КГБ = Клуб на Готините Баби - 170.

Конспрктивно
Бяхме за 5дни в Дания и Швеция. По-точно 4пълни дни , защото в първия ден пристигнахме вечерта на летище Малмьо /Швеция/ и от там с автобус до Копенхаген /Дания/ Ден и половина отделихме на Копенхаген – освен , че се разхождахме на спокойствие по старинните му улици , видяхме три двореца , няколко църкви , няколко парка , кметството, една уникална галерия , возихме се на корабче , видяхме емблемата на града – Малката русалка, Ботаническата градина , качихме се на кулата на Парламента да разгледаме панорамно целия град , заедно с каналите в него /Наричат го Северна Венеция/ , а вечерта бяхме в един увесилителен парк Тиволи /по негово подобие е направен Дисни ленд/ , където се насладихме на уникални гледни (индийски, арабски , китайски палати-пагоди) , всичко обсипано в хиляди светлини , посетихме джаз концерт /с музика от 60-те/ и представление на балет-пантомима – по мотиви от “Пинокио”. Накрая имаше уникални илюминации.Приказно!
След това отидохме в градчето Хилерьод , където е най- хубавия кралски замък с  прекрасен парк и езеро . С влак продължихне до следващия град Хелзингор – много приятно градче , познато ни като Елсинор , където е замъка на Хамлет /в едноименното произведение на Шекспир/
Качихме се на ферибот и пак пресякохме границата Дания-Швеция. Пристигнахме в Хелзинборг , където спахме третата вечер. Разгледахме вечерно и дневно града – съответно пак Кметството /приказна сграда/ , една стара кула /и крепост/ с много хубав изглед и градската катедрала. И пак се любувахме на уютните улички , заведения и градини ( Това се повтаряше навсякъде , но по различен начин) . След това отидохме в следващия град – Лунд. Много старо романтично градче. Тук е най- стария университет и има много студенти от цял свят. Пак разгледахме университетската ботаническа градини , местната градска катедрала /Лутeрианска/. Има и един етнографски квартал “Kulturen’ /нещо като нашия Етър/. В края на деня се отправихме към последната точка от нашия маршрут – Малмьо. Последната нощ спахме там в уникален 4звезден хотел , с огромна градина на покрива. През следващия цял ден  обикаляхме града – пак Кметство , пак канали , паркове , музеи ,опера , библиотека ,много уютни стари улички , кафенета , сладкарници , площади . Просто друг свят. Тук е един от най-големите небостъргаи в Европа и има квартал с много модерна и авангардна архитектура /за мен беше много интересно/
Вечерта си излетяхме за дома. Времето “беше с нас” – неочаквано хубаво и слънчево

Да си споделя за поредното приключение – пътешествие /Ако досаждам - прескочете/
   В подготовката и организацията се натъкнах на разни неизвестни и любопитни , поне за мен, неща , за които си мисля ,че евентуално и на друг биха били интерсни
   Като се върнахме от предишното приключение – пътешествие по западните балкански страни , си мислех че вече всичко е посетено и отметнато и ще мирясам (Сякаш не се знам, ама си вярвам. ММ също си ме познава....) Пък нали тогава и дъщерята сподели за здравословните си проблеми и месец и половина бях на “нейна вълна”. Като попреминаха проблемите и` и тя запраши на 10-тия ден след операцията за изложбата на Кристо в Италия , аз вече се усетих “на сухо” – т.е , че няма с какво да е зает мозъка ми и ще скучая. Споделих с ММ и той веднага предложи да спретна някоя екскурзия. Както и миналия път , аз се съпротивих /??/, че вече не е разумно , но той каза “Няма такива работи” Е , аз нали не мога да отказвам...В дълбокото си подсъзнание /и в “записки”/ имах 3 варианта – два за Италия (единият – през Бари – където ходи Луси , другият през Пиза – Чинкуе Терре – Лигурия и Лазурния бряг /Франция/ и третия -през Малмьо /Швейцария/ до Копенхаген /Дания/) .Аз предпочитах втори вариант , но ММ каза ,че му е омръзнала Италия и му е интересно в Скандинавия. Приех ,че щом ще е щуротия , все ще е интересно и се задействах . Представих си : север, Скандинавия, студ, слънце, съвсем различно място от южна и централна (да не говорим от източна) Европа
   Подготовката и организацията на самостоятелното пътуване ми е огромна тръпка и удоволствие. Насладата е колкото самото пътешествие. Има много хъс , “отиграване на картите” – уцелване на правилния ход , даже и хазарт (Нещо като за Айша – “Борсата”)
   Основното за едно пътуване е правилното планиране и подробното проучване на посещаваните места.Това отнема много време в четене и ровене по карти, сайтове, форуми и резервационни системи и прочие , но е голям кеф.Нашите пътувания винаги се осъществяват по една и съща схема – купуване на максимално евтин самолетен билет до желаната дестинация с удобно полетно разписание, предварителна резервация на места за настаняване, балансиран маршрут без големи преходи.
   Всеки път си поставям разни условия и ограничения , та и този път
   Най-напред потърсих резервация на самолетни билети. През Wizzair успях да намеря двупосочен билет за 70лв на човек .Но семейния съвет реши да опитаме да пътуваме само с ръчен багаж (32х42х25см) С допълнителен багаж цената беше двойна, а не си заслужаваше. И тук дойде преборването с моята нагласа да пътувам с многото подсигуровки в багажа ми –т.е с много багаж.Много съм горда от себе си , че успях да се вместя в допустимото , барабар и с “храна за из път” (Стандартът в тези страни е много висок – по-скъпо от Англия, Франция. Сандвич струва 30-50лв ; кафе-20-30лв..)
   След това започнах да търся хотели. Тук ми беше другия шаш /и стръв/. Стандартно ние спим в прилични хотели за 20-40евро. Тук цените /официално/ бяха 500-2000евро! Е , като поотработих няколко “трика” успях да сваля цената няколко пъти .В краен случай за 4 нощувки на двамата ни се вместих в 650лв /325евро/, което за мен си е гордост и удовлетворение.
   Ограмотих се по много теми : При подготовката открих сайт ,през който да се правят международни банкови преводи (които стандартно имат такса по min15евро) на цената на 1-2лв и се възползвах от него. Проучих правила , трикове и такси за кредитни и дебитни карти в чужбина.Намерих сайтове на транспортни фирми за online поръчване на билети , които бяха с голямо намаление , спрямо закупените на място . Абе “врътка” , но много занимателна (като да гониш покемони) Доограмотих се и по темата “Застреховки” – къде какви условия предлагат
   В крайна сметка цялата гяволия ни излезе 1100лв за двамата (С туристическа агенция – 1500-2500лв/човек) с всичките ни прищевки и добри условия в централни и добри хотели (с пухени завивки и храна на шведска маса в Швеция).

