Частни училища - информативна тема 14

Как на 8 ще имаш проблем с дълго сложно изречение от детска книжка?

А това с родителите, които се месят навсякъде, е просто абсурдно. За съжаление - вярно, да. Разбирам да трябва да се обясни задача по математика, но да попълваш читателски дневник заедно с детето, е като да му сдъвчеш и изплюеш в гърлото вечерята. Да не дъвче само, че зъбите още са млечни! Пълни глупости... Тия мозъци трябва да ги ползват, ей!

Ми, така, може! И то става въпрос за деца, дето всичко си имат - и умни, и любознателни, владеят майчиния език, ограмотени са. След първи клас все още им е трудно да обработват сложни изречения. Могат да прочетат идеално "папагалски" едно дълго и сложно изречение, но разбирането все още не узряло.

Задължителната литература е болната ми тема, тези ваканционни книжки също. Оставям детето ми да чете каквото иска, за мен на този етап е важно да иска да чете, а не да скучае или да й е труден някой автор. Да не говорим, че някои са избрани неподходящо за възрастта им, Джералд Даръл след втори клас ми е твърде рано, аз го четях с удоволствие към 5-6. Трудно мога да обясня похотливия капитан Крийч на 9 год. дете. 


 

От първи клас, та чак до края, летните списъци за четене са пълно безумие. Спомням си като видях списъка на сина ми след 1 клас как се облещих, защото беше едно към едно с моя такъв навремето. Е, може ли за 30 години пък нищичко да не помръдне в тая детска литература??

Това все пак зависи и от учителя/училището. На мен, а и на синът ми до това лято ни харесваха книгите, включени в летните списъци. С някои изключения, разбира се, в момента се сещам за "Ние врабчетата", и "Малкият принц", които са много хубави книжки, но не и за второкласници При нас имаше и доста нови детски книги, които много му харесаха, а и аз прочетох с удоволствие, "Вафлено сърце" например.
Литературата, включена в тазгодишният летен списък, обаче е пълна скръб. Според мен произведеният, които ще разглеждат в пети клас по литература са категорично неподходящи за деца на тази възраст. В списъкът за лятото имаме и няколко книги, които са съвременни детски детективски и приключенски истории и които синът ми прочете с удоволствие.

И според мен важното е децата да четат, а най-хубаво, ако това, което четат, им е интересно, така има шанс да развият положително отношение към четенето.   А задължителната литература в училище понякога е много неподходящо подбрана... (На времето нас никой не ни е щадял така, но ние си четяхме... Сега има много алтернативни удоволствия и се налага подход!).

Onna, браво на вашето училище, което е включило и съвременни неща. И в АК имаха адекватни съвременни книги за четене.

"Ние врабчетата" беше сега в списъка след 1 клас при нас . Ами не е книжка за втори, пък да не говорим за след първи клас. Много е хубава, но по никакъв начин няма как да я разбере сега.

Списъкът със задължителни книги е единственото смислено нещо за лятната ваканция. Често се подбира неподходящо, но дори при това положение трябва да се изчете, а през учебната година активно да се говори по него и дете, което не е прочело някоя книга, просто да не получи шестица за срока или годината. Друго за ваканцията, различно от четене на книги, не трябва да се дава. Така детето ще има възможност да си чете и книги извън списъка.
Но ако е така, частните уроци по БЕЛ ще умрат, защото няма да има нужда от тях.

Какво пречи детето да подбере и направи собствен списък от книги за ваканцията?
Аз съм въвела условие - за 8 седмици поне 8 книги, но сами си ги избират от библиотеката.
При нас списъци няма, това ме спасява. Но всеки ден през ваканцията са писали по английски и математика, влача тетрадки за упражнения лятото в Бг. Навиците са хубаво нещо, стига да се почне отрано.

Това с "Ние врабчетата" и "Малкият принц" го имаше и в БГ училището в чужбина. Присъства като учебен материал, учителят вина няма. Леко съм потресена от учебниците на Просвета за 1ви клас (съкратен вариант за деца в чужбина), но това си е направо за нова тема. Погледнах и тетрадките за ПГУ, същата работа.  

Първи учебен ден е днес при нас, ех..........лятото мина и замина.

За мен това би било предимство. Вместо да пъхат в списъка нови измислици, да държат на класиката и доказаните произведения.

Коментарът ти е малко в стил "Може ли още да учат "Под игото" и "Немили-недраги", литературата не е мръднала". А трябва ли да мръдне? Само защото книгата е стара, трябва ли да се махне? Новите неща да не са по-добри? "Пипи Дългото Чорапче" не е нужна вече, така ли?

Подход... забраняваш компютри, таблети и телефони за половината свободно време, и готово.

