Защо хората искат захаросана реалност?

Закова със  асоциацията направо 

В смисъл? Какви хора?
Щом сме ти помогнали- всьо равно

Такива, чиито споделен във форума живот(опит)  christina1980 смята за захаросан, тъй като е по-добър ( красив, щастлив...) от нейния собствен, а това просто не е възможно.
" Когато се разсърдих..." Та ти си постоянно сърдита, christina1980.

Ааа, тези хора ли? Ясно.


Ми те са много. И ококо мен също има много успели, щастливи, уредени, подпомагани от родителите си, издържани от мъжете си, с яхти, богати, лустросани, захаросани, че чак лепнат, но това не ги прави по-нереални. 

Колкото и пари да си дала за психотерапии, са били на вятъра.

Жал ви било за Кристина. Освен ако не го казвате с цел подигравка, нищо жално не виждам в авторката и нейната история, така че в никой случай не я съжалявам. Даже ако ми беше реална позната, щях да я ритна по гъза, защото ми струва, че е точно във фазата, в която помага ритник в гъза - еднократен. До фазата, на която се предписват лекарства, има много път, пък и не виждам тя да е тръгнала по него. Общо взето ми се вижда стабилна жена, която се справя, просто леко е зациклила и има нужда от малко разнообразие.

И аз те обичам 

Кой говори за лекарства, Янечек? Изобщо не е ставало дума. Психотерапевтите, доколкото знам, не изписват такива..на мен например не са ми. Психиатрите са друга бира, за доста по-сериозни състояния. Кристина не е нито за едните, нито за другите. Просто трябва да спре да гледа кой какво прави, дали тъне в петмез или не, и прочие.

Е да де, да - не е нито за едните, нито за другите, но понеже доста ги обсъждате последните страници, реших, че са я пратили вече съфорумките да търси специалисти.

Е, няколко сеанса при психотерапевт могат да и дадат отговор защо толкова се интересува от хорската паничка.

Аз не виждам тя да се интересува от хорската паничка, поне не повече от всички други в тоя форум.

няма такава метафора...
тая Таис

Е, как да не се интересува, а тази тема за какво я пусна? 
Че и по другите теми коментира...
Може и да греша, но за мен, само от няколко теми, в които я засичам, без да ѝ следя цялостното творчество, ми изглежда на жена, която се стреми и мисли, че е постигнала някаква перфектност в живота си, но същевременно изпитва и някаква дълбока вътрешна неудовлетвореност. Просто не може да се отпусне и да изпита щастие.
Нещо повече – заобиколена е от хора, които не са постигнали толкова, колкото нея, нямат нейния перфектен живот, даже имат и много сериозни (според нея) проблеми, но въпреки това се осмеляват да изразят някакво доволство от живота си и дори, какво нахалство, да изпитват радост.
Ето това е, което яде непрекъснато Кристина – защо другите могат да живеят доволно и щастливо, а само тя – не? И изводът, който си прави е – ами преструват се, захаросват си реалността и каквото там още правят, за да не си признаят (като нея) колко са нещастни, неудовлетворени, тревожни и разочаровани от себе си и околните.
Така де – откъде накъде някой с по-малки от нейните доходи си позволява да е щастлив, а тя вечно се люшка между неудовлетвореността и тревогата? Как някой може да се гордее с несъвършените си деца, да обича несъвършения си мъж, да има несъвършени колеги и приятели, с които да се забавлява искрено, а Кристина не може?
А, ето на такива въпроси, драга Яничек, може да отговори един добър психолог. И дори няма да отговори, а ще обърне огледалото така, че Кристина сама да намери отговорите вътре в себе си.

По принцип такива теми се пускат често и то от жени, които наскоро са попаднали във форума и са втрещени от стандарта, който демонстрират някои съфорумки. Обикновено темите звучат така: "Ама какво работите и какви доходи имате, че можете да си позволявате всички тези маркови парцали и козметики, с които се хвалите в КМ?". Май тази е първата тема, в която някой се дразни от това, че хората около него, макар че имат по-малко в материално отношение, просто живеят в мир със себе си и дори си позволяват нахалството да са щастливи. И решава, че просто се преструват – ей-така, само да го дразнят. И се дразни. 

прави са американците за положителната нагласа.Някак,ако все имаш черни мисли и притеснения,сами идват  проблеми.На мен безгрижието и усмивката сами ми идват без значение от обстоятелствата.Всичко е въпрос на гледна точка.Не бива да се взема много на сериозно живота-лично мнение.Здрав ли е човек-всичко е ок.От напъване прекомерно до се мериш с тоя и оня може наистина да се поболееш.

Како, ти изчерпа темата, даже ѝ спести някой лев от психолог   Право в целта, моите наблюдения са абсолютно същите, с тази разлика, че не съм убедена, че стандартът ѝ на живот е по-висок от този на останалите в обкръжението ѝ. Не, че е важно, де, но може и това да я човърка, знам ли.
А че се интересува не само от хорската паничка, ами от целия паничков сервиз, мисля, че е ясно. Иначе нямаше и да се сърди.

Ако темата не беше пусната от мен, бих реагирала като Даниела 19 - ама какво толкова е станало, защо така реагирате на нещо дребно. Нямах мир със себе си. Сега съм ок, както каза вайсбиър ми хората са си такива. В смисъл преодолях си огорчението, така че ми помогнахте. Дори вчера бях с една персона, която избягвам, пък вчера не ме ядоса или огорчи с нищо, въпреки че си се държеше както обикновено.
Иначе кака сиийка е права. По скоро си мислех, защо хората не се концентрират в собствените си проблеми, а твърде сурово съдят останалите. По принцип не гледам хората, но все пак не живея сама в пещера.
Аз съм много доволна, че създадох тази тема. В личен план имах нужда.

Защо пък фокусът трябва да е върху проблемите ми? Знам си ги, там са, държа ги под око и търся решение. Но докато (и ако) намеря решение небето пак е синьо и Фтичките пеят. Чуждите проблеми не ме вълнуват много-много. Не губя съня си заради тях.