Някои факти за Дания
   Дания е  най-старата монархия в света и се слави с изключителната популярност на кралската фамилия. Голяма част от иначе доста модерното и демократично датско общество припознава в нейно лице морален пазител и представител на нацията, олицетворение на духа и начина на живот на датчаните. Датският двор се държи много обрано, без да демонстрира лукс и скандалност и живее в семплия дворец Амалиенборг.В днешно време, любовта на датчаните към кралската фамилия се дължи и на факта, че нейните членове са доста спокойни и земни. Кралица Маргарита II Датска заслужава и има уважението и обичта на народа си, защото  е потомка на династията Олденбург с хилядагодишна история, защото е образован, просветен и умерен монарх, който ненатрапчиво участвува в изпълнителната власт заедно с премиера на страната. Тя отстоява традиционните ценности на своите предшественици - скромен личен живот, съпричастност към проблемите на обикновените хора и покровителство на датската наука и култура. Съвременна жена, съчетаваща успешно функциите на монарх, съпруга, свекърва и баба. Колоритна личност, принадлежаща към поколението на младежите - бунтари от 60-те години на миналия век, независима, достъпна, страстна пушачка и художничка. Успехите на съвременна Дания тя обяснява така: ” С помощта на бог и любовта на хората, Дания постига величието си” като деликатно изключва себе си от този процес. Вероятно всичко това е причина и днес 82% от датчаните да подкрепят монархията.”
   За съжаление не разбрах „има ли нещо гнило в Дания”, но в една статия прочетох, че датчаните са най-щастливите хора на света. И как няма да бъдат след като живеят в модерна, високо развита индустриално-аграрна страна, с висок БВП на човек, с високи заплати и пенсии от 2000 евро, с висок жизнен стандарт, с 4% безработица. Освен, че е приказно красива страна с либерален модел на управление, Дания както Холандия се слави със своята толерантност – бих добавила свръхтолерантност. Датчаните казват: ” Ние сме най-разкрепостената монархия”.  Дания е първата страна легализирала порнографията още в 1969 г., единствената протестантска държава, в която има музей на еротиката, със законодателни промени  е премахнато „регистрираното партньорство” между еднополови партньори и е въведена нова юридическа категория  „полово неутрален брак”, която се интерпретира по-широко.
Транспортът в Дания и Швеция е безупречен. Точни, бързи и чисти влакове, редовен и начесто градски транспорт. Единствено смущаващото нещо е метрото без ватмани/машинисти. Все пак се качваш в нещо, много тежко и много бързо и няма човек, който да го управлява.
Дания е членка на ЕС и е високо развита индустриално-аграрна страна. В промишлеността преобладават малки и средни предприятия. Водещи отрасли - металообработване, машиностроене, хранително-вкусова, химическа, текстилна промишленост. Добива се нефт и газ. Много ме впечатли фактът за селското стопанство - високо продуктивно, механизирано. Обемът на земеделската продукция и животновъдството надвишава три пъти потребностите на населението на Дания. В отрасъла са заети 6 % от трудоспособното население. Страната е на трето място в свето по износ на хранителни продукти  (Населението е 5,5милиона)

По време на обратния полет за София, през цялото време се опитвах да мечтая за времето, когато и моята страна ще е постигнала това, което успях да видя за 4 дни в Дания и Швеция
“... Няма нищо „гнило в Дания“, просто е малко скъпо, и много, много красиво.  Или :има нещо в Дания (и може би във всички скандинавски страни)  На пръв поглед, не привлича особено като дестинация, но после се оказва очарователно по един доста интересен, поне за мен, начин

Малко информация от по- различен “ъгъл”:

Ситуацията в Швеция е почти същата. Швеция май ми хареса повече, по-чиста, по-подредена и ...по-приветлива.
Някои данни :

Швеция оглави проучване за най-добра страна, когато става въпрос за обслужване на интересите на народа, докато в същото време избягва да вреди на други държави и на околната среда. Страната изпревари 162 други държави, за да заеме първото място в Индекса на добрите страни, който се изготвя благодарение на 35 различни индикатора от източници като ООН и Световната банка.
Швеция отчита най-висок резултат по отношение на положителния принос в начина на живот на гражданите, в това число просперитет, равенство и благосъстояние, докато в същото време се представя добре и в културно отношение Организацията с нестопанска цел Social Progress Imperative наскоро обяви своята класация на страните с най-високо качество на живо Индексът предполага, че Швеция, съобразено с размера на нейната икономика, прави повече "добро" и вреди по-малко, от която и да е друга държава. "Добра страна е тази, която успешно допринася за доброто на човечеството. Разбира се, тя трябва да обслужва интересите на собствения си народ, но никога за сметка на други народи или техните природни ресурси: това е новият закон за човешкото оцеляване," казва водещият политически консултант Саймън Анхолт, автор на проучването.

