Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 28 юли 2016, 16:08 ч.

Не ми се получава с шофирането

  • 37 917
  • 216
  •   1
Отговори
# 30
  • Варна
  • Мнения: 15 934
Не мога да ви разбера - защо си причинявате шофиране?
След като не ви влече, трудно е, има проблеми - заслужава ли си жертвата да караш кола с притеснение.
Ами то от толкова мислене и страх може да стане непоправимо.

Аз съм на другия полюс. Ето с това мнение съм много съгласна. Всички окуражавате авторката, но удобно не забелязвате какво е написала в първия си пост:

Отделно концентрацията ми е на 0, вниманието не ми е в пътя и допускам лоши грешки заради това (не виждам пешеходците или,че някой е тръгнал да ме изпреварва). Изобщо никаква ме няма. И преценката също ми е много зле, кога да намаля, колко, до къде, с каква скорост да мина.....

Това, според мен, никак не е за пренебрегване. Има хора, които просто не стават за шофьори, познавам такива. Карат ама да не си около тях. По-умните изобщо не карат. Чисто технически тя ще се научи да кара, но тия работи с концентрацията не се научават. Разсеяният човек си е разсеян човек. Така, че окуражавайте ама с мярка.

Освен това аз лично не смятам за добра идея един ден, когато вземе книжка, да кара с някой до себе си. Вярвам в обратния вариант - сядаш и се спасяваш сам. Така успяваш да си изградиш собствен стил на каране, това, което ти идва отвътре. А не някой да те кара да правиш това, което той смята, че трябва да се прави. Мога и примери да дам ама не ми се задълбава.

Аз взех книжка на 18, от раз. Листовки, полигон, градско. Никога дотогава не бях се качвала да шофирам, за първи път ми беше на учебната кола. Но винаги ми е било голям мерак, а после ми стана и страст. По стечение на обстоятелствата следващите две години почти не съм карала, нямах кола.  После тогавашния ми приятел ми купи първата кола, на следващия ден я регистрира и на третия замина на 11-месечен рейс. Остави ме с кола и с книжка, която си седеше няколко години за украса. Ами от първия ден се качих и тръгнах. Сама. Работя на ужасно място, паркирането е кошмар. Трябваха ми две-три седмици, докато свикна, но после нямах спирка. След месец не ми пукаше от нищо, вряла съм се и около Колхозния пазар и около Казабланка /варненци знаят за какво иде реч/, казани за боклук подпирах, една клошарска количка изместих, на една приятелка колата одрасках при паркиране до нея. Ошлайфах колата отвсякъде, но половинката предвидливо беше купил здрава, не скъпа кола. После сама си плащах ремонтите, но това е друг въпрос.  Карала съм и с гипсирана ръка /това не е повод за хвалба де ама съм проклет инат/.

На 27 години взех книжка за мотор. Също ми беше голям мерак и голяма страст, даже се чудя сега защо съм чакала толкова време. Веднага след това взех и първия си мотор, после го смених с друг. Карам голяма машина, не е скутер.

Към днешна дата, вече на почти 40 години, без да се хваля съм много по-добър шофьор от доста мъже около мен, както на 2, така и на 4 гуми. Нямам намерение да се отказвам скоро от шофирането, все още ми е страст и карам с удоволствие всеки ден.

Малко дълго се получи, не го написах за да се изфукам, че съм видите ли супер мацка на пътя или да откажа авторката от шофирането, в никакъв случай. За мен е много важно да ти идва отвътре. Искрено съм убедена, че човек или има заложби за шофьор или няма. И това хич не е за пренебрегване.

# 31
  • гр.Пловдив
  • Мнения: 1 430
Взех книжка с много стрес и никакъв усет за колата, 10 години не карах, след това ми се наложи. Една година шофирах сама в колата, без критикуващи, без някой да стиска седалката с побелели кокалчета.

Справям се. Трябва практика.

Леле,и ти веднъж да кажеш,че си видяла зор с нещо Mr. Green

# 32
  • София, London
  • Мнения: 15 029
Оо, аз на 15я час от кормуването не знаех още кое къде се гледа и внимава, кое е приоритетно в пътната обстановка.
После вече се ориентираш ,става рутина и е лесно.

# 33
  • Мнения: 148
Според мен проблема идва, от това че часовете за кормуване са малко и липсва полигона. Казвам го от опит, защото когато аз записах курса, два дни на полигона се учех да тръгвам и да сменям скоростите. Когато излязох на улицата, не че не ме беше страх, но до себе си имах инструктор с педал за спирачка. Когато взех книжката и подкарах колата /в София/, дълго време избягвах левия завой когато няма светофар, както и кръгово - сега като се сетя какви маршрути си бях спретнала ми става смешно. Освен това карах и простичка и евтина кола, бях си сложила и голям знак "Млад шофьор" и бях с кукуриго - така, че отдалеч се виждаше и да ви кажа се пазеха доста от мен. Мило момиче, няма някой да е започнал и да не се е научил, но всичко става по-добре с натрупване на опит и рутина, особено пък ако има и желание. Успех

# 34
  • Варна
  • Мнения: 15 934
Часовете са малко, но полигон не липсва. Моя приятелка кара в момента курса във Варна и точно така беше - първите 2-3 дена на полигон, за да се учи да тръгва и спира, да усети съединителя и чак после я изкараха на градско.

