Съпруги на военнослужещи - 19

Да докладвам - калинката е продадена.  Един дерт по-малко.
Ще зарадвам ММ с клюкината за лимита. Дано да са повече процентите, че неговият лимит си стои непокътнат.

Кати, аз в Париж съм ходила, не е като да не съм, ММ не е ходил. Обаче да ти кажа, Париж не е Франция. Да си призная, ходи ми се пак, ама в истинската Франция. В малките градчета, особено на юг. Не че ще откажа и разходка из Париж де.

Виетнам е една държава, която в последно време има много голям икономически растеж. Развиват с бързи темпове туризма си и заедно с Лаос имат невероятно крайбрежие. Курортите им по морето са уникални. Имам познат, който живя 4 години в Шанхай /а там е лудница/ и всяка година ходеха на почивка във Виетнам. Тя и жена му е французойка, раждана в Ханой де. Та майката на жена му съвсем сериозно се е замислила да си се върне във Виетнам, даже си е купила жилище. А навремето е дала един куп пари, за да ги изведе от там с брат й.
А цената за 14 дневно пътуване си е ОК. Само като си представиш колко струват самолетните билети...

Ухаа, пари на хоризонта!    А, дано!
Ще ги посрещнем подобаващо!
Сегаа, пускам ви нещо за фон и започвам разказа си за незабравимото ни странстване.
https://www.youtube.com/watch?v=d4AmYBhGBfM
Едва ли ще мога да пресъздам неповторимото изживяване. Просто не съм толкова добра.
Пътуването ни започна рано сутринта от София. Минахме без много чакане границата със Сърбия. Изненадаха ни приятно с една брошура, в която ни пожелаваха приятно пътуване, илюстрирана със забележителности, които могат да се видят в Сърбия. Има и карта на Сърбия, която за мен беше изключително полезна, тъй като съм зле с географията. Пътищата им са хубави, поддържани. Строят магистрала от сръбския Димитровград, през Пирот и Ниш. Но като цяло е приятно и безпроблемно да минеш през държавата. На магистралите е с толтакси, които се плащат на определени места. На границата с Унгария пак минахме сравнително бързо. Има проверка на багажника, да не се превозват бежанци. Първата ни нощувка беше в Гьор. Хотелчето не беше зле. Решихме, че ще отидем да си купим нещо от магазин, ноооо... така и не стигнахме до такъв. Любимият беше решил, че иска да пие бира, но не му се получи. На следващата сутрин потеглихме към Залцбург. Неописуема красота и величие. Ако има рай на земята, то това е в района на Залцбург. Самите австрийци казват, че това е най-красивият район там.  Минахме покрай замъка Мелк, но не спирахме, защото щяхме да изостанем от програмата си. Гледките са спиращи дъха. Това, което сте виждали по картички и снимки е ИСТИНСКО! Зелени поляни и хълмове и хоп, къщичка. Няма фотошоп или художествена фотография. Истинска и реална красота!  Опитвах се да снимам, но времето беше мрачно и дъждовно, поради което не се вижда великолепието и красотата. Хотелът, в който имахме резервация беше безупречен, като обстановка, обслужване..всичко. Собственичката предварително в мейли ни беше предупредила, че от 12 -15 часа няма кой да ни посрещне на рецепция, но ще остави ключа за стаята в ресторанта на хотела, а в стаята ни бяха оставили Залцбург карти за пътуване из града. Тези карти дават и възможност за безплатни посещения на атракции или намаления за някоии от тях. Хотела се намира в прекрасна местност, / то всичко там е прекрасно/, но е с отлична локация - има спирки на два автобуса, които водят в центъра на града. Има супермаркети в близост, изобщо супер място. Паркирахме се, взехме си картите, чадърите и дъждобрани и бегом към центъра. В града всичко е съсредоточено към Моцарт. Малко ми дойде в повече, но Зарцбург е Моцарт! И бонбони Моцарт, разбира се. Там единствено се произвеждат и продават оригиналните бонбони Моцарт. И цената им естествено е единствена 
