Говорим си за свръхестественото

ама не си пишете на лични тия нещаааааа, моля ви се, бе. И аз искам да знам. Тук му е мястото

Съжалявам, че така се получи. Имам различни предположения, но с логически аргументи оборвам всяко едно от тях и с една дума се връщам пак в изходна позиция, т.е. не зная - наистина.

Бях написала един отговор (цензуриран до известна степен), но сървърът на bg-mamma заби и пробвах 2 пъти и не успях да публикувам нищо. Казвам си, ами тогава ще пиша на лични на Ън.

То търсенето на отговори рядко е самоцел, някаква мания. Винаги е свързано или с нещо важно от личния живот, което те тласка да ровиш и търсиш, или информацията просто идва и ти я поемаш, а после няма как да се направиш, че нищо не е станало. Най-малкото човешкото любопитство те кара да се запиташ за какво става дума, какво е това?
Една нощ имах любопитен сън. В началото на декември ще ви почерпя виртуално с гевреци и тогава ще ви разкажа

Последното изречение го написах като disclaimer, т.е. един вид да се застраховам да не вземе да тръгне някаква информация към мен, че не съм в подходяща кондиция в момента.

Дано няма  

Бях забравила за тази тема    
Малко ще върна назад темата.  Mam4e Bandit е писала за сън в Хърватска през средновековието. И аз няколко пъти съм сънувала едно място, незнам през кой век но хората които виждах бяха облечени с стари дрехи като през средновековието. Единия път докато тичаш мярнах един човек и го питах 'къде сме' той отговори 'в Хърватска'. Беше място към морето, на разпокъсана земя с много вода наоколо

P.S. И преди 2-3м някъде попаднах на тази и 'Случи ми се нещо странно' четох разказите на Magdalena1978 и ми стана любопитно дали и аз мога, пробвах се няколко пъти и веднъж ми се получи  летях из стаята. Но съм толкова изморена че докато легна и заспивам като труп, даже напоследък спрях и да сънувам

Свекърва ми също ходи нейде, но не може да определи къде. Тя ми е разказвала, че още от дете сякаш някой я води на едно определено място непрекъснато. Имало къща, но много стара, пътят до нея бил селски, прашен, някакъв като коларски път. Тя много се чуди защо ходи там, но казва, че се чувства вкъщи. Което няма нищо общо с нейният дом от сегашният и живот. Аз пък, понеже често и от малка излизам от тялото си и "летя" имам много и различни преживявания. От скоро обаче успях, как да кажа, .... да отворя очите си по време на тези летения. Започнах да вижда ясни картини, да чувам напътствия. Не помня дали съм го разказвала в някоя от двете теми, но един път попаднах в една бяла стая. Знаех, че там има нещо специално. Влязох в стаята през една много висока врата и започнах да се лутам вътре. Стаята беше обзаведена със старинни мебели. Всичко беше в бяло. Търсех нещо, но не знаех какво е то. В един момент видях календар и часовник. Трябваше непременно да видя датата, помня, че беше 43 година, военно време. Имах такова усещане за война сякаш. И в същото време това място по някакъв начин беше свързано с баща ми. Няма никаква идея как да го тълкувам. Тълкува ми го Ън, защото на това място имах усещане и за нея. Сякаш някой ми говореше за нея. Малко налудничаво звучи, но всички, които могат да пътуват извън тялото си знаят за какво говоря.
Няколко пъти в началото на тази практика съм излизала от тялото си с болка, сякаш някакво дебело въже се изнизва през върха на главата ми. Но това беше наистина в самото начало, когато се страхувах да се отпусна. А сега просто ставам от леглото и напускам тялото си. Сякаш плувам се хвърлям напред през прозореца и тръгвам. Сега вече имам и глас, който ме води.

Ще попитам и теб за гласа: кой мислиш, че е ? Какво чувство поражда придружителя ти у теб? Магдалена ми даде много интригуващ отговор, който още осмислям. Искам да видя и твоето мнение, за да направя сравнение със себе си, с това, което мисля и чувствам към гласа, който ме води.

Свекърва ти вероятно посещава дома си, където е живяла най-близката до нея инкарнация, може да не е по време, а по развитие. Затова още " помни" това място и го посещава в друга темпорална плоскост. Аз също имах интересно посещение по време на ап и бях напълно будна, запомних абсолютно всичко с подробности. Премислям го, защото не разбрах смисъла на това посещение, още ми убягва.
 Спомням си за времето на войната, което ми разказа. Асоциациите на това ниво не са случайни никога.

