Мъжът ми се срина, как да му помогна?

  • 20 712
  • 112
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 3 694
Ей за това се цитирам - не се чете внимателно просто.
Мдам, не се чете. Впрочем, въпросът ти кка ще го заведе беше излишен.От предишен пост на авторката:
Цитат
На база на вашите съвети реших, че ще помоля личната за направление и ще посетим лекар. От страна на мъжа ми няма да срещна съпротива, защото той осъзнава, че има проблем и му е много мъчително. Така че според мен е склонен да посети лекар.

Имала съм моменти, когато съм искала да потъгувам, да се самосъжалявам, дори околните да ме съжаляват, но чак пък толкова - хронично безсъние, нищо да не мога да свърша - не, не съм била в такова състояние.
Значи не можеш да споделиш адекватен опит.
Цитат
И химията помогна ли? Не е ли някаква патерица, с която привикваш и в последствие ставаш зависим пък от патерицата?
Помага химията. Когато специалистът прецени, че вече няма нужда, се започва схема с намаляване на дозите. А отначало се увеличават, за да се прецени ефекта и евентуално да се коригира медикамента. Не е за ден-два, поне 2-3 месеца отиват.

п.п. Герда, водя те с няколко месеца в подобна ситуация. Не отлагай много и не очаквай веднага подобрение при съпруга ти.

п.п.2 Хубаво ще е, ако той си запише час при специалиста и го посети сам, без ти да го придружаваш. Един вид символично ще се метне на коня. Винаги можеш после да прочетеш анамнезата от листа.

Последна редакция: вт, 02 авг 2016, 15:08 от Аниш

# 61
  • Мнения: 1 037
Да, химията на мен ми помогна. Първо намали чувството за тревожност, второ хапчетата на сън възвърнаха физическите ми сили. Хапчета съм пила около месец, не повече. Това беше достатъчно да се посъбера физически, а оттам с помощта на близки и приятели си възвърнах и психическото спокойствие.

Последна редакция: вт, 02 авг 2016, 16:39 от ее123456

# 62
  • Мнения: 2 013
ее123456, благодаря ти, че сподели.

# 63
  • Мнения: 402
Аз също искам да те поздравя с това, че си в подкрепа на мъжът ти в този труден за него момент. bouquet
Била съм в тежка депресия, макар и по друга причина и знам какво е чувството.Доволна съм от лечението.Ако забелязваш в него виновност, думи за безсмислието на живота и лична безполезност, незабавно поискай направление от личен лекар за психиатрична консултация.Не съм чела всички коментари и дано не повтарям някой, но психиатърът е този, който определя диагноза на база преглед и назначава лечение.На мен психолог не ми беше нужен.Ще се изправи, сигурна съм.Кураж!

# 64
  • Мнения: 2 222
Намери му работа, каквато и да, при познати, роднини, просто да почне отнякъде пак. Никакви лекарства - просто трябва пак да започне да се чувства полезен.

# 65
  • София
  • Мнения: 24 839
absurt, явно аз съм по-коравосърдечната тогава - знам ли. Мен лично са ме "диагностицирали" с "диагноза' "депресия" или "депресивно състояние" (не си спомням точно), но се оказа вирус в крайна сметка - доказано черно на бяло с ДКК, високи титри на антитела, СУЕ и т.н.

То е малко като: ако отидеш на хирург - той ще ти каже: "За операция си". Ако отидеш на психолог - той ще ти каже: "В депресия си".

Мисълта ми е, че най-добрият помощник са близките. И просто исках да дам и друга гледна точка на нещата като човек, който е каран от половинката си да ходи на психиатър. Нещата не са нито черни, нито бели.

По-лесно ще е да се опита да се постави на негово място и да се опита да почувства и изживее това, което той в момента чувства. От там насетне ще знае правилните стъпки.
Виж, минах през това- аз бях от страната на близките, борихме се 3 години, окуражавахме, повдигахме самочувствието и всичко, което можеш да се сетиш. Защо не разбереш, че твоят случай е частен?
Не може здрав човек да си представи, че не иска да живее, при положение, че всичките му близки са живи и здрави също.
Затова и не може да се постави на мястото на болния, а може само да опита да го насочи към лекар и да му помогне, според силите си, да оздравее.

