Проблем с възпитанието на двегодишно дете

  • 12 627
  • 106
  •   1
Отговори
  • Мнения: 80
Здравейте! СИнът ми е на 2 години ии от малък е много жизнен , пъргаввв ии изследва всичко и всеки. Проходи на 10 месецаи всичко беше наред , заиграваше се сам (още го прави , но много бързо му омръзва всичко). Направи годината и с всеки месец имам чувството , че започна да става все по-труден като характер , опитваме се да сме спокойни, търпеливи , но напоследък е ужасно трудно... Заспиваме самооо и единствено в количката вкъщи, не всяка вечер спи спокойно , ако не е спокоен ърси количката и иска да спи в нея... ужаснооо , не знам как не се изкривява , ако речем да го преместим изпада в истерия ... сутрин със събуждането често ревемммм за различни неща , след като закуси излизаме и тогава се започва.... преди даваше на всички деца изграчкиии , сега не дава ниищоооо и когато друго такова детеее си иска играчкитеее се изпада в ужасна иистерия, кощято може да продължи час , ако го хвана в ръце започва да ме удряяя, скубе, драска.... не му говоря , когато изпадне в истерищ , защото само да опитам , започва да реве оье по-силно ... не стане ли на неговото ... край! и е забравяяя не може да го залъжеш... сттрахуваме се да отидем , където и да било с енго , защото може би ще съжалявамеее после... хапе се самммм като изпадне в истерияяя удряяяя , хвърляяяя .. страшо е ... много съм притеснена , не ..отчаяна съм!!! Ако имате опит с такова дете , дайте някакъв съвет. Притеснявам се да не е хиперрактивен.

Последна редакция: вт, 26 юли 2016, 14:51 от bubanka

# 1
  • Мнения: 11 130
И моят има такива прояви. Според мен е от възрастта. Ще премине. Аз избягвам да го водя където и да е, защото не ми е приятно разни тетки да цъкат - какви са тия деца. Даже и на море няма да ходим, представям си какво ще е на плажа. Ад

# 2
  • Мнения: 30 802
Нормално двегодишно, лесно се фрустрира, паднало ти се е от ревливите.

Изтърпяване 2 години е рецептата. Моментите на проблясъци и добро поведение бавно ще се увеличават.

Неслучайно му викат "ужасните две". След тях са "ужасните три". Добри и милички бебоци се превръщат в терористи. Ще го израсте.

За заспиването ще трябва малко да се потрудите, стига с тая количка, поставете граници. Ще реве, ама той и сега реве.

# 3
  • Мнения: 80
Нормално двегодишно, лесно се фрустрира, паднало ти се е от ревливите.

Изтърпяване 2 години е рецептата. Моментите на проблясъци и добро поведение бавно ще се увеличават.

Неслучайно му викат "ужасните две". След тях са "ужасните три". Добри и милички бебоци се превръщат в терористи. Ще го израсте.

За заспиването ще трябва малко да се потрудите, стига с тая количка, поставете граници. Ще реве, ама той и сега реве.
Да, време е (за количката) . ПРитеснява ме по-скоро поведението... непрекъснато му повтарям , че трява да дава на децатаааа, че трябва да е по-търпелив, че го разбирам , че искам да му помогна ... и знам , че ме разбира прекрасно, но имам чеувството , че бъркам  някъде, ефект няма , а виждам толкова много деца , които са спокойни игаят си с играчките , и се тревожа, че изпускам края

# 4
  • Мнения: 30 802
1. Вече се отрича (според мен с право) споделянето на играчки с децата. Напротив, полезно е да развие чувство за собственост към играчката. Освен това като го караш да я даде, му прекъсваш играта. За дете на 2 е много, много важно да култивира периоди на задълбочена игра. Само това ги спасява от избухване и фрустрация. А като се намесиш и вземеш играчката, предизвикваш дразнене и следва взрив.