Но пък си плащаш, ако искаш да хапнеш оригиналните Моцартови бонбони. Сини са, тези, които сме виждали и тук в България са червени и те се произвеждат за масово производство от фирма, която след купища съдебни дела е спечелила правото да произвежда бонбони Моцарт, но в червена опаковка. И вкуса им , разбира се е друг. Отидохме в родната къща на Моцарт, но се разочаровахме. Нищо автентично, т.е. на самия Моцарт нямаше там. Пианото, на което свирила сестрата му еди кога си, цигулката, н акоято свирил някой от братята му на еди кой си концерт. И т.н. Копия на партитури и произведения, но нищо автентично. Имаше зала, в която можеш да седнеш да слушаш музиката му, но аз и в Димитровград мога да си я слушам през нета. Както и да е. Обикаляхме, снимахме, намокрихме се подобаващо, ноооо ни валя Залцбургски дъжд, не е шега работа.  На другата сутрин отново обиколка. В Franziskanerkirche слушахме органен концерт. Имаше и служба / беше неделя/. Ние хванахме втората от 11 часа. После обиколката продължи с пълна сила. Всичките им сгради са построени в квадрати. Тотално се омотахме, добре, че има Гугъл мапс, иначе си загубен. Дойде ред на Моцарт кафе. Прекрасно място, с още по-прекрасни цени.  Но нали е за Моцарт, преглътнахме го. / 7 евро нещо си Моцартово за пиене/.  После се качихме на крепостта  Hohensalzburg . Качва се с лифт , който е почти отвесен, но не е неприятно. Гледката към града е величествена. Залцбург всъщност означава град от сол или нещо подобно. Получил е името си от река Залцах - солената река. В магазинчета продаваха сол, която можеш да си купиш за спомен, освен всички останали сувенири. 
Не остана време за Мирабел, но се надявам да има повторение, когато ще можем да отидем на местата, които не успяхме да видим.  Ходихме в музея на играчките. Интересно място, но сравнено с нашия Музейко в София не ни впечатли особено. Йо най- хареса макетите на кукленските къщи и сега съм обещала да се опитам да направя нещо подобно. След обяда поехме по план към следващата дестинация. Но на излизане от Залцбург , решихме да се отбием по път до езерото Мондзее. Едно от приказните кътчета, които видяхме на отиване.  Вълшебно е момичета, вълшебно! Поразходихме се, поснимахме и поехме към Прага.Едно дъъъълго и отвратително пътуване. Тотално съм разочарована от Прага и от Чехия. Пътищата са ужасни. Дори в Сърбия не е толкова зле. А шофьорите са по-камикадзета и от нашите. Ремонти на всеки 5 км, табели , ако има са едни мижави, навигацията не върши работа, защото тези маршрути изобщо ги няма по картите. За 200 км имаше 3 катастрофи. Едни 400 км ги пътувахме 6 часа и нещо, но Слава Богу стигнахме живи и здрави.  Изживяхме културен и всякакъв друг шок, за който се сетите, минавайки от приказната Австрия в Чехия. Имат архитектура, поддържана е , но с това хубостите свършват. Изключително много бедни хора. Не говоря за просяците, които са на всеки ъгъл и просията е издигната в култ. Имат си специални пози за просене, в повечето случаи са придружени и от домашни любимци. Освен тях има много бедни хора. Из централната част не се виждат, защото нормално е да зяпаш по двроци и катедрали, но по страничните части, в метрото тези хора се набиват на очи. Карловския мост, прословутия часовник хич не ме впечатлиха. На следващия ден се качихме на Храдчани, но имаше една извита опашка, на която трябваше да чакаме минимум 4 часа. Нареждаш се на тази опашка, за да влезнеш в Президенството, от там можеш да посетиш катедралата св. Вит, златната уличка и др. забележителности. Естествено, пропуснахме го, след дузина снимки, но отвън. Пропуснах да кажа, че вечерта седнахме в едно много кипро заведение, в което хапнахме традиционното Колено. По време на обиколките си взехме Траделник и един картофен чипс, направен на спирала. Леко в потрес бях, като видях, как режат картофите необелени. Силно се съмнявах и не видях, дали са поне измити. Вкусно е докато е топло, после е бррр. Имат си и мини музей тип мадам Тюсо. Някои от произведенията са сполучливи, но в по-голямата си част само се доближават до оригинала. В ретро музея във Варна са далеч по-сполучливи статуите. Та така, приключихме с Прага и поехме обратно към Австрия и Виена. Пак по смотаните магистрали. На моменти имах чувството, че колата се разпада. Но стигнахме живи и здрави. 
За сега ви оставям, поради две причини - домшния любимец има нужда от мен, че се контузи като се прибрахме и сега съм подпиралка, а и ще оставя Виена за отделно споделяне, тъй като е....Виена си е Виена.

