Защо хората искат захаросана реалност?

Разбира се, да не забравяме, че тежа 60 килограма не защото съм лапала мухи, а защото съм прекарала едно известно време в трениране с лоши батки. Ако такъв те метне на тепиха и нямаш санитарен минимум мускулна маса, ще те разглоби. След това прекарах известно време във вдигане на чугуний и пренасяне на тежки раници през планински терени. Та така. Нормално е с възрастта също така да се добави костна плътност и съединителната тъкан да се уплътнява и да натежава, особено ако се тренира. Гимнастичка не съм обаче- нямам костна структура за това, имам сравнително широк таз.

Като говоря за тегло и интелект- имам предвид точно тия хора, дето се самонаблюдават, четат и лесно синтезират и "хакват системата", така че да постигнат оптималното.

Светкавице, права си! А именно с децата трябва да внимаваме, а не да им завещаем наднормено тегло, с което да се борят цял живот. Но съм се отказала да говоря на тая тема с приятелки, те са убедени, че тлъстите тулупи, които са отгледали, са нормални или верно - дебелки са, ама ще се издължат в пубертета. Ще се издължат друг път, точно когато нагъват като змейове и все им е малко. Ако пък са и от ниските, така и няма да го дочакат това издължаване.

Светкавица, особено към близките съм доста критична - и ММ и синковеца си имат проблем с кг и им го казвам. И доколкото мога - управлявам храненето.
Друг е въпросът, че и двамата са свръхмързеливи физически - единият се оправдава с интелектуална работа много, а другият - че и той и момичетата и така го харесвали..))

Друг феномен на захаросаната реалност е - "Мога всичко и знам всичко" , не мислите ли?

Аз лично като срещна човек , който може да пее, свири , рисува , спортува и то ПЕРФЕКТНО едва ли не, но и на всичкото отгоре се развива кариерно, добър родител, красив, слаб , атлетичен е и прочие бла бла...  Веднага ми става ясно , че е по-скоро комплексиран и не може нищо. За да си добър само в една област трябват толкова много услия , енергия, труд и себеотдаване ... Но пак стигаме до самоуспокоението "Аз съм НАЙ, вижте ме ! ". Един проф. спортист примерно ляга и става с мисълта за спорта, един математик ляга и става с математиката, няма как да имаш време да докараш няколко сфери на ултра-супер ниво.

За спортистите не знам, но за математиците си в голяма грешка - лягаме с мисълта за секс и се будим с мисълта за храна.

Мога и знам всичко - или си тийн още или тежък комплексар.,)

Но има хора, които са надарени и се развиват мултидисциплинарно, много търсени специалисти са, нищо че според розичка не е възможно 

Е, ясно е, в темата няма тийнове. Диагноза си е отвсякъде. 

Мамасита, не сте ли ходили днес на площадката?Сигурно липсваш на бабите и внуците. 

Ако дадеш примери ще е чудесно.

Чувала ли си израза "ако нещо си струва да се прави, струва си да го правиш зле". Защо да се лишавам от възможността да свиря и рисувам на любителско ниво, ако ми е приятно, а и имам някакви лежерни резултати? А и ми дава разбиране и материал за други сфери на живота.

Мен пък ме дразнят еднопистови хора, които копаят в една област, ама не може да разговарят нормално и не могат да пренасят знания от една област в друга.

Не, не може няколко сфери на ултра супер ниво, но е по-забавно да имаш няколко неща на средно до високо любителско ниво. А родителството не е ракетна наука, та да си добър в тая област, докато траят основните предизвикателства. Не и в 21 век, когато имаш толкова лесен достъп до материали.

Всеки се занимава с разни странични хобита за разтоварване. Просто си мисля, че няма как всичко да ти е на 6 и то в много области. Въпрос на реално себепознание е да знаеш къде си добър и къде ще останеш на ниво хоби. Според мен е въпрос на достойнство човек да е честен със себе си и да не лъже останалите колко е способен и НАЙ, така или иначе истината лъсва. Ще дам пример - имам колеги (мъж и жена, акро. дуо), обикалят Европата и правят представления на най-различни места, скъпо заплатени, сравнително известни в арт. среди и т.н. Имат и 3 деца. Но с достойнство си признават, че за да имат тези успехи ,децата им ги гледат бабите. Чудно ми е просто откъде идва желанието да изпъкнеш в абсолютно всичко, при все че е невъзможно.
Или друг пример със себе си - това, че аз съм ниска, е въпрос на достойнство да си призная, че да си висок е предимство в някои отношения , вместо да бълвам жлъч, че високите са прегърбени ...
И наистина ми е странно що за хора са тези "захаросаните" (всичко можещи , красиви, интелектуални, всестранно развити )

Всичко на 6 не, обаче доста неща могат да са едновременно на 5.50, без да е захаросано.

