Случи ми се нещо странно XIV

Ми вие я насметохте, как да реагира.

Здравейте,и аз имам няколко странни случки за които да разкажа,но сега ще пиша история която се е случила на братовчедка ми. Та тя била на гости в Казичане,там имало някакво изоставено заведение там имало и басейни,та една нощ тя била там с компания когатоо част от хората които били с нея видели призраци на млади хора,изглеждали като току що излезли от водата,доста се стреснали и напуснали мястото.Според нея там се случила трагедия и че може би тези хора са се удавили,сега на това място ще правят мол. Някой има ли информация,знае ли нещо за това място,аз се порових,но нищо не открих

Нищо добро не го чака този мол.

Нищо добро не го чака този мол.
 И аз така смятам.

Преди няколко седмици бях на гости на мой приятел в град близо до София. Вечерта решихме да отидем в парка с по кенче бира и чипс. Поседяхме там, но започнаха да се събират някакви шумни цигани по пейките и той предложи да отидем в една друга градинка. Отиваме и сядаме в дъното на една пейка. Той с малка чантичка, в която беше сложил телефона си и свободно пуснати монети и банкноти. По едно време си бутна чантата на земята и понеже е слабо осветено мястото, започна да си събира разпиляните монети, като си светеше с телефона. Аз си седях до него и иведнъж периферното ми зрение беше привлечено от нещо светещо над дърветата. Не много ярко, по-скоро кръгло или елипсовидно. Движеше се сякаш на пресекулки - светва-угасва-светва-угасва. Буквално на 1-2 метра над дърветата. Няма шум, няма нищо. Аз започнах да бутам приятелят ми да се изправи, защото беше забил лице под пейката. Бутам го с думите: Виж! Виж! Виж!!! А той: Чакай, бе, че и ключа ми е пданал... И си търси нещата под пейката. Аз го дръпнах рязко и креснах: виж какво е това над дърветата. В момента, в който се изправи, светещото нещо се изгуби зад едни блокове след градинката. И той въкзликна: Е ти самолет не си ли виждала?...и пак се наведе да си търси ключа. Е да, но не беше самолет. Беше твърде ниско, за да е. Там като дете съм виждала светулки, но, определено мога да различа светулка от друго. Беше близко до върховете на дърветата, движеше се по права линия и примигваше. Точно като самолет в нощното небе, но беше твърде ниско. Помислих си, че може да е дрон, но съм виждала дронове и те издават шум. А беше тихо и щях да чуя.  Взирах се още, с цел да го видя след блоковете, но не го видях. Цяла вечер се опитвах да му обясня, че не беше самолет, но той, понеже го видя за секунда, точно, когато се скри зад блока, го възприе за самолет. Времето беше много ясно, имаше звезди. По-късно видях преминаващ, присветващ самолет, но определено онова нещо беше друго. Допускам, че може да е някакъв безшумен дрон...То вече какви ли не неща измислиха. Но за мен си остава една странна случка.

Sherona и аз съм го виждала "това нещо"- летеше ниско и бързо, безшумно, светлините бяха като на самолет.

Веднага се похвалих на ММ, че съм видяла НЛО(едва ли е), изобщо не го впечатлих, само ме тества за висока температура. 

Е, моят приятел каза, че нещо имам проблем със зрението и си твърди, че съм видяла самолет.

На мен точно дрон ми изкара акъла преди около седмица- живея до парк, има дървета и между тях безшумно проблясваше червена светлина, като светлината изглеждаше премигваща точно заради клоните зад които се движеше.... После излезе на открито и на светлината от нощните лампи го видях ясно, започна и да се чува шум, защото явно се беше приближил достатъчно.

Склонна съм да вярвам , че е било нещо като безшумен хеликоптер или самолет-хеликоптер, които също е безшумен.По-вероятно е военните да имат нова играчка, отколкото да съм видяла НЛО ...все търся логично обяснение....

Имам позната, която живее в Казичене и тя каза, че не е чувала някой да се е давил или друго нещастие да се е случвало 

ОТ както намерих тази тема във форума се сещам за някакви странни случки. Едната е, че много често, когато съм близо до работещо радио, то започва да пращи. Вкъщи имам радиочасовник, който си стои от години на едно и също място. Има моменти, в които като се доближа до него и започва да дава смущения в излъчването, а като се отдалеча се оправя. Вчера влязох в един малък квартален магазин, за да си купя вода. Имаше клиент преди мен и аз, както си държа бутилката се оглеждам по стелажите. Приближавам се да прочета цената на едни бисквитки и чувам пращене от радиото, което беше на същия стелаж. Чела съм, че си има научно обяснение и, че някои хора имат силно биополе. НО си е странно само по себе си. С телевизори не ми се е случвало да дават смущение, но с радиа - често. Друго в тази материя - доста често електроуреди изгарят или се повреждат в моите ръце. Гръмвал е котлон в ръцете ми. Веднъж като сложих щепсел в контакта, той направо изскочи. Със съквартирантката ми в студентското общежитие по едно време ползвахме общ сешоар. По-точно аз ползвах нейния от време на време, защото аз самата си суша косата със сешоар изключително рядко. Та този сешоар няколко пъти спира, докато го ползвам. Сякаш минава на по-ниски обороти и всеки момент ще спре. Първият път реших, че е заминал и казах на приятелката ми да не го ползва, за да не гръмне. Тя на своя глава го включи и му нямаше нищо. Обаче при няколко други мои ползвания пак правеше тоя номер, а тя каза, че на нея не й се случва. Отново в общежитието, но в друга стая, имахме електрическа печка с открити реотани. Тя по начало си имаше "навика" като поработи малко и да започне да бръмчи, сякаш ще излита. И ние бяхме й схванали спатиите - леко я удряхме от страни и  се оправяше. Обаче имаше период, в който в стаята ни живееше на третата ни съквартирантка гаджето и като се разбучеше печката, той или я риташе непремерено или, ако е легнал, я удряше с каквото му е под ръка. Една вече си бяхме аз и едната ми съкв. и като се разбръмча печицата аз по стара традиция я почукнах леко от страни, при което се чу едно "ЦЪК" и токът в стаята спря. Решихме, че е съвпадение, че наистина е спрял в същия момент. Оказа се, че в блока има ток, а само нашият етаж е тъмен. Изкарахме нощта на тъмно, а на сутринта елтехникът каза, че е станало от повреден електоуред, паднало палчето. Печката беше сдала багажа. Друг случай: Бяхме на планински уикенд с приятели. Само един приятел носеше фотоапарат. Цял ден се снимахме и вечерта тръгваме да разглеждаме снимките, но падна батерията. Сложихме фотоапарата със зарядното в контакта и аз от нетърпение да разглеждам, седнах до контакта и почнах да цъкам, както е включен към захранването. Изведнъж апаратът угасна. Дори индикатора, че е към мрежата не светеше. Е, оказа се, че се е бъгнало нещо. А собственикът му каза, че доста често така си е разглеждал снимки - докато е включен в тока и нищо не му е ставало. Случва се често да горят крушки, когато аз паля лампите. Дори веднъж крушката падна на пода, а металната й част остана във фасунгата. МОже всичко това да е съвпадение, но ми е странно, защото, когато зачести дадена случка и й обръщам внимание. Друго, което се сетих - доста често ме "хваща ток" от различни предмети.