Втората позиция е за Дания, която отчита най-високи резултати в категориите Култура, Принос към световния ред, Просперитет и Здраве и благосъстояние. Челната тройка се оформя от Холандия, която успява да изпревари Великобритания. По-нататък в класацията се нареждат Швейцария (5), Германия (6), Финландия (7). Осмата позиция е за Франция, която отчита най-високия си резултат в категорията Принос към планетата и опазване на климата. Страната се представя най-слабо в категорията Принос към международния мир и сигурност.

Поредната ми доза сантимент :

Всички пазим някъде, прилежно подредени, детските си спомени – грамофонни плочи с приказки, любимите детски книжки и диапрожекционното апаратче, което беше нашият прозорец към света.  С това си пътешествие събудих пак и детето, което дреме в мен  и си припомних какъв беше вкусът на пакостите и безгрижни дни. Едни от любимите ми детски автори са Ханс Кристиян Андерсен (Дания) и Астрид Линдгрен (Швеция)
[Помислих си , че всяка екскурзия е и с някаква “приказна концепция “/Когато бяхме в Кападокия и Коння , минахме през гр.Есхишекир – родното място на Настрадин ходжа, с много атракции по темата. Купих си фигурка на  Настрадин ходжа , седнал обратно на магаре. При екскурзията в Тоскана имах намерение да посетим родния град на Карло Колоди /бяхме на 10км/ , “таткото” на Пинокио. В края на краищата ме домързя , но имаше много статуи с героите му и аз на всякъде се вдетинявах и се снимах с тях. Имам си и кукличка Пинокио./Та сегашната “концепция” бяха  Ханс Кристиян Андерсен (Дания)и Астрид Линдгрен (Швеция)]

В страните на приказките
   Да си кажа честно , никога не съм си и помисляла да посетя Дания – родната страна на Ханс Кристиян Андерсен. Израстнах с неговите приказки, които ми помогнаха да изградя свой собствен свят, отворен към добро, състрадание и обич.
   Сигурна съм, че почти всеки свързва Дания първо с Малката русалка, Храбрият оловен войник, Палечка, Малката кибритопродавачка и всички други незабравими приказки на Ханс Кристиян Андерсен
   Въпреки че съм ги чела десетки пъти, след години,  когато започнах да ги чета на децата си, се хващах, че отново се пренасям в страната на приказките  - мръзнех заедно с малката кибритопродавачка, смеех се на глупавия гол крал, унасях се под пъстрия чадър на Оле затвори очички,  ядосвах се на суетната Инге, която стъпила върху хляба, за да не си изцапа обувките. Образите от детството ми оживяваха и ме изпълваха със светла радост. Андерсен беше и остана за мене велик психолог - вълшебник, който успяваше да надникне в сърцето ми, да акордира чувствата ми, да облагороди мислите ми и неусетно да стопи ежедневните ми тревоги и напрежение. Звуците и образите на  неговите поетични разкази навяват меланхолия и нежна тъга, но в същото време налагат жизнеутвърждаващата му философия и естетика – „Животът на всеки е вълшебна приказка, написана от Бог”, както и „ Не е беда да се родиш в патешко гнездо, ако си излюпен от лебедово яйце” Дания е осеяна с езера. Представях си плуващите в тях лебеди, които Андерсен беше обезсмъртил в една от най-трогателните си приказки за грозното патенце.
   Още първата сутрин , близо до хотела ни попаднах на улица с интензивно движение, по която се движеха автомобили и многобройни велосипедисти. На табелката пишеше „Булевард Х.К. Андерсен” - ето че най-после навлизах в неговите чертози.  Пресякох булеварда и се озовах на площад, на който се издигаше прекрасна сграда от червени тухли с висока часовникова кула – Кметството на Копенхаген. Намирах се в самото сърце на града. Около мен имаше много хора, повечето туристи, които непрекъснато щракаха с фотоапарати. Целият комплекс – кметството и площада пред него, са строени през 1900г. От едната страна на площада се намира „Фонтана на дракона”, а от другата – колона с две бронзови скулптури, представляващи „ Свирачите на лур” (лур е древен музикален инструмент, наподобяващ корна, използуван от скандинавците още преди настъпването на новата ера). В дясно от кметството, на тротоара на   булевард „Х.К. Андерсен”, внезапно съзрях нисък четириъгълен постамент със седналата върху него огромна фигура на Андерсен – поетът, който одухотворява „всичко, което погледне и превръща в приказна история всичко, до което се докосне”. В дясната му ръка има полуразтворена книга, с лявата държи бастунчето си, а главата с високия цилиндър е обърната нагоре, към клоните на дърветата, като че ли се е заслушал в шума на вятъра. Докато обикалях около паметника, разглеждайки го от всички страни, идваха дечица, качваха се и сядаха в скута на статуята или се катереха по раменете и./Не случайно там където го погалват , бронзът е излъскан до блясък/ Гледах ги с умиление - така играят децата с любимия си дядо. Сгушват се на коленете му и слушат в захлас неговите приказки. Минали са  години от смъртта на сладкодумния датския бард, който нямал свои деца, но с тъжно-красивите си истории спечелил сърцата на много деца по света и те станали неговите най-предани читатели. В това число бях и аз -  остарялото дете от далечна България, един от неговите най- най- искрени ценители. Дойдох в града на Андерсен, за да му се поклоня и да засвидетелствам искреното си възхищение от таланта и човеколюбието му. Дойдох, за да му кажа: Маестро, вие бяхте прав, „Приказката никога не може да умре”. Бяхте прав и за това, че ни предупреждавахте: „Пазете се, в града има блуждаещи огньове”. Лошото е, че в съвременния свят „блуждаещите огньове” се умножиха прекалено и заплашват всички ни.

