Не знам до колко е странно, но ще споделя.Преди седмица бяхме вкъщи със дъщеря ми.Аз влязох да се къпя в банята, тя беше седнала да обядва в хола на масата и зяпаше телевизор.Понеже си пада малко по белите, та въпреки, че не е съвсем малка / на 7 е/ се къпя на леко отворена врата на банята като сме сами с нея и я проверявам така какво прави.Та къпя се аз и по едно време чувам шепот, ама съвсем близо, но не разбирам какво се шепти.Отварям хубаво вратата на банята и гледам, детето не е там, помислих че тя шепне.Повиках я, тя си дойде от хола, дъвчеща и я питах дали нещо тя ми шепне, но тя каза, че изобщо не е идвала до банята и пак седна да си яде.Аз пак влязох и продължих с къпането и хоп ...пак чувам някой ми шепне, точно зад гърба.Рязко отворих банята и пак няма никого, детето очевидно няма как толкова бързо да изчезне, а и щеше да си каже.Не знам...причуваше ли ми се, ама никога преди не ми се е случвало.Точно като шепот си беше, но не разбирах думите.Наскоро почина дядо ми.Не са минали 40 дни.Чудя се има ли връзка или си въобразявам....
- Публикувана: 13 юли 2016, 23:02 ч.
- Последно мнение: 12 дек. 2016, 13:26 ч.
Случи ми се нещо странно XIV
mmilityy, може и да има връзка! Никой не може да каже със сигурност, но в такъв кратък период след смъртта на близък, странните неща изобилстват.
Моят баща почина преди година. На няколко пъти ми се случи да сънувам супер странни сънища с него :
1. Той не дочака малката ми дъщеря да стане ученичка, а толкова много искаше да я види... Известно време след началото на учебната година го сънувах, че иска да му донесем да й види тетрадките.
2. Веднъж сънувах, че съседите от блока ми казват, че баща ми е долу с някакво малко бяло куче - майка ми и баща ми 15 години гледаха болонка навремето, кучето отдавна почина и дори не съм се сещала за него.
3. Непосредствено след една задушница, след като ходих на гробищата и раздадох всичко, както си му е реда, сънувах татко, че идва и сяда с нас на масата, яде шунка и ми казва, че тази шунка е най-вкусната, която е ял. След това от познати разбрах и прочетох, че на тази задушница се раздавало и месо, а аз не раздадох месо, защото не знаех.
През нощта, когато баща ми почина, голямата ми дъщеря е сънувала, че той я държи за ръката.
Един ден през лятото ходихме до гроба на баща ми и след като поднесохме цветя, запалихме свещи и се упътихме да си тръгваме, чистачките на колата се включиха от самосебе си и направиха няколко движения.
Моят баща почина преди година. На няколко пъти ми се случи да сънувам супер странни сънища с него :
1. Той не дочака малката ми дъщеря да стане ученичка, а толкова много искаше да я види... Известно време след началото на учебната година го сънувах, че иска да му донесем да й види тетрадките.
2. Веднъж сънувах, че съседите от блока ми казват, че баща ми е долу с някакво малко бяло куче - майка ми и баща ми 15 години гледаха болонка навремето, кучето отдавна почина и дори не съм се сещала за него.
3. Непосредствено след една задушница, след като ходих на гробищата и раздадох всичко, както си му е реда, сънувах татко, че идва и сяда с нас на масата, яде шунка и ми казва, че тази шунка е най-вкусната, която е ял. След това от познати разбрах и прочетох, че на тази задушница се раздавало и месо, а аз не раздадох месо, защото не знаех.
През нощта, когато баща ми почина, голямата ми дъщеря е сънувала, че той я държи за ръката.
Един ден през лятото ходихме до гроба на баща ми и след като поднесохме цветя, запалихме свещи и се упътихме да си тръгваме, чистачките на колата се включиха от самосебе си и направиха няколко движения.
Аз дядо го сънувах вече два пъти.Но не знам до колко е за тази тема, затова не го споменах.Иначе имаше знакови неща в сънищата.
А преди години, когато татко ми почина съм убедена, че до 40-те дни имаше знаци сякаш е с нас.Той обаче живееше в този дом, в който живеех тогава и сега.Вечер чувах как отключва все едно си идва от работа, усещах разни неща.Тогава бях сигурна.С годините вече не го усещам отдавна, понякога го сънувам и това е.
А този шепот беше толкова реален.Може би трябва да спомена в тази връзка, че няколко дни след това сънувах дядо, че ми се обажда по телефона да ми заръча две неща.Едното помня и ще го предам, на когото трябва / има връзка с реални събития/, другото не го помня.Но в съня знаех, че е починал и бях изненадана, че ми се обажда и говорим.И после след съня навързах с шепота и си мисля, може ли да има връзка, да е искал да ми заръча тези неща...
Или просто много ми липсва и търся подтекст във всичко...
