От миналата година съм на тази форма на обучение, основно поради медицински причини. Казвам основно, защото не ми се е наложило, но лично сам го исках и използвах медицински доклад от лекарска комисия, където ми е записана диагнозата. Даже психиатърът ми не беше много съгласен с това да мина на индивидуално, поради факта, че на моя възраст трябва да общувам с другите. Но аз лично не се чувствах на мястото си в класа. Нямаше тормоз, но просто не ми се говореше с никого и исках да съм у дома и да си цъкам на Плейстейшъните.
Честно да ви кажа, по-добре не съм се чувствал преди 11-ти клас. Можех да спя докогато си искам, да си излизам с приятелите след като свършат училище, да си карам колело докато другите блеят в класните стаи, просто върха! Всички ми казваха, че щяло да ми бъде много трудно, но аз без да се старая си взех изпитите със среден успех 5,30 за годината.
Лично забелязвам много деца, които не се чувстват на мястото си, тормозят ги и тн. Чудя се, няма ли да е по-добре да ги сложат на индивидуално, където могат да се развиват самостоятелно? Няма да изпуснат кой знае колко материал, тъй като учителите повтарят това, което е в учебника, а и винаги може да се отиде на консултация, ако нещо не е ясно.
След като споделих историята си и мнението, бихте ли обмислили самостоятелната подготовка за себе си или вашето дете? Ако не, защо?