♡~ Пакетна Тема ~♡ N•42

Тъй като нямаше кога да звънят на Шукрю, всички се качиха в колата на Яса. Тя седна до Синан, който караше, а Йомер беше отзад с Дефне. По пътя тя ту идваше в съзнание, ту пак припадаше.
-   Цялата гори- припряно говореше Йомер.- През изминала седмица няколко пъти й прилошава, но бързо й минаваше и решихме, че полетите не й понасят… или е някакъв вирус.. Дефне, моля те, събуди се.. Скъпа… Дефне, погледни ме..
Синан караше като луд, но не му пукаше. Когато след 30 мин. стигнаха най- близката болница, Йомер слезе още в секундата, в която колата спря. Затича се към спешното със съпругата си в ръце, а приятелите им го следваха. Вътре със запъвания, но сравнително смислено Йомер обясни на лекаря, дошъл да поеме Дефне, какво е станало. Приеха я за пълни изследвания, а тях помолиха да изчакат. Йомер беше като обезумял, не можеше да стои на едно място и за минутка. Крачеше напред назад, мърмореше си и се молеше с Дефне всичко да е наред. Ясемин и Синан седнаха, без дори да се опитат да го успокоят- знаеха, че няма смисъл. След 15 мин. докторът ги осведоми, че са смъкнали температурата, но пациентката е още в безсъзнание и чакат изследванията. Успокои ги, че надали е нещо сериозно и ги помоли да чакат тук, докато се изяснят нещата.
Когато два часа по- късно той се върна, Йомер вече беше на ръба на нервите си. Скочи от стола, на който тъкмо го бе накарала да седне Ясемин и пресрещна лекаря още в средата на коридора.
-   Какво й е на Дефне? Моля ви, докторе, говорете.. ще се побъркам вече…
-   Успокойте се, със съпругата ви всичко е наред. Имам една добра новина и една не чак толкова.
-   Говорете, докторе. Или искате наистина да откачим- Ясемин беше готова да го хване за гушата, ако не кажеше всичко на секундата.
-   Първо искам да ви честитя!- Тримата го гледаха адски неразбиращо, поради което лекарят добави:- Ще ставате баща.
Йомер го гледаше, все едно му говори на китайски. Ясемин и Синан не бяха в по- добро състояние. От всичко, което им бе дошло наум, това най- малко го очакваха..
-   Ккккакво?- Успя да попита накрая Йомер.
-   Съпругата ви е бременна, честито- лекарят не за пръв път виждаше такива емоции и затова изчака спокойно всички да приемат неочакваната, явно, за тях новина.- За съжаление обаче друга е причината за състоянието й. Според нас става дума за възпален апендицит.. поради което се налага спешно да я оперираме….
-   Бременна- повтаряше си Йомер, докато думите навлизаха в съзнанието му.- Операция… как..
-   Операцията не е толкова сложна, дошли сте навреме…- започна да ги успокоява лекаря.- Няма опасност нито за майката, нито за бебето.. но трябва да действаме бързо.
Йомер не го чуваше. Пред очите му преминаваха хиляди картини- от радостта да държи детето им в ръцете си, до опасността да загуби Дефне. Щастие, страх, очакване, паника- най- различни емоции преминаваха през лицето му, докато осмисляше новините.
-   Мисля, че и Йомер ще има нужда от лекар- пошегува се Ясемин, макар самата тя да стоеше още като парализирана и не знаеше как да реагира.
-   Аз отивам да се подготвя за операцията, а вие бъдете спокойни. Няма поводи за притеснение, максимум за час ще сме готови. След това ще говорим отново.
Лекарят забърза към кабинета си, а Синан и Яса помогнаха на Йомер да седне.
-   Братле, ще ставаш баща- прошепна Синан.
-   Още не мога да го осмисля- отговори му Йомер инстинктивно. В момента никой от двамата не си спомняше, че са скарани.
-   Дефне ще стане майка- невярващо промълви Ясемин.- Ще си имаме бебе.. тоест вие ще си имате де.. Но ние ще сме му леля и чичо.. ще е като наше..
-   Ясемин, спри се.. той още не може да дойде на себе си- засмя се Синан.