А преди години, когато татко ми почина съм убедена, че до 40-те дни имаше знаци сякаш е с нас.Той обаче живееше в този дом, в който живеех тогава и сега.Вечер чувах как отключва все едно си идва от работа, усещах разни неща.Тогава бях сигурна.С годините вече не го усещам отдавна, понякога го сънувам и това е.
А този шепот беше толкова реален.Може би трябва да спомена в тази връзка, че няколко дни след това сънувах дядо, че ми се обажда по телефона да ми заръча две неща.Едното помня и ще го предам, на когото трябва / има връзка с реални събития/, другото не го помня.Но в съня знаех, че е починал и бях изненадана, че ми се обажда и говорим.И после след съня навързах с шепота и си мисля, може ли да има връзка, да е искал да ми заръча тези неща...
Или просто много ми липсва и търся подтекст във всичко...
Да ви кажа как се панирах на белградската магистрала.
Пътуваме с един приятел през нощта към София. Неделя. Насрещното движение е засилено. На един завой насрещните светлини от фаровете се отразяват в нашето платно. Ама аз в един момент ги виждам вертикални. Бяла фигура се опитва да се самоубие на магистралата
И мисълта ми беше, че някой тича по магистралата и ще го убием човечеца
Добре че не карам и не креснах на шофьора "някой тича пред колата".
По принцип по пътя Белград-София очите ни са отворени на 100, защото веднъж имахме среща от третия вид с неидентифицирано животно.
Пътуваме с един приятел през нощта към София. Неделя. Насрещното движение е засилено. На един завой насрещните светлини от фаровете се отразяват в нашето платно. Ама аз в един момент ги виждам вертикални. Бяла фигура се опитва да се самоубие на магистралата
И мисълта ми беше, че някой тича по магистралата и ще го убием човечеца
Добре че не карам и не креснах на шофьора "някой тича пред колата".
По принцип по пътя Белград-София очите ни са отворени на 100, защото веднъж имахме среща от третия вид с неидентифицирано животно.
ЯМР сме правили преди година по повод пристъпи на мигрена тогава. И ни изпрати същата очна докторка, тъй като мигрената понякога е съпроводена със замъглено зрение.
Мислите ли, че нямаше да ни изпрати пак, ако вижда какъвто и да било възможен проблем със зрението???
И не само, тази докторка ни е лична приятелка.
Аз съм заобиколена от доктори, момичета.
Както споменах, майка ми е доктор специалист.
Мислите ли, че нямаше да ни изпрати пак, ако вижда какъвто и да било възможен проблем със зрението???
И не само, тази докторка ни е лична приятелка.
Аз съм заобиколена от доктори, момичета.
Както споменах, майка ми е доктор специалист.
Нищо не губите, освен това, ако се окаже, че всичко е наред, при ЯМР няма последици за разлика от рентгена и скенера например. Важно е детенцето ви да се успокои. Ако сте говорили с въпросната жена и ви е помогнала, пак добре. Успех!
В началото на годината почина баща ми. За мен беше шок и ужас. Никога през живота си не съм се чувствала толкова зле психически. Вечерта след погребението стоя с майка ми и брат ми и рева истерично и им казвам "Искам да знам дали е добре, искам да ми даде знак, че е добре". В момента, в който го изрекох (изкрещях по-скоро) дърветата в камината се сгромолясаха. И двамата ме погледнаха и казаха "Ето ти знак", но аз продължавам да си рева и нареждам, че това не е никакъв знак, абсолютна случайност. В следващият момент откъм кухнята, където нямаше никой, се чува силно дрънчене на чинии. Иска ми се да вярвам, че е бил той, но винаги съм била скептик в това отношение.
До 40-ият ден след като почина, крушките постоянно премигваха. След това спряха и повече не са го правили.
Не знам случайност ли е, аз ли предизвиквам тези неща с огромното психическо напрежение, в което се намирах или има нещо.
До 40-ият ден след като почина, крушките постоянно премигваха. След това спряха и повече не са го правили.
Не знам случайност ли е, аз ли предизвиквам тези неща с огромното психическо напрежение, в което се намирах или има нещо.
В началото на годината почина баща ми. За мен беше шок и ужас. Никога през живота си не съм се чувствала толкова зле психически. Вечерта след погребението стоя с майка ми и брат ми и рева истерично и им казвам "Искам да знам дали е добре, искам да ми даде знак, че е добре". В момента, в който го изрекох (изкрещях по-скоро) дърветата в камината се сгромолясаха. И двамата ме погледнаха и казаха "Ето ти знак", но аз продължавам да си рева и нареждам, че това не е никакъв знак, абсолютна случайност. В следващият момент откъм кухнята, където нямаше никой, се чува силно дрънчене на чинии. Иска ми се да вярвам, че е бил той, но винаги съм била скептик в това отношение.
До 40-ият ден след като почина, крушките постоянно премигваха. След това спряха и повече не са го правили.
Не знам случайност ли е, аз ли предизвиквам тези неща с огромното психическо напрежение, в което се намирах или има нещо.
