата седмица една приятелка се поклони на "Златна ябълка" за пръв път. Думите й бяха: "Много е вълнуваща срещата с Нея."

Елито,

Много сайтове са ми минавали през очите, но не мога да дам конкретна информация(слава Богу нямам близък с такава страшна диагноза) и затова посъветвах да се търси в интернет. Чувала съм обаче много истории: и за гладолечение, и за билката "котешки нокът"..., но човек сам трябва да си прецени кое е най- добро за него.
Аз мисля, че молитвата е най- силното средство. Дори и да не може да се избегне фаталния край, то поне хората се омиротворяват.

Да, главното е молитвата. Тези неща като хранене и хранителни добавки са важни, но главното е Бог да помогне на болния.

 Преди шест години почина брат ми от рак само на 41 години. Много тъжни дни минаха, боледуването му беше голямо изпитание за всички, смъртта му - още повече - и за него, и за родителите ни, и за мен. Все още много тъгувам, никога няма да спра да плача за него. Но и много неща научихме. От една страна, зная, че е добре, зная, че е жив и е при Бога. От друга страна, в известен смисъл съм благодарна на тази болест, защото, първо - даде ни време да се сбогуваме, и второ - (нещо, което за мен като вярваща е много важно) той си взе причастие, и то два пъти, преди да мине отвъд, а дотогава не се беше причастявал, въпреки че беше вярващ. Знаеше си, че трябва да се подготви някой път за причастие, но все имаше време, по-нататък, сега трябва да пътува, пък и трябваше да не пуши докато пости - трудна работа. А като се уплаши от болестта, бързо-бързо се намери в църквата, изповяда се, взе си причастие, свещеникът му направи и маслосвет. Ето как Господ намери начин (при все че беше решил да си го прибере при себе си) да го подготви за влизането във Вечния живот и това стана благодарение на болестта. Спокойна съм за душата му.
Добре, че беше вярата ни, та някак оцеляхме през тази страхотна буря за цялото семейство - буквално усещахме, че Господ ни носи на ръце, стъпка по стъпка ни преведе през най-страшното, така че да оцелеем с по-малко поражения в душите си. Не зная как да го опиша... Разбрах защо именно в страданията осъзнаваме колко много Господ ни обича и как за всичко е помислил и всичко е предвидил. Във всичко, което ни се случва, има смисъл (дори и да не го виждаме за момента и да не разбираме защо ни се случва едно или друго в живота). Изводът ми от всичко е, че Господ знае какво прави. И най-умното, което можем да направим, е да му се доверим. За Него няма нищо невъзможно - стига да иска, може да изцели всекиго. За Него няма невъзможни неща. Въпросът е дали е полезно това за болния - това само Създателят знае. Поняка искаме неразумни неща. Най-трудното е да кажем в душата си: да бъде волята ти, Господи! Особено когато става въпрос за такива неща като тежка болест на близък човек.
Пожелавам на болния от все сърце да оздравее! Но по-важното - да се помири с Господ, защото срещата ни с Него е неизбежна, дори да я отложим за малко, времето ни все някога ще изтече и ще трябва да се явим пред него. Болестите затова идват при нас - за да ни помонгат да се опомним и да се сетим кое е най-важното, какъв е смисълът на живота ни, да се сетим, че сме пътници и каквото и да придобием тук, ще трябва да се разделим с него рано или късно.

Много ми помогна в онези дни книгата "Беседи за живота след живота" на Архимандрит Серафим - книга-лекарство, горещо я препоръчвам - с нея лягах и с нея ставах, не зная какво щях да правя без нея.

Отново желая пълно изцеление на болния! Господ ще помогне!

С написаното съм напълно съгласна дума по дума, макар, че нямате представа и дано никога да нямате колко е трудно да МУ се довериш, и да кажеш от душа "Да бъде твоята воля", когато си на 35, когато имаш две бебета и,  когато адски много ти се живее...Преди 7 години чух тази диагноза, изстрадах я и още я страдам, но сега мога да кажа, че ако не беше вярата ми щях да се побъркам....А това с носенето на ръце съм го преживяла и сигурно още е така /жива съм!/, но човек го разбира по - късно. Даже сега докато пиша сърцето ми се изпълва с благодарност и ми се плаче.... И, да, болестта смирява и да, тя е лекарство, но страховете са страшни, душевните терзания също...Когато си добре е лесно да си в мир с Бога, но когато не си.....Е, тогава си е битка
р.р. Нека се ограничим с духовното и да не даваме съвети за лечение щото можем сериозно да навредим на нечие лечение. Интернет и бг мама НЕ са с докторска степен, въпреки, че много хора си го мислят
Желая здраве на всички. То е безценно!