Дунди, поздравления за продажбата! А за Виетнам - да ти се сбъдне желанието и да се наслади душата ти!
Кати - давай с пътеписа за Париж, ние до там едва ли ще стигнем, не ми е фаворит тази дестинация. Но ще те чета с удоволствие.

ЧРД на малкия мъж на *Miss Disney* . Да е жив и  здрав! 
Димитрова, ти си герой! Успех с ученето!
Сесил, успех с интервюто! да ни зараддваш с положителна новина! 

За всички останали много 

Много интересен разказ.
Моят мъж не мога да го изкарам никъде...

Добър вечер и от мен.Фей наистина страхотен разказ,пренесох се там.Sesylle при нас положението по скоро е обратното,мен немогат да ме изкарат никъде извън България.ММ е ходил в Германия и Гърция.По принцип можем да отидем при майка ми в Англия,при една приятелка в Германия и при едни роднини във Франция,но честно казано нямам голямо желание.Аз затова ще се наслаждавам на вашите разкази и все едно съм била там.
ЧРД със закъснение на Никито.Да си жива и здрава,щастлива и обичана.
ЧРД на детето на Дисни.Да е жив и здрав и много да ви радва.
Дунди честито за продажбата.
Успех на всички учещи и на тези които очакват добри новини.
Фло да ти отговоря със закъснение,малката ще я гледа баба и,но аз по принцип до към средата на януари ще съм в къщи и чак след това.Живот и здраве мислим до към 3 години да я гледа и след това да я пускам направо на градина и да прескочим яслата,понеже нямам много добро мнение за яслените групи тука при нас,но както казах живот и здраве до там да стигнем ще го мисля в движение.
За всички споменати и не споменати много  .
Лека нощ момичета прекрасни и приятен и спорен ден утре  .

Добро утро
Ники,малко със закъснение ЧРД -много късмет и само положителни емоции ти пожелавам
Дунди,честито за успешната сделка
Да е жив и здрав и рожденника на Дисни
Албенка,не съм фиданка,имам едни излишни 10-тина килограма,но с инат и воля ще ги сваля
Фей страхотен разказ,навих се и аз да тръгвам на екскурзия
Сети,спокойно всяка възраст си има положителни и отрицателни моменти,но ние сме силни и ще се преборим
Патенце,къде се изгуби?Как е твоят мъник-слуша ли?
И да ви се оплача малко-от две седмици се боря с общината-няма улично осветление и никой от съседите не си мърда пръста,а аз нали оставам и сама ми е трудно като е тъмно,защото лампата осветява целият ми двор.Днес вече ще ходя и на среща с кмета да видим той какво ще ми отговори.
Сега ви оставям,че имам още малко да си допиша докато Вики спи,когато мога пак ще пиша.Надявам се да не ми пишете неизвинени,но влизам по-рядко,че ММ в Петък пак заминава на границата и аз пак сама с децата.

