Проблем с възпитанието на двегодишно дете

ДОбре казано! Благодаря за съветите !

Вместо Здравейте ще ви кажа ЕВАЛА!
Честно казано не бях попадала на форум с майки, който да е толкова....нормален. Няма го поучаването, размахването на пръст и дежурните укори, насаждащи вина.
Фактът, че чета темата, говори, че и аз се сблъсквам с подобни проблеми. Дали се справям? Ами не знам, опитвам се. Но определено ми подействахте много свежо! Благодаря ви, момичета!
П.С. Сега само някой да не се издъни и да ми каже, че който като мен не се справя, си търси оправдание 😝

Хаха, Муча, извини ме, просто второто и третото изречение от поста ти ме разсмяха искрено. Ако съдя по бройката на мненията ти във форума (12), все още не си се сблъскала със зверските критики, порицание и размахване на пръст, което е основен способ на общуване в 99% от темите тук Това беше офф-топик.
Аз лично недоумявам, как някой, който някога е имал малко дете, може изобщо да цъка с език и да анатемосва родители при вида на ревящо, тръшкащо се или изобщо дете, проявяващо даден вид неподчинение...Все едно има деца, които никога не са го правили...Ама не се и учудвам. В България възрастните жени (които са 99% от цъкащите), които е логично да проявяват най-голямо разбиране, не правят път на улицата/опашката/автобуса на бременните млади, какво остава да се изказват компетентно по въпросите за възпитанието...  А хората в такъв момент имат нужда от съвет и подкрепа, не от упреци (или поне тези, на които им пука какво се случва в децата им, защото и обратния вариант го има). В тази тема, за щастие, наистина се дадоха конструктивни мнения, и на мен ми хареса.

Да си призная преди да имам дете и аз се възмущавах как децата са небили възпитани,как може така да лягат по пода в магазина или да бутнат цял стелаж.Но като се обърна колелото разбрах колко съм била .....Сега да чуя някоя приятелка да се възмущава по този въпрос и казвам "Когато твоето се роди и почне да се мята така ще видиш какво е и не означава,че детето е невъзпитано и майката е безхаберница".Основно хората,които правят такива коментари нямат деца или отдавна са им пораснали и са забравили какво е детето да е на 2.
Точно вчера имах сблъсък с две цъкъщи възръстни жени,които отдавна са забравили какво е да ти е болно детето.Чаках пред лабораторията да правя изследвания на детето.Тъкмо да влизам,двете госпожи така ме избутаха за да питат просто дали са им готови резултатите. А аз седя с детето на ръце,гори от температура,с повръщане и разстройство.Ако беше повърнала на обувките им щяха да ме анатемосат.Как да имам уважение към възръстните,като те нямат към нас.В случая детето ми 

Кое те притеснява в това разписание?  Моето дете на 20 месеца има същото разписание, от както смениха часът на лятно време. Смятам, че като минем на зимно време и дните започнат да стават все по-къси автоматично ще си минем на старото разписание. Спинка си на обяд два часа - няма какво да се притесняваш. 

Всичко е до възпитание, за съжаление. Моите също са пробвали търкаляне по пода в магазина, пред магазина, навсякъде. Да им се събират общо 10 пъти и на двамата. Не го смятам за нормално, нито пък това е начинът да се поиска нещо, затова хващам за ръка или на ръце и излизаме от магазина. Скарвам се на детето в тон "ти така ли ще ми се търкаляш по земята" и по моя преценка или го прибирам вкъщи без нищо напазарувано - правила съм го, да - или го оставям да се нареве и натъркаля на някое по-безлюдно място, и ако не приключи до 10 минути, го хващам и го прибирам за наказание.

В рамките на общо десетина такива изпълнения на различни места и двамата се научиха, че не това е начинът и че води до по-лоши резултати.

Това е ключът към доброто поведение. Когато лошото поведение дава по-лоши резултати, се отказваш от него.

До 3-годишна възраст можех спокойно да вляза с тях в магазин за играчки, в ресторант, да напазарувам необходимото в магазина без да ми се тръшкат за шоколади, изобщо децата трябва да виждат свят, но набързо трябва да си ги научим как да се държат в този свят. А и с нас по принцип. Що за отношение е този рев и търкаляне по земята? Това е неуважение към родителя.

