
Юна,а при нас е точно обратното - ходим у свекърва ми всяка седмица,а тя не може да се нарадва на малкия и все ни моли да й го водим по-често

Като го видя и настръхвам....От около месец вече не го оставям сам в кошарата
Не е забавно де, но ми стана смешна случката на Митко.
Моят такива неща не прави, първо не се е сетил и второ - височината на решетката му стига едва до брадичката, доста е дълбока кошарата. Той вече успява да се изправи под повивалника, обръща го и почва един рев. Аз го махнах вече и сега успява да докопа всичко в обсега на скрина - козметика, кърпи, книжки. Събаря всичко в неговото легло и е много доволен.
Няколко пъти ми счупи и нощната лампа, защото и нея дърпа през решетките.
Моят юнак не може да излезе от кошарата/леглото, само главата му стърчи отгоре
Много се занимава сам в кошарата, има ли кубчета и шишета при него може да си дрънка с часове. Е има моменти като му омръзне и дава зор да излезе. Но спокойно мога да го оставя да свърша нещо.
. Казва тата, баба, кака, па-па, ам-ам и дотук. Но ще чакам, все някой ден ще се сети за мен. Препоръчани теми