Говорим си за свръхестественото

Бях чела и ми допада, като теория, че всички сами си избираме живота и има неща, които са предопределени да се случат и те са избрани от нас. Тоест няма как или е много трудно да се намери начин, за да не се случи нещо, което трябва да се случи.

Ън, защо се промени мнението ти? Защо не би искала да знаеш какво ще се случи? Аз бих искала да знам някои отговори, но май Аз-ът ми упорито се крие от мен.

Напълно разбирам Ън.

Аз пък си мисля, че бъдещето не е нещо, което е точно определено. По-скоро прилича на река с много разклонения и ние, с действията си определяме по кой от каналите ще поемем. Разбира се, има ситуации, в които каквото и решение да вземем, нещата неизменно поемат в една посока. Освен това някак човек трябва сам да "порасне душевно", да мине сам пътя на своето душевно развитие, за да има сили да приеме някои неща.

А вярвате ли в предчувствието? В смисъл, че съм имала случаи, в които съм била сигурна, че нещо ще стане по определен начин, независимо от усилията на хората около мен да ме убедят в противното.
Давам пример,

Мисля, че съм писала в другата тема, но...
Когато колежка (мир на праха й) ми съобщи, че се е сгодила, я поздравих, много се зарадвах. Вътрешно нещо ми нашепна, че сватба няма да има. Поради смърт. След 4 месеца, на път към семействата си, катастрофират. Загиват на място - тя, годеникът й, брат му и неговата приятелка (съседка на моята колежка).
На рождения ден на баба ми юли миналата година си дойде вуйчо ми (лека му пръст). Имах натрапчивото чувство, че трябва да се снимаме, защото няма да се съберем пак. Не се снимахме и до днес съжалявам. Вуйчо ми се разболя около месец по-късно и почина декември.
И в двата случая нещо все едно ми казваше, че ще има смърт, но нито знаех кой, нито кога... Чувствах се много виновна, все едно аз съм го предизвикала...

Винаги преди да почине някой близък или дори непознат,някак ми се показва...Близките ги сънувам задължително,а непознатите сънувам или чувам улулица.В началото на месеца почина бившия на зълва ми,но не го сънувах,а само чух улулицата 2 вечери подред.Предупредих мъжа ми да внимава,но нямах идея кой ще умре и отново нищо не успях да направя.Наказание е явно моето...Деня,след сън или чута улулица го прекарвам в страх,не знам кой от къде ще съобщи,че някой си е отишъл,а в момента всички от семействата на ММ и моето са болни,което прави положението ужасно.Не сънувам нищо последните дни,но преди време сънувах вуйна ми,която беше в кома.Сънувах,че се качва по хиляди стълби,аз я следвах.Бях сигурна,че си отива,а тя се върна от оня свят.
Последния случай с улулицата беше странен,понеже тя се чува до къщата където ще умре някой,а този път беше на 400 км от там...

Bandida, 
Не се обвинявай... няма как да направиш нещо, когато е писано някой да си отиде... Аз в началото много страдах и се обвинявах за тези два случая, но се примирих, че няма какво да направя... Реално нищо от това не зависи от нас.

Само искам да не сънувам никога повече.Обвинявам се,че не съм намерила начин да спася хората,но повечето дори не вярват,заради това вече само  на мъжа ми споделям. 

Bandida, вечерта преди да заспиш се помоли на Господ от сърце и от душа му се помоли да не сънуваш такива сънища и му обясни защо го молиш, защото знаеш, че няма как да помогнеш на тези чужди хора и предпочиташ да не знаеш предварително. При мен подейства.

Никога не ми е идвало на ум да се помоля  Благодаря за съвета,още тази вечер започвам.
За първи път сънувах подобен сън вечерта преди да почине баба ми.След смърта и пък сънувах още по-ужасни сънища,които показваха,че ми е сърдита.След случката през бременноста мисля,че и да е била сърдита и е минало.
Когато сънувах,че ще почине казах на майка ми,но нямаше какво да се направи.Беше много късно...
Дори не ме позна като отидох.

Здравейте!     Искам да ви попитам знаете ли начин да се свържа с човек, с който съм живяла в минал живот?