Ето от съседната тема други потребителки как реагират на детски тръшканици:

afterhsock винаги ме оставя без думи... Или пък с толкова много думи, но не му е нито времето нито мястото. Нейните деца са най-умните, най-възпитаните и всичко най-най за което можете да се сетите доколкото съм засичала и в други теми. Ние нескопосаните майки да му мислим.
Моето хлапе е на две и половина, още не говори, но разбира всичко и като цяло е много добър, спокоен, съвсем нормално дете. Докато не се разболя от някакъв летен грип, който му докара температура от 40+ в продължение на около 7 дни в които ходехме в болницата сутрин и вечер да му жливат системи и антибиотици. Не зная от болницата ли толкова се уплаши, но се започнаха едни кошмари , събуждания с писъци придружени от натискане на очите с пръсти с всичка сила, като тези епизоди започнаха да се повтарят  и през деня и така около 20-25 дни. Нечовешки писъци и бъркане в очите. Виках, плясках, говорих, молих, плаках - нищо не помагаше, докато накрая една позната ми каза да отида да му леят куршум. Аз хич не вярвам в такива неща ама викам и да не помогне няма да навреди - отидохме , жената вика - от лекари и от вода е наплашен, както и е урочасан от това всички да му се радват. Около 3-4 дни след това, нямаше и спомен от истериите и от нощните кошмари. Пак си е моето весело и усмихнато дете.

Аз пък лично искрено се съмнявам, че може да има дете, което на 3 години!!! Да влезе в магазин за играчки или магазин като цяло и да не почне да има прищявка за играчка, сладко или каквото и да е! За мен прекалено послушните деца са осакатени деца! Научават се на покорство и слабохарактерност! Не, благодаря. Пак казвам, че моето дете е кротичко дете, виждала съм къде къде по-тежки случаи! За мен децата трябва да си изживеят всички присъщо за възрастта им! А тръшкането неминуемо е начин да се научат да владеят емоциите си!

изобщо не съм казвала че детето ми никога не е плакало за играчка, т.е. плаче и изтерясва за крем здраве или крем судокрем с които обича да си играе. просто публикацията ми беше в смисъл че понякога други фактори за които дори не предполагаме моагт да повлияят на детето ( както вероятно болницата в нашият случай).

Хем сърби, хем боли... искаме децата да слушат, но не искаме да слушат, защото това значи, че са слабохарактерни... Възпитаното дете е слабохарактерно. Това, което знае как да се държи на обществено място, е слабохарактерно. Добри изводи

Моите са слабохарактерни значи, откъм третата си годинка и двамата. След първите опити да се тръшкат в магазини, когато ясно дадох да се разбере, че такова поведение няма да търпя, повече не са го правили. Затова пък и двамата растат със силни характери, доколкото забелязвам от отношенията им с другите. Дъщеря ми е лидер сред приятелките си, все по нея се мъкнат и я слушат, синът ми е много общителен и не позволява да му настъпват правата. Но добре, наречи ги слаби характери, заради това, че навреме съм ги научила как да се държат, и оттогава те са надграждали, вместо да тъпчат на едно място с безбройни тръшканици, докато на 6-7 осъзнаят, че това не е начин... в това време моите се научиха да общуват с другите така, че нещата да се развиват както на тях (моите) им харесва. Без да ореват квартала, а с адекватно поведение и отношение.

Всички минават през тръшкане, но е важно как ще му реагират родителите, защото от това децата научават какво работи и какво трябва да се промени. Никой няма да спре да реве неистово, ако това работи. После в зряла възраст реват и се тръшкат като малки деца и са абсолютно неспособни да направят каквото и да е, за да получат каквото искат (освен, ако някой ги съжали и от съжаление им даде каквото са искали), защото единственият метод за получаване на неща, който са научили, е ревът и тръшкането.

Може ли да дадете определение за възпитано 2-3годишно дете? От любопитство питам.

За мен възпитано дете на 2-3 години е следното:

Държи ме за ръка на улицата (независимо дали преди е опитвало да се отскубне и да побегне, сме стигнали бързо до разбирането, че това няма да го бъде, така че сега държи за ръка, защото знае, че ако пуска, се дърпа и бяга, ще бъде прибрано вкъщи) и върви спокойно, свикнало е с този факт.

