Гледах! Хареса ми! Препоръчвам го! Искам да споделя... L

Покрай празниците наваксах с два миналогодишни филма, които бях подминала с идеята, че няма начин да ми допаднат, а се оказах приятно изненадана в крайна сметка:
The Man from U.N.C.L.E.- типичните хумор и стилистика на Гай Ричи в ретро-обстановка и с красиви актьори. Какво повече може да иска човек Замисляйки се, това май е най-много харесалият ми от неговите филми, а ги харесвам всички.

Star Wars: The Force Awakens- този изтеглих заради Оскар Айзък, а в крайна сметка се влюбих в безумно сладкото роботче и магичното усещане, че отново съм на 7 в малкото квартално кино и гледам "Завръщането на джедаите" (той и "Магьосникът от Оз" са най-силните ми детски кино-спомени)

Не знам, Джой. На мен като че ли не ми стигна.
Арми Хамър ми хареса, но Кавил си ми беше все така дървен, както навсякъде напоследък...
Обаче гледането на филма ме накара да се заинтересувам от сериала, по който е направен. Прочетох за историята на заснемането му и гледах няколко от ключовите епизоди.
Беше забавно, носталгично преживяване.
По същия начин "се образовах" относно британските класически шпионски екранизации във връзка с "Tinker, Tailor, Soldier, Spy".

Вчера гледах The meddler http://www.imdb.com/title/tt4501454 със Сюзън Сарандън и Quo vado http://www.imdb.com/title/tt5290524/?ref_=nv_sr_2. Приятни филми, макар че първия ме разплака на два пъти.

Не само напоследък, но в случая дървенящината при добро желание можеше да мине за търсен ефект. И освен това изглеждаше супер добре, което не му се е случвало в близките 6-7 години.

Здравейте, много се извинявам но не намерих темата за турски сериали, ако знаете нещо за сериала Статус на връзката женен, кога ще има превод, много се извинявам отново !!!

Всички (или почти всички) турски сериали се коментират в друга група на форума - Романтични сериали
Най-отгоре има закована тема за новости - попитайте там. Или потърсете тема за сериала, който ви интересува.

Пак съм аз, извинете.  

Днес си бях нарекла, че ако шефът ме пусне по-рано от работа (което се случва обикновено веднъж на високосна година  ), ще си направя новогодишен подарък и ще отида да гледам La La Land.
Чакам го от една година тоя филм... Всички знаете, че съм фен на Раян и обичам мюзикъли - така че това трябваше да е много "мой" филм. И беше! Доволна съм. Много.

Иначе за филма какво да кажа - Деймиън Шазел е разказал и показал една история за мечти и любов интересно, мило, с чувство и ритъм, които ме държаха два часа с поглед прикован в екрана. Сценарият е завъртян така, че сюжетът се развива като в танц - стъпка-две напред, после назад, пак напред, встрани, завъртане... И все пак си има всички елементи - въведение, завръзка, кулминация, развръзка, даже нещо като епилог.
Химията между Раян и Ема както винаги е силна. А на всичкото отгоре пеят, свирят и танцуват - може да не са професионални музиканти, певци и танцьори, но го правят органично и искрено. При Раян няма нещо чак пък особено, но Ема прави наистина хубава роля.
Снимано е чудесно, цветно, красиво. Монтирано е и е озвучено много точно и ритмично.
За музиката - все пак е мюзикъл, нали   - ще кажа само, че аз като един виден музикален инвалид си потропвах с крак и тананиках през повечето време.

---

Ох, искам да вземе Оскара тази година, макар да не ми се вярва много напоследък, че ще стане...
Но няма да се отчайвам предварително - поне съм сигурна, че ще има цял куп номинации.  

Сварих се с душа аз, гледах новите Междузвездни войни, много ми хареса, обаче си личи намесата на Дисни И сега имам проблем с новите филми, и аз искам да гледам хем Ла ла ленд, хем Асасинс крийд и не знам на кое да отида и дали ще ми стигне времето На Асасините ударих на камък, билетите свършиха пред мен, та може и да направя втори опит

The Light Between Oceans - хубав, силен филм. Алисия Викандер и Майкъл Фасбендър правят чудесни роли. Но книгата е в пъти по-добра и нюансирана, така че това леко ми развали удоволствието от гледането. Все пак силно препоръчвам.

Hello, Mu Name Is Doris - приятен филм за това как една възрастна жена се опитва да продължи живота си. На моменти е тъжен и нелеп без да предозира с тези емоции. Краят също е интересен и предполага интерпретации. По-различен от масовите малоумия, препоръчвам без да очаквате някакъв шедьовър.

Maggie`s Plan - ето този на мен ми грабна вниманието. Попаднах на него съвсем случайно докато ровех из торентите, опитвайки се да избегна коледните бози на Холмарк. Един поостарял Итън Хоук и една чудесна както винаги Джулиан Мур  Гледайте го, заслужава си 

Някой да има отзиви за Certain Women? Почнах го веднъж, но сериозно ми доскуча около 20-тата минута. Та се чудя да му давам ли втори шанс или директно да го пропусна 

По принцип се старая да не пиша за сериали тук, но шестте епизода на Show Me A Hero са киноматографично бижу, надминаващо повечето продукции за голям екран и предизвикващо неочакван и невъзможен за преодоляване емоционален отклик, и определено заслужават няколко реда.