Вдъхновена от няколко разказани истории, идвам да споделя :

Преди три години се наложи да поживеем на квартира. Наехме етаж от кооперация, старо строителство но след ремонт. В началото нищо на никого не му направи впечатление. Един ден, докато си стоях, просто ей така през главата ми мина мисълта "Тук е починала жена". Нито като лошо, нито като страшно, просто ей така го помислих. Нямах такава информация от хазяина, знаех, че там е живяла млада двойка, заминали са за друг град и дават апартамента под наем. Беше модерно обзаведен и нищо не навяваше асоциации за подобни случки. Познавахме и комуникирахме с бащата на момчето. И полека-лека се започна- чувство, че в коридора има някой, чувство, че някой ме гледа. Особени миризми. Зловещо усещане за присъствие. Хайде, за миризмите имам обяснение- бях в ранна бременност и се чувствах ужасно. Но и дъщеря ми отказа да спи и стои в стаята си (тийнеджърка е и обикновено винаги иска да е сама в стаята си, да си чати необезпокоявано). Идваше да спи при нас на спалнята   или оставаше у баба си. Едва когато дойде време да се изнасяме ММ спомена, че майката на момичето е починала в апартамента и тя го е получила в наследство   Майка ми също сподели, че от самото начало и е било особено в този апартамент, а дъщеря ми до днес твърди, че е бил най-ужасното място, на което е стъпвала  


Същата година починаха и двете ми баби, през няколко месеца. Едната беше болна, но другата беше съвсем добре и физически и умствено. Живееше с родителите ми. Една вечер майка ми я чула да говори нещо от стаята си. Отишла и я попитала какво има- "Как какво, не виждаш ли- сума хора са дошли, с кални обувки влезли в стаята. Гоня ги, казвам им- махайте се, какво искате от мен?! Изкаляха всичко с тези цветя, дето са помъкнали". Майка ми помислила, че нещо е сънувала и я оставила. На другата сутрин си била добре жената, но щом майка ми се прибрала от работа я намерила починала. През нощта заваля адски дъжд, наводни града, преляха реки и канали, беше нещо ужасно. Едва успяха да я погребат. И да, дойдоха много хора с кални обувки да поднесат цветя на поклонението...какво е видяла и как го е видяла, за мен си е загадка.

Елиас, болезнено ми е да разказвам с подробности, затова съвсем накратко: малко преди края у тези, на които им предстои да се пренесат в небитието, настъпва нещо, което се нарича разширяване на съзнанието. Виждат, чуват и знаят неща, за които сетивата ни са затворени в обикновено състояние. Това обяснява множеството свидетелства, че обикновени хора са знаели или предчувствали, че краят е съвсем близо. Или пък са получили предупреждение за това, кога разбрано, кога не. Които оцелеят, после имат разни...как да го кажа....проблясъци....Не е особено приятно.

Варна беше в случая  
Ън, чела съм на тази тема и напълно съм склонна да вярвам.


Другата ми баба почина месеци по-рано. Тя беше на легло известно време...в това време попитала майка ми къде е един часовник, останал от баща и. Майка ми се смутила, защото отдавна не го била виждала и наистина се замислила къде ли може да е. Прибрала се вкъщи и го видяла още с отключването на вратата- дъщеря ми, която подплашена от гореописаните присъствия в квартирата ни   почти се пресели у тях, ровила в един шкаф и намерила часовника. Защо го е извадила и тя не можа да обясни, просто така  
Аз споменах, че тогава тъкмо бях забременяла. Никой не знаеше, освен бащата, защото преди това имах една неуспешна бременност и исках да прескоча седмицата, в която направих аборт, преди да кажем, а и баба ми беше болна, не исках да притеснявам майка ми и с това да ме мисли. Един ден майка ми стояла до баба и тя и казала "Е. е бременна, а никой не ми казва". Майка ми се зачудила, но и казала, че не знае такова нещо. Разказа ми след време, когато баба си беше отишла, а тя отдавна знаеше, че чакаме дете. Може и съвпадение да е, знам ли. Когато аз видях баба за последно дори не си бях правила тест още.

Безшумните "самолети "вероятно са запалени фенери,които се носят от въздушните течения.