Аз затова кавам , че което има да се случва , се случва от само себе си, но начин по който човек реагира на това и в зависмост от това как реши да действа определя как точно ще се случат другите неща, през които трябва да мине.

Имаше навремето един том с избрани приказки, не си спомням вече кое им беше особеното, но на мен лично много ми действаха.Имаше някаква мъдрост в тях, по различна от нормалните приказки с поука. Една от тях разказваше за един човек, който както си вървял, чул в чуруликането на едно птиченце следното "Цър цър цър- имаш едно премеждие. Кажи, на младини или на старини искаш да го преминеш?" точно така го пишеше в приказката. Човека бе избрал тогава да го мине на младини, че на млади години човек е силен и с воля, а на стари години помете ли го някакво зло, по-лесно би се сринал.

Това за мен си е, в днешна дата размислено, като първа среща с теорията за кармата и като загатване точно на това: какво ще ти се случи, е предназначено- а как ще избереш да действащ като ти се случи определя начина, по който ще ти се случи следващото...
Доколко според вас нещата, които се случват на някого, са "кармичен данък" и доколко негово лично бреме?

Бандида, според мен починалите са способни и след смъртта си да изпитват емоции. МОже баба ти да ти е била сърдита в себе си за нещо приживе и да не ти го е казала, а в съня ти след смъртта й да е намерила начин ти да го разбереш. Сещам се за един сън с моята баба, майката на майка ми. Майка ми се е омъжила много млада, а и за мъж който за тогавашните представи еживеел далече (хората са нямали непременно коли и подходящи автобуси там на село).без да предупреди никой от семейството си , че си има приятел с който има сериозни отношения.Ей така-от днес за утре.С това е оскърбила много родителите си. Като се родила най-голямата ми сестра баба ми казала на майка. "Нека ти се ожени и тя някой ден много надалеко, та да видиш ти как боли!".
След време сестра ми се омъжи в Германия, и понеже ние трите сме много привързани, я последвахме и ние другите две една след друга- втората замина малко след нея, а аз -първо се опъвах като магаре на мост и хич не исках на там, но в крайна сметка заминах , повече на майтап и уж закратко. Случи се обаче така че тъкмо когато майка ми остана 2 месеца в Германия за да е при сестра ми като се роди бебето (сестра ми караше тежка и опасна бременност) почина баба ми-майка й- в България. По стечение на обстоятелствата никоя от нас не беше на погребението й- дъщеря й не, ние трите също не. Майка ми не трябваше да казва на сестра ми,за да не се вълнува тя и се наложи да скрие мъката си. Даже да плаче не можеше , за да не се усети кака ми. Като си дойде от Германия беше отслабнала 20 кг и не приличаше на себе си . Чувстваше се зле от две неща: едното е, че баба беше починала у нас, в нашата къща, където беше дошла за да гледа животните докато ние сме в Германия, а другото е, че точно преди да са´´замине й беше казала :"Да си беше държала езика навремето зад зъбите, можеше сега да не ми се налага да ходя там." Месеци наред майка ми ми плачеше на телефона говореше с мен кое как й тежи най-много и всеки ден едно й също- колко била виновна тя за смъртта на баба. Аз винаги я успокоявах, но веднъж ми писна и й казах "ами мамо, може пък така да е трявбало да стане, всеки получава каквото заслужава- с кое право тя пък е "проклела " едно току-шо родено бебе да се омъжи надалече??? От чист егоизъм?? Ти не си й собственост, даже да си й сбъркала нещо, един родителл трябва да умее да прощава, а не да отмъщава!" Същата вечер сънувах баба- беше бясна!! Носеше се насреща ми като буреносен облак и ме хвана за раменете и разтърси, как съм била могла да кажа такова нещо за нея! Събудих се с много тежко чувство , и макар да съм убедена че всъщност има нещо вярно в това което казвам, я помолих да ми прости че зочно аз съм произнесла тия думи. След няколко дни я сънувах па-смееше се.  Та иа з мисля така- и да е била сърдита, минало й е.


Мая, някой точно определен ли имаш впредвид - и откъде знаеш с кого си живяла тогава? 

