Проблем с възпитанието на двегодишно дете

Точно в момента е момент за махане на памперса. Махате всички килими, махате памперса и го пускате гол в къщи! През около 2 часа го слагате на гърне.

Аз не му викам "махане на памперса", защото това е последната стъпка. Тоалетно трениране- точно това, у дома за 3 дни, ама го наливаш със сок, да разбере какво се случва. Като направи инцидент, го слагаш върху гърнето дори след това и обясняваш, че работата се прави там. И така около 70 пъти. Накрая ще схване.

Памперс махаш, когато вече има достатъчно дни с малък брой инциденти, не 10 на ден, но 1 на ден примерно. И пак може да е с памперс за сън следобед и нощем. И на разходка, ако ще ти е комфортно.

Аз процедирах така за памперса.
Махнах го и му показах как се пишка в тоалетната. Даже и капака вдига ,за него това е много важно. Никакви гърнета.
Сега като си спомня моя каква фируя беше на 2 ле -ле.
Плуване препоръчват за "хиперактивни" деца. Вкл.и на моето.

Авторке, аз като те чета, ти имаш нужда да се успокоиш малко, да не пришпорваш много нещата. И аз бях като теб по едно време. От опит го казвам, спокойна ли е майката, нещата се наместват. Хубави съвети са ти дали тук повечето. Няма нищо ненормално в това, което описваш. Всички минаваме през такива ситуации с деца на 2 г. Търси някой да те отменя за по час два с детето, и keep calm!

Дъщеря ми беше започнала да се държи като твоето дете мин.година.Била е на 1г и 4-5м.И аз като теб си мислих,че просто не мога да се справя със собственото си дете,изпускам го и ако не направя нещо ще отиваме към по-лошо.Докато един слънчев ден сестра ми не ми сподели,че откакто съм родила не можело да се говори с мен нормално.Бях учудена,но се замислих и осъзнах,че съм в много дълбока депресия.До такава степен,че и вечерно време си го изкарвах на мъжа ми и с него имах жестоки проблеми.Дъщеря ми ме усещаше и съответно и тя беше кълбо от нерви.Изнервяхме се взаимно.И аз като теб сэм по цял ден сама.Няма кой да ми помогне,освен на 2 седмици ходи при майка ми за 1 ден.С нея е коренно различна.Даже все ме питаха какво искаш от това дете.А тя при мен всичко правеше обратно на това,което трябва да направи.Ужасен период.
Намерих начин да си реша проблема и с много усилия излезнах от депресията.Детето ми се успокои,започнахме все повече да се разбираме и всичко в къщи се нормализира.Не че сега е лесно дете,но успявам да се справям в ситуация и то предимно с разговори.Вече имам нерви да и изтърпя истерията за нещо,да и придобия навик да заспива навреме и т.н

Сега се сещам,че на моя приятелка сина и до 3г искаше да бъде приспан в количката си.После го местеше,когато заспи дълбоко.И тя се стремеше да го отучи от 2 часовите обиколки,но не и не.Когато се примири и спря да го натиска детето само отиде в леглото си и от тогава не ползват количката.

Не казвам,че си в депресия.Просто дадох пример със себе си.Често в грижите за детето забравяме нашите нужди и се пренебрегваме.Намери начин да се успокоиш и ще видиш много скоро как ще се отрази на детето.

Аз пък с годините престанах да търся проблем в себе си. Това са деца минават през периоди. Когато пищи и се тръшка го игнорирам. Според мен майката е най-близкия им човек и за това с нея се държат лошо. А не защото майката е нервна, в депресия. То много лесно за всичко да обвиняваме майката.
Мен моята майка все ме обвинява, че съм нервна и за това децата ми са нервни ихиперактивни. Преди много се връзвах, сега гледам да не общувам с нея. Много мразя някой да ми набива чувство за вина.
Аз моят проблем си го решавам като избягвам контакти много много.

Съгласявам се напълно с теб.Даже майка ми до ден днешен ми го повтаря това,но вече не и обръщам внимание.Но тогава направо скачах срещу нея и се почваха скандалите.Все ми се даваше акъл как да си гледам детето.И любимата ми реплика "ееее така е лесно майка се не става" Много лесно се става майка,родител не се става лесно.
Тогава наистина бях много подтисната и нямах нерви дори да я игнорирам.Да не говорим,че от раждането все ни съпътстват някакви здравословни проблеми и това още повече ме смачка.Децата са си деца и наистина минават през различни периоди,но ако ти не си уравновесен и спокоен няма как да реагираш адекватно.

С първият ми син се чувствах точно така. Беше болнав, зояд и много пакостлив. След девет години родителстване при втория въобще не търся проблеми в себе си. След като през всичко преминах сама и почти не можах да получа помощ от майка ми, сега нейното мнение ми е последна грижа. Лесно е да обвиняваш, трудно е да влезеш в положението на човека от среща и да му помогнеш, дори ако само му съчувстваш.

Аз съм майстор на депресията. С три раждания вече забелязах, че дори не е нужно да е депресия, а всъщност е сигнал от тялото, че трябва почивка. Лежиш и почиваш- буквално като старите баби са казали, 40 дни. И след това не си даваш много зор с детето. Над 90% от ситуациите възникват, защото се опитваме да изглеждаме така, все едно се справяме с лекота. Поемаме твърде много ангажименти, за да ни видят хората какви добри майки с хубави деца сме.

