Православието като начин на живот-6

Аз на два пъти подчертах, че не се бъркам в личните неща на mozila. Изобщо не искам да ѝ насаждам вина и нямаше да се включа, ако не усетих от другите мнения едно лековато отношение към прекъсване на брачните връзки. Като гледа човек някои светски филми, остава с впечатлението, че това е шведска маса. Писва ти от твоя съпруг, отиваш да си намериш нов. Редно е ние да имаме друго отношение към тези неща.

Mozila, още веднъж дебело подчертавам, че това си твоят живот, аз не съм запозната със ситуацията и изказвам мнение по принцип. Държа да подчертая още веднъж обаче, че говоря от личен опит, а не на книга.

И едно уточнение. В последното си мнение писах за търпение. Но ще обясня малко, за да съм сигурно, че няма пак да стане недоразумение. Търпението не е да тънем в егоизъм, да се държим сякаш всички са ни длъжни, да посрещаме мъжа си сърдити и да му мърморим на всяка крачка. Пък после да го търпим, щото се държи зле. Защото реално той се държи зле по наша вина.

Май повтарям това, което вече беше казано: ако искаме да има промяна, трябва най-напред да променим себе си. Но за съжалиние обикновено сме прекалено заети да поправяме другия.

Ох, имам още много да пиша по темата. Но ще спра дотук. Извинявам се, ако ставам досадна. Тези неща ме вълнуват дълбоко.

Това не мога да го разбера. Как така проявяваш търпение, когато се държиш егоистично? Или когато си високомерен и мрънкаш? Че това е точно обратното на търпение! И защо трябва да го търпиш, ако се държи зле? Понякога и неволно може да се създаде конфликт и какво? Да търпиш и да мълчиш, защото така може да стане по-голям проблема ли, вместо да седнете и да поговорите и да измислите как да го решите?

Има бракове, дори и сключени в църква, при които единственият полезен ход за душевното и физическо здраве на съпругата и децата е тя да предприеме стъпки да се разведе. Иначе последиците могат да бъдат много лоши. И няма никаква гаранция, че това няма да се наложи, дори и когато съпругът е свещеник.
Мама Барба, няма проблем. Такива мотиви за развод, просто защото съпругът ти, с когото си живеете добре вече десет и повече години и имате деца, ти е омръзнал, съществуват само по филмите и сериалите. Още по-малко при вярващите и религиозни жени, които по принцип са свикнали на търпение, смирение, прощаване, кротост и посвещение. Не случайно последните нерядко са типични жертви на манипулация и  домашно насилие - най-често психическо, при което последиците са доста по-тежки от физическото.

Съгласна съм и с мама Барба и с Натака.

Изцяло съм съгласна с Mama Barba!


П.с.Какво мисли вашият духовен отец (изповедник) по този въпрос?

mozila,
А относно това, че ви се случват лоши неща смятам, че не са случайни. ..но в никакъв случай не мисля, че Бог ви наказва.
 По-някога шамарите, които получаваме не са с цел да ни накажат, а да ни отрезвят и осъзнаят...
И в крайна сметка целта ни в този живот не е да се чувстваме комфортно и да сме щастливи, а да спасим душите си....

Съжалявам, че не мога да се изразя достатъчно ясно. Няма да обяснявам какво съм искала да кажа и кое не е разбрано правилно. Само ще допълня темата за търпението, за да видите, че сме на едно мнение.

В повечето български семейства забелязвам по традиция да се предава едно пренебрежително и унизително отношение от мъжа към жената. Това се предава и на децата, те спират да уважават майка си. Да е търпелив човек не значи да търпи такава ситуация. Защото тези жени имат синове, които един ден ще нагрубяват жените си или дъщери, които един ден ще търпят да бъдат третирани така. А това е недопустимо! Никоя жена не бива да търпи такова нещо! То не е християнско. Но съм убедена, че до голяма степен зависи от самата жена да не допуска такова отношение към себе си.

Имам една любима глава от "Отец Арсений". Разказва се за втората съпруга на мъж с лошо пиянство. Първата жена при всяко напиване изяжда дежурния бой. Новата жена при първото напиване отучва същия този мъж никога вече да не се прибира в такъв вид. Вярвам, че всяка младоженка трябва да е чела тази глава. Тук я има за слушане на mp3. http://petkohinov.com/audioknigi/otec_arsenij/o.arsenii-4-03.mp3

И все пак разводът е много крайна мярка. Преди човек да я предприеме трябва да е сигурен, че е направил всичко по силите си да запази семейството си. Не на всяка цена, разбира се. Ако има проблеми, трябва да се изчистят, а не да се замитат под килима.