-   Дефне… ще я оперират.. трябва да съм до нея- събуди се сякаш Йомер. Скочи и взе да се оглежда, но Синан го бутна отново на стола.
-   Сега не можеш да направиш нищо, освен да чакаш. Чу лекаря- макар че не съм сто процента сигурен. Операцията е лесна, няма опасност, поеми си въздух- нареждаше той, а Йомер беше все още напълно дезориентиран.
-   Ще отида за кафе- предложи Ясемин.
-   Н,. не, аз ще отида- спря я Синан и побърза да потърси кафенето. Когото се успокои, че с Дефне всичко е наред, в ума му най- после се върна мисълта за случилото се. Знаеше, че и Йомер скоро ще го осъзнае и гледаше да стои по- далеч от него- не искаше да го притеснява допълнително точно в този момент.
Ясемин седна до Йомер. Той само стоеше и си мърмореше под нос:
-   Бебе… Дефне е бременна… нашето дете… синът ни..
-   Откъде знаеш, че ще е момче- реши да го разсее Яса.
-   Така иска Дефне- машинално й отговори той.- Решихме, че първото ще е момче, за да се грижи после за по- малката си сестричка…
-   Охооо, значи сте планирали всичко- зарадва се Ясемин. По реакцията на Йомер за бебето човек можеше да реши, че хич и не беше мислил по този въпрос.
-   Бременна- повтори той и май чак сега осъзна какво точно означава това. Усмивка огря устните му, той се обърна към Яса и повтори:- Дефне е бременна, ще ставам баща!- И прегърна най- неочаквано жената пред себе си, която замръзна от изненадващия изблик на чувства. Сеньор Ипликчи все пак не беше известен с топлите си отношения с околните. Бавно и несигурно тя обви ръце около него.
-   Радвам се за вас, вие го заслужавате! Ще бъдете страхотни родители.- Прошепна му тя и двамата се разделиха. Йомер беше ухилен като малко дете, щастието просто струеше от него.
Синан се върна с три чаши кафе- подаде по една на годеницата и приятеля си и седна до него. Не знаеше какво да направи, как да реагира на щастието на Йомер. От една страна братската обич, която изпитваше към него, го подтикваше да прегърна бъдещия баща й да му честити. Страхът обаче не му позволяваше. Затова и просто стояха, докато минутите се изнизваха една след друга. Бавно, но сигурно щастието на Йомер отстъпи на притеснението, че нещо може да се обърка, нещо лошо да се случи на Дефне. Когато сестрата излезе и им съобщи, че всичко е минало като по учебник и двамата пациенти са добре, Йомер се хвърли в обятията на приятеля си и двамата почти затанцуваха от щастие. Секунди по- късно и двамата осъзнаха какво правят и неохотно се отдръпнаха един от друг, някак си засрамени от постъпката си. Ясемин, която ги наблюдаваше с насълзени очи, побърза да се намеси, като на свой ред прегърна Йомер.
-   Честито! Сега със спокойно сърце мога да ви пожелая да сте много, много щастливи заедно с децата, за които мечтаете.
-   Благодаря! Сега трябва да видя Дефне- каза Йомер и погледна сестрата в очакване.- Трябва да я видя- подчерта той и тя му кимна да я последва.
Синан и Ясемин го изпратиха с погледи на облекчение и прегърнати, се отправиха към изхода. Бъдещите родители трябваше да се порадват на щастието си.

Във фирмата цареше оживление, когато Неджми пристигна. Нарочно не дойде сутринта, за да не се сблъска с Йомер. Тъй като не можаха да се свържат нито с Корай, нито със Синан, Нериман получи нервна криза, поредната всъщност, и след като с Мине й дадоха успокоително, я остави да поспи. Реши сам да провери какво става и дойде, но тук беше като в кошер на пчели- всеки нещо шушнеше, споглеждаха се.. Корай стоеше отпуснат на креслото в стаята на Йомер, която бе отворена, и плачеше, все едно е дошъл края на света..
-   Какво се е случило?- Отиде при него Неджми.
-   Отиде си… изостави ни..- редеше и хълцаше Корай.
-   Кой, Йомер ли? Не се ли върнаха с Дефне?- Изумен попита чичото.
-   Кой ви мисли сега за племенника ви? Дефне… отиде си- вече в истерия ревеше Корай.- Падна и умря, скъпата ми Кльощавелка… Боже, защо ни наказваш?