Астрид Линдгрен (1907-2002) е най-популярната детска писателка в света , родена и живяла в Швеция .Тя е автор на повече от сто книги - романи, сборници с приказки и разкази, много илюстровани книжки “Карлсон , който живее на покрива “  , “Пипи дългото чорапче” , “Емил от Льонеберя”, “Мили мой Мио” ...
Поизнамерих някои цитати от нея и нейните произведения , които казват много...
“Всичко хубаво, което се е случило на тази земя,първо се е случило в нечие въображение."
“ Пиша, за да забавлявам детето в мен, но желанието ми е историите ми да развличат по същия начин и другите деца”.

Из „Карлсон, който живее на покрива“
Спомняте ли си  закръгления сладур с перката на гърба Да, това е Карлсон, който живее на покрива и който е разпалвал детското въображение на всяко дете...:
„Че съм умен – умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека.“
„И ще гърми и ще се веселим!“
„Спокойствие и само спокойствие.“

Из „Пипи Дългото чорапче“
Пипи Дългото Чорапче умее да живее истински. Малката палавница се наслаждава на живота максимално, знае кое е истински важното, кое си струва да приемеш на сериозно и кое – не. Цитати от Пипи Дългото Чорепче, за да ви провокира да преоткриете детето в себе си.
    “То наистина не си заслужава – каза Пипи.
– Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход. – Пък и не умеят да си играят – отбеляза Аника. – Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!
– Кой е казал, че трябва, възрази Пипи. – Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета… Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат
   “Защо вървя заднишком ли? - възкликна Пипи - Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да живее, както си иска?"
    "Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи."
   "Но, Пипи, каза Томи, - можеш ли да свириш на пиано?
- Отде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала - отвърна Пипи. А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения."
   "Най-важното за малките деца е да знаят ред. Особено, ако сами си го определят."
   "Седя си в моята самота и така се надлъгвам със себе си, че да ти е драго да ме слушаш. Онази вечер, когато си легнах, скалъпих една опашата лъжа за някакво теле, което умее да плете дантела и да се катери по дърветата, и знаете ли, вярвах си на всяка дума! Това се вика добра лъжа."
    “Пипи Дългото чорапче може би невинаги се държи изтънчено, но има добро сърце”.
   “ В деня, когато чуя, че някои деца не са съгласни да останат сами, без възрастни около себе си, ще науча цялата таблица за уморение отзад напред — кълна се в това. “
   “Щом сърцето е топло и бие както трябва, на човек не му става студено”

„Емил от Льонеберя е най-палавото момче в Швеция, а може би и в целия свят. Той върши повече пакости отколкото са дните в годината… Но, когато в една страшна зимна нощ никой не смее да откара болния Алфред на лекар, Емил впряга шейната и тръгва сам срещу виелицата.“ - „Емил от Льонеберя“

Копенхаген е космополитен град, в който обаче човек още от първия момент изпитва онова чувство на уют, което може да му даде единствено малкото градче. Всичко изглежда скроено по мярката на отделния човек, въпреки че става дума за столица с 1,2 млн. души. Наричат Копенхаген - град за хората.Той е човечен град. Място, където вниманието първостепенно е насочено към хората -  да живеят удобно, осигурено, спокойно и с перспектива за личностно развитие.  Неслучайно Копенхаген е градът с най-доброто качество на живот в света според класацията на престижното английско списание за лайфстайл Monocle . Критериите, по които му бе отредено първото място, не са изненадващи. Общоприети условия за нормален живот. Но осъществени в градове с милионно население. Разликата между включените в класацията и останалите е, че в първите хората ги живеят, а във вторите ги мечтаят.
Копенхаген е дестинация на всеки, който обича чистота, зеленина и подреденост
Това е градът на малката русалка и на Х.К.Андерсен, на парка Тиволи и великолепните замъци, фонтани и островърхи кули Ние се насладихме на нещо по-красиво от приказка на Андерсен, по-магическо от Лего играчките . Необезпокоявани от светофари, автомобилно задръстване и бензинов задух, можете да се насладите на зелените паркове, усамотените църкви /Руската църква носи името на Александър Невски/, кралските бюстове, паметници, фонтани и дворци, които тук са в изобилие Центърът на Копенхаген е с една от най-високите концентрации на исторически забележителности, културни паметници, магазини, атракции и заведения, която човек може да си представи. Всичко това се обикаля с чифт удобни обувки.......
Въпреки че става дума за една от най-богатите столици в Европа, в която всичко пулсира на високи обороти – от индустрията до финансите, човек има чувството, че се е озовал във ваканционен град. Тук кипи от живот, от хубава храна, от културни събития, от приятни заведения.
Ако сте в Копенхаген, значи сте на не повече от 15 минути от морския бряг, а водата се разлива спокойно през стари водни канали и красиви езера. Водата е неизменна част от облика на града, който неслучайно е наречен Венеция на севера , заради каналите, които пресичат централната му част.
 Обявена е и за Зелената столица на Европа за 2014 година.
 За Копенхаген има много определения – най-зеленият град, най-водният, най-екологичният, най-островният, най-странният, най-спокойният… И, всъщност, всички тези прилагателни са верни. Но най-обобщаващото, най-точното определение за този град е най-толерантният. Навсякъде и във всичко – сред хората, във взаимоотношенията, в архитектурата, в цялата атмосфера цари толерантност и спокойствие.
Копенхаген очарова със станалия прословут в целия свят датски дизайн. Дизайнът със строги линии обаче се откроява буквално навсякъде и във всичко В Копенхаген “крещи” от дизайн навсякъде - и в архитектурата на многото футуристични сгради като например операта и Кралската библиотека (известна като Черния диамант), и в обикновените магазини за канцеларски материали. Лампи, лампиони, столове, кресла, маси, поставки, керамика с типичния датски дизайн с изчистени линии ви дебнат навсякъде.
Копенхаген е прекрасен град, има много за гледане, но същевременно, града не те изморява, а и истински си почиваш.
Не си правя илюзии, че тук няма проблеми и нерешени въпроси. Високият жизнен стандарт не означава безметежно добруване, напротив, поставя сериозни изисквания. Но в краткия си престой ние видяхме приветливия и уютен Копенхаген
 През 1996 г. Копенхаген бе Културна столица на Европа