Има една порода хора, които гледат на нещата като на проект. Решават, че ще правят нещо, подхващат го отнякъде. А като подхванеш нещо отнякъде целенасочено, след доста кратко време (месеци например) ще ти по-добър в него от примерно 95% от хората. И ще може да кажеш "мога еди-какво си". Така може да добавиш доста способности, съвсем реални и използваеми, стига да е целенасочено, да ползваш някои готови хитринки и да ти харесва донякъде, така че сам да задълбаеш леко. Това е, рецептата е лесна.

Въпреки това, има огромен списък от области и предмети, които хич не ме интересуват: история, археология, автомобилизъм, тенис, колекциониране на марки, бродиране на гоблени, мозъчна хирургия и други подобни.

Така че от една страна не е "всичко", от друга в 21 век да не попиеш поне от 2-3 области е смешно. Но има различни хора, има такива, които могат да синтезират информация; има и такива, за които каквото се научи на курс, в училище или от книга, се слага в една кутийка, отделно от другите знания, и се използва само буквално. Такива хора не са много креативни, не синтезират, не пренасят от една област в друга.

Нормално е за един млад човек да изгради някакво ниво на физическа култура и атлетичност, независимо дали е математик или готвач. Нормално е да имаш някакви базови познания за здравето, за психика и съзнание, а като родиш деца- и за гледането им. Няма нищо захаросано в това.

Има го този момент и още ми е много неприятно като си спомня как на едно момиче от квартала му се подиграваха, защото беше доста високо още от ранните ни години. При нея наистина грозното пате се превърна в лебед, жалко, че навремето трябваше да страда толкова. Според мен си беше чиста завист и злоба от "запъртъците", ама нали бяха болшинство.
Мен почти ме отмина това с прегърбването и подигравките, защото израснах точно през ваканцията преди гимназията, а всички в класа бяхме непознати и тогава всички искаха да са високи. Тогава пък, взеха да го отнасят ниските. Абе, няма угодия, ако слушеш другите - що си с шапка, що си без шапка. На моите все им набивам да ходят изправени, с вдигнати глави, защото са красиви, ама едва сега взеха да вдяват, и то защото надделя суетата и хормоните.

Мамасита, хич не я вярвам тази работа, че ръстът на жените ти е под радара. Десет сантиметра над теб са си десет сантимерта, колкото и да се опитваш да ги пишеш несъществени. Когато застанеш до жена с десет сантиметра по-висока от теб, просто ти се налага да повдигнеш глава, когато искаш да я погледнеш, а това леко извиква несъзнаваното усещане да си дете и възрастните да са по-високи от теб.

Каквото и да си пишем за само успокоение високите жени са си по- хубави. Еволюцията прави така, че хората да стават все по-високи.  Та високият ръст означава по -качествен индивид. Само си представете една ниска балерина и една висока. Ниската колкото и да се старае, за предпочитане е високата.

По-хубави за какво- за сцена, за облекло, визуално?

Като се заговори за красота, сещам се за тоя пасаж от The Screwtape Letters:

Нали се сещаш, че за Нешка Робева повечето жени с "атлетично дупе" са гъзли, защото според оня стандарт задникът трябва да е с нулева видимост, плосък и прибран.

И за какво говорим всъщност, за изкуство и човешкото тяло като обект на изкуството или за еротично излъчване и за вкуса на мъжете?

От един ръст нагоре човек започва да става нефункционален. Няма за какво да си 210 см. висок. По-едрото тяло започва да има проблеми с терморегулацията, с изхранването, с оцеляването. По-склонно е към някои болести. Ако за човека беше абсолютно предимство да е висок, вече щяхме да сме еволюирали с ръст по 3 метра. Обаче не сме- но затова пък сме развили доста приличен интелект.