# 35
  • София, London
  • Мнения: 15 029
И при мен липсваше много полигонът.
Точно там тръгваш и спираш до побъркване.

# 36
  • Мнения: 8 623
Всички окуражавате авторката, но удобно не забелязвате какво е написала в първия си пост:

Отделно концентрацията ми е на 0, вниманието не ми е в пътя и допускам лоши грешки заради това (не виждам пешеходците или,че някой е тръгнал да ме изпреварва). Изобщо никаква ме няма. И преценката също ми е много зле, кога да намаля, колко, до къде, с каква скорост да мина.....

Това, според мен, никак не е за пренебрегване. Има хора, които просто не стават за шофьори, познавам такива. Карат ама да не си около тях. По-умните изобщо не карат. Чисто технически тя ще се научи да кара, но тия работи с концентрацията не се научават. Разсеяният човек си е разсеян човек. Т

Много ясно, че ще ѝ убягват в момента такива неща, като мисли основно как да отпусне съединителя или с кой крак да натисне спирачката, или колко да навие волана.

По-страшни са тези, които си мислят, че са много добри шофьори, не тези като авторката, която има реална преценка за себе си.

# 37
  • Sofia
  • Мнения: 9 427
Изобщо не се притеснявай. Това, което описваш е напълно нормално и при всеки или почти всеки нов шофьор е така. Кола се учи само с практика. никой не се е научил на курса. Като започнеш после да караш сама ще се научиш. но трябва да караш и да си сама задължително. Слагаш триъгълници на колата, намираш си някое спокойно място и караш. Най-добре първо на полигон, за да свикнеш с колата. Като не си свикнала карането като чисто механичен акт ти ангажира вниманието и не ти остава капацитет за останалото. Като автоматизираш карането (което става само с много практика), така че да не го мислиш, ще можеш да внимаваш за другите неща (знаци, участници в движението и т.н.).
Така че не се притеснявай, не се плаши и в никакъв случай не се отказвай. Нищо сложно няма, но трябва опит. Аз в началото като ми кажеше инструктора "погледни назад" не гледах в огледалото, а пусках волана и се обръщах.  ooooh! Joy В движение. Сега карам доста по-добре от мъжа си.

# 38
  • Soft kitty, warm kitty, little ball of fur, happy kitty, sleepy kitty, purr, purr, purr!
  • Мнения: 1 068
Дано темата ми е в правилния раздел.
Искам съвет от мамите шофьорки (и малко кураж да ми даде някой  Simple Smile ).
Проблемът ми е следният, карам шофьорски курсове, но вече съм на средата на курса и не ме бива въобще  Cry Ядосвам се, че не напредвам и още повече се афектирам.
Дори не карам в много голям град.
Огромен проблем ми е усещанета на колата. 15 часа още не мога да си я усетя.Така и не успявам са нацеля момента със съединителя.Колата ми гасне много често. Отделно концентацията ми е на 0, вниманието не ми е в пътя и допускам лоши грешки заради това (не виждам пешеходците или,че някой е тръгнал да ме изпреварва). Изобщо никаква ме няма. И преценката също ми е много зле, кога да намаля, колко, до къде, с каква скорост да мина.....
А още съм на етап когато инструкторът ми казва къде какво трябва да правя. Ако трябва сама да се справям не знам. А и липсата на маркировка и знаци никак не ми помага. Влизаме понякога в такива райони където не мога нищо да разбера къде е, дори и къде са лентите  Sad
Нямам страх да шофирам и реших, че това лято е най-подходящият момент за книжка. Уви, не ми се получава. А и никой няма време да ме заведе на полигон да се поупражнявам допълнително.
За всяко следващо кормуване си казвам, че ще е различно, ще започна да свиквам, но уви, никакъв напредък. Отчайвам се, че не се случват нещата.
Как се научихте да шофирате? Колко време ви отне? Някакви съвети ? Confused Confused


Основният съвет - Успокой се  Laughing
Изкарах си книжката на 24 години -  дърта магарица  Simple Smile През живота си не бях сядала зад волан. Винаги ми е било интересно, но не съм имала около себе си хора, с достатъчно желание да ми обясняват и да ме пробват ставам ли...
Също като теб, не успявах да усетя колата, беше ми невъзможно да схвана какво да направя, как да подходя към завой, кои знаци да гледам... ooooh! Пушех нервно преди и след часовете за кормуване... Страшна работа. Понеже не се чувствах сигурна в себе си взех и 5-6 допълнителни часа кормуване и накрая самият инструктор ме накара да пробвам да се явя на изпит, защото каза, че на друго не можел да ме научи.. И взех, че си взех изпита от първият път - бях като гръмната Shocked Аз, с моя неориентиран мозък - от първият път, а моята приятелка, която беше, според мен поне, много по-добра и по-сигурна - чак от 3тия път!
Само спокойно го давай - ще станат нещата.  Hug
В началото карах аз с придружител - беше ми по-спокойно. Сега карам като се наложи, но не съм най-редовният шофьор на света - минаха две години от както взех книжката. Най-важното е, че не ме е страх и го давам кротко. bouquet

# 39
  • гр.Пловдив
  • Мнения: 1 430
Цитат
накрая самият инструктор ме накара да пробвам да се явя на изпит, защото каза, че на друго не можел да ме научи..

