Частни училища - информативна тема 14

Да де, подкрепям ти твърдението... знам, че е изненадващо

Важно е родителят да прецени обективно способностите на детето си и да не го мъчи излишно за силни училища, в които не му е мястото. Дори и ЧУ са с интензивна подготовка по определени предмети, да кажем - езиците, и родителят, ако вижда, че детето му не е за там, следва да цели по-обикновено училище.

Моят коментар не беше в тази насока. Приемаме, че имаме умно дете, което има потенциала да понесе всякакво натоварване. Въпросът е какво да бъде това натоварване и много силната математика има ли друга цел, различна от състезания и олимпиади. Как в дългосрочен план тази математика помага на детето, ако не е съчетана стабилно с друг усилено изучаван предмет?

Като понагъва мозъчната му кора.

Това сигурно ли е? Дори в 4 клас? Как са били приети тогава в математическите гимназии?
Горе-долу имам представа за набора на дъщеря ми - 15-годишните, някои от най-силните състезатели са били с медали и във 2 клас.

LUCY, никога нищо не е сигурно,

Ще задам въпроса иначе: Колко време минимум седмично  трябва да отдели детето, за да се подготви за дадено състезание, така че да се класира на челните места? Да, различно е за различните деца и все пак - колко часа минимум?

За моя второкласник, подготовката е в училище, където тя е само в школа, понеже в останалите общи часове, СИП и ЗИП решават задачи от стандартната програма като цяло, а школата е веднъж в седмицата мисля, за около 2ч. Та това му е подготовката. През седицата се връща от училище в 18.30 или 19.30-зависи от следобедните спортове и тепърва сяда да вечеря и да играе на таблета, така че време за задачи няма. Съботата цял ден пише безкрайните питагорски домашни (те са прословути и са основно по БЕ и АЕ). В неделя или дописва домашни,или сме на рожден ден или навън, ако изобщо остане време за навън някакво. Та в общи линии 2-та часа седмично са му подготовката. Не се е счупил от решаване.

като споменахте за прословутите домашни - аз съм твърд противник на домашните при условие, че детето е цял ден в училище. Има ли изобщо ЧУ без домашни?

Това винаги ме е озадачавало. Целодневният престой не предполага ли и затвърждаване на взетото? Каква е целта на домашните тогава? И ако наистина има сериозни такива като обем, то е ясно  защо доста потребителки се учудиха преди време на възможността за посещаване на странични занимания извън училище. Практически няма да има кога, щом и събота, и неделя са заети. В държавни гимназии в интензивния откъм език 8 клас, дават километрични домашни, ама децата разполагат с време и да починат след училище, и да ги напишат. А и няма как формата да е друга, в рамките на половин ден се предава предимно. Има и упражнения, разбира се, но тежестта за овладяването на взетото се пада най-вече на домашната подготовка.

Кое дете? И, като го наблюдавам половин година, ще ти кажа.

Някои деца нямат нужда от подготовка, защото разбират нещата. Те само си пишат домашните. Аз, като малка, бях така, ходих си по състезания по математика, до областни кръгове. Никой не ме е занимавал вкъщи, нито аз съм решавала задачи допълнително извън домашните. За да решиш задача, е нужно да мислиш. По желание, е добре може би да си решавал сходни задачи преди това, но категорично не е задължително.
Минимумът за всяко дете е различен. Има деца, които и по цял ден да решават задачи, едва ще изкарат 3 в училище. Има такива, които решават за удоволствие, а не че се подготвят толкова за състезания. Те и да не пипнат, пак ще се класират, защото могат да мислят. Всичко е до капацитет.

Така че - минимум 0 часа (извън домашните, извън училище).

А твърд противник ли си на двойките?
Всеки учебен материал, било то математика или ръководство как се ремонтира пералня... се научава самостоятелно, не в група. В групата ти се обяснява, показва... след това ти САМ трябва да помислиш върху това, да го приложиш, да го пробваш. Няма как да си сам в училище. Мисленето е самостоятелна дейност и изисква лично пространство. Детето е цял ден в училище, но учи до обяд, след това часовете са проформа или направо клубове по интереси, за да бъде отгледано това дете до 4 следобед.

Много родители са против домашните, но пък са против и двойките... Избираме по-малкото зло.

Освен това имат по 5 часа английски на ден, по един математика и БЕЛ, евентуално веднъж седмично някакво рисуване или музика, и това е. Всичко друго е английски. В ЧУ има още поне 5-6 предмета, които трябва да се застъпят стабилно. Как си го представяте хем всичко овладяно, хем без да си мръднеш пръста вкъщи? Ако можеше да се налива с фуния...

Аз пък съм твърдо ЗА домашните които са за събота и неделя.
Първо детето получава тренинг , че трява да св справя само в повтаряне и затвърждаване на материала. Без учителя плътно да е до него. Второ разбира че трябва да се научи на самодисциплина. И се научава че  ученето също се случва извън училище. Син на приятелка беше в ЧУ с много малко домашни. Детето отиде в прекрасна гимназия и първият месец получи няколко двойки. Оказа се, че той няма навика да учи сам и му е трудно разпределението на времето и материала.
Така че аз съм за домашните. Със сигурност всеки може да отдели и комбинира 3 часа през почивните дни.
Винаги съм мразела домашните през ваканцията. Все ги влачех за последният ден. Като гледам така ще е и с детето

