ОСМИ клас

В училище не ги карат да пишат непознатите думи n-пъти. Ходи и на уроци по английски. И там не  пишат.

Да ви кажа за писането на думите - зависи по каква система им преподават. Аз съм завършила Английска гимназия и на времето ние пишехме всяка дума по три реда, а ако объркаме дума на диктовка - по пет реда. Големият ми син завърши Американския Колеж - не е написал нито една дума, а научи английски на много прилично ниво. Сега малкият е в Английска гимназия и предполагам ще пишат думи. На тоя етап нищо не е писал, но не е и имал непознати думи все още. Има 6-ици на контролните до момента. Очаквам в един момент да навлезе и неизучаван материал. Ще го видим тогава. 

Gerka, правилно си разбрала.И при нас езикът е стар, но им се намира какво да учат. Влизат в специфика, особености от самото начало, на уж вече учени неща. Засега съм много доволна от подхода по езика - учат го като език, правилна употреба и комуникация едновременно - не като нещо за разбиране и зазубряне само. Домашните са странни с тези тетрадки, но явно такава е модата сега.

БЕЛ и математика сякаш ще поизостанат - малко часове., огромни блокове по езика и някак ще останат в периферията. За тяхното качество ще съдим догодина май.

ОМ, кое е това училище  ако не е тайна? Първа и Пета нямат такъв имидж, за МГ чувам противоречиви отзиви за езика, остава да разгадая Руското?? А дали наистина може да се постигнат стабилни знания с нулево натоварване? А после когато същите тези деца започнат работа пак ли нулево ще искат да се натоварват, за да се съхранят? Само разсъждавам и признавам, че пък на мен ми се струва невъзпитателно в дългосрочен план "да щадим" толкова децата - чисто егоистично и аз искам някой ден някой да ми плаща пенсията, заработвайки качествена работа.

Пишем за различни неща. Съвсем различни! Чак обиден ти изглежда поста. Не за мен, а за децата и по принцип. Предполагам ще ме разбереш - децата не са работници. Тяхната работа е да учат и да се развиват. Огромните домашни им пречат. На основната работа от предното изречение.

И на мен ми се виждат странни подобни разсъждения. Това за пенсията даже не е за коментиране.
Голямото натоварване не означава непременно успех. Напротив. Децата трябва да имат и свободно време за себе си. Но пък и не съм изненадана. Родител, който в пети-шести клас учи с детето си и даже си води записки е нормално да търси максимално натоварване и да изисква максимален резултат. Често разочарованието от това, че детето не е прието в определено училище ескалира в желанието да докажем как въпреки това новото му училище е прекрасно, натоварването е огромно, контролните - трудни, а детето - желязно във всяко едно отношение. И изпреварва приетите в онова, другото училище.
Прекалените амбиции често имат обратен ефект. Дори е възможно детето да се обърне срещу тях, или да остане вързано за полата на мама доста дълго време. Има и изключения, разбира се.

Ами струва ми се учдно поне по две причини:
1. досега не съм срещала човек научил език на достатъчно високо ниво (казвам високо, защото днес всички казват, че говорят английски, но при опита ми с интервюта за работа на потенциални кандидати, които да назначим, много малка част от тях наистина владеят езика на досатъчно ниво, за да могат да работят с него - и не става дума за call centers), който да не го е постигнал с някакво ниво на усилие/натоварване. Това не означава непременно писане на думи по н-реда, но си изисква време и усилие да четеш, слушаш, търсиш думи и пишеш на съответния език. Самата аз съм завърпила АЕ и чудесно знам за какво става дума. Не съм умряла нито аз, нито съучениците ми от натоварването, но това пък беше полезно, за да вляза по-късно в темпото на университета.
2. за пенсията - ами пак от опит споделям, че  масово кандидатите днес първо се интересуват от социалните придобивки, които им се предлагат (при това не тези в качеството си на професионално обучение), вместо от това какво те самите биха допринесли за развитието на компанията, в която кандидатстват. Разбира се, има и един много малък %, който предствавлява извадка на ерудирани и мотивирани млади хора, които знаят какво искат и имат уменията да го постигнат, но пазарът на труда е толкова ужасно неквалифициран, че наистина започвам да се чудя как тези млади хора получават диплома,  проспивайки 17 години от образованието си. Дали ако изискванията към тях бяха малко по-високи, резултатите не биха били по-добре? Разсъждавам.

А и не на последно място, ако трябва да сравняваме резултатите на гимназистите по език с тези на четвъртокласниците от матурите, ми то си има олимпиади по съответния език, състезания по творческо писане и т.н. Там обаче, явяващите се и постигащите резултати са от училища, които се броят на пръсти, в които знам, че дават доста домашни. Следователно и този метод работи.

И освен това няма качествен университет в света, който при кандидатстването си да не иска портфолио от допълнителни извънласни дейности. А покрай мене точно децата, които нямат определено ниво на изискване в основното училище, нямат и желание да участват в извънкласни дейности, които биха ги разгърнали като личности. В тази насока вярвам, че поне за мен, ролята ми на родител е да дам възможности, от които детето ще избере къде да се развива.

И тук не става дума за амбиции, а за релевантност между живота и училище. Та затова ми стана интересно кое е това училище и защо се пази в такава дълбока тайна? Четем темите, за да черпим информация, но и от други теми във форума си правя извода, че когато на някого не му изнася с отговора, просто отклонява темата в друга посока. На мен пък това ми се струва обидно.