На първо четене политико-социалният сюжет, заимстван от реална история, точеща се в САЩ в продължение на последните няколко десетилетия, е тривиален и лесен за манипулация, но крайният резултат е стряскащо искрен и подтикващ както към дълбок размисъл, така и към силна ответна реакция. Забутан средноголям американски град, с почти изцяло бяло население, се бори срещу изграждането на социални жилища за бедни и цветнокожи, стигайки до екстреми, които уж са изненадващи, но всъщност съвсем логични. В окото на бурята попадат представителите на общината, амбициозния млад кмет, дългогодишните жители и в крайна сметка и цветнокожите приселци. Напрежението расте от епизод на епизод и зрителят бива изпратен на разходка както из мръсните политически коридори, така и сред осеяните с използвани спринцовки задни дворове на градската бедност. И двете линии на сюжета се развиват плавно и логично, без изкуствено наслагвана драма, без фанфари, до самия финал, който хем идва очаквано, хем се стоварва като парен чук в корема и те оставя разбит, съсипан и неможещ да повярваш как въобще е възможно от нещо толкова ежедневно да се свърши с такава трагедия. Трагедия лична, не обществена, защото групата се гъне и приспособява, докато индивидът се пречупва в стремежа си да запази индивидуалното си достойнство.

Режисурата е стегната и безкомпромисна, сценарият без излишни завои, камерата семпла, но долавяща и най-дребния детайл. А детайлите са много и на всеки ъгъл- комплект тенджери, купен в трети епизод, намира своето място във финалните кадри, символизиращ изпълнението на мечтата за по-добър живот; табелата "Дава се под наем" пред къщата на главния герой в началото е символ на мечти и надежди, а в края- на техния жесток крах. Музикалният подбор разобличава буржоазното лицемерие на жителите на Йонкърс по-добре от всякаква сценарна линия. Да избереш Спрингстийн, този символ на белия американски работник, този певец на бялата бедност и мечтата и за по-добър живот, в сериал, в който бялата средна класа (същият този работник, обаче постигнал мечтите си) унищожава мечтите за по-добър живот на черния си събрат, е отвъд иронията и както всичко в този сериал- остра стрела точно в сърцето на проблема. А този проблем е супер простичък и супер ясен- хората са, винаги са били и винаги ще бъдат неспособни да видят чуждата мъка, да я разберат и да я прегърнат. Моят дом, моето семейство, моят двор- те са важни, а ако на прага ми някой се гърчи в агония, ще заключа вратата и ще спусна щорите, да не би нещастието да влезе и при мен.

Всички герои са пълнокръвни и търпящи постоянно развитие, като за шестте епизода това ти дава възможност да ги харесаш, разлюбиш, после харесаш отново- точно като хората, с които те среща реалният живот. Сред всички тях най-забележителна е еволюцията на героинята на Катлийн Кийнър и, макар на пръв поглед да изглежда нелогична, великолепното актьорско изпълнение я представя толкова комплексна и нюансирана, че гледайки я във финалния епизод, се сещаш за единични нейни реплики в първия и си казваш "Ама то всъщност още тогава си личеше, че ще стане така".
Моята лична фаворитка в галерията пълнокръвни и забележителни образи е красивата съпруга на кмета Васиско с несекващата и, неподдаваща се на никакви външни влияния, преживяваща всяко разочарование любов. И точно за нея прокървя сърцето ми накрая- лутаща като бездомно кученце в последната сцена, унищожена, макар и най-заслужаваща своя хепи-енд.

За финал няколко думи за центъра на бурята и главната причина този сериал да надскочи рамките на добрия тв-продукт, за актьора, който в този сериал доказва, че екранът е тесен за стихийния му талант. В последните години еволюцията на тв-продукциите даде възможност на редица великолепни актьори да разгънат способностите си отвъд стандартните два киночаса и да изградят по-пълнокръвни и по-реалистични от обичайните образи; тук тази възможност е използвана до абсолютен предел и накрая зрителят остава с усещането, че Ник Васиско не е просто тв-интерпретация на далечен образ от миналото, а жив, дишащ човек, когото си срещнал и опознал лично, чиито възходи и падения да се разиграли пред очите ти и чиято трагедия оплакваш като тази на приятел. Изумително е нивото на автентична емоция, която Айзък успява да предаде с минимално поне за просто око усилие, как щастие и отчаяние пулсират като оголен нерв под гладката кожа на Ник, как едно свиване на веждите или потрепване на свити около чашата уиски пръсти казват повече от диалога в дадена сцена, как в един епизод героят ти е безразличен, в следващия симпатичен, в следващия отвратителен и накрая всъщност по-близък, отколкото който и да било кино-образ някога е бил. Изумителна е и чисто физическата трансформация, с която актьорът редуцира тежката си, самоуверена, осезаемо етническа красота до сладурестия чар на постоянно изискващо обич дебеличко мече. И тази трансформация е необходима, защото в крайна сметка това е и трагедията на героя- той си играе на политика, състезава се уж за власт и гласове, а всъщност чисто и просто иска да получи любовта на всички в една вселена, в която любов въобще не съществува. И устремен към въображаемата обич на неясния субект "гласоподавател", той подминава реалната такава на реалните хора около себе си- оставайки сам в калните останки на калната си мечта. За шест часа Оскар Айзък ни показва игра, която вдига летвата толкова високо, че освен колегите му надали и на самия него ще му бъде лесно някога да я надскочи. Аз като зрител се надявам да не спира да опитва и ще следя всеки опит със затаен дъх!

Днес гледах този филм http://www.imdb.com/title/tt1179933/?ref_=nv_sr_1
Не е лош, но финалът малко детски ми дойде.

Джойче, кога ще има нов сезон на Бръсначите? Нямам търпение!

От толкова време го дебна този сериал и не мога да намеря откъде да го гледам...
Откъде го гледа? Оскар Исаак взе златен глобус миналата година за тази си роля.

Сериала е уникален наистина. Всъщност е минисериал и може да го намериш в HBO.GO
Трябва ти регистрация и кабелния ти провайдър да те оторизира.

Part 1 в kickass.unblocked.onl

има го и в зелката