Афтършок, напълно споделям мнението ти за начина на учене.
Затова мисля, че до седми клас обучението трябва да е общообразователно, без наблягане на отделни предмети. Да се заложи на качеството на преподаване, а не на количеството часове. Да се дават правилните домашни и да се осигури време на децата да си ги напишат вкъщи. С целодневно обучение това е невъзможно. Това, че децата имат нужда от домашни, го разбират и самите ЧУ. Въпросът е, защо отнемат времето на децата за тези домашни, като симулират целодневна дейност. Ето, ти казваш, а и логиката потвърждава, че няма как да си пълноценен цял ден, плюс вечерта, плюс събота и неделя. Даваш за пример себе си и той е валиден за повечето от нас - не сме имали нужда някой да ни ръчка и да ни организира времето, защото еднакво застъпените предмети ни даваха възможност да обърнем внимание на всеки поотделно, да видим кой ни харесва най-много, да се запалим по него и после сами да си търсим начини да го направим част от професията си. Гимназиите даваха лека насока, университетите вече съвсем категорична. Това е нормалното според мен. А сега изборът на децата (в ЧУ; ДУ все още манията по ранно профилиране е по желание) се задушава още в първи клас. Ти карай по десет часа БЕЛ, математика и английски, плюс курсове и състезания, плюс домашни, а после имай време за история примерно - и да си научиш урока, и нещо допълнително да прочетеш, че и да повториш това упражнение за другите 7-8 предмета. Не го виждам просто.

Aftershock, изказваш се като авторитет, какъвто не си.
В училище ПБ имат пълноценни часове както сутрин, така и следобед.
Ти нали преподаваш английски? Аз пък ще ти кажа, че език в училище не се учи, и една от причините са остарелите ви преподавателски схващания и нежеланието на учителите да разделят децата на няколко групи в клас. Изобщо няма да коментирам липсата на интерес и познание за културата на страната, чиито език преподават. Дано поне не нанасяте допълнителна щета с акцента. Освен това учебния процес се схваща ведно с дисциплината, домашните са преписване на думи до откат.
Не ме засичай с двойките, защото те не помагат, освен на ограничени даскалици да пълнят егото си. Близичко ли ти се струва? Хайде моля, не си прави труда да ми отговаряш. Съсредоточи се върху успеваемостта на собствените си деца, тъй като мнението ти за децата на останалите не помага за нищо и никому. Впрочем ти за кое ЧУ даде информация? Ето това би било полезно.

...

Химикал, децата днес имат много повече възможности. Повечето от тях се занимават с много интересни неща в свободното си време, без някой да ги "ръчка". Палят се, потъват в темата, четат подробности, които ние не сме познавали. Това не е защото имат домашни  домашните им вземат от времето, в което играят и компенсират бъговете и пропуските на публичното образование (държавно или частно, то е публично от МОН). 
 поне онези деца, които наблюдавам...
Аз понякога имам чувството, че тук пишат хора, които вярват, че си пращаме детето в ЧУ, за да ти се махне от главата поне през седмицата... Аман.

+1 Назад се дадоха линкове към програми в ЧУ, от които стана повече от ясно, че едва към 16 часа започват занимателните часове. Преди това са си съвсем пълноценни. Така че е натоварващо и домашни да се пишат после.

AftreShock, говориш наизуст.Направената аналогия си е на място въпреки малкото предмети в 8 клас. Може и сериозните предмети да са само 3, ама при 5 часа дневно език самото домашно като обем и необходимо време за изпълнението му отговарят на времето за домашни по няколко предмета при норамален хорараиум от часове. Става дума за поне 3-4 часа занимания с всякаквите домашни като научаване на  голямо количество лексика, четене и отговаряне на въпроси, граматични упражнения, писане на съчинения... Та не ми обяснявай как ако детето има да учи не по 1-2, а по 4 предмета за идния ден, няма да му стигне същото време. Те нещата затова са направени така в подготвителната година, съобразени са с интензитета на изучаване на езика и с  необходимостта от много време за подготовка у дома. Но това се случва при половин ден престой в училище. Как при цял (вече уточнихме, че на много места хич не е проформа в следобедната си част този цял)ще се пишат после  и домашни? Иначе аз не съм казала, че съм  принципно против домашните, прави разлика преди да ми обясняваш каква е целта им... Едно е да пишеш домашни  след като си бил на училище до 13 часа и си починал  до към  14-15 часа, съвсем друго е да се прибереш след 18 часа и да подхванеш  и домашни...  Дори да е имало в този цял "работен ден" детето и отмарящи занимания, той си остава цял ден на заетост и не е редно у дома да се продължава с ученето. В този ред на мисли едва ли навсякъде в ЧУ има и домашни, нали на много места учебниците и помагалата  остават в училище?

До голяма степен ще се съглася и с позицията на Lejка за остарелите методи на обучение по езиците при множество учители на всякакви образователни етапи. Слава богу има и изключения, които не плашат веднага  с двойки.. Безкрайното писане на думи по не знам си колко реда (несъобразено с това, че децата запомнят по различен начин заради различните видове развита памет), лудото преписване и учене наизуст на цели текстове ( не стихотворения), правенето до откат на еднотипни граматични упражнения, по-редките такива за създаване на собствен текст, ранното подчиняване на подготовката на изискванията на  разни формати, липсата на по-раздвижен като начин на провеждане час с повече игрови момент при малките... А за произношение да не говорим какви преподаватели наистина има.

И децата си купуват по един екземпляр за вкъщи. Или наваксват в събота и неделя. Преди 2-3 години родители в едно ЧУ са протестирали срещу целодневното обучение в 5.-7. клас, защото така децата не могат да учат. Глас в пустиня