2.Търпелив няма да стане в следващите 3-5 години. Тоест може и да стане, но само в определени задачи и периоди. Т. нар. спокойни деца или си ги уловила в добър момент, или са с такъв темперамент, но бъди сигурна, че дори най-кротките момиченца си имат моменти.

3. Намали говоренето, децата не чуват повече от 30% от думите ти, така само го дразниш. Остави го малко сам, да се огледа и заиграе. Остави ги другите деца, нека не дава, голяма работа- много се дразня, когато с дъщеря ми аха-аха да се разберат сами и някоя майка скочи, почва да дърпа играчката от ръцете на своето дете и да я бута на моето. Няма нужда от такава намеса.

4. Купи си книжка за Монтесори и му направи среда за самостоятелни игри. Смени си цялата визия какво трябва да прави едно дете на 2: то е бебе с временни проблясъци, има хляб да изяде, докато стане дете, дето чува и изпълнява.

Зарежи го това с да види свят, навсякъде ще се тръшка почти еднакво, даже по-зле заради нарушения режим.

# 5
  • Мнения: 35 405
Има една приказка: "И това ще мине!". Много е вярна. Но пък идват други неща. Неслучайно също е казано: "Малки деца, малки проблеми!"  Peace

# 6
  • Мнения: 7 079
A ти спокойна ли си около него?
Аз съм много спокойна в отношенията си с детето и към проявите му и то не е от нервните.
Има си изключения, но преодолява бързо истерии, ако аз му говоря спокойно и му обяснявам.
Може би и по-спокоен хайван да ми се е паднал, не знам newsm78

Съгласна съм с точките на Сирен.

# 7
  • Мнения: 11 130
Подкрепям напълно сирен. Спокойно, ако имаш помощ ползвай я и не се ядосвай.

# 8
  • Мнения: 80
1. Вече се отрича (според мен с право) споделянето на играчки с децата. Напротив, полезно е да развие чувство за собственост към играчката. Освен това като го караш да я даде, му прекъсваш играта. За дете на 2 е много, много важно да култивира периоди на задълбочена игра. Само това ги спасява от избухване и фрустрация. А като се намесиш и вземеш играчката, предизвикваш дразнене и следва взрив.

2.Търпелив няма да стане в следващите 3-5 години. Тоест може и да стане, но само в определени задачи и периоди. Т. нар. спокойни деца или си ги уловила в добър момент, или са с такъв темперамент, но бъди сигурна, че дори най-кротките момиченца си имат моменти.

3. Намали говоренето, децата не чуват повече от 30% от думите ти, така само го дразниш. Остави го малко сам, да се огледа и заиграе. Остави ги другите деца, нека не дава, голяма работа- много се дразня, когато с дъщеря ми аха-аха да се разберат сами и някоя майка скочи, почва да дърпа играчката от ръцете на своето дете и да я бута на моето. Няма нужда от такава намеса.

4. Купи си книжка за Монтесори и му направи среда за самостоятелни игри. Смени си цялата визия какво трябва да прави едно дете на 2: то е бебе с временни проблясъци, има хляб да изяде, докато стане дете, дето чува и изпълнява.

Зарежи го това с да види свят, навсякъде ще се тръшка почти еднакво, даже по-зле заради нарушения режим.
Много изчерпатело , благодаря!
А когато започн да ме удря и скубееЕ?

# 9
  • Мнения: 30 802
Хващаш го стабилно откъм гърба, без да го стискаш болезнено и го удържаш. Детето ще усети, че си по-силна от него и ще почне да те уважава повече. Или просто не обръщаш внимание.

И през това време го учи на повечко думи, да може да казва какво иска. Иначе може да иска нещо и от това да изпада във фрустрация.

Скоро ще намериш какво му харесва, само не го научавай да се успокоява с купуване на играчки или храна, че няма да се спре.

А, да, давай го на хора, при които се държи добре: ако уважава бабата и е спокоен там, нека е с нея. Малко по малко ще му светне, че е хубаво да не се тръшка. На мама се тръшкат повече, защото я усещат близка и си отиграват всички емоции.