Площадът на Кметството, на който се намира камък и на него е изписано – 0 километра, откъдето се измерват всички разстояния в скандинавската държава.От другата страна на булеварда, срещу площада, на ъгъла на една от сградите е поставен външен термометър, който показва градусите. Ако се очаква да вали, над термометъра се появява статуя на момиченце с чадър, а ако се очаква слънчево време, същото дете е яхнало велосипед.

Кметството -прекрасно е. Безпроблемно влязахме и вътре.

Бяхме с очакването да ни санкционират за някакъв грях.Само че никой не ни гони, любезен служител ни въвежда в централната зала, в която се извършвали брачни церемонии, приеми и прочие тържества.

Именно той ни осведомява къде се намираме и ни приветства с добре дошли. Виждаме и други туристи да щракат с фотоапарати, успокояваме си и нападаме. Архитектът е съчетал много изкусно старинен датски със северноиталиански стил, което прави обикалянето приятно и романтично.....
     Ще разкажа за удоволствието да се разходим из кралските дворци и градини /Никога преди това не съм си и помисляла , че ще разглеждам толкова дворци на такава малка площ.(Виждала съм и други по Европата , но тези ми се сториха “по-истински” - както от приказките на Андерсен )
   Дворецът Кристинсборг, където някога са живеели кралете на тази страна, днес е правителствена резиденция и Върховната съдебна палата. Качихме се и на кулата - гледката е впечатляваща, особено към каналите. Замъкът Кристиянсборг е всъщност най-важната сграда на Копенхаген. Тук е съсредоточена цялата политическа власт на страната. Първо, тук е парламентът (Folketinget) на Дания. Тук се намира и канцеларията на премиер-министъра, а така също и Върховния съд. Кралското семейство понастоящем живее в друг един дворец- Amalienborg,  но работния кабинет на кралица Маргрете II е отново тук в Кристиянсборг. Официалните аудиенции при нея стават в Тронната зала, където наистина се намира Кралския трон, но в действителност кралицата не седи на този трон, а използва най-обикновен стол, който е много по-удобен. В друга зала, където заседава Съветът на министрите, кралицата подписва постановленията на парламента. Районът е наречен „кралски остров“ и е едно от най-красивите места в града


Замъка Rosenborg е едно от най-посещаваните и снимани в датската столица . Замък -  красив, загадъчен, огрян от слънцето - не толкова призрачен, колкото може би ми се иска да бъде. Tам е съкровищницата на датското кралско семейство. За разлика от Тауър, бижутата на короната се виждат съвсем отблизо и го няма натрапчивото чувство, че си в строго охранявано помещение. Безценните експонати представляват изумително красиви изделия от злато, перли и скъпоценни камъни, красили не една датска кралица. Изложени са и две корони Както и възможността навсякъде да се снимаш както си искаш .Това е замъкът с невероятни кралски градини, зелени лабиринти , езерца, лебеди и цветни площи, които те карат да забравиш, че си в замък и създават илюзията за приказка Това е една от перлите на датския барок – представлява триетажно здание от традиционните червени тухли, над което се издигат четири островърхи кули. Замъкът бил кралска резиденция, но сега е превърнат в музей, където са изложени  съкровищата на датската корона

Дворецът Amalienborg -  Кралска резиденция (Точно от тука започва своето шествие голият крал). Ансамбалът от четири еднакви дворци образуващи осмоъгълен площад, може да се разглежда само през точно определени часове, но непрекъснато има любопитни които се любуват на смяната на кралския караул – едно любимо “шоу“ за гостите /И ние бяхме сред тях/, а и за жителите на града. Ако кралицата е в двореца, тогава се издига и флага, а церемонията е много по-пищна и по-красива./При нашето посещание се показаха от балкона малки “принцески – 8-10годишни” и ни помахаха и направиха “прицески” поклон/ Кралският дворец Амалиенборг привлича туристите като магнит. Пред него гордо стоят изправени кралските гвардейци. След като съм виждала  Зимния дворец, Двореца в Мадрид, Шьонбрун във Виена, , Сан Суси в Берлин, Долме бахче сарай на Босфора, Амалиенборг ми се видя обидно скромен


Тези три дворци са в Копенхаген , а по- късно посетихме и други

...Разглеждайки тези дворци , изведнъж си помислих за нашия "дворец" и "резиденции" и си зададох болезнен въпрос "Защо у нас е станало така???"