Не се сърди, но твоят опит е ни повече, ни по-малко от твоят опит. Да прави човек генерални изводи от собствения си, най-често доволно ограничен опит, не винаги е добра идея.

Има хора научили езика  почти между другото за 3-4 години. На работно ниво - културно при това. Има деца, които имат много интереси извън училището, за които то е "между другото". Има и хора, които четат какво им отговарят и четат с разбиране. Хората са различни. Възпитанието им също. Къде поставят ученето в ценностната си система, къде дипломите, къде знанията, къде "темпото" - също.

Може би не се разбираме, защото имаме различни представи за родителство, добър старт за дете и представи за успех. Но може и да е различна идеята ни за натоварване.

Описаното* от теб е минималното условие за учене. Аз меря времето на усилието не коментирам качеството му. Час на ден и овладян материал за мен е удар в десятката. И това е заслуга на учителят. Училището е само един фактор. За други хора ученето по 5 часа е залог за успех. Аз търся високо КПД, колкото може по-високо, защото ценя и нещата извън училище - предполагам, много повече от теб.

*"Досега не съм срещала човек научил език на достатъчно високо ниво (казвам високо, защото днес всички казват, че говорят английски, но при опита ми с интервюта за работа на потенциални кандидати, които да назначим, много малка част от тях наистина владеят езика на досатъчно ниво, за да могат да работят с него - и не става дума за call centers), който да не го е постигнал с някакво ниво на усилие/натоварване"

Ом, аз имах прост и пряк въпрос, който задавах в два поредни поста и на който все увърташ нещата и не отговаряш - кое е това училище? За хората, които идваме след теб това може даже да е полезна информация. Задавам конкретен въпрос и очаквам ясен отговор от човек, от който очаквам също да може да чете постовете ми с разбиране. Защото иначе и аз си правя изводи с разбиране.
И нека запазим добрия тон в темата.

Радвам се, че си си направила изводите. Значи разбираш защо личният отговор, който веднага получи с готовност за информация се оказа излишен и че никой не е длъжен да дава факти за дете, ако той самият не желае, колкото и да си питала.

      По традиция,първо се извинявам,че"Нахлувам в темата" , но си позволих да го направя, защото започна дискусия за училищата в нашия град. Не е толкова съществено чие дете къде учи, а  повече информация за училищата във Варна.

     Принципно ми е интересен въпросът как и какво влияе върху избор на училище след VІІ клас. В този форум, а и не само в него изобилства информация за училищата в София, за Пловдив също се среща информация, но за Варна тази информация е  изключително оскъдна. Ако сред обкръжението няма деца на гимназиална възраст, съвсем е налице "информационно затъмнение"

В моето детство в града имаше две езикови гимназии и една математическа, изборът не беше труден.

Затова, наистина и аз моля за повече информация за училищата във Варна- какви предварителни данни повлияха върху избора на децата ви, какви са положителните страни на тези училища?Мисля,че това, което е отразено в сайтовете на училищата е крайно недостатъчно и не дава ясна картина .

Manzhelka, аз се "абонирам" за твоите постове след време, поне една година напред да съм наясно!

Големите домашни, когато са еднотипни, са за затъпяване, по моему. От друга страна домашните могат да бъдат големи под формата на различни проекти, работа в екип и т.н. Тогава ми се струват чудесна идея за развитие и за запазване на темпо за учене.
Какви интереси извън у-щето имат децата ви тази година?

Моето дете продължава да ходи на пиано и народни танци, но с намалено темпо - по веднъж в седмицата. За пианото това е в сила още от миналата година. Пък танците - те са следобед и той само веднъж в седмицата успява да се прибере навреме за тях.
Иначе се запали силно по планинско колоездене - не знам така ли се казва. Там обаче се хвърлят сериозни средства, а аз не искам той да се занимава по-професионално с това. Сега през зимния период ще сме в застой. Напролет ще видим какво ще се случва.

Ели, тези проекти са развиващи, но не само това, ами и не са губи време. Аз лично не ги приемам като натоварване. Миналата година правиха разни презентации и преподаваха - има нови умения и задачи, но никакво тъпкане на едно място, а и става бързо /ако не първия, то втория път вече знаят какво да правят/. Същите като досега - спорт, хоби и учене на нещо странично. При нас нещата се оказа доста стабилни и неотменни напоследък.

Моето по програма Твоят час ще ходи на клуб по математика и клуб по уебдизайн-уебдизайнът го води господина ,който им предава информатика и доста деца са се записали-обаче това си е в училище,извън училище-нищо,чете книжки и виси на компа....Затовва пък дребен,който е 4 клас ходи четири пъти по час и половина на спортни танци,три пъти седмично на волейбол по час и два пъти седмично на АЕ-по час,един път седмично на школа по математика по час и половина-като добавим,че след като предишната му госпожа почина,сега му се е паднала такава,която дава километрични домашни-да не давам примери,че няма да повярвате   и трудно се оправя,но до сега не е ходил без домашни...Тоест отглеждам си едно,което с нищо не иска да се занимава ,освен със задължителното и друго,което ако може ще се запише на всичко само и само да не си е у дамо да го карам да учи...Даже малкия е на мнение,че училището му пречи на интересите извън него и ако може да не ходи на училище,ама не може