Нямам никаква идея кой е този глас. Може би е моят учител, ангел, а може и да съм аз.

йес, йес....
За това ми беше питането... И аз имам такова чувство към гласа, мисля, че съм аз....

ти това и друг път си го казвала, Ън - че мислиш, че гласът е твой...   
но не помня да си споменавала какво точно е говорил този глас...

Подсъзнанието знаело всичко,така че може да е вашият глас.

Не го чувах да говори. Общуването е странно, става на ниво на мозъка. Но знам, че гласът беше мъжки, нисък тембър, спокоен и отмерен.
Казваше ми къде да гледам и когато гледах натам, усещах, че и това присъствие гледа натам. Чувството беше на еднакво разбиране за това, което виждаме. Не мислех за видяното, не разсъждавах върху него, само чувствах. И доминираше чувството за разбирателство между мен и присъствието относно видяното.
После ми каза да взема един предмет. Беше нещо, което никога не съм виждала. Нещо като голям камък с дръжка накрая. Държах го за дръжката. Не знам дали беше тежък, там усещането за тегло не съществува. Не ми каза нищо за странния уред, аз също не попитах. Нямам идея кога и дали някога е използван от хора с някаква цел, но определено беше нещо с човешка направа. После просто го оставих там, на земята, даже не го върнах на мястото му. Не разбрах защо ми го показа.
Мисля, че всичко се прави с цел да усетиш отношение, чувство към някого или нещо, защото всичко в онази плоскост лежи върху основата на чувствата, а не върху действията. Фокусът мисля беше върху моя придружител, а не върху местата, които посетихме и разглеждахме. Няма нищо по-важно за мен от.....мен. Мисля, че беше друга моя проекция, от друг времеви отрязък. Почувствах се щастлива, сякаш си намерих нещо важно, отдавна загубено

При мен този говор, това водене също е като на подсъзнателно ниво. Сякаш някой е в главата ми и ме води с мисъл, с напътствия.... Един път примерно ме води през един коридор и стигнах до стая, където трябваше да видя нещо важно. Гласът ме караше да открия това важно нещо в тази стая. Аз чвуствах себе си като енергия, която пътува и се лута. Оглеждах се на всякъде, защото съзнавам, че в това състояние съм за много кратко време. Та за това кратко време, преди да се върна трябваше да разбера какво трябва да видя. Видях дядо си. Писала съм тук за тази среща с него. Беше невероятно. Видях го да седи на една пейка. Беше облечен с един пуловер, който аз бях изтрила напълно от съзнанието си. Но, когато го видях с него, си го спомних. Просто полудях от щастие, че го виждам, че той беше там толкова реален. Започнах да го викам, но той не реагираше, не знаеше, че съм там, не ме виждаше изобщо. Върнах се в тялото си просто, защото се стреснах от виковете си към него.
тези състояние при мен са в абсолютно будно състояние, в будно съзнание. Аз знам кога ще изпадна в тях и просто се отпускам, за да се случат. Стават единствено при следобедните ми почивки. Никога вечер преди да заспя. Тогава заспивам изведнъж. А следобедите при напълно отпускане на тялото, но в абсолютно будно съзнание аз започвам първо да чувам едно бучене, като някакви нискочестотни вълни, а след това просто излизам. Понякога излизането става лесно, а понякога е ужасно трудно, все едно съм зверски уморена и ставането от леглото и напускането на физическото тяло е свързано с голямо усилие. След това обаче се понасям свободно. Винаги съзнавам, че времето ми в това състояние ще е малко и затова напоследък гледам и слушан какво ще ми бъде казано и посочено. Лошото е, че нищо не мога да си тълкувам сама. Често през уикенда лягам следобед с тази цел, да попътувам, но никога не се случва по мое желание. Адски ми е интересна тази тема. И не мисля, че това е някаква игра на мозъка.

Ох и аз тук.  
С тези мои сънища -живи, цветни, емоционални, направо сутрин като стана съм по-изморена отколкото, когато съм легнала. Разбира се, преди да се събудя -пропадам. Понякога е толкова силно, че от него се събуждам и съм много учудена, че съм си в леглото, а не в пропаст.
Повечето ми пропадания са свързани с водопади и скали.
Понякога контролирам сънищата си, събуждам се в даден момент, обмислям и целенасочено заспивам и продължавам да сънувам по избрания от мен начин,  сякаш от това завися.
Понякога сънувам особено важни преходи. Толкова е силно , емоционално