Една от “сладките ми слабости” , когато пътувам , е да посещавам съответната местна Ботаническата градина


Едно наистина уникално място е Ботаническата градина на Копенхаген.Отражението на дървета в огледалната повърхност на езерото, спокойно плуващите сред листа на водни лилии патици, ясното светло синьо небе бяха жива картина, сътворена от художник-импресионист. Хармонията на цветовете, слънчевите проблясъци, всеобхватната тишина създаваха чувство за нежност и подтикваха към съзерцателност. Някак трудно ни беше да приемем, че се намираме в центъра на милионен град. Шумоленето от разхождащото се патешко семейство и стрелкащата се на подскоци катерица ни извади от мимолетното потъване в приказната гледка.В делничния ден имаше малко хора и повечето ни срещи бяха с древни гръцки и римски богове /статуи/. Част от огромната колекция на Карлсберг, тези копия на прекрасни антични скулптори са дарени на градината в началото на ХХ в.Основана преди повече от 400 г. Ботаническата градина в Копенхаген е една от най-старите в Европа Сбирката на Копенхагенската ботаническа градина включва над 13 000 растения .Тук човек може напълно да осмисли думите на мислителя Рабиндранат Тагор, че "Глупавият бърза, умният чака, а мъдрият влиза през вратата на градината"!. Беше невъзможно да не разгледаме изключително красивата оранжерия, носеща името Къща на палмите. Благодарение на огромното дарение на бирения магнат Карлсберг през 1874 г. била открита великолепната постройка на централната оранжерия, изградена от стъкло и стомана по образец на Кристалния палат в Лондонската ботаническа градина. Попаднахме в истинска джунгла - палмови дървета, прекършени стъбла, водни пространства с плуващи изсъхнали листа. Промушвайки се между огромните листа, имахме усещането, че вървим в тропическа гора.

Малката Русалка

Много пътеводители сочат като забележителност номер едно в Копенхаген статуята на Малката русалка Въпреки че е незначителна като размери (1,6м) и мнозина се чудят какво точно  е ценното и хубавото, открай време тя привлича милиони туристи. Илюстриращата известната приказка на Андерсен русалка, която е кацнала на скаличка до брега.Изплувала от дълбините на Балтийско море върху скалата до брега, скътала невъзможната си любов в малкото метално тяло, с тъжен копнеж Андерсеновата Русалка очаква своя принц вече 103години. Но упоритото момиче никога не е самотно. Постояхме заедно, после ние си тръгнахме, а тя остана, загърната в своята общочовешка надежда. В приказката на Андерсен русалката заменя гласа си за човешки крака, за да спечели любовта на принца, но след това трябва безмълвно да гледа как той я изоставя заради една принцеса. В своето отчаяние русалката се хвърля във водата и се превръща в морска пяна.

 В градът има много черкви – красиви , на различни вероизповедания
Най-голямата църква на Скандинавския полуостров Мраморната църква - единствената кръгла църква в света , невероятната „Marble Church (Много величествена и от вътре)

St.Join`s Church


Много ни хареса Англиканската църква /и отвътре/

Най-колоритен район на Копенхаген е пристанището Нюхавън /има го на всички картички от Копенхаген/, което винаги привлича със своето особено настроение. Къщите на крайбрежната улица са украсени с всички цветове на дъгата и във всяка от тях има по-малко или по-голямо кафене. По улицата са разположени множество барове, кафенета и ресторанти, край и във водата, като местните шеговито наричат Нюхаун „най-дългия бар в Скандинавия“. Този район е притегателна точка за художници, поети и артисти, място за денонощни срещи и пристан за красиви платноходки. Може би това е привлякло тук известният детски писател Ханс Кристиян Андерсен. Местейки се в няколко апартамента, той е живял на четири номера с адрес Нюхавн. И така е бил запленен от свободния дух на Новото пристанище, че още седи пред една от къщите и разказва приказки на минувачите.  А в приказките често главни действащи лица са принцовете и принцесите. И обикновено в тези приказки красивото бедно девойче се омъжва за благородния богат принц и всички заживяват щастливо чак до дълбоки старини, мъдро управлявайки поданиците си. В днешно време в кралските фамилии принцесите и принцовете спокойно се влюбват и женят за любимите си с некралска кръв. Датското семейство не прави изключение - престолонаследникът е женен за австралийка, потомка на обикновени шотландски емигранти. С четирите си деца те живеят щастливо в кралския дворец и се радват на народната обич. Да, традициите не са това, което бяха. И може би и приказките вече не са това, което бяха. Може би все някога ще бъдем истински човеци и ще уважаваме мъдри водители. Дали приказките могат да бъдат действителност?


Едно от задължителните неща в Копенхаген е разходката по каналите с лодка , което и ние с удоволствие изпълнихме  Много запомнящо се преживяване. Като гледаме града откъм водата той е съвършено друг.
Започваме да плаваме по градските канали, нарязали града на квартали :
Площада пред Кристиянборг със сградата на Старата стокова борса - Историческата сграда от 1620 г. се намира точно до двореца Christiansborg и седалището на датския парламент, като през 1647 г. Една от най-старите стокови борси в света, днес тя е щаб на Датската търговска камара. Известна е най-вече с кулата си, чийто 56-метров връх представлява четири драконови опашки, сплетени заедно и обединени от три корони (символ на единственото между Дания, Швеция и Норвегия)

Минаваме край Кралската библиотека и новото ѝ крило, което полуофициално наричат „черния диамант“, в което се помещават Националния фотографски музей и Националния музей за анимация

След което се промъкваме под арката на Стормбро, един от най-старите мостове (XVII в.) над каналите. Толкова е тесен, че всички трябва да се наведем, корабът минава на по 2 сантиметра от двете страни (вероятно мостът е ползван за мерило при направата на кораба), а наоколо се събират хора, за да видят ще вземем ли завоя…
   
Минаваме покрай Църквата на нашия Спасител/много ми хареса/

Завършена и осветена през 1695 г., Църквата на нашия Спасител е една от най-интересните барокови църкви… Датчаните шеговито я наричат „тирбушона“, заради уникалната кула в черно и златисто. В случай, че желаете, можете да се изкачите по 400-те стъпала (като последните 150 са външни) и да видите Копенхаген от високо.

