Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 28 юли 2016, 16:08 ч.

Не ми се получава с шофирането

  • 37 917
  • 216
  •   1
Отговори
# 45
  • София, London
  • Мнения: 15 029
Във Варна да шофираш е висш пилотаж.
Няма друг град с такива улици и движение.

# 46
  • Мнения: 180
Супер сте, браво, че сте се справили и сега си карате спокойно. Вече имам надежда, че ще имам подобрение. Наистина най-много се притеснявам за концентрацията, дали ще се науча къде, как, какво да гледам и да виждам.
Добавям, че при мен имаше полигон, около 3-4 часа бях само на потегляне, тръгване, полусъеденител и тн.
Чакам баща ми да се прибере от командировка и в него ми е надеждата да ми помогне малко, много е спокоен и разбиращ и не го е страх за колата му. Брат ми също има книжка, но е толкова нервен, че не си и помислям да го карам.

# 47
  • Мнения: 8 623

Ако изпитвате страх от самата кола  няма как да бъдете шофьор .


Абсолютно не е вярно. Страхът от шофиране е абсолютно нормален и логичен, когато не се чувстваш сигурен в уменията си. И изчезва с времето и с практиката.

# 48
  • Мнения: 7
Добър ден,за да свикнеш трябва практика например с човек на който имаш доверие опитай така нареченото тръгване на полусъединител за да свикнеш със момента на отделяне на съединителя спирате на баир и тръгване задържане на колата без да се използва спирачка,покарай без инструктора с личният автомобил някъде извън града и постепенно увереността идва успех във курса  Simple Smile

# 49
  • Варна
  • Мнения: 15 934
Наистина най-много се притеснявам за концентрацията, дали ще се науча къде, как, какво да гледам и да виждам.


Всичко и навсякъде. Не се шегувам. Понякога имам чувството, че се озъртам като гърмян заек, изградила съм си навик на няколко секунди да минавам през централното и страничните огледала, главата ми се върти като пумпал направо, но това се отплаща. Напоследък ми се случва да походя повечко пеша, ами какво да ви кажа, и пеш като вървя пак се опитвам да ползвам огледалата Simple Smile И хич не ми пречи и музика да си слушам, че и с друг човек да коментирам нещо. Ние, жените, сме способни да вършим по няколко неща едновременно, докато много мъже съм забелязала, че им е трудно.

# 50
  • София
  • Мнения: 461
Темата е много полезна и за мен 😁
Имам книжка от 10год, откокто я имам съм карала няколко пъти. Обаче вече май ще ми се наложи, за да водя детето на градина. Имам определени притеснения как ще изляза на пътя, но  без кола е много трудно, особено ако имаш дете.

# 51
  • София
  • Мнения: 1 160

Ако изпитвате страх от самата кола  няма как да бъдете шофьор .


Абсолютно не е вярно. Страхът от шофиране е абсолютно нормален и логичен, когато не се чувстваш сигурен в уменията си. И изчезва с времето и с практиката.

Написах страхът от колата , а не страха от шофирането . Peace

# 52
  • Мнения: 263
Аз сега карам курсове за книжка в Швейцария. Тук се препоръчват 3000км и 100 часа каране преди вземане на книжка (с и без инструктор). Повечето хора вземат между 10 и 20 часа с интруктор, но тук можеш да се учиш и с други хора. Реалистично погледнато и след 50 часа навъртяни пак можеш да вземеш...

Според мен е нормално да се шашкаш. Карай с хора, които те окуражяват. Само някой младеж, неосъзнаващ опасностите не го е страх. За мен страхът или по-скоро респекта от това, че си с 3 тона желязо не са лошо нещо.

Карай много, често (като спорта - 2 пъти седмично) и си дай между 3 и 8 месеца преди да се явиш на изпит и всичко ще е наред.


# 53
  • София, London
  • Мнения: 15 029
Я, кажи за глобите в Швейцария?
Цивилизовани ли са шофьорите, дават ли предимство на пешеходците?

# 54
  • Мнения: 8 623

Ако изпитвате страх от самата кола  няма как да бъдете шофьор .


Абсолютно не е вярно. Страхът от шофиране е абсолютно нормален и логичен, когато не се чувстваш сигурен в уменията си. И изчезва с времето и с практиката.