-   Какво е станало? Говори като човек, Корай? Какво е станало с Дефне?- Паниката завладяваше Неджми все повече. Знаеше си, че не трябва да оставя горкото момиче с Йомер….
След като не успя да изкопчи нищо от Корай той излезе и Дериа му разказа за пристигането на младоженците и припадъка на Дефне.
-   Сигурно е бременна- със завист прошепна секретарката.
Неджми побърза да звънне на Синан, който го успокои, че всичко е наред и двамата с Ясемин вече са на път към фирмата.

Йомер влезе при спящата Дефне. Дефне и тяхното бебе. Не можеше още да приеме факта, че тя вече не е сама. Приседна на стола до леглото й и хвана ръката й. Пръстите му милваха дланта й, когато влезе лекарят.
-   Как е тя?- Побърза да попита Йомер.
-   Всичко е наред, не се безпокойте. Все още е под влиянието на лекарствата, но след малко ще се събуди
-   А бебето?- Колко странно беше да пита за това, помисли си Йомер.
-   И то е добре, не се плашете. И двамата са силни, понесоха операцията без никакви проблеми.
-   Такава е моята Дефне. Синът ми ще прилича на нея.- Помилва лицето й и я целуна по челото.- До кога ще ги държите тук- неусетно за самия Йомер, Дефне и бебето бяха вече едно.
-   Утре следобед ще ги изпишем, имат нужда от почивка. След това ще й предпиша и още два дни покой, а след това надяваме се, ще изкара една лека и спокойна бременност, за да роди здраво и силно бебе.
-   Благодаря ви, докторе. Спасихте ми живота- кимна той на лекаря и целуна сплетените им с Дефне ръце. Лекарят тръгна към вратата, спря се и се обърна:
-   Само да ви напомня… те не знае.
-   Кое?- Не можа да разбере Йомер.
-   За бебето. На вас се пада честта да й го съобщите.
Лекарят излезе тихичко и ги остави сами. Хванал ръката й между своите, Йомер допря чело до тях и най- сетне си позволи да поеме спокойно въздух. Струваше му, че са тук от дни, а не от часове. Явно се беше унесъл, защото се стресна, когато чу Дефне да го вика.
-   Скъпа, събуди ли се? Как се чувстваш?- Целуваше я Йомер по лицето, щастлив да я види отново с отворени очи.
-   Къде съм? Какво се случи?- Беше объркана и леко изплашена.
-   Всичко мина, вече сте добре…- Ръцете му стискаха нейните. Искаше му се да я прегърне, но не смееше да я докосне, за да не откачи някой от апаратите, към които още бе включена.
-   Защо сме в болница?- Полека лека съзнанието й се изясни и тя си спомни болката, която изпита в кабинета му.- Прилоша ми.. после нищо не помня…
-   Припадна, любима. Изкара ми ангелите…. С Ясемин и Синан те доведохме… оперираха те… но вече всичко е наред- целуна той ръката й.
-   Оперира ли са ме? Защо?
-   Апендицит. Затова са били и прилошаванията и гаденето, по време на полетите… Първи сигнали, че нещо не е наред… но ти нали си инат, не искаше да идеш на лекар- рече й той с любов в гласа.- Толкова ме беше страх да не ви се случи нещо…
-   На нас?- Погледна го Дефне.
-   На теб и сина ни. Бременна си, любов моя.
-   Какво? Как? Защо?- Обърканите й въпроси се редяха един след друг.
-   Наистина ли трябва да ти обяснявам как и защо?- Засмя се Йомер. Какво облекчение изпитваше, че тя пак е с него. Неговата Дефне.
-   Бебе- прошепна тя, а свободната й ръка се премести на корема й. Йомер покри нейната със своята и я стисна.
-   Нашето бебе. Първото от нашите деца.
Погледите им се срещнаха- насълзените очи на Дефне бяха отражение на тези на съпруга й. Целувката, която той й даде, беше изразът му на благодарност за това щастие, което щеше да му подари след няколко месеца. Останаха така- полупрегърнати, сгушени и щастливи, опитващи се да си представят какво ще е, когато и бебето им щеше да е в прегръдките им.