Депресията е лесна- просто правиш малко неща и почиваш максимално.

Обаче си е вярно, че някои хора умират да ти анализират дълбините на душата на базата на това, че детето ти се тръшка. Бившият ми мъж беше чел нещо и ми повтаряше, че ако детето е злоядо, то това е знак, че отхвърля майката, тоест в нея има нещо дълбоко грешно, та горкичкото детенце да не иска да приема храна от нея, ами предпочита да гладува. Нямаше данни каква е ролята на таткото в тоя момент.

Да-бе-да, просто си има една фаза, в която ядат пет бежови храни, а зеленото е враг. След време фазата минава. В момента дъщерята е в такава фаза.

  И моята се храни според цветовете на дъгата.До това лято всичко,което е червено е гадно.Сега преодоля червения период и минахме на зелената гама.

Сирен го е написала перфектно. Най ме кефи когато някой самоук психолог от девет дерета вода ще ти снесе но ще намери логично обяснени, че майката е виновна за всичко. Лошото е че добрите майки го вярват и страдат.

Да бе, именно най-добрите и самоанализиращи се го отнасят. Гьоновете, които трябва да се замислят, въобще не им пробива черепа някакво си психо-михо. Правят каквото си знае, с детето- каквото излезе...

Сега като гледам какво е ял синът ми, общо взето до година и половина се движеше по книга, след това изкара една година на сирене и бекон, после една година на кебапчета, една година на дюнери, една година на пикантни пилешки крилца, една година на пица и сега яде общо взето месо със салата. Жив е и е здрав.

Всъщност точно стремежите да го храниш здравословно може да причинят тръшкане, щото децата на 2 са невероятни гладници и им трябва калорична храна, иначе стават гладни и зли. А като му даваш кашички и чорбички, може да му идва тънко и да се изнервя.

Естествено, че майката не е виновна за всичко и да децата минават през различни периоди. Но до една възраст майката и детето са като скачени съдове. Емоциите, настроението на майката влияят на детето. Тя е неговата основна връзка със света. Няма как ако си изнервена постояннно, преуморена и депресирана да имаш спокойно дете.
Съгласна съм с Sweet_Dreams@, и аз минах през такъв труден период и си мислех, че детето ми е хиперактивно и какво ли не. Почнах да се посъвземам и той се промени коренно.

Иначе за храненето съм съгласна със Сирен. На фази, цветове и по 5 отбрани храни всичко сме го минали. Според мен е до нервна система и ген.

Здравейте. Позволявам си да се включа в темата. Дъщеря ми е на 2г2м. Чудно бебе - ядеше, спеше, кротуваше. Периодите с колики, зъби, "не знам за какво реве" ги изкарахме тежко с татко и поради факта, че бяха веднъж месечно за по една седмица и ни стопяваше лагерите. Порасна и си остана спокойно дете. Авторке, това което си описала го има и на 100% при моето "кротко дете". В началото като почна фазата на дърпане на играчките си давах много зор, карах се на детето за това, че така не бива, така не трябва. В един момент се погледнах отстрани - аз съм най-досадната майка. Защо да не трябва? Кой казва кое трябва и кое не трябва? И как очаквам двегодишната ми дъщеря да разбере, че това не е правилно? А кое е? Да затъпява гледайки само в една точка ли? Оставих я! Научи се да пита може ли да вземе играчка, научи се да дава преди да даде, научи се да използва сила за да дръпне играчката, с  която си играе в даден момент! Щастлива съм, че никога не е удряла дете. Никога не в проявявала силова агресия към никого. За сметка на това ми крещи насреща "махай се". Чудесно! И аз се махам. Затварям вратата и я оставям сама. Знаеш ли защо? Защото по този начин тя ще се научи да контролира себе си и ще разбере, че нещата са буквални!
Със сигурност си допуснала много грешки до сега в отглеждането на детето, но хайде стига кой не е? За всяко нещо си има време. Не се насилвайте, децата го усещат. Няма да спи в количката до 18 годишен. Нито ще носи памперс до 5 клас. Виж, памперса. Аз такъв зор видях с моето дете! Цели три месеца, всеки Божи ден по една пералня напикани дрехи. Крещях, виках, говорих спокойно, наказвах. И за какво? Сама да си пиля нервите. Детето отвори очи един прекрасен ден и каза "Имам пишо". Ама нали сме майки, трябва да ни е гадно. Да се обвиняваме колко некадърни сме, как нашите деца не могат това и онова, не правят като Гошко на комшийката двойно салто на 2 години и половина.
Моя съвет към теб е сложи си свирка на устата и си свиркай. Детето ти ще мине през такива глупости, ще ти скъса нервите брутално безброй пъти. Да, постарай е да култивираш в него добродетели, но не очаквай да е супер дете! Защото тайната на успеха поне за мен и моята гледна точка е, че е дете! Сега му е времето да се тръшка, да се въргаля в средата на магазина,   не като стане досаден предубеден възрастен с куп ахах забравих думата. Усмихни се и се радвай, че детето ти е здраво и палаво!

Симонита, обърни му внимание на дневното меню. Консервантите и оцветителите, добити по химичен път, влияят зле на нервната система на децата. Ако не се лъжа, имаха някакво касателство към хиперактивността, агресивността и тн. Ако яде много сладко, може би трябва да се ограничи.
Наличието на подута трета сливица също води до поведенчески проблеми. Но като цяло смятам, че и бебешкия пубертет трябва да си го "излежите" до края