Добро утроо Писали писали не мога да ви насмогна
Малкия от 2 дни е със запушено носле и е голяма кривотия, и отделно правя бебешко парти за една приятелка и съвсем нямам време
Димитрова по въпроса с килцата .... давай двете да слабеем че и ММ нещо ми мърмори напоследък ии .... 
Днес трябва да отида да платя новото диванче...количката е в колата а естествено ключа е останал в ММ а той наряд,сега трябва да търся резервния ключ из все още неподредения багаж
Лимита щом има слухове вече съм го нагласила за бебо  И да се оплача и да попитам - от 2 месеца ми е развален телефона немогат да намерят части така че търся Samsung Galaxy Mega 6.3 може и със счупен дисплей трябва ми само дънната платка ако някой чуе нещо свиркайте че ми е мъка )
Връщам се да ви дочета и приятен ден 

Ха добър ви ден. Гледам нещо сте се умълчали. Само Lady_ поддържа огъня.
Тъкмо си на линия, да те питам нещо. Ако не се лъжа, си във военния хотел.  Я ми кажи как е устроено вашето жилище, ако е удобно. Един колега на ММ се нанесе преди месец, та видях неговия апартамент и останах поразена. Не от друго, а от това, че в голямата стая, където има възможност да си направиш кухненски кът, няма вода. Вода има само в банята и така, както са разположени стаите, няма начин нито да си сложиш пералня, нито да прекараш вода за кухня. То за сам човек не е удобно, пък какво остава за семейство.

И аз да се оплача, че моето рамо не минава. Ортопедът каза, че имам разтегнато сухожилие на бицепса /все едно съм ходила на фитнес, а аз съм от най-малко движещите се/. Пробвахме с мазила и хапове. Докато ги пиех, беше добре. Но след това болката се върна с пълна сила. Сега чакам за направление за физиотерапия. Ако и това не помогне, ще минем на инжекции. 

За килограми за сваляне под 10 хич да не говорите.  А мъжовете ви кво искат, да сте само арматура и тапети ли? Ами то човек трябва да има какво да щипне, бе. Мрънкали, ами да вземат те да свалят, пък да ги видя. 

Хайде лек ви ден. и по едно  от мен.

Фей много хубаво разказваш, ще чакам продължението.

Момичета, колкото и да се опитвам да пиша подробно и изчерпателно няма да мога ди ви предам това ,което съм преживяла( а нямам и времето).Нахвърлям набързо...За мен Париж е отдавна мечтана дестинация, още за 40-ия РД си го мечтаех, но сега пък мина за 20 години от сватбата...Планиран, желан, отлаган, рискуван и все пак осъществен и изживян. Нямам никакви забележки относно самата екскурзия, настаняване, храна, програма, полет, водач, екскурзовод. Всичко беше идеално. Достатъчно свободно време имахме за  да допълня със забележителности и места, които аз си харесвам и искам да видя. Мръсно и дори гнусно парижко метро, но елементарно, точно и лесно за придвиждане (в тази връзка нашето е истинско бижу, нали е и младо, но макар и две прости линии , на моменти за някои се оказва сложно за ползване...). Париж е доста мръсен град, и център , и предградия, и околности ...Така,че тук сме повече европейци...Бежанци -не знам, ама в София ми се струват повече...сега негри ясно колкото искаш...То зависи и къде минава човек...Хората- по-зле облечени от нас, но пък няма с наднормено тегло, и все тичат, бягат, спортуват...Автопарка-в България съм виждала по-скъпи коли...като бяхме пред хотел Риц-три скромни мерцедеса...Масовите коли-като у нас...Задръствания-яки, ама вървим , а не като тук да мина чак на третото зелено на светофара...Пътища -хубави, няма дупки...Като пешеходци- много недисциплинирани, ние сме образец...Храната-в супера два пъти по-скъпа от България, в ресторанта опитахме доста  интересни неща...Кафе по заведения- хубаво, бира не толкова, но и двете скъпички....
Но забележителности-без думи съм....Чак се замислям за чужденците като идват у нас от какво се впечатляват....дори и за търновката, където си мисля, че има какво да трогне другоземците в старопрестолния град...
Страхотен мой личен успех да се кача на 3 ниво на Айфеловата кула...невероятно преживяване...
Замъците , в които бяхме-Версай, Фонтебло, Екуан и Бленди ле Тур...-разкош....
И още много места и забележителности  на които бяхме (близо 40 ) , всички те ме заредиха емоционално за дълго време...