# 10
  • Мнения: 80
A ти спокойна ли си около него?
Аз съм много спокойна в отношенията си с детето и към проявите му и то не е от нервните.
Има си изключения, но преодолява бързо истерии, ако аз му говоря спокойно и му обяснявам.
Може би и по-спокоен хайван да ми се е паднал, не знам newsm78

Съгласна съм с точките на Сирен.
Замислих се, честно казано , не винагиии съм много спокойнааа, малко припряна по-скоро , но може би той го усещааа , просто искам да дам най-доброто , за да го възпитам , да е щастлив , а на моменти тотално се обърквам ии когато видя провала на всичко , което се опитвам да му дам (истериите , без които знам че не можее) простооо съм съсипана и не знам какво да предприема,,, особено когато започне да ме удряя , скубе... да го плясна ли и аз? да му кажа , че боли? ...не знам дали не му обръщам повече внимание, вкъщи го остаавям да си играе сам , почти не му обръщам внимание.

# 11
  • Мнения: 30 802
Не, не го пляскай, намери начин безопасно да се успокои. Щом се заиграва, добре.

Иначе скоро няма да е за пред хора:) и това е съвсем нормално. Между другото и да цъкат с език, на повечето хора реално не им пука. Нито на другите майки. Като се затръшка, само ти си мислиш, че всички вас гледат и ви коментират.

Разчистете си програмата, не си поставяйте много задачи, нека се движи със свое темпо, защото се сърдят, ако тръгнеш да ги водиш, когато не са готови.

# 12
  • Мнения: 1 622
Моето дете е на 3 и е горе-долу като твоето. На 2 беше малко по-зле, сега стана малко по-добре, но нови дертове се появиха.
Това, което работи в нашия случай е да се занимае с по-голямо дете, предпочитам момиченце, което е спокойно и има желание да бъде "кака". Тогава става друго дете, слуша, изпълнява, спокойното дете го уравновесява.
Когато ме е скубал и драскал, съм казвала, че ме боли и не ми е приятно, за да знае, че така не бива, не че имаше ефект, но веднага му пренасочвах вниманието към нещо друго. В един момента "вдяна", че не бива да наранява. Сега гледа всяка мравка под краката си, да не би да я настъпи. Така че при нас това, специално, мина.
Относно даването на играчки, нищо не дава. Преди беше в другата крайност. Опитах какво ли не, сега съм се примирила. Когато е спокоен, му обяснявам, че не бива така, надявам се пак по метода на количественото натрупване, един ден и това да израсте.

# 13
  • Мнения: 80
Хващаш го стабилно откъм гърба, без да го стискаш болезнено и го удържаш. Детето ще усети, че си по-силна от него и ще почне да те уважава повече. Или просто не обръщаш внимание.

И през това време го учи на повечко думи, да може да казва какво иска. Иначе може да иска нещо и от това да изпада във фрустрация.

Скоро ще намериш какво му харесва, само не го научавай да се успокоява с купуване на играчки или храна, че няма да се спре.

А, да, давай го на хора, при които се държи добре: ако уважава бабата и е спокоен там, нека е с нея. Малко по малко ще му светне, че е хубаво да не се тръшка. На мама се тръшкат повече, защото я усещат близка и си отиграват всички емоции.
Ще го опитам! А за баба .. обожавааа баба си , нооо не я оставяяя да седне за секундааа да се отдеи от него , но тя му угажда.., като всяка баба , а аз никога не съм му давала примерно в магазин да се затъшка за играчка или нещо (каквото и да било) грабвам го и излизаме .. реве , не ревее точно това е , че не искам да става лигав , в същото време не искам да е есигурен в себе си... може би пък прекалено много се пиртеснвам какво ще стане

# 14
  • Мнения: 1 239
Някой друг шамар също ще е от полза. Съжалявам, ама да позволявате две годишно да ви бие, скубе и т.н. в пубертета може по-лошо да стане.

И да, осъзнавам, че това за шамарите го казвам във форум за майки.

Общи условия

Активация на акаунт