Помогна ми,когато бях най-тъжна,та затова мисля,че вече и е минало.
Сънувах я как е излязла от гроба,цялата в пръст,някакви синини по лицето,една рана и беше много,много бледа.Подмина ме,като че ли не ме вижда.Дума не ми каза.Към края на съня чак ми каза,че сме я затворили в ковчега жива и сме я оставили да се задуши и умре.  Беше ужасен сън.Този сън сънувах на 40-я ден от смъртта и.Следващия беше с ужасно много мъртви хора.Ходя си аз по главната улица на града и виждам баба ми да ходи до някакви хора.Като се приближи не ме погледна,а подмина.Аз започнах да я гоня,като я стигнах видях,че хората до нея бяха мъртви,дори не ме забелязаха.Бяха хиляди.Имам едни сърца swarovski,бях с едното и тя ми го дръпна без да каже нищо и тръгна.Аз исках да ми каже нещо и продължих да и говоря и следвам.Накрая се ядосах и я питах защо ми взе сърцето,нали е мое,а тя каза само "Тихо,не трябва да те чуят" или нещо подобно.После се събудих,но какъв страх изпитвах само аз си знам...
А също след смъртта и виждах око или очи навсякъде.В тъмното особено беше доста зловещо.Чак до приспивателни стигнах,защото затворех ли очи пък все едно влизах в един тунел и нямаше излизане от там.
Мамче,моята майка също още се обвинява,че не е била да баба ми когато почина.Не ми казва дали я сънува,уж се държи,но по принцип е много чувствителна.Седмица преди да почине баба ми каза,че не иска никой да плаче за нея като умре,и че усеща,че това ще стане скоро.Беше абсолютно убедена,че умира.Та как накарах едно цяло семейство да не пророни сълза...Успях,обаче и за това се чувствам виновна.Може би просто така си е говорила,а аз съвсем насериозно взех думите и.

Mam4e Bandit, бях на регресия и получих някои отговори за себе си, но ми се ще да науча повече. Човекът, който водеше регресията е нещо като любител, не е професионалист и разбрах за него съвсем случайно. Той самият се беше учил от някакви онлайн "уроци" на английски и не знаеше дали е възможно да си поговоря лично с някого от предишен живот.

Бандида, разбирам те!  

Такива срахотии като сънувам и мен си ме е страх после , няма какво да се правя на герой. Интересното е , че колкото пъти да съм сънувала нещо особено, свързано с мъртвите ми роднини, някой непрекъснато и на мен ми казва "Тихо! Ти не трябва да говориш! не трябва да те чуят!"

Не се чувствай виновна за това че си накарала семейството си да не плаче.

Ванга беше обяснила, че сълзите на близките образуват езерце около умрелите и те после не могат да идват при тях да ги виждат. Липсата на сълзи не е липса на траур! Обратното, ако знаеш колко хора съм видяла да плачат, без наистина да тъгуват за уж близки!    Така че,не се измъчвай! За плакането ще ти кажа че като почина дядо ми а аз бях на 10, аз не можах да плача, защото не го приемах за умрял-виждах го навсякъде. Нощта преди погребението още го сънувах да стои ухилен до нас на собственото си погребение и да  ни гледа как щъкаме около него. Един хубав, светъл, с лека аура около него. Хвана ме за ръка и ми вика "Ей сега ще идем да г видим къде ще ме сложат! " и ходехме с него двамата след тълпата насън, която вървеше  с ковчега му към гробищата. ПО едно време той погледна настрани и каза на някой "заведи  я вкъщи, не бива да вижда още какво става оттука нататък!" И аз се събудих в леглото си. Погребахо го и знаех че е там, та не можех да плача хич. Сестра ми чак ме побутна и ме пита защо не ми е мъчно за дядо.

А иначе аз съм си убедена, че много от хората усещат,когато умират.

Мая, повечето неща които съм видяла, свързани с предишен живот, са били в полу-сън, в състояния на съзнателно пълно излючване от реалността , и насън. Но даже и тогава когато съзнателно съм пробвала да "видя"нещо по-често  ми се е случвало то само да ме намира или да видя съвсем друго, което после е било по-важно.  Ако наистина ти е много важно и има защо да тършуваш в тази част от себе си, се опитвай вечер да се концентрираш над това преди да заспиш.. А и Магдалена е казала горе- с "помолване" и искрена молба  понякога се постига много , ама много !