Влизаме в магазин за хранителни стоки и, когато поиска някакви бонбони, ги взима, носи ми ги и ме пита дали може да му ги купя. На отказа ми пита защо или кога ще може, след което оставя бонбоните на мястото им. А не да се тръшне, да ревне, да направи сцена. Правило е сцени, но до 3-годишна възраст вече е разбрало, че това е най-лошият му избор, поради изключително нежеланите последствия от подобно поведение.

На площадката го викам по име, и то се обръща веднага да ме погледне, за да разбере какво искам. Ако му кажа "ела", става и идва, независимо, че си прекъсва играта. Научило е, че ако не дойде веднага, аз ще стана, ще отида, ще го хвана за ръка, ще го доведа до пейката, ще му се скарам, че не ме е послушало и ще стои на пейката с мен 5 минути, или ще се приберем. Така много бързо се научават да чуват като ги викаш. Достатъчно е само последствията от нечуването да са много неприятни и повече не се налага да ги прилагаш.

Никога не вика, когато иска нещо, а иска възпитано или поне без да крещи. Категорично никога не използва заповеднически тон.

Не удря никого, дори когато е ядосано. Ако се случи да удари, то е ударило друго дете, а не възрастен.

Като му говориш, обръща внимание какво му казваш. Но това е изцяло до възрастния. Ако не знае как да накара дете да го слуша, детето няма да го слуша. Всички деца слушат, ако ги накараш.

На тази възраст още е рано да си споделят играчките безропотно, така че това е черта, която може да не е развита при иначе възпитано 3-годишно. Честно казано не помня моите кога започнаха да си споделят играчките, но едва ли е било на 3. Всичко останало, което описвам, моите го правиха преди да навършат 3-годишна възраст, дъщеря ми даже на 2, тя проговори рано и някак по-бързо се развиха нещата.
Възпитанието се свежда до това 1-2 пъти лошото поведение да има много лоши последствия, и повече през цялото детство не виждате конкретното лошо поведение. Ако повече хора не бяха мекушави с децата си, нямаше да се разправят през ден с проблемно поведение, и щяха да имат време и сили да развиват и учат децата си. Един възрастен може да научи детето на адски много неща, ако детето го слуша.

Извинявай,но докато ти четях поста си помислих,че става въпрос за дресировка на куче.Нищо лично,но за мен това ми идва прекалено.Дете,което е палаво и отстоява своето не значи,че е невъзпитано.Тръшкането,мрънкатето и всичките му маймунджолъци са част от израстването им.Така изразяват емоцията си и дали ще мине номера.Родителите са тези,които да им покажат границата и да ги научат да се котролират,а не да ги подтискат.Защото след време има обратен ефект.За мен детето трябва освен да се контролира и да му се даде свобода (в рамките на нормалното)Но всеки сам избира,кое е най-добрия подход за детето си.

Да де... дали ще мине номерът. И номерът не минава. А, ако не желаеш подобно поведение друг път, взимаш мерки. Дресировка? Не. Възпитание се нарича. Показваш границата и изискваш да я спазват, а не само я показваш ей така между другото, пък току виж решат да я спазят някога за нещо. Детето има свобода да прави каквото си иска, но не и да се държи неприемливо.

След колко време е обратният ефект от доброто възпитание? Чакам с нетърпение, но... всичко е наред.

Мерси афтършок
За мен е много важно детето да има вид обноски /според възрастта/
Здравей,извинявай,благодаря и т.н.
Основите да са това. Както искам да възпитам в него благородство един вид и добрина. Сам да даде играчка,сам да защитава интересите си,да мисли сам ,да бъде самостоятелен в решенията си /естествено не всички негови решения ,все пал е на 4. Решенията му са доста ексцентрични понякога/ Предпочитам да ме слуша ,но това не се получава винаги. И аз предприемам някои "крути" и понякога "груби" мерки, но детето ми е доста активно и инатливо. С обяснения не винаги се получава ,за това и ние много пъти сме си тръгвали внезапно от площадка.
Категорично му е забранено да удря,да пресича сам,да обижда ,да хвърля предмети по друг човек. Случи ли се това,следва словесна забележка,ако пристъпи правилата лишаване от нещо любимо и в крайна сметка тръгване от въпросното място.