До 40-ият ден след като почина, крушките постоянно премигваха. След това спряха и повече не са го правили.
Не знам случайност ли е, аз ли предизвиквам тези неща с огромното психическо напрежение, в което се намирах или има нещо.
Но след това е по-добре да ги оставим да почиват в мир. Те самите се измъчват заради нас, че не могат да ни успокоят. Трябва да не ги призоваваме, а да оставим душите да поемат уроците и пътя си на другия свят. Мое лично мнение.
Знам че не е лесно да сподавиш мъката, преживяла съм го, но за тяхно и наше добро е по-добре да се успокоим. Когато почина баща ми и аз се чувствах безкрайно безпомощна и опустошена, но трябваше да се справя някак. Не знам след толкова години дали успях...
Нямаше 40 дни, когато направи(х) пожар у нас от въгленче тамян.
Помня че се коментираше за самодиви по сръбско и бях писала, че такова нещо не съм виждала 
Ние минахме нощес от там, но нищо не съм видяла освен цяла група бежанци, натръшкани на земята от полицията на Калотина. Ако имате интересни истории от такива нощни пътувания, ще се радвам да ги прочета
Помня че се коментираше за самодиви по сръбско и бях писала, че такова нещо не съм виждала
Ние минахме нощес от там, но нищо не съм видяла освен цяла група бежанци, натръшкани на земята от полицията на Калотина. Ако имате интересни истории от такива нощни пътувания, ще се радвам да ги прочета
Напоследък по-рядко виждаме бежанци.
Като цяло нощните пътувания са скучни. С изключение на моментите когато се появи някое животно и сърцето ти отиде в гърлото.
Или при каране в мъгла. Когато някоя кола изпревари и шофьора се опита да не изпусне и да не изостане от "стоповете", а онзи предният е някакво камикадзе и кара със 150. Тогаз мъглата пред предното стъкло става растерна и имам чувството, че съм в снежен тунел.
Стопаджии също рядко се виждат. Последният тичал с/у колата.
Като цяло нощните пътувания са скучни. С изключение на моментите когато се появи някое животно и сърцето ти отиде в гърлото.
Или при каране в мъгла. Когато някоя кола изпревари и шофьора се опита да не изпусне и да не изостане от "стоповете", а онзи предният е някакво камикадзе и кара със 150. Тогаз мъглата пред предното стъкло става растерна и имам чувството, че съм в снежен тунел.
Стопаджии също рядко се виждат. Последният тичал с/у колата.
Днес сутринта ми се случи нещо много странно. И до този момент нямам обяснение какво?
Утрото ми не бе с нищо по- различно от другите сутрини. Ставане, душ, кафе. Стана време да будя дъщеря ми за училище. В стаята, която спи има отрязани тръби през, които преди е минавало парно на блока. От години обаче никой не се отоплява по този начин и на горните етажи също са отрязани тръбите. Както си стоя чувам една леко шуртене. Поглеждам и виждам как тече вода от едната дупка на отрязаната тръба. Приближих се и, да наистина тече вода. След малко звъня на съпруга ми и го уведомявам, че от тръбите тече вода. Опита се да ме разубеди, че практически това е невъзможно, защото няма от къде да дойде тази вода. В ъгъла до тръбите държа куфар и една пътна чанта. За да убедя съпруга ми извадих всичко и проверих- сухи бяха.
Прибира се на обяд, но аз съм сигурна, че видях вода и го накарах да се качи и да се убеди сам, че тръбите са влажни. Качи се и те сухи
Последната ми надежда остана дъщеря ми. Сигурна бях, че тя ще потвърди случката. Прибира се и я питам " Днес нали видя, че течеше вода от тръбите", а тя ми отговаря "Мамо, аз не видях вода".
И до този момент не ми излиза случката от главата. Какво се случи?
Утрото ми не бе с нищо по- различно от другите сутрини. Ставане, душ, кафе. Стана време да будя дъщеря ми за училище. В стаята, която спи има отрязани тръби през, които преди е минавало парно на блока. От години обаче никой не се отоплява по този начин и на горните етажи също са отрязани тръбите. Както си стоя чувам една леко шуртене. Поглеждам и виждам как тече вода от едната дупка на отрязаната тръба. Приближих се и, да наистина тече вода. След малко звъня на съпруга ми и го уведомявам, че от тръбите тече вода. Опита се да ме разубеди, че практически това е невъзможно, защото няма от къде да дойде тази вода. В ъгъла до тръбите държа куфар и една пътна чанта. За да убедя съпруга ми извадих всичко и проверих- сухи бяха.
Прибира се на обяд, но аз съм сигурна, че видях вода и го накарах да се качи и да се убеди сам, че тръбите са влажни. Качи се и те сухи
Последната ми надежда остана дъщеря ми. Сигурна бях, че тя ще потвърди случката. Прибира се и я питам " Днес нали видя, че течеше вода от тръбите", а тя ми отговаря "Мамо, аз не видях вода".И до този момент не ми излиза случката от главата. Какво се случи?