Последно ще кажа, че имам близка позната, която беше в такива отношения със съпруга си, че животът ѝ беше застрашен, заради тези проблеми. На тази жена не казах: "Върни се при него." Казах ѝ: "Отиди си вземи разводно писмо от митрополията."

Но не знам каква е ситуацията при mozila и не искам да знам. (Винаги ми е неудобно да чета във форума твърде лични неща.) Но съм длъжна да завъртя въпроса от всички гледни точки, за да може тя сама да си прецени за себе си каква е истината. Разбира се, най-добре би било да има добър изповедник, който да я насочи, но ми се струва, че не се изповядва. mozila, извинявай мила, че заговорих за теб в трето лице. Някак използвах твоя въпрос, за да поговорим за семейните проблеми въобще. Може би не беше много честно.

Аз пък не съм съгласен с това мнение. Това, че има единични семейства и вие сте попаднали на такова не ни дава право да правим генерални изводи за мъжете и жените като цяло.

Апропо, някой да открие нова тема!

Е, че това и в литературата е ясно написано. Има я разбира се, тази традиция, че дори е и част от народопсихологията ни. Не са "единични семейства ", дядо Хаджия, де да бяха единични....България щеше да процъфтява....съвсем сериозно вярвам в тази дълбока духовна  взаимозависимост, между впрочем. 
Самото "апропо ", че и с удивитела накрая ми звучи точно в този дух......като неуважителна заповед към нас, женурята тук......Дано греша 

Ти самият не би ли имал възможност и желание да се опиташ да създадеш новата тема за вярващите православни в бг - мама? 

Щом съм написал напомнянето, значи не мога или да приемем, че не искам. Иначе както искате приемайте написаното от мен, не съм длъжен да се обяснявам.

И за да ви оставя тук „женурята“ да не се притеснявате от нас мъжете и да се чувствате неуважени, аз също напускам тази група. Така разни дървени философи, начело с ония дето се нарича идиот, ще имате пълната свобода да „разсъждавате“ на воля. И без това групата вече не е онова, за което я създадохме.

Желая ви успех!

Мама Барба, то оставаше и в тази ситуация за опасност на живота на жената да я посъветваш тя да остане при съпруга си. Току виж да прочетеш за нея в черните хроники. В тези случаи въобще не ми си мисли какво ще стане, ако жената се колебае да разтрогне този "съюз".
Дядо Хаджия, прочети за убитите напоследък жени от съпрузите им, явно статистиката е друга.
А домашно насилие има и сред семейства, които са редовни енориаши.

Дядо Хаджия, искрено се надявам да размислиш!
Чета те в няколко теми и постовете ти винаги са ми полезни!  

Мама Барба, благодаря ти за материала, който предостави за слушане! 


Галче, и аз разбирам гледните точки и на двете 


Антония, и аз щях да попитам същото Мозила! 

Ама тук стана като в детската градина Прочетено отстрани е много смешно наистина... и следва, разбира се, очакваното  :
Разбира се всичко това завършва с извода :
И молбите след това : Размисли! Постовете ти са полезни и т.н. и т.н. 

Понякога и аз реагирам така за нещо казано ми без лоша умисъл и се връцвам и правя велики изводи, а изводът, който трябва да си направя е само, че ЕГОТО ми е по - голямо от акъла...Кой си ти, че да ми правиш забележки или бележки /както в случая...!!!/
Само не разбрах каква е групата в момента и къде се разминава с първоначалната идея?

Честит празник на Вярата, Надеждата и Любовта.

Нил напусна темата, последно тя беше поела ангажимент да я пуска. Имахме хубавата традиция в първия пост да събираме статиите, както и линковете към книги и филми, които са споделяни тук. Отдавна вече никой не го прави.
Да напомня, че в началото това място беше отделено с идеята и за извършване на някакъв начален катехизис. Участваха и богослови, което много ни помагаше. Трябва да го признаем всички.
Пишеше се основно с любов и много малко с наставление. Вече ярко се усеща обратното. Това е основната разлика преди и сега.