От площада на Кметството започва най-старата и най-дългата пешеходна зона в Европа - Stroget (на датски „stroget” означава „разхождам се”)

Както и би могло да се очаква за пешеходна зона, Stroget е гъсто населена с кафенета и ресторанти, магазинчето и лавки за сувенири, налага ви се да се разминавате с клоуни и с улични музиканти. Тук животът пулсира през цялото денонощия и сякаш самият въздух е пропит с празничност. Кварталите от двете страни на пешеходната зона Stroget са изключително интересни – тук се намира старинният копенхагенски Универистет, безбройните средновековни църкви, уютните, макар и многолюдни площади, от които започват тесни старинни улички. Освен стилно подредените магазини , тя привлича туристите и със старите и по-нови сгради , стилни по датски , но и със старите фенери , многобройните фонтани , както и с изпълненията на артистите и музикантите. Има много колорит, атмосфера и настроение.Музиката звучи на всеки площад в града: пеещият и играещ Копенхаген опровергава схващането за студенината на Севера. От двете и страни се редуват старинни фасади с учудващо архитектурно разностилие – неокласика, ренесанс, средновековие, сецесион, някои от които представляват историческо наследство. По дължината на Стрьогет, на малки уютни площадчета са разположени два фонтана – „Фонтана на Милосърдието”  и „ Фонтана на щъркелите”. Площадът на който се намира „ Фонтана на щъркелите” е покрит с красиви орнаментирани плочи и през Средните векове тук се разполагал градския пазар. Сега наоколо са концентрирани луксозните бутици на световноизвестни фирми. Щъркелите са символ на вековната връзка между датчаните и тези симпатични птици, които правят гнездата си между високите комини на къщите или по камбанариите на многобройните църкви
    След увлекателната разходка пеша по Stroget стигаме до най-просторния в града Нов кралски площад (Kongens Nytorv). Тук се намират основаният през 1722 г. Кралски театър

и Художествената академия.Тук се намира и най-луксозния и красив хотел на Копенхаген d'Angleterre, от чиито прозорци Ханс Кристиан Андерсен е видял пързалката, описана от него в „Снежната кралица”
   В съседство с нашия хотел беше едно от най- впечатлилото ми беше посещението на Музей на изкуствата Ny Carlsberg Glyptotek.

Вечерта посетихме увеселителния парк Тиволи. Този парк е една от основните забележителности на Копенхаген . Построен е още през 1843 г. и през същата година е бил посетен дори от самият Ханс Кристиан Андерсен, който написва „Славеят на китайския император“, вдъхновен от прекрасните градини на Тиволи В Tivoli има и редица концерти, събития, рок-фестивали, надпявания на хорове и дори Световно първенство по изстрелване на тикви. Блъскащи колички, влак, който ви вкарва в приказките на Андерсен, друг, който ви прекарва през мини, „Демонът“, който ви завърта три пъти ..... самолети с ускорение 5G, звездната въртележка, висока 80 метра, от която можете да видите дори Малмьо… за всекиго има по нещо. Той поразява с неизброимото си количество кафенета и ресторанти. /Това ми се стори малко комерсиално/ Паркът се осветява вечер със сто хиляди електрически фенера.В парка е разположен изумително красивия дворец Tivoli, обграден от множество фонтани, езерца с лебеди в тях, открити театри и концертни площадки. През лятото по няколко път в седмицата в Tivoli се устройват фойерверки. Мисля, че е едно от най-вълшебните места. Влезнахме към 20 часа, разхождахме се и разглеждахме повече от час без да повторим пътечка. В 22ч започна концерт, хората си танцуваха... Случи се някаква джаз музика , а след това гледахме с наслада виртуозно изпълнение на датски балет и пантомима по приказката за Пинокио. В 23 часа имаше "illuminations " в едно от езерата -на фона на музика с много шарени светлинки "танцуваха" фонтаните. Беше направо... Направо... Ами чувствах се като детенце през цялото време. Много съм впечатлена. Не очаквах да е толкова хубаво Тиволи впрочем е рай за деца и за възрастните, които обичат хубавите паркове, цветята, китайскте пагоди и арабския разкош, музиката, веселбата и шляенето в компанията на множество непознати. Смес от Луна парк със захарен памук и забавления, ботаническа градина с над 4000 цветя, 29 ресторанта, китайска пагода /невероятен театър в китайския стил, чиято завеса е всъщност изкуствена опашка на фазан/, индийски палат /като Тадж Махал /, оригинални сгради в ориенталски стил,  балети и концерти на световни знаменитости, шоу спектакли, 110 000 светлини, 5 милиона посетители годишно - всичко това е магията на градините "Тиволи".Увеселителният парк Тиволи е построен по времето на крал Кристиан VIII, който го е поръчал с идеята, че когато хората се забавляват, не мислят за политика, са карали хората да ахкат от удивление. Твърди се, че Тиволи е вдъхновил Уолт Дисни да построи известния си парк след време

На втория ден поехме да разглеждаме и другите градчета от Дания .
Пътешествието осъществихме с помощта на  Йоресунд картата . С нея трансопорта в датско и швеско е безплатен за 48ч. Малките градчета около протока Йоресунд в Дания и Швеция, които може да се обиколят са много приятни, влаковете са бързи и уютни, ферибота е забавно преживяване
Нашия маршрут :

Удоволствие е да се пътува по източното крайбрежие на Зеландия /Така се наричатози район/. Нямаме грижи за билети, защото с вълшебната карта пътуваме свободно, необходимо е само да си открием /това е безпроблемно/ перона и влака и да се качим в него.
   Следващият дворец , който посетихме е Фредеригсберг в градчето Хилерод –

Замъкът като от приказките,с прилежащите му градини. Самите датчани казват за него, че е най-красивия. Разположен върху три малки острова насред езеро. Замъкът е прочут с интериорите на Тронната /за мен – най- впечатляващата - досега/ и Рицарската си зали, а така също и с църквата на замъка. Замъкът е обкръжен от парка Frederiksberg Have, който има особена (датска?) атмосфера.