Написах страхът от колата , а не страха от шофирането . Peace
Авторката не разбрах да се страхува от самата кола. :peace;

# 55
  • Мнения: 384
http://www.bg-mamma.com/index.php?topicrefid=18;topic=827860;;19

Нека авторката да прочете темата. Wink
Специално моите постове.
Сега вече всичко е различно.
Записах курсовоте по необходимост.
Живея в не много малък град ,без градски транспорт.
Има 2 таксита.
От работното място до дома са 2км.
Сутрин имаме превоз, но следобяд не.
Сутрин , децата ги води баба им на градина и на училище или комшията ги кара  Embarassed защото нашия тате е на работа от 5.30 . У дома е в около 17.30.ч.
И след работа вече ми идва изнанагорно.
Прибирам децата и ако трябва да напазарувам се чувствам като товарен влак.
В жегите едва се издържа, а черешката на тортата е да ни хване някоя буря.
И така , след години канене , мъжът ми ме записа на курсовете. Имам желанието.
Преминах през всичко. През трепереното на краката, потенето на ръцете и решението да се откажа на 3-я час. Казах на моя мъж да върви да си търси парите от инструктора, щом му е приятел и ме е натресал на него. Не исках да продължавам.
И попаднах на горе споменатата тема.
Момичетата  bouquet, веднъж не ми казаха , че съм страхлива и , че трябва да се откажа.
Напротив. Благодарение на тях преминах този етап и сега продължавам със самочувствието, че мога . Сутринта направих няколко кръгчета на нашата улица сама. Мъжът ми само ме гледаше. Е, беше рано и не съм излизала по главните улици. Но си ми е кеф. Wink Ако преди време ме бяха убеждавали, че не може, щях да реша, че е така.
Не се отказвай. Аз съм към 25час и все още правя грешчици с вниманието. Но аз работя сама. Когато някой започне да ми обяснява нещо бързо и троснато, въобще не мога да включа за какво иде реч. Обичам на кръстовище или на кръгово инструкторът да си мълчи за да мога правилно да преценя ситуацията. В момента, в който започне да изстрелва заповеди блокирам. Така и забих спирачки по средата на кръстовището на 15я час. Аз се подготвям и гледам първо в една посока, а той ме кара в другата и така се панирах ,че край.



Корабът не потъва ,когато е във вода. Потъва, когато водата е в него. За това не е важно какво има около теб, а вътре в теб.Успех! Можеш!

# 56
  • на Мелмак
  • Мнения: 5 439
Аз пък напук на всички приказки докато карах курсовете , карах по малко и моята кола с ММ.
Питах инструктора - може ли - той каза - Може и аз - хоп  Grinning
Беше ми ужасно първо - друга кола , всичко различно , но инструктора ми казваше на какво да наблягам и ММ ме учеше - къде спокойно , къде не , защото пък той очакваше от мен да седна и да карам перфектно Joy
Явно в неговите очи съм майстор за всичко  Laughing
Проблем ми беше също тръгване , спиране , дистанция , завиване , независимо в коя посока.
Също нямах усет за нищо , карам на голям булевард , инструктора ме кара да завия в пряка , аз съм на 3-та с 50 км и така си и завивам , без да намаля поне, без да сменя скороста ooooh!
Та с него и ММ извъртяхме кварталните улички , полегналите полицаи .......
ММ се притесняваше от полиция , та въпреки моето желание с него карах по - малко.
Когато взех книжката , той беше до мен първият месец.
ТА - всички сме минали по този път , нормални са ти страховете и притесненията , от теб зависи да се успокоиш и да продължиш. Няма такъв , който да е седнал в колата научен или пък 30 часа да са го направили шофьор  Peace

# 57
  • Мнения: 263
Я, кажи за глобите в Швейцария?
Цивилизовани ли са шофьорите, дават ли предимство на пешеходците?

Глобата за неуважен червен световар е към 250 франка, за превишение с 6 км е към 40 франка, с 20 км е към 1000 франка и те предупреждават, че ще ти вземат книжката, за грешно паркиране е между 40 и 150 франка (в смисъл на паркомясто, но не си платил правилно).

Пешеходците се уважават и колоездачите се смятат за част от движението (това по повод на протеста в България). Много внимавам за пешеходци, мотоциклетисти и мотористи.

Естествено има мотоциклетисти, които решават да карат в лентата на колелетата или те изпреватват от дясно, има коли, които без мигач се престрояват или други такива нарушения, но като цяло се чувствам спокойна и сигурна, че хората на пътя са разумни.

# 58
  • Варна
  • Мнения: 15 934

Карай много, често (като спорта - 2 пъти седмично) и си дай между 3 и 8 месеца преди да се явиш на изпит и всичко ще е наред.


Ей това ме умори от смях. Не го казвам с лошо чувство. Просто сравних с шофьорския курс, който в момента кара една приятелка. Два пъти седмично хич не е много или пък често. Тя кара през ден. И не знам за някой, който да си е дал 8 месеца да кормува и чак след това да се яви на изпит. Тук курсът е доста по-кратък /визирам конкретно часовете, отделени за кормуване/, а и не виждам кой би могъл да го издържи финансово това да плаща 8 месеца за часове. Трябва да я някой трагичен, който хич не вдява и да са го късали няколко пъти за да я докара до 8 месеца курс.

# 59
  • София, London
  • Мнения: 15 029
Мари 77, къде беше тази темичка, която показваш, когато аз карах шофьорските курсове.
Аз на стари години ги карах прословутите курсове и направо не знаех къде е леви фар на колата и къде се налива масло за чистачките... А вместо да отворя капака на колата, отварях багажника.  Laughing
 

Общи условия

Активация на акаунт