Евала на човека Peace Сегашните кожудери ще ти донесат от 9 кладенеца вода само и само да вземеш някой допълнителен час  Mr. Green

# 40
  • София
  • Мнения: 4 352
Цитат
накрая самият инструктор ме накара да пробвам да се явя на изпит, защото каза, че на друго не можел да ме научи..

Евала на човека Peace Сегашните кожудери ще ти донесат от 9 кладенеца вода само и само да вземеш някой допълнителен час  Mr. Green

 ooooh! ooooh! ooooh! ooooh!

# 41
  • Soft kitty, warm kitty, little ball of fur, happy kitty, sleepy kitty, purr, purr, purr!
  • Мнения: 1 068
Цитат
накрая самият инструктор ме накара да пробвам да се явя на изпит, защото каза, че на друго не можел да ме научи..

Евала на човека Peace Сегашните кожудери ще ти донесат от 9 кладенеца вода само и само да вземеш някой допълнителен час  Mr. Green

В интерес на истината човека беше супер готин и спокоен, при положение, че докато кормувах жена му искаше да го напуска... И не той ми е надувал главата с глупости. Просто по някое време аз го питах какво му има, защото му личеше, че нещо го тревожи.
Мога да дам контакт, ако на някой му е нужен - за София става въпрос.

# 42
  • София
  • Мнения: 1 160
От всяка жена шофьор не става . Naughty

Ако изпитвате страх от самата кола  няма как да бъдете шофьор .
Другото идва с практиката и се преодолява .

Взех книжка на 18 г. ,сега съм на 42 г. Не слизам от колата ,което е много лош навик .

Изкарах курсовете с една жигулка  Laughing .После листовки , полигон и градско . Справих се уж добре .

След като взех книжка започнах САМА да карам . Изтърпях по един път баща ми и брат ми да ми дават наставления и казах край - сама ми е по-добре .

Карах много лудо , нарушавайки повечето правила и сега като се замисля ....... doh

С годините нещата се променят . Сега на големият ми син му предстои да вземе книжка и изпитвам ужас . По пътищата  има много повече камикадзета  отколкото преди 20 г. Sad


# 43
  • Мнения: 95
Грешки правят всички, никой не е роден научен! Важно е да се съсредоточиш. Аз в началото неисках да ми говорят или да слушам музика да не се разсея. Е започнах леко да се отпускам, но иска още практика сама понякога правя тъпи грешки и се сковавам от страх. Такава съм всеки път се моля и благодаря на Господ, че ме пази на пътя. И достигнах до извод колкото повече се стягам и изпитвам страх толкова повече нещата не вървят. И блокирам и движението на пътя и себе си  ooooh!

# 44
  • Варна/Благоевград
  • Мнения: 303
Попрочетох темата, но при мен случая май е малко по различен. Инструктора беше приятел на баща ми и той му беше казал, докато не се науча да карам, да не ме пуска на изпит. Тогава, преди 8 години часовете Бяха повече мисля към 46.48 нещо такова. Освен тях изкарах още около 20 допълнително. Отидох на изпита притеснена, но сигурна, че ще го взема. Взех си и двата изпита от първия път.
Така се случи, че нямах кола около две години и тогава не бях карала. Купих си една кола за 500 лв, мой набор,отначало карах с един приятел на дълги разстояния и сама само на къси, по 4-5 км. Два три пъти си свалих бронята в бордюри. Направих една малка катастрофа в която само си смачках малко ламарината, именно защото въпросния приятел ми беше казал, че няма кола и мога да се включа в движението, но не е преценил, че ми трябва повече време като начинаеща и се нацелих в него.
След това започнах да карам сама и за себе си мисля, че това е по правилния начин. Разчиташ на себе си, където можеш паркираш, където не можеш, не можеш. Така знаеш, че никой няма да гледа вместо теб и да ти казва както да правиш.
Около шест години вече карам ежедневно във Варна и Благоевград. Преди седмица изминах и това разстояние между двата града, напълно сама и спокойна. Притесняваше ме единствено, да не объркам пътя или да ми се счупи колата, но не и от самото шофиране въпреки огромното разстояния.
Недей очаква че от курса ще се научиш да караш, той е просто основа, после сама с много шофиране и внимание се случват нещата.
Милиони мъже и жени карат, значи Можеш и ти:-)

Общи условия

Активация на акаунт