Огромни дървета и полутъмни и през деня алеи, езеро с много птици и лебеди. Всичко е фантастично!Освен, че е най-красивият ренесансов замък в Дания, той е и най-мащабният в Скандинавия въобще, наричат го „датски Версай”. Мога да го сравня с Версай и дворците в Санк Петербург. Замъкът с най-красивите барокови градини.Построен е в началото на 17-ти век от крал Кристиан IV, като стилът му е повлиян от холандския Ренесанс. Изненадите в замъка следват една след друга, пазителите на реда са много внимателни и насърчават да продължите към кулминацията – тронната зала. Преди да прекрачите прага ѝ ви правят път като на високопоставена персона и ви въвеждат тържествено (казвах на ММ , че усешането ми е за бална рокля и да се понесем в танц... )…

Замъкът е своеобразен музей на изобразителното изкуство. Тук могат да се видят стотици портрети на кралските особи, рисувани в продължение на няколко века. Освен дворцовия храм, който и до днес се ползва за кралски сватби (тук се е състояла брачната церемония на датския принц Йоаким и Александра Кристина Манли, която след развода им през 2002 г. се омъжва за фотографа на кралското семейство. За нея остава резиденцията Амалиенборг)
Черквата към замъка:


Освен дворцовата бална зала и прочие красоти, за посетителите е достъпно да разгледат множество „битови” отделения и помещения за практикуване на хобита – стаи за отдих, за шиене на гоблени, за музика, за пиене на чай, за занимания с астрономия… Кралските ложета от съвременна гледна точка изглеждат по-скоро тесни, неудобни и лишени от интимност в разположението си, отколкото „по царски” комфортни, меки, широки и изолирани.

Пътуването от Хилерьод  до следващия град Хелсингьор  е кратичко – около 20-30 минути. Слизаме на очарователна гара с много интересен вътрешен интериор

и със статуите на Хамлет и Офелия Направихме по един тигел по малките и тихи улички, полюбувахме се на архитектурата на градчето, особено ни впечатли гарата, поснимахме това-онова - приказно е!

В град Хелсингьор  е замъка Елсинор,чието истинско име е Кронборг и той е бил построен векове след времената на датския принц, който Шекспир използва като прототип на своя изтерзан, мрачен Хамлет.  Този замък е много повече страшен, отколкото романтичен. На вратите на замъка са изобразени барелефи на жени с черепи в ръце, а над тежките дървени врати са увиснали страховити чудовища. Точно този замък е мястото на действие на шекспировата пиеса „Хамлет”, макар че в Кронберг никога не са живели крале. Замъкът Кронборг в Елсинор пък бил построен с предимно военнозащитна цел и не е чак толкова атрактивен

От там ферито за шведския бряг. Разгледахме три града и от шведска страна,както и природата между тях  И пак да споделя ,че  май нещо в Швеция ми хареса повече, по-чиста, по- подредена.
   С ферибота акостирахме в Хелсингборг

живописен крайбрежен град в провинция Scania, Швеция. Градът е разположен на протока Øresund и е точката от Швеция, която е най-близо разположена до Дания - делят ги някакви само 4 км широчина на споменатия проток.Фериботните компании, осъществяват връзка между двата града - близнаци/или най-старите побратимени градове в света - шведския Хелзинборг и датския Хелзингор.
Много ми хареса Хелзингборг. Общо взето всичко е много добре подредено. Простор, величие, могъщество – на това ти лъхва. А цветята! Ах, цветята! Разхождаме се из центъра с разгледахме Ратушата/Общината

кулата – символ на града

, уличките с многото заведения. Градът е много приятен, основно разположен по дължина покрай брега с хубави крайбрежни алеи. С малко изкачване нагоре се стига до средновековната кула Karnan. Там от площадката се разкрива хубава панорамна гледка към града, пристанището, та чак отсреща до датския бряг


От Helsingborg взехме влак (скорост 150км/ч) до следващия град от програмата ни -Лунд. Много красиво, университетско градче, където минало, настояще и бъдеще изглежда се сливат в едно. Там е един от най-старите университети (1666) в Швеция, а и в цяла Европа. Обиколихме всички сгради на университета

 Катедралата Lunds domkyrka (лутеранска катедрала)

е много стара и много величествена. Катедралата е интересна не само като архитектура, отвън, но и отвътре. Там например е астрономическият часовник от 1420 г. Млад свещеник в расо ни обяснява как този шедьовър на човешкия ум показва не само времето, но и фазите на Луната, датата, денят от седмицата и месеца. Точно в 12 ч. започна впечатляващо шоу, включващо рицари, светци, Христос и Дева Мария. Те се нареждат зад свещеника под звуците на органа и всички присъстващи започват обедната молитва , акомпанирана от орган. Да се присъства на подобна меса на шведски език е най-малкото впечатляващо
И пак в моята любов - ботаническата градина :


Квартал Културен  е историческият музей и на открито



Разположената му на открито част е пътешествие из историята на Южна Швеция, при което се разглеждат крайбрежни фарове, частни домове, жилища на свещеници, ковачници и много други занаятчийници, оформени като в градче. Обхваща две кварталчета , пълни с над 30 исторически къщи и градини с изгледи по културна история, занаяти, изкуство и модерен дизайн. Ако се погледне в къщите и може да се насладите на живота в града и страната, от Средновековието до 1930. Можете също да изберете измежду двадесет изложби - от народното творчество на модерен дизайн, от средновековна история до наши дни, от местната култура към световната култура. В допълнение, има една програма от събития за всички възрасти. Културен се поддържа колкото от общината, толкова и от местните жители, които се гордеят с 1000-годишната си история и която обичат да представят по необичаен и провокативен начин.
   Лунд като цяло много ни хареса, най-вече със спокойната си атмосфера А по малките улички, магазинчета и сладкарнички искахме да се изгубим и никога да не си тръгваме