Забременели след инвитро - тема 27

Честито малко щастие на Пчеличка  Живо и здраво и много  щастливо. 

Благодаря момичета за подкрепата.  Прави сте за всичко, но докато такъв тип мнения идват от медиите някак се дразним, но не толкова. Когато е отвътре, от човек, който не подозираш,  че има такова мнение усещането е различно.
Обаче не ми е важно  Аз съм щастлива и усмихната, а бебошита щастливо си ритка 

Момичета, вече не помня, простете, но казах ли ви, че търся Гинипрал на таблетки?

Каза, каза. Как си?

Те не са ли спрени от години? 

От две години няма. Крепя положението. Почти вече правя разлика между контракции и мърдането на бебетата. И може би сега е момента да предупредя тези, които се съмняват. Настоявайте за дълги прегледи, за дда се хванат о време. Ако знаех, че това са контракции едва ли щях да стигна от шийка 4 см до 2 см толкова бързо. Иначе за сега намаляха, но още ги имам. Продължават ми системите.

Уф, какво представляват тия контракции и кога най - рано могат да започнат?

Могат да започнат още в началото на бременността. Общо взето се получава едно втвърдяване на корема. Аз ги отчитам най явно като легна по гръб - тогава корема ми е неестествено щръкнал и твърд. Могат да са болезнени (боли ниско долу и при опашната кост), може и да са безболезнени.

Здравейте, момичета

Вени, Пчеличка, честито! Да са ви живи и здрави малките бебешорчета, да растат много щастливи и обичани! А на вас, бързо възстановяване!

Магнолия, и аз да се включа : много е отвратително, когато близък ти нанесе такъв шамар Аз поради тази причина бях ограничила контактите с близки приятели преди процедурата, защото имах нужда от подкрепа, а не такова отношение и да се натоварвам с негативните мнения на другите.
А конкретно до религията, моето виждане е че вярата не може да се заключва в канони и в сгради, тя е в сърцето. Аз всеки ден благодаря на Бог и се моля да ни закриля, но не ходя в църква, за да го направя (е, случва ми се и това ). Изключително съм благодарна и на докторите, които ни помогнаха и ни помагат да си имаме детенце, и съм благодарна на Бог, че те съществуват.

Аз, да дам отчет с моите проблеми.
Ами, пак опряхме до София. Док от ЖК в Бургас ме изпрати за консултация с гастроентеролог, от който се върнах с предложение за хоспитализация, без диагноза, без нищо....(поне ме прие извънредно, не че това ме успокои). Док каза да си отида на ФМ в София и да си направя пак консултация с гастроентеролог.
И така, в крайна сметка, бебка е добре, малко изостава, но е в рамките на нормалното. Успяхме да се видим с д-р Големанов и сме му много благодарни, че ни прие по спешност, прегледа ме, въпреки, че имаше много натоварен график. Диагнозата е холестаза на бременноста Имам терапия,  започнах хапчетата от вчера и се моля да имат ефект и да добутаме почти до термин, че още й е много рано на бебка. Още не са излезли резултатите от допълнителните изследвания, които ни назначи...дано да са ок. Ще трябва да следим често бебка и нивата на чернодробните ензими и да имаме готовност за спешно раждане.... Не е розово положението, но хубавото е, че малко остава.
Всички лекари, с които коментирах резултатите, бяха категорични, че не се дължат на фраксипарина.
Стискайте ни палци!

ro стискам палци! От сърце ти желая да издържите до термин и с бебка всичко да е наред 

Момичета, едно лирично отклонение...
Искам да споделя с вас, какви щастливки сме, че сме преминали през инвитро процедура! Направо сме късметлийки!!!
Днес бях на едно "бременно кафе", просто така се случи, че се събрахме 4 бременни мацки. Те - естествено забременели (вече съм специалист и само след 2-3 разменени думи с някоя бременна мога да надуша дали и тя е инвитро), а за мен не знаят, че съм с инвитро (поради простия факт, че са просто познати, а не близки приятелки). Та в процеса на разговор, и след суетнята "олиии, колко сме бременни!", успявам да забележа, че аз, като бременна, съм много по - обгрижвана и следена спрямо тези момичета. Едно от тях има 2 спонтанни аборта, а обяснението на докторите е онова тривиалното "ами случва се". Другото пък вече е в края на 3ти месец, а лекаря и смята, че всичко е наред и няма смисъл от каквито и да е изследвания, като ПКК, урина или нещо толкова елементарно. Като ги попитах имат ли имунологични и генетични изследвания, и какъв им е хемоглобина, те ме гледаха недоумяващо като теле в железница... Хич и не посмях да ги питам за жлези, хормони, фетални морфологии и тем подобни. И тъй като все пак, когато видя неглежиране, а и бидейки добър човек, веднага реших да дам някой съвет и да споделя опит по отношение на споменатите неща, и тогава си праснах главата в стената на ограничеността "Те лекарите си знаят работата." И така просто преминахме към къде къде ро интересната тема, кой каква джуфка и дрънкулка е купил още преди да разбере пола на детето си... Аз не участвах в дискусията много много, защото макар и почти в седми месец, не съм купила абсолютно нищичко за бебка. Не знам, просто нещо ме спира в магазините да се развихря, и се подчинявам на интуицията си.
Та... Просто реших да ви споделя на вас като посестрими, какви сме късметлийки, че сме след процедура инвитро!