Това, че детето не ги е чело и не знае какво избира, гледа шарената корица и хваща книгата.

Aftershock, никой не казва да се маха Под игото, но е нужно да се включат и по-съвременни произведения. Доколкото помня, имаше такава дискусия за горните класове.
Аз не съм изцяло против списъците, ако са правилно подбрани и има възможност да се замени някоя книга, ако не се хареса.
Дъщеря ми четеше много Лили чудото около първи клас. Подобни книжки й помогнаха да добие увереност и да заобича четенето. След първи клас класната каза, че е добре да четат художествена литература, а не енциклопедии и комикси, но като стимул в началото всичко било позволено.

Може да ми се смеете, но аз  разбрах Ние врабчетата и разните на Емилиян Станев едва на стари години. Към Ян Бибиян изпитвам неподправена омраза, не зная защо ми се видя абсолютно глупава, а ме караха да правя преразказ в читателския дневник. Да е жива и здрава майка ми, че тогава почти ми диктуваше какво да пиша.
Относно нашето четене навремето - пак повечето не си четяха книгите, но тогава имахме нещо като христоматия, читанка, в които имаше откъси.

Да, има добри нови неща, и не виждам защо да не се заменят някои. Към Патиланци от дете изпитвам откровена досада, а дъщеря ми сега не харесва Том Сойер, който за мен беше интересен преди повече от 30 г. Не го разбира, далечен е за нея, за сметка на това изчете Сакъз Сардуня на Елиф Шафак на един дъх, носеше я дори в колата да чете. Трябва ли да настоявам да прочете Том Сойер в този случай? Риторичен въпрос всъщност. Любовта към книгите не става насила, и е факт, че ако едно време ние нямахме особени забавления, то днешните деца са заобиколени от такива лесни и бързи стимули, че са като във фаст-фууд заведение. И не е начина точно със забрани и размахване на показалката.
И да - много книги за мен станаха смислени като възрастен - Малкият принц, Приказките на Андерсен - пълното издание, не адаптираното, Ние, врабчетата също. Вероятно и Под Игото ще ми е далеч по- интересна, ако събера сили да я прочета отново...
За Записки по българските въстания обаче такива не мога да намеря, още ли е задължителна?

AfterShock, спокойно може да се осъвременят нещата като списъкът започне да съдържа и непреходна (но съобразена с възрастта на децата) литература, изучавана и от нас преди 20-30 години, и по-модерна, по-близка до възприятията на учениците. Но това не се прави, защото е навързано със следващ проблем.Една кига като я прочете детето и остане с добри впечатления, ще е добре и да разкаже в час за  нея поне сбито, да сподели какво го е впечатлило, кой герой му е харесал най-много и защо и т.н. Но предвидени часове за обсъждане на  самостоятелно избрана литература няма. Разбирам, че е трудно едно дете да разкаже за книгата Х, друго за книгата У, тъй като това би отнело от времето за разглеждане на  заложената по програма литература, често скучна за децата, на език, неразбираем за тях... Ако имаше И такива часове, занятията по литература щяха да са далеч по-интересни за децата, с по-активно тяхно участие. В момента има такива учители, които "нарушават" бетонираната схема и създават предпоставки за дискусии по произведения извън списъците, но са малко..... И са страшно харесвани от децата.

Химикал, каквото и да четат учениците, задължителни книги или не, уроците ще си останат. Има ли някаква конкуренция за прием, има и уроци, хората просто се презастраховат. Схемата на много университети по света, в които приемът е лесен и пресявката става на база справянето в процеса на следване, е неприложим за училища, тъй като децата подлежат на задължително обучение и не можеш просто да им кажеш "ЧАО". И ако имат апетити към някое от спряганите като по-добри, ще имат за цел да преборят конкуренцията. И порочният кръг пак ще се затвори - за да са спокойни, че не отстъпват на други кандидати, ще си вържат гащите с курсове/уроци. Разбира се, има изключения без уроци и без обучение в ЧУ с голям хорариум от часове по БЕЛ и мат, но са твърде малко на фона на масата...  Пример е приемът в АК. Никой не задава въпроси в изпита по произведенията, изучавани в 7 клас. Ако кандидатът е чел много книги извън училищните, се предполага, че може да пише свързан текст, да се изразява добре и грамотно, да се аргументира. И все пак много деца, които са чели предостатъчно през изминалите 7 години, отиват на курс в Лого или Магнет, за да се готвят за есето. Причината е същата, смята се, че имат потенциала да се справят и без помощ от последните, ама за всеки случай се застраховат, та да са напред в списъка с приетите, а не някъде около долната черта (малко над или малко под нея)...

пенсионирана русалка, чудесно мнение!