# 66
  • Мнения: 425
Никакви лекарства - просто трябва пак да започне да се чувства полезен.


_Dana_, на базата на какво препоръчваш да не пие лекарства? Що не кажеш и на диабетика - никакъв инсулин?! Досега като го е карал без лекарства, да не би да се е оправил?! Нека да мине през специалист и ТОЙ да определи трябва или не трябва да пие лекарства. Хора, които не познават болестта депресия, не са меродавно мнение.

# 67
  • Най-накрая на безкрая
  • Мнения: 242
Цитат
п.п. Герда, водя те с няколко месеца в подобна ситуация. Не отлагай много и не очаквай веднага подобрение при съпруга ти.
Съчувствам ти за това, с когото и от близките ти да се случва.
Цитат
Намери му работа, каквато и да, при познати, роднини, просто да почне отнякъде пак. Никакви лекарства - просто трябва пак да започне да се чувства полезен.
Проблемът е, че предложението да започне каквато и да е работа вече го опитах, става по-зле - чувства се съвсем пропаднал.

# 68
  • Мнения: 1 037
Проблемът е, че предложението да започне каквато и да е работа вече го опитах, става по-зле - чувства се съвсем пропаднал.
Герда, това е разбираемо, ако човекът е в тежка депресия.
Човек в такова състояние е с толкова ниска самооценка, че не само мисли, че не може да се справи, но и наистина не се справя. Чувства се в безтегловност и несигурен дори в елементарни дейности.

От личен опит знам, че съветите да се стегнеш, да се събереш, не само не ти помагат в борбата с депресивното състояние, но и утежняват положението.
Ето, трябва да се събереш, да направиш нещо, а не можеш - значи само тежиш на околните, огорчаваш ги и им пречиш. Пълен неудачник и провал.

# 69
  • Мнения: X
 Герда,
Просто го информирай спокойно, че си получила предизвестие за съкращение.
Попитай го как мисли да се справяте.
Нека той да планира.

# 70
  • Мнения: 712
Герда,
Просто го информирай спокойно, че си получила предизвестие за съкращение.
Попитай го как мисли да се справяте.
Нека той да планира.
Това е най-голямата глупост която може да се направи в тази ситуция .

# 71
  • София
  • Мнения: 12 555
Само като ви чете човек и му става ясно, че хал хабер си нямате какво е депресия.
Не давайте малоумни съвети, а първо се образовайте!

Герда, надявам се, че си установила контакт вече с психолог. Отлагането няма да реши проблема, само ще го задълбочи.

# 72
  • София
  • Мнения: 24 839
Герда,
Просто го информирай спокойно, че си получила предизвестие за съкращение.
Попитай го как мисли да се справяте.
Нека той да планира.
Ти какво искаш- да му ускориш самоубийството ли?

# 73
  • Мнения: 402
Не зная дали е редно и да не се приеме като реклама, но мисля, че прочитът на този линк http://psihichnozdrave.com/biblioteka/statii/%D0%BB%D0%B5%D1%87% … 1%8F%D1%82%D0%B0/
ще бъде полезен на авторката.Ако е против правилата на форума, нямам против коментарът ми да бъде изтрит от модератор.

# 74
  • Мнения: X
Само като ви чете човек и му става ясно, че хал хабер си нямате какво е депресия.
Не давайте малоумни съвети, а първо се образовайте!
Не съм психиатър!
А има ли някой от пишещите с Образование такова,
а не образован?
Това, че някой е ходил на терапия при специалист не го прави такъв!
Следване медицина+специализация-мин. 10г+практикаааа

Кой, какво ще го подтикне към нещо си ние не знаем.
Всичко е строго индивидуално, даже от гените, които носи.
В "Бухенвалд" има оцелели, има самоубили се, има и (основно) екзекутирани.
Днес се повтарям с цитат по спомен на съфорумка:
"Вие ... не знаете цялата история"

Общи условия

Активация на акаунт