Когато си естествено забременял, много не ги мислиш нещата и каквото каже лекарят. Докъто при ин витро зачеването, искаш не искаш си следен, а и ти самият си в непрестанен стрес какво се случва. Четеш, питаш, интересуваш се.

Именно това имам предвид. Сигурно ако и аз бях забременяла естествено, щях да съм спокойна, да си я карам с анемии, дефиците, липсващо Б12, а тромбофилийката е можела да направи някоя мизерия, която доктора да обясни с "Ами случва се..."
Та от тая гледна точка имам предвид, че сме късметлийки. Всяка една от нас прави всичко възможно за да осигури здравето на бебчето си. Късметлийки! 

Ro, стискам ти палци всичко да е наред, до термин!  
Шоши, аз съм в Германия и тук ми е правено инвитрото, но не се чувствам никак по-обгрижвана от този факт или факта, че съм с близначета, от момичета, забременели естествено.
Писала съм няколо пъти ( то направо си се повтарям, но който иска да чете  ), че моя доктор попада в графа "некадърник", като чета как се следи в Бг. Мога само да съм щастлива от факта, че бременността ми протича добре, даже много добре и че съм изкарала до тук. Нищо, че съм с диабет на инсулин, хемоглобина ми е 98 и в Болницата, където ще раждам, ме водят анемична и преди раждането, здраве и живот, ще ми се влива желязо, много вероятно. Но според моя док. да увелича дозата желязото и това е. Ама нито казва колко да взимам, нито дали определен препарат- да си купя някой от аптеката, та затова сега пия сироп с желязо и желязо на хапчета. Други разни стоиности на витамини и т.н не са ми изследвани, гледал ме е на видеозон до сега 4-5 пъти, въпреки, че от 28г.с ходя на две седмици.
Микробиология не ми е взимана май от 4 месец, урината ми я проверяват с бърз тест, до Лаборатория май само 2-3 пъти е стигнала.
Поне генетичните изследвания бяха препоръчителни, по-скоро задължителни, преди да започнем с процедурата.
На Фетална сами отидохме, темата въобще не я засегна. Аз го попитах какво му е мнението по въпроса. Добре, че от тогава ни викат през някое време и там ни гледат на хубав видеозон и специалисти, които имат необходимите сертификати за пренатални изследвания.
Иначе за останалите неща и аз гледам като теле в зеле, когато задискутирате темите...

А да, иначе се водя също рискова бременност... Пък темата за болнични хич няма да я отварям, само ще кажа, че един път е нямало намек, че ако искам, може да ми даде болнични. (Това го споменавам само, на картината на масови болнични, които се издават в Бг без причина или по-скоро причина "бременност". Да подчертая, че нямам впредвид случайте, когато такива са наложителни!) 

В крайна сметка, важно е изкараме възможно най-лека бременност и да родим живи и здрави Бебчета!   

В Германия моя позната беше чакала с бъбречна криза 2-3 часа докато и обърнат внимание да я прегледат. Вярвам на всичко, което пишеш. Дано при теб всичко мине безпроблемно до края. Успех!

Шоши И аз съм забелязала това, което казваш. С моя много близка приятелка бременеехме заедно, тя естествено, аз ин витро. Беше бързо забременяла и много неща не й бяха ясни и лекарката й не си даваше зор. Беше й предписала магнезий и нош па профилактично и аз се опитах да й намекна, че ми се струва нередно без контракции и болки да й предписва лекарства. Тя ми каза "докторите си знаят работата" и приключихме темата, докато един ден ми се обади и ми каза, че при поредното изследане на урина имала бактерии, а забелязала случайно, че и на предното изследване резултатът е бил същият, но лекарката й просто не забелязала. Така близо месец се беше влачила със замърсена урина и реши да смени с по-добър специалист, който веднага й спря "профилактичния" магнезий и нош-па. Наистина е хубаво много-много да не му мисли човек, но все пак би било супер травмиращо и нелепо да загубиш бебе или да родиш преждевременно от недоглеждане или лоша преценка на лекаря,