Париж е моя осъществена мечта, многократно бих се връщала като турист, но не е моя град за живеене...Когато се прибирах преди много години от Швейцария, усещах неистово желание да остана там, да бъда част от оня свят...Сега оценявам , че наистина сме Европа за много неща....

Привет военни красавици

Специални благодарности на Фей и Кативита за отделеното време, за споделените преживявания и емоции, за това, че ни накараха да се почувстваме, все едно, че сме пътували с тях

АЛБЕНА, много тънко минаваш Само с едно изречение...

ДУНДИ, честито за продажбата. Снима ли се с калинката за спомен ? И аз имам проблем с дясното рамо, вследствие натоварване при работа ( друго си е да те боли напр. от тежеста на чашката с кафе и цигарата  Е да, ама не.) При мен много помогна физиотерапията и разбира се, промених позата при работа ( да не си помислиш, че легнала работя? )

ЛЕЙДИ, как е малечко? Съветвам ви с Димитрова, вместо да гладувате, за да не се мръщят мъжете ви, я по-добре те да гледат децата, а вие ходете на фитнес, на плуване, на масажи и на танци. Мисля, че ще спрат да се цупят. А мен само ако ме видят, ще ме нарешетят , за това, че такива съвети ви давам.

ДИМИТРОВА, кметът ще се размърда ли и ще уреди ли въпроса с осветлението? А какво стана с презентацията?

Матрос ДЖУЛИ, добре, че имате свободна баба. За мъничетата това е най добре. Има кога да се социализира малечка. Ще прескочите доста разболявания в яслената група. В градината е друго. Все пак попораснали са, позаякнали са.

СЕСИЛ, и твоя мъж, и Джули, и аз сме от една категория. И аз не обичам особено много да пътувам. Навремето, когато баща ми беше Началник на Аерогара София, имахме безплатни билети и въпреки това, не сме ги ползвали. После работех в Поликлиниката на БДЖ, та имах също безплатни билети за соц. лагера, ( защото вече бях женена за офицер и не можех да пътувам в кап. страни ) и пак не съм ги ползвала. Разни хора, разни идеали

МИС ДИСНИ, оздравя ли?

СЕТИ_БЕТИ, като ти стане съвсем нанагорно, свиркай и идвам да ударя едно рамо. Това се отнася и за Патенцето. Аз ще гледам бебоците, а вие ще се развеете малко из кафенетата и моловета. После пак на тръстиката

ПРОЛЕТИНА, чакаме обаждане и среща.

Споменах ли всички, които са писали през последните дни? Ако имам пропуски, то ще е от възрастта Споменати и неспоменати, гушкам ви и ви желая хубав есенен ден

Аз отивам да платя на няколко бабетки и на себе си екскурзията до Пирот и да обменя по някой и друг лев за динари.

Продължавам с Виена след Кати. И аз като нея, да кажа, че въпреки красотата, реда и чистотата, не е моето място за живеене. Да, бих се връщала, стига да имам възможност, но не бих могла да живея там.
И така, с огромно удоволствие тръгнахме обратно за Австрия. попаднахме на трафик и съответно се позабавихме от определеното за настаняване време. Предупредихме в апартамента за по-късния час. Да се похваля, че от цялото пътуване придобих самочувствие за знаенето и говоренето на езици. Справих се и с руския и с английския. Оказа се, че другите са по-зле и от мен.   Придобих някаква увереност, но това както казват в скоби.  Апартамента, където се настанихме е в квартал, в който масово има бежанци и всякакви националности. Вечерно време си е брррр. Иначе като инфраструктура е супер. На 2 минути има P+R, срещу нас има платен паркинг, който е по-скъп от P+R/ 10 евро за 24 часа/. На самата улица имаше табела за платено паркиране от 9-17 часа, при което ние решихме, че няма да оставяме колата за вечерта на паркинг, а ще я закараме сутринта. Дааа, ама не. Безплатно и позволено след 17 часа било за живущите, за нас - 36 евро глоба   Платихме си я, за другия път ще знаем. Оказа се, че малко хора от живеещите го знаят това.
на сутринта след неприятния сюрприз, решихме, че не си струва да си разваляме емоциите се отправихме към Шьонббрун. При предишното ходене бяхме разгледали двореца с всички възможни и допустими стаи и помещения / дългата обиколка/ и сега беше ред на градините и зоологическата градина. Бяхме гледали снимки, ние правихме също, нооо снимките ощетяват и съвсем не могат да представят красотата и великолепието. Пълно е с японци. По целия свят са, кой е останал да работи в Япония, да им се чудиш? Оборудвани са с толкова техника, чак свят ти се завива. От всякъде висят апарати, стативи, светкавици....почти като фотопавилиона.  Мислех си, че са по-възпитани и културни, ноо се оказа, че далеч не са такива. И не са само единици, доста са попили от "европейските цивилизации". След градините се качихме до Глориете, но беше в ремонт самата сграда и се ограничихме само до поляните в подножието. Но пък гледката е опияняваща. Целият Шьонбрун е в краката ти, част от Виена също. Можеш да поседнеш и полегнеш на тревата. Не съм виждала английска ливада, / как се правела английска ливада - поливаш, косиш, поливаш, косиш... и така 400 години/, но поляните във Виена са страхотно място за отмора. Не помня от кога не съм сядала на трева. Няма боклуци, няма буболечки, абе кеф да поседнеш. Като съм започнала да ви разказвам, да кажа и малко от идсторията на двореца. Първоначално е замислен като лятна резидеция на австрийските владетели, но изпълнен в съревнование и надпревара на величието на европейските монарси. Най-прочутите архитекти и строители са имали възможността и честта да развихрят въображението си и определено им се е получило. Император Максимилиан ІІ е започнал строежа като идея за ловна лятна резиданция и място, където да отглежда екзотичните животни. В последствие дворецът се превръща в любимо място на Мария Терезия. Тази жена е изключителна. Все още има закони от нейно време, ориентирани към подобряване на социалната политика в Австрия. Не разбирам само, как е успявала между бременностите и ражданията си на 16 деца и да управлява с такъв размах и мъдрост. От любима резиденция, тя превръща Шьонбрун в дворец, който е изграден с цялото великолепие на бароковия стил. В огледалната зала свири 6 годишния Моцарт, мястото е събирателно за европейските владетели и демонстрации на величие. В двореца е била разположена щабквартирата на Наполеон.... изобщо стените на двореца крият много тайни и са свидетели на исторически събития.
Зоологическата градина е най-старата в Европа. Не успяхме да видим само жирафа, защото ремонтираха дома му. Слоновете ни показаха къде се намира тоалетната им  , но, слонска му работа. Коалите си имаха бебета и женската, като всяка майка беше заета да ги пази, топли и да им се радва. Мъжкия се радваше на цялото внимание на посетителите. При женската и малките имаше камера, която на екран отвън показва какво се случва при тях.  Има кът, наподобяващ джунгла - с влагата, горещината, растенията...както си му е ред. Има и пещера с прилепи, свободно летящи, но много бързо избягахме от там. Розово и бяло фламинго, щрауси, лъвове, панди, пантери, пингвини и много риби. не съм фен на рибите и морските обитатели, но там просто ми спря дъха. Коралови риби, с неописуеми окраски. Пресъздадена истинската им среда на живот. Неща, които съм гледала по National Geographic. В залата, където са рибите, свири нежна музика, места за сядане и съзерцаване, изключителна терапия. Къщата на палмите и пустинната къща ги пропуснахме. Исках да влезна пустинната къща, но любимият отиде до там и каза, че има предимно кактуси. Бяхме виждали вече в Балчик, за това решихме,че тези ще ги подминем. Съжалявам, че не ни стигна времето за музея на каляските, но... следващия път.  Обратно с метрото, което е много добре уредено, независимо от 5 линии, които странно защо са номерирани до 6. Линия 5 нямат. Едва ходейки вече се добрахме до апратамента. Следващият ден беше с абсолютно свободна програма. Бяхме решили, че просто ще се разхождаме, ако нещо привлече погледите ни, ще ходим, но нищо предварително набелязано. първата ни спирка беше в Щадпарк. Там се намира златната статуя на Щраус. Задължителна атракция и място за снимки. При предишното ни посещение не успяхме да стигнем, но тогава екскурзоводите ни разказваха, че японците ги спирали на границата и проверявали апаратите им, ако липсва снимка на златния Щраус, ги връщали обратно  
Първоначално не успяхме да се ориентираме къде е , но решихме, че търсим японци, където са , там има атракция и забележителност. Поседяхме си пак по тревата и в Щадпарк, пихме кафе, видяхме и една от най-известните им зали за концерти и балове "Курсалон". ако в другите зали дрес кода е сравнително опростен, то в тази зала не можеш да отидеш с обичайните си и всекидневни дрехи. Има строга програма - 45 минути музика по програма, антракт в който се предлага чаша вино, после следващите 45 минути. После моите хора останаха в парка, а аз се престраших да тръгна сама в търсене на Техническия университет. Любимият ми показа, как да ползвам картата /хич не ме бива в това/ . Е, справих се и с картата и с разговорите. Много исках да отида, баща ми е учил там и за мен това беше едно много силно емоционално преживяване. Оказа се ,че  при предишното ни ходене сме били съвсем близо. Намира се срещу Мюзикферайн, през улицата, а в непосредствена близост до ТУ е църквата Карлскирхе. Не влизах в нея, просто си поседях отпред.
Опитах се да си наема велосипед и да покарам, но се оказа, че трябва да имаш предварителна регистрация в сайт и тогава можеш да си наемеш за определено време колеленце. За другия път ще знам.
За момента спирам, но ще се опитам да довърша в скоро време. Ако някой има идея как се качват снимки, да пише на ЛС. Знам, че дунди се справя, ако някой друг също се наема, да пратя на ЛС снимки.
Сега следва пфуу работа.   за всички
Опс, Цветето ме изпреварило. 

Здравейте,
малко ще сменя темата, но искам да попитам някоя мама знае ли каква е била цената миналата година на новогодишния пакет в хотел "Олимп" в Боровец, тъй като не мога да намеря информация по темата
Предварително благодаря 

https://www.mod.bg/bg/doc/obiavi/2015/20151112_Kuverti_IA.pdf

Фейщица, много интересно.

Аз си се занимавам с децата и скучая.
Започнах режим НВ ВМ. Имам да боря 10кг, надявам се до нова година да се разкарат.
От мързел обаче не започнах никакви упражнения тази седмица, ще ги оставя за другата.

Утре заминаваме за Рибарица, към 100човека ще сме. Времето го дават хубаво и децата ще могат да се